— Знам — съгласи се Барбара. — Опитай се да разбереш: Кайл остарява, оплешивява — и тя понижи глас: — Виж какво стана с Бърт Рейнолдс. И за да довърши унижението си, сега Кайл се среща с деца.

— А? — погледът на Джой беше насочен към Лара.

— Момичето, с което е тази вечер, не може да е на повече от седемнайсет.

— Какъв неудачник!

Барбара се огледа, за да е сигурна, че никой не ги чува.

— Опитай се да не го казваш някъде, където може да те чуе Кайл. И, Джой, ако повториш някоя от забележките, които направих, ще го отрека.

— Можеш да ми имаш доверие — и я последва до онова, което очевидно беше най-важната маса.

Лара се изправи и го поздрави.

— Здравей, Джой — мило произнесе тя. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш.

Той се втренчи в невероятното й лице. Мадоната на деветдесетте години — сърцераздирателно чиста и красива. Искаше да я очарова тук и сега — вече беше осъзнал, че тя е специална — не просто поредното завоевание.

— Партито изглежда успешно — небрежно отбеляза той. — Благодаря, че ме покани.

Тя се усмихна и освети нощта.

— Така е. — Ники й хвърли рязък поглед. — Ъ-ъ… запознай се с приятелката ми, Ники Бари — беше разбрала намека.

Джой кимна на красивата тъмнокоса жена, която едва забелязваше — доколкото го засягаше, всеки бледнееше в сравнение с Лара.

— Е, здравей — поизправи се Ники на стола си.

Барбара собственически го хвана за ръка.

— Ела да седнеш тук, Джой — и го дръпна настрани.

— Извинете ме — обади се той учтиво, докато Барбара го влачеше към другия край на масата.

— Извинен си — отговори Лара с очарователна усмивка — колкото да му покаже, че не й пука, ако го командва някой друг.

— Тя си пада по него — промърмори Ники, докато го наблюдаваше как се отдалечава. — И кой ли може да я обвини?

— Всичките си падат по него — спокойно отговори Лара. — Но не мисля, че той си играе на игрички.

— Това би било приятна промяна — вдигна вежди Ники. — Мъж, който наистина не се мотае наоколо постоянно надървен! Сигурна ли си?

Лара се усмихна и си пожела да може да спре неконтролируемото туптене на сърцето си.

— Сгоден е за адвокатка.

— По-стара от него?

— Откъде да знам?

— А той на колко е?

— Нямам представа — студено отвърна тя, въпреки че знаеше точно. — Казах ти — не ме интересува.

— О, да бе, да — Ники смигна знаещо.

— Защо го казваш?

— Ще ти обясня. Веднага щом той се появи, погледът ти се изпълни с непреодолимо желание.

— Глупости! — изруга Лара — нещо, което почти никога не правеше.

— О, глупости, а? — Ники наистина се забавляваше. — Сега знам, че те интересува.

Лара подскочи — Ники понякога можеше да бъде най-голямата досадница в света.

— Ти си такъв шибан таралеж в гащите! — избухна тя.

— Две мръсни думички! — възкликна все още смеещата се Ники. — Вече вярвам, че си влюбена.

Лара стана и тръгна между гостите; беше бясна, че Ники е направила такъв голям слон от мухата.

Ама защо все пак Барбара Уестърбърг се натискаше на Джой? Не беше ли наясно, че той е сгоден?

Фреди, осветителят, който беше ударил някоя водка в повече, я сграбчи за ръката, докато минаваше покрай него.

— Лара, Лара, Лара — примоли се той. — Потанцувай с мене, а?

Фреди я дръпна на дансинга, в тънкия й кръст се вкопчиха влажните му ръце.

— Какъв купон! — възкликна той. Имаше разрошена канелена коса, щръкнали във всички посоки вежди и костеливо лице.

— Забавно е, нали? — отговори тя.

— Никога не съм мислил, че ще имам куража да те поканя на танц — беше объркан от собствения си ход.

Тя се усмихна — с годините се беше научила да се държи приятелски, без обаче да фамилиарничи. И това действаше всеки път. Никой не се осмеляваше да направи нещо — освен ако тя не му дадеше зелена светлина.

Погледна към масата си, когато Фреди я завъртя около себе си. Майлс и Джини се караха както обикновено. Барбара Уестърбърг се беше навела над Джой и настоятелно му говореше. Кайл бе въвлечен в разговор с Ники, докато приятелката му се взираше празно в пространството.

Реши, че е глупаво да се ядосва на Ники — в края на краищата тя беше права — Лара намираше Джой за привлекателен, въпреки че никога не би си го признала.

— Благодаря — и тя ловко се изтръгна от прегръдката на Фреди. — Ти си забележителен танцьор.

— Никога вече няма да си измия ръцете — зъбатата му усмивка бе чаровна.

По-късно същата нощ, когато келнерите отсервираха, а всички се бяха прибрали по стаите си, Ники се разкайваше:

— Извинявай, че те ядосах.

— Не, не успя — отговори Лара.

— Всичко е само защото мразя да те гледам сама — обясни Ники. — За тебе не искам нищо повече от един мъж, който ще бъде толкова добър с тебе, колкото и ти — с него.

— Слушай, Ник — красивото лице на Лара беше съвсем сериозно. — Знам, че ми мислиш доброто, но това е мой проблем, не твой. И знаеш ли още какво? Дори не е проблем, защото нямам нужда от мъж. Много съм си щастлива и сама. Всъщност съм много по-щастлива, отколкото бях, когато бях с Ричард.

