— Няма аз да разчиствам — промърмори на себе си, вдигна телефона и се опита да се свърже с Шелдън в Чикаго.

— Господин Уестън, него няма — информира я прислужница със силен акцент.

— Кога ще се върне?

— Не знае. Той в Бахама.

Беше се отървал от Съмър и заминал на великолепна ваканция. Типично. Детето беше при нея, а на него не му пукаше. Поне можеше да я предупреди в какъв безценен таралеж в гащите се е превърнала дъщеря им.

Но не. Това не беше в стила на Шелдън. Той бе поискал тя да научи всичко сама.


— Страхотно парти! — отбеляза Тина. — Жалко, че майка ти го провали.

— Знам — съгласи се Съмър и отпи от кутийка бира. Двете се бяха проснали на пясъка и наблюдаваха как купонът около тях се разпада. — Тя е истинска убийца.

— Не бих си го и помислила — че е била някога млада и прочее…

Съмър хвана шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите й.

— Тя ме заряза, когато бях дете. Изчезна.

— Кой се грижеше за тебе?

— Баща ми. Той е голям психоаналитик.

Тина кимна — като че ли разбираше.

— Обзалагам се, че ти съдира задника от бой.

„Не, точно това не прави — помисли си Съмър и пожела да има куража да се изповяда пред Тина. — Идва в стаята ми късно нощем, пльосва се цял върху ми, после си пъха нещото вътре в мене. Прави го, откакто навърших десет години. Сега, след като се ожени за Рейчъл, не е толкова често, но все още го прави, когато мисли, че наоколо няма никой, който да открие мръсната му малка тайна.“

— Баща ми е в Чикаго — равно произнесе тя. — Тук съм с майка ми и новия й съпруг.

— О, доведени бащи! — Тина потрепери пресилено. — От тях ме побиват тръпки! Имах трима — и всичките перверзници ми се нахвърляха. Ето защо се разкарах, като станах на шестнайсет — не можех да го понасям. Искам да кажа, че е противно — някакъв дърт надървен дядка да се влачи постоянно подире ти, докато майка ти е навън и разхожда Зак.

Съмър искаше да може да представи нещата в такава светлина, както го правеше Тина.

— А майка ти някога разбра ли? — попита тя.

Тина сви рамене.

— Кой знае? Пък и на кого му пука? — и скочи. — Ще си взема още една бира. Ти искаш ли?

Съмър поклати глава и Тина се отдалечи. Купонът продължаваше навсякъде около нея, но тя нямаше желание да се включи. Самата мисъл за баща й беше достатъчна, за да върне в стомаха й старото познато гадене — неизменна част от нейното порастване.

Първия път, когато той дойде в стаята й, беше ужасно, но след като започна да наминава веднъж седмично, всичко се превърна в навик. Беше само десетгодишна. Беше много уплашена. Освен това я беше заклел да мълчи, като я заплашваше с всякакви ужасни неща, ако тя проговори.

След известно време се научи да понася оскърблението. Твърде много се срамуваше, за да каже на някого, защото пред когото и да се изповядаше, щеше да си помисли, че тя го е насърчила. Така че, колкото и да беше болезнено, продължаваше да пази ужасната тайна за себе си.

Може би ако кажеше на Тина, нещата щяха да се оправят.

Може би.

А може би не.


— Жена ти звучи като истинска кучка — прошепна Кимбърли в ухото на Ричард.

Той погледна към двамата си редактори, за да види дали са я чули. Бяха твърде погълнати от машината, за да забележат.

Ръката на Кимбърли почиваше в скута му.

— Тя очевидно не те разбира — шепнеше тя.

Не се ли предполагаше това да е негова реплика?

— Ричард — главният му редактор, Джим, се обърна към него. — Хвърли един поглед — виж дали си имал предвид точно това.

Отдалечи се от Кимбърли, за да погледне онази сцена от филма, която бяха монтирали по негова молба.

— Трябва ни близък план на Лара — грубо отсече той. — Моя грешка. Пак я върнете.

Кимбърли беше права — откакто на Ники й бе хрумнало, че може да стане продуцент, се беше превърнала в кучка. Отнасяше се с него като с шибана детегледачка. Звънеше и се оплакваше, след като знае, че той работи. Откъде, по дяволите, идваше тая?

Джим върна близкия план на Лара. Ричард гледаше филма и оставаше доволен. Седмицата беше дълга, но бяха стигнали донякъде, сглобеният материал изглеждаше страхотно.

— Благодаря, момчета — той се изправи и се протегна. — Ще се видим рано сутринта в понеделник. Вървете си вкъщи при семействата — те вероятно вече са забравили как изглеждате!

Кимбърли повися малко, за да изчака двамата мъже да си тръгнат. Ричард бързо въвеждаше данни в своя лаптоп.

— Нямаш ли си приятел? — попита, когато най-после осъзна, че тя все още е там.

— Сега имам — отговори му със секси глас.

Точно беше на път да й каже: „О, не, нямаш!“, когато тя изскочи от роклята си и онези подканящи за целувки зърна се изпречиха пред лицето му — а той не беше ял цял ден…

Понякога изкушенията идват просто така.


По залез Съмър влезе обратно в къщата.

— Извинявай, мамо — промърмори тя така, сякаш не е станало кой знае какво. — Купонът като че ли излезе от контрол.

