Не си падах. Да си призная честно, дори не знаех какво е тройка. Но годините живот в Калифорния я превърнаха в моя специалитет — аз, две секси мацки и три хиляди долара на сеанс. Пари срещу удоволствие — всички го правим.

Ала избързвам с разказа си.

Накрая пристигнахме в Лос Анджелис. В главата ми се въртеше, че сме на път към луксозен дом с голям плувен басейн — точно такива бях виждал по филмите. Ама не, Бети ме завлече в Окснард, малко крайбрежно градче на половината път между Лос Анджелис и Санта Барбара, където живееше баща й с приятелката си. Всъщност човек трябва да се намира именно там, където нещата се случват. Окснард си беше същинска дупка. Знаех, че няма да стигнем доникъде, ако останем там.

Това не беше проблем, защото татенцето на Бети ни хвърли един поглед и повече или по-малко ни каза да се омитаме. Не искаше дъщеря му да му разбие живота. Така че поехме отново на път и хванахме стопа обратно за Лос Анджелис — където няколко месеца живяхме по улиците около булевард „Холивуд“, макар още да притежавахме бижутата на Авис, натъпкани в раницата на Бети.

Бети беше свикнала да живее на улицата и си прекарваше времето с всички останали хлапета, избягали от вкъщи. Не беше в мой стил да спя в изоставени къщи с тълпа неудачници, да търся храна зад ресторантите и да вися на булеварда. Бях свикнал с удобства и на собствено легло.

— Трябва да продадем бижутата на майка ти и да наемем апартамент — казах на Бети.

— Тогава всеки месец ще трябва да плащаме наем — оплака се тя. — Откъде ще изкарваме достатъчно, за да го правим?

Имаше право. Действително не знаех. Никога не бях печелил пари — винаги имаше някоя жена да се грижи за мене.

Въпреки възраженията на Бети продадохме бижутата и наехме едностаен апартамент. Когато парите свършиха, Бети започна да проституира, за да плаща наема и да си купува кокаин — навик, който бе придобила по пътищата.

Тъй като само Бети печелеше пари, тя реши, че трябва да си намеря работа. Карахме се през цялото време.

— Размърдай си ленивия задник и направи нещо — крещеше ми тя.

Имах друга идея и един ден, докато се влачех надолу по „Сънсет“, я открих. Привлекателна жена в края на трийсетте си години с бял повреден автомобил; говореше по телефона в колата.

— Хей — казах небрежно — защото разпознавам полезното, когато се втренчи в лицето ми. — Изглежда имаш нужда от помощ.

— Колата ми спря — отговори жената. — Можеш ли да ми направиш една услуга и да се обадиш на пътна помощ вместо мене, ако ти дам картата си?

Направих нещо повече. Сам й оправих колата, после я помолих да ме хвърли до Феърфакс. Когато стигнахме там, й казах, че съм безработен актьор, който наскоро е скъсал с приятелката си и търси къде да се установи.

— По дяволите… можеш да останеш в къщичката при басейна няколко нощи — и ме огледа; онова, което видя, й хареса.

И така започна всичко. След три дена се пренесох в главната къща и в леглото й с кувертюра от изкуствена кожа и меки сатенени чаршафи.

Макар да не беше част от киноиндустрията, тя определено имаше пари. След като се показах добър в леглото, нямаше нищо против да похарчи част от тях за мене.

Не казах на Бети, че се местя, защото знаех, че ще ми направи сцена. Просто никога не се върнах.

И ето ме — до деветнайсетия ми рожден ден остават два дена, живея със страстна мадама в къща на Холивуд хилс и чувствам, че определено съм пристигнал. Проблемът беше, че все още нямах никакви пари.

Скоро след като се преместих, открих, че новата ми любов е високоплатено момиче на повикване — което изобщо не ме притесни.

— Трябва да правиш каквото правя и аз — ми каза един ден между сатенените чаршафи — не носеше нищо освен обувки с тънки като игли токчета и загадъчна усмивка. — Жените в този град са отчаяни. Мъжете — също. Можеш да се възползваш.

И така започна новата ми кариера. Не беше точно това, което се въртеше в главата ми, но и тя вършеше работа. Засега.

Превръщането ми в кинозвезда трябваше да почака.

ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА

Когато на другия ден следобед Ники се върна у дома си от Ню Йорк, намери Съмър да се забавлява. Къщата беше пълна с младежи, които се мотаеха насам-натам по къси панталони и бански костюми и се държаха сякаш са у дома си.

Застана объркана в хола. Какво, по дяволите, се предполагаше да направи сега?

— Виждали ли сте дъщеря ми? — попита дългокос сърфист, който я гледаше празно със стъклени очи и замаяна усмивка. — Съмър — повтори тя, — дъщеря ми.

— О, да, Съмър — каза момчето и вирна брадичка. — Май че е на терасата.

Ники въздъхна и тръгна натам; на терасата откри дузина момичета в рязани бански и дългокоси младежи, които си гукаха. Забеляза Съмър да се опипва в ъгъла с гол до кръста младеж в плътно прилепнали бански; тя беше седнала опасно удобно на хърбавите му колене. Измарширува дотам и остро се обади:

— Извинете ме.

Младежът беше пъхнал пръсти под ластика на долнището от банския на Съмър. Едва извърна глава.

