Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Какво ще правиш?

— Ще оставя актьора и ще пренебрегна глупостите на Кайл. Нямаме време да преснимаме тридневна работа. Предупреждавам те, защото е решен да те привлече на своя страна.

— Мога да се справя с Кайл.

Майлс се изсмя сухо.

— Сигурен съм, че можеш.

— Надявам се да не си споменал това пред Джой.

— Ама какво си мислиш? Тази сутрин снимаме неговата сцена.

— Хубаво — заяви тя. — Защото знаеш колко чувствителни са актьорите.

— Да бе, особено Кайл — Майлс се разсмя иронично. — Тоя тип е чувствителен като задника на миеща мечка.

Анджи, дубльорката й, седна на мястото й, докато осветяваха сцената. Джой беше на бара, заобиколен от жени. Лара забеляза, че Трини, хубавото момиче от гардероба, е непрекъснато до него.

— Планът е следният — обади се Майлс. — Снимаме сцената. Вече веднъж заснета, Кайл не може да направи нищо — освен окончателно да се вбеси. Ако даде твърде много фира, ще се оправям с това в монтажната.

— Не мога да повярвам, че е толкова несигурен — поклати Лара глава.

— Повярвай го — той е актьор.

— Много благодаря, Майлс. Не ти ли казах току-що колко чувствителни са актьорите?

— Скъпа, ти не си като другите актриси, с които съм работил. Ти винаги си се вземала в ръце.

Дали да се вземеш в ръце означава да си сама? Винаги сама? И винаги се чудиш защо няма кой да се погрижи за тебе, да те прегърне и да сподели тайните ти?

— Добре — извика първият асистент-режисьор. — Започваме репетиция. Всички по местата.

Лара се придвижи към масата. Майлс я последва. Дойде и Джой.

— Хайде — каза Майлс. — Джой, ти ще излезеш на сцената откъм камерата вляво.

— Най-сетне — Джой пусна широка усмивка.

Лара му върна усмивката и измърмори набързо:

— Познай какво става. Господинът Карсън ще отсъства от снимачната площадка тази сутрин, така че имаме късмет — всичко ще тръгне като по вода.

— Сега вероятно аз ще започна да обърквам репликите — обезсърчи се той.

— Не, няма.

— От известно време не съм играл.

— Ще се справиш.

— С тебе всеки ще се справи.

Тя ли си въобразяваше, или всеки път, когато се спогледаха, очите им се впиваха един в друг?

Майлс спря сцената, после им каза малко да си починат, докато операторът я освети, а вторият асистент-режисьор разположи статистите.

— Искаш ли да си вземем кафе? — попита Джой.

— Не пия кафе — отговори тя. — Може би минерална вода „Евиан“.

— Да вървим — подкани я той. — Доставчиците ни чакат.

Заедно отидоха до фургона със закуските, разположен точно отпред. Джой взе бутилка „Евиан“ и пластмасова чаша и театрално й ги подаде.

Каси пристигна с тичане.

— Добре ли си, Лара? — попита покровителствено.

— Добре съм, Кас — спокойно отвърна Лара. — Ще те извикам, ако имам нужда от нещо.

— Хубаво — и Каси хвърли подозрителен поглед на Джой.

— През цялото време някой те следи, а? — обади се той.

— Не през цялото време — докато отговаряше, се дивеше на невъзможно дългите му мигли, които хвърляха сянка върху тъмните му очи с мрачен израз.

— Чувам, че Кайл иска да ме изгонят.

— Това пък откъде го чу?

— Имам антена за неприятности. Само че не могат да го направят — защото присъствам във всички фонови снимки.

— Точно така.

— Тогава Майлс какво ще прави?

Тя отпи „Евиан“ от пластмасовата чаша.

— Той със сигурност няма да те уволни. А ако се осмели да го направи, аз имам какво да кажа по въпроса.

Погледна я насмешливо.

— И би ли го направила?

— Не е почтено.

— Никой не е твърдял, че актьорите в главните роля трябва да се почтени.

— Аз съм актриса в главна роля и съм такава.

Той се усмихна широко.

— Е, да — всички го знаят — ти си най-почтената от всички.

Падаше ли си по нея или просто се държеше приятелски? Тя беше толкова объркана.

— Чух, че Барбара Уестърбърг ти е създавала проблеми — все пак реши, че се е държал приятелски.

— Наоколо новините пътуват бързо.

— За Рокси и Йоко няма тайни.

За момент, преди да отговори, той замълча.

— Барбара е мила жена — каза най-после. — Предполагам, не осъзнава, че аз съм зает.

— Ти наистина си старомоден джентълмен, нали? — тя на свой ред го изгледа насмешливо. — Отказваш да изречеш нещо лошо за когото и да било. У теб това ми харесва, Джой.

Впи в нея настоятелен поглед.

— Искаш ли аз да изброя какво ми харесва у тебе?

Беше сгрешила — той далеч не се държеше просто приятелски.

— Да не би да флиртуваш с мене, а? — меко произнесе тя.

— Не бих се осмелил — засмя се той.

— Не?

— В никакъв случай.

— Как върви случаят на годеницата ти? — тя реши, че е по-безопасно да продължи нататък.

— Работи над него.

— Как каза, че й е името?

В главата му нямаше абсолютно нищо. По дяволите! Беше си измислил годеница, която няма име.

— Ъ-ъ… Филипа — изръмжа неясно и пожела да не го е правил, защото прозвуча толкова скапано.

Зад тях се появи Джейн, погълната от работата.

— Лара, Джой — и двамата ви искат на снимачната.

Той взе пластмасовата й чаша и за момент ръцете им се докоснаха.

Това я накара да се почувства слаба. Извърна се рязко и забърза към снимачната площадка. Признай си, Лара. Ники е права — той те интересува, а ти не можеш да направиш нищо.

Общата им сцена мина добре. Първо Майлс си засне образеца, после — няколко близки плана на Лара и няколко бързи снимки на Джой. Никой не обърка никаква реплика и още преди обяд бяха приключили.

— Уау! — Лара си вееше с вестник. — Това е приятна промяна.

— Върви добре — обади се Майлс. — Засега сме избързали спрямо графика. След това снимаме сцената със сбиването.

— Предполагам, това означава, че денят до края ми е свободен — пошегува се Лара.

— Я стига — отряза я Майлс. — Ти наблюдаваш сцената със сбиването, не помниш ли? Нали си нещастната мома.

— Точно така — Рокси се занимаваше с косата на Лара с четка и флакон лак. — Тя е кучката, която причинява всички неприятности!

Всички се разсмяха.

Към тях се втурна Джейн и бързо зашепна нещо в ухото на Майлс.

— Добре, правим ранна обедна почивка — той звучеше раздразнен.

— Какво става? — попита Лара.

— Кайл не е готов — намръщи се Майлс. — Очевидно има проблеми с шибаната си коса.

Джой разбра, че ако смята да прави нещо по отношение на Лара, по-добре да е по-скоро — преди да е станало твърде късно. След като заснемат сцената със сбиването, работата му във филма приключваше.

Сграбчи открилата му се възможност, преди тя да изчезне във фургона си.

— Не знам за тебе — бързо изрече той, — но на мене ми дойде до гуша тази храна. Искаш ли да отскочим до онова заведение за хамбургери, което открих надолу по плажа?

Тя се вгледа в него за един дълъг, мълчалив момент. Студени зелени очи и най-красивото лице, което някога беше виждала.

— Да — каза тя най-после; мислеше си, че колкото по-скоро преодолее собствената си слабост, толкова по-добре. — Би било добре.