— Излязъл от контрол! — възкликна Ники — за свой ужас звучеше все повече и повече като майка си. — Обърнали са къщата ми наопаки. Кой ще изчисти?

— Прислужницата — каза Съмър, завлече се в кухнята и отвори хладилника.

— Няма да го направи прислужницата — Ники беше почервеняла от гняв, когато последва дъщеря си в кухнята. — Ти, млада госпожице, ти ще го свършиш сама.

Съмър почти й се изсмя в лицето.

— Не и аз. Не е моя работа.

За няколко секунди Ники напълно се лиши от дар слово. Това проклето хлапе я вбесяваше отвсякъде и тя нямаше намерение повече да го понася.

— Съмър — опитваше се да не излезе окончателно от кожата си. — Разбери веднъж завинаги. Можеш да си правиш каквото си искаш, когато си с баща си. Обаче докато си тук, аз определям правилата и ако не ти харесват, ще хванеш следващия самолет за Чикаго. Схвана ли?

Съмър схвана. Когато Ричард се прибра, къщата беше чиста и Съмър — облечена като невинно девойче в дълга индийска рокля, с вързана на опашка на тила бяло-руса коса — го поздрави с целувка и прегръдка.

— Благодаря, че се грижеше за мене, докато мама я нямаше — каза тя с ангелско изражение. — Ти си върхът!

Ричард погледна към Ники, сякаш за да каже: „Ама ти от какво се оплакваш? Детето си е супер.“

На Ники й се дощя да му отвърне: „Първо действие, Ричард, част от програмата.“

Но не го направи и тримата отидоха да вечерят в „Гранита“, а Съмър цяла вечер се държа безупречно.

По време на вечерята Ники разказа на Ричард, че Лара се е съгласила да участва в „Отмъщение“. Той не продума и дума.

— Не е ли страхотно? — притискаше го тя.

— Не — отговори той с гримаса. — Ще си навлечеш само неприятности.

Тя не беше склонна да се разправят пред Съмър. Всъщност изобщо не искаше да се разправят. Той си имаше свое мнение, тя — свое.

По-късно в леглото, когато тя поиска да се любят, той се въздържа.

— Изморен съм — обясни й. — Работих цял ден.

— А аз летях със самолет — отговори му тя. — Но не съм чак толкова изморена.

— Утре — той й обърна гръб и заспа.

Тя осъзна, че не са правили любов от седмици, и реши, че е най-добре да стори нещо по въпроса. Може би уикенд в Кармел или Сан Франциско — на някое романтично място, където да са сами, без никакви външни дразнители.

Сутринта, когато се събуди, Ричард го нямаше — както и Съмър. Беше оставил бележка на кухненската маса:

Взех Съмър да види как върви. Ще ти се обадя по-късно.

Усети леко бодване на ревността. Защо не беше поканил нея?

„Не ставай смешна — каза на себе си. — Той ми помага. Измъква Съмър от ръцете ми, преди окончателно да ме е влудила.“

Освен това той знаеше, че днес тя има среща с един от потенциалните режисьори — истината беше, че точно сега филмът й беше по-важен от всичко останало.

ГЛАВА СЕДЕМНАЙСЕТА

Беше понеделник сутринта и тъкмо щяха да започнат снимките в същия ресторант. Фургоните на гримьорите и фризьорите жужаха от разговори за партито на Лара.

— Беше си истинска лудост! — възкликна Рокси. — Определено знаеш как се прави парти. Много пиене, хубава музика, бесни танци. Аз се бях напила — както и всички останали.

— Благодаря — усмихна се Лара. — И аз самата се забавлявах доста добре.

— Да, видях като се носеше по дансинга с Фреди. Никога вече няма да спре да се хвали с това.

— Радвам се, че всички са се забавлявали.

— Покажи ми някой, дето да не е, а аз ще ти покажа кой може да развали един купон — след като приключи с фризурата на Лара, Рокси се огледа в огледалото. — Вчера имах адски махмурлук — изобщо не можех да функционирам. Днес се върнах обратно при обичайното ми и прекрасно „аз“.

— Хубаво е, че ми го каза.

— Между другото — добави Рокси с най-доверителния си тон, който казваше: „Знам една тайна.“ — Чу ли за Джой и Барбара Уестърбърг?

— Какво за тях? — стомахът на Лара се сви.

— Опитала се да завлече Джой в стаята си след твоето парти, а той я отрязал. Мадам Уестърбърг не е късметлийка.

Защо се почувства толкова успокоена? „Той е сгоден мъж, не мисли за него“ — сериозно нареди на себе си. Освен това тя не беше някаква отчаяна и прегладняла за мъж жена като Барбара Уестърбърг.

— Сърцето ми се свива — измърмори тя — не беше характерно за нея да се държи като кучка.

Йоко беше също толкова ентусиазирана по отношение на партито, както и Джейн, когато я съпроводи до снимачната площадка.

Веднага след като Майлс я видя, я хвана за ръка и я дръпна настрани.

— Имаме голям проблем — каза й, докато дъвчеше дървена клечка за зъби. — Кайл не харесва актьора, който играе Джеф. Иска да го разкарам.

— Моля?

— Знам, знам, това е лудост. Той беше във фона на твоята сцена през последните три дена.