— Я се разкарай — измърмори той.

— Не — отвърна Ники. — Ти се разкарай. Това е моят дом, а тази, на която пускаш ръце, е моята дъщеря.

Съмър го отблъсна и седна изправена.

— О, здрасти, мамче — каза го колкото може по-небрежно. Момчето се оттегли.

— Не си спомням да си ме питала дали можеш да правиш купон — Ники беше съвсем побесняла.

— Ами теб те нямаше и Ричард каза, че може, ако не е голям — Съмър беше сама госпожица Невинност.

— Сигурна ли си в това?

— Да, споменах, че искам да поканя неколцина приятели, и той каза да го направя.

— Съмър, тук има повече от петдесет човека и те обръщат къщата ми наопаки. Надали точно това са „неколцина приятели“.

— Знаеш как е, мамче, мълвата се разнася, пък и днес е неделя и хората няма какво да правят, та затова стана такава тълпа. Не е моя вината.

— А чия е тогава? Моя? — „О, Боже! — помисли си Ники. — Започвам да звуча като собствената ми майка!“

— Хей — хубавото лице на Съмър се помрачи. — Ама ти какво очакваш да направя — да ги изхвърля ли?

— Да — каза Ники. — Точно това очаквам от тебе. Разкарай всички от къщата ми. И го направи веднага.

— Господи, мамче — Съмър отвратено сви устни. — Звучиш ми толкова старомодно.

— Пет минути — процеди Ники през зъби. — Чу ли ме, Съмър? — обърна се, отново влезе в къщата и се отправи направо към спалнята си.

На леглото й се чукаше гола двойка. Момичето надали беше на повече от петнайсет, а момчето — може би с година-две по-голямо.

— Случайно да знаете, че сте в частен дом? — ядно се обади тя. — А това е моята спалня.

Момичето си грабна гащичките, а момчето — цигарата от марихуана, която димеше в пепелник на пода до леглото. Не успя да се въздържи да не забележи, че той е доста надарен и много мускулест. Като пораснеше, това му гарантираше велики дни.

— Чуйте — поколеба се тя. — Ще гледам настрани, докато се обличате, и после тихо се изнасяйте оттук на майната си.

Извърна си и се заслуша как си търсят дрехите, пръснати по целия под. След няколко мига изтичаха от стаята покрай нея.

Заключи вратата, вдигна телефона и се обади на Ричард в монтажната. Отговори жена.

— Кой се обажда? — попита Ники.

— Кимбърли. А отсреща кой е?

Асистентка със самочувствие — само това й липсваше.

— Отсреща е госпожа Бари. Дайте ми съпруга ми.

След няколко секунди се обади Ричард.

— Здравей, скъпа, ти се върна — каза той.

— Да, върнах се, а къщата ни е пълна с погнати от хормона тийнейджъри — остро изрече тя. — Каза ли на Съмър, че може да прави купон?

— Моля? — той звучеше напълно незаинтересован.

Тя знаеше защо. Седеше пред монтажните машини с екипа си от редактори и беше съвсем погълнат. Не би му пукало повече, ако Съмър забавляваше и „Даласките каубои“.

— Съмър ми обясни, че ти си й казал, че всичко е наред, ако покани хора в къщата — обвини го тя.

— Не можеш да я кастриш за това в неделя следобед. Детето нямаше какво да прави, така че й казах: хубаво, нека си покани неколцина приятели.

— Неколцината приятели се оказаха петдесет човека. Когато влязох в спалнята ни, непълнолетна двойка го правеше в нашето легло!

— О, Боже! — изръмжа той.

— Не се ли предполагаше да я наглеждаш поне малко, докато ме нямаше? Очевидно е, че тя е подивяла.

— Тогава очевидно не трябваше да я оставяш сама с мене — кисело отвърна той.

Ники си пое дълбоко въздух — опитваше се да продължи да се контролира.

— Не искам да се караме за това.

— Ти си тази, която започна да се кара.

— Не, не съм — възмути се тя; побесня, че той взема страната на Съмър.

— Виж — рязко се обади той. — Работя. Не мога да се справям с този тип обстоятелства.

— Много благодаря! — и тя тресна телефона. Не можеше да повярва, че при всички хубави неща, които бяха на път да й се случат, трябваше да се занимава и с тези глупости. А Ричард не й помагаше — единственото, за което си мислеше, беше скъпоценният му филм.

Почака петнайсетина минути, преди да излезе от спалнята си. Къщата беше празна.

— Съмър — извика тя. Никакъв отговор. Забърза към гостната — временната стая на Съмър. Изглеждаше като поразена от природно бедствие. — Съмър — извика отново.

Все още никакъв отговор.

Върна се в дневната и излезе на терасата. Съмър беше пренесла купона си долу на плажа. Бяха се разположили пред нечия друга къща като дрипав цигански катун — преносим компактдиск плеър изригваше силна рап музика.

Върна се обратно в къщата — пълна каша. Бяха разбили бара, разлели напитки по пода, пепелниците преливаха, навсякъде имаше кутии с полуизядени пици. Дори бяха нахълтали в кабинета на Ричард, въпреки че не бяха и докоснали бюрото му. Слава Богу. Или може би щеше да е хубаво да го бяха направили — накрая той щеше да се събуди и да разбере що за дяволска малка дамичка е Съмър в действителност.