— О! — възкликна Ники.

— Така че ми направи една услуга — продължи Лара. — Спри да ме притискаш. Джой е привлекателен — това ще го потвърди всяка жена на снимките, но мене не ме интересува. Затова спри да ме закачаш за него.

— Тъй вярно, шефе — изкозирува Ники.

— Защо ме наричаш „шефе“? — възмути се Лара.

— Защото ще си звездата в моя филм. И ти ще определяш правилата.

— Не, Ник — и това го разбери отсега: ти си продуцентът, а това те прави шеф. И така и трябва да е, иначе всеки ще ти се качва на главата.

— Схванах — обади се Ники.

Лара наблюдаваше сервитьорите, все още заети с разчистването.

— Бих казала, че партито беше успешно.

— И те направи госпожица Популярната — Ники си взе един шоколадов бонбон и го пъхна в устата си. — О, а казах ли ти за Кайл?

— Какво за него?

— Покани ме в стаята си в хотела.

— А аз си мислех, че е с онзи хърбав модел.

— Хм… Реших, че господин Кинозвездата има тройка наум — изкиска се тя. — Стряскам ли те с такива думи?

— Всъщност…

— Не започвай пак — Ники размаха насреща й салфетка.

— Би ли отишла? — полюбопитства Лара. — Ако не беше омъжена?

— Нека да оставим нещата такива, каквито са — отговори Ники. — Защо мислиш, че толкова се нервирам със Съмър? Когато бях сама, съм пробвала всичко.

Лара се изправи и прикри прозявката си.

— Да влизаме вътре, време е за лягане.

— Да, а аз трябва да хвана някой ранен полет.

— Бих искала да можеш да постоиш повече — натъжи се Лара.

— Трябва да се връщам. Не мога да ги оставя твърде дълго сами. Познаваш Ричард — очаква да е обект на цялото ми внимание.

— На мене ли ще го разправяш? — измърмори Лара.

Влязоха в къщата, където Каси надзираваше доставчиците, който си прибираха нещата.

Лара се отправи към спалнята си.

— Не забравяй — извика през рамо. — Когато ще продаваш филма — използвай името ми; това ще ти осигури всички финанси, от които се нуждаеш.

— За Бога, Лара, наистина го оценявам — благодари й Ники. — Нямам търпение да кажа на Ричард.

— О, някой ден ще ми върнеш услугата.

— По всяко време — сериозно отвърна Ники. — Обади ми се, и ще долетя.


Джой си тръгна рано от партито — Барбара Уестърбърг го следваше плътно по петите. Нямаше смисъл да стои, щом не можеше да се приближи до Лара — всички искаха да са близо до нея, а той не смяташе да се реди на опашката. Времето за неговия ход още не беше дошло.

Във фоайето на хотела се отърва от Барбара, която имаше намерение да го завлече в стаята си.

— Виж — каза й той най-сетне. — Ти си много секси, но аз съм сгоден. Не мога да го направя и после да ми е чиста съвестта.

— Никой няма да знае — увери го Барбара и предизвикателно облиза устни.

— Всички ще знаят — възрази той. — Освен това ти имаш съпруг.

Барбара изигра коза си.

— Знаеш ли, Джой — тя го засипа с думи. — Имам три филма в проект… много е възможно да успея да подпомогна кариерата ти. — Многозначителна пауза. — Говорим за дългосрочна помощ.

Ако не съществуваше Лара Айвъри, той можеше и да се изкуши. И защо не? Ако можеше да спи с Маделин Франсис, със сигурност можеше и с Барбара Уестърбърг. Но нещата се бяха променили. Откакто срещна Лара, нямаше желание да прави каквото и да било с други жени.

— Извинявай — в гласа му звучеше съжаление, защото се опитваше да я успокои. — Не мога да го направя.

Изражението й стана студено.

— Не можеш или не искаш?

— Няма значение — и той се измъкна, качи се в стаята си, където се тръшна на леглото и малко погледа телевизия.

В гардероба му имаше бутилка водка. Стана, изпи половината, хвърли се обратно в леглото и бързо заспа неспокоен сън.

На сутринта взе решение. Искаше Лара Айвъри повече, отколкото бе искал някого в живота си.

И по един или друг начин смяташе да я получи.

* * *

Бети беше тръгнала да търси приключения. Разбира се, и аз нямах нищо против някое малко приключение, така че бяхме идеалната двойка. И ето ме — седемнайсетгодишен, готов за песни и танци — на път към Калифорния.

Трябва обаче да ви кажа — Бети беше най-големият таралеж в гащите, на който човек някога може да се натъкне. Караше ме да пикая газ. Единственото време, през което мълчеше, беше, когато й скачах отгоре — но това не продължаваше дълго.

По-голямата част от пътя пропътувахме на стоп. Аз се криех в храстите, докато Бети стоеше на банкета с най-късите къси панталонки и почти липсващо горнище — с щръкнали малки гърди. Всеки камион се пребиваше да спира. Веднага след това изскачах от скривалището си и двамата се качвахме вътре. Шофьорите не бяха доволни, ама майната им — нищо не можеха да направят. Неколцина от тях все пак й се пуснаха, а тя ми смигаше и питаше колко биха платили за тройка.