— Следващия път — обеща той.
Неудобно очакване, докато чу да се приближава такси. След това пъхна сто долара в различни банкноти в ръката й и я изпроводи навън.
— Какво е това? — тя презрително се взираше в смачканите банкноти, почти готова да върне парите.
— За таксито — каза той.
— О — и тя задържа парите.
Точно когато беше на път да я настани на задната седалка на таксито, пред къщата спря лимузина и от нея изскочи Съмър.
— Ричард! — изненадано възкликна тя. — Мама върна ли се?
— Ъ-ъ… не — Ричард беше съвсем объркан. — Моята… ъ-ъ… асистентка и аз тъкмо свършихме още малко работа.
— Точно така — обади се Кимбърли.
Съмър засмука палец. Беше съвсем очевидно, че той я е свършил някаква. Да не би да я мислеше за пълна тъпачка?
Джед скочи от лимузината, решен да бъде представен.
— Господин Бари… сър. Аз съм голям почитател на работите ви. Вие сте един от стълбовете на индустрията.
— Благодаря ви — през зъби каза Ричард. Стълб да не би да означаваше стар? Кой все пак беше този досадник? И защо изпращаше Съмър до вкъщи с лимузина?
— Лека нощ — каза Съмър и влезе в къщата, за да покаже, че няма намерение да защитава Джед.
Ричард настани Кимбърли в таксито и последва Съмър в дома, като тресна вратата след себе си.
— Приятни сънища, Ричард — Съмър беше застанала на вратата на стаята си и изглеждаше отсъстваща и раздърпана, но много-много хубава.
— Приятни сънища — отговори той, окончателно изнервен.
Колкото по-скоро Ники се върнеше вкъщи, толкова по-добре щеше да е за всички.
ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА
Партито в дома на Лара — организирано в последния момент от Каси — имаше огромен успех. Всеки се беше отпуснал и се забавляваше добре.
Лара седеше с Ники на една от масите в градината. При тях бяха Майлс и холивудската му съпруга, Джини; Барбара Уестърбърг — сама и Кайл Карсън, при когото за уикенда бе долетяла приятелката му — хилав английски модел, която не изглеждаше на повече от четиринайсет години, с лице на безпризорна и тяло на манекен от Освиенцим.
— Само да знаех, че смяташ да правиш купон — обади се Ники и отпи от „Маргаритата“ си. — Щях да си донеса по-хубави дрехи.
— Ти винаги изглеждаш страхотно — усмихна се Лара на приятелката си, облечена в невероятна къса рокля на Тери Мюглер.
— Благодаря — отговори Ники. — А ти винаги знаеш какво точно да кажеш.
— Да, като например, че ще участвам във филма ти. Нали?
— Съвсем вярно! — Ники направи възхитена физиономия — Лара беше разбрала сценария и го бе харесала.
— Ричард дали е добре сам в Лос Анджелис? — Лара зададе този въпрос, защото си спомни, че след като се бяха оженили, той не можеше да понася да остава сам.
— Съмър се грижи за него — отговори Ники и пак отпи от ледено-студената „Маргарита“. — Лудост, нали? Тя обича съпруга ми, а мене ме мрази. Как успях така да се проваля като майка?
— Не си се провалила — Лара подбираше думите си внимателно. — Казах ти: възрастта й е такава.
— Предполагам — но Ники не беше убедена. — Както и да е. Реших, че двамата могат още повече да се сближат. Пък и ако имахме собствени деца, всички щяхме да изглеждаме като голямо щастливо семейство.
— Да не смяташ да раждаш? — попита изненаданата Лара.
— Не — побърза да отрече Ники. — Точно сега смятам да направя страхотен филм, в който — ако всичко върви по плана — звездата ще бъдеш ти. После може и да реша да имам друго дете — но само ако и Ричард иска.
Джини Кийфър — съпругата на Майлс — се включи в разговора им. Беше добре поддържана блондинка на неопределена възраст с внимателно скулптирани черти — гордостта на пластичния й хирург.
— Деца! — промърмори мрачно; беше изпила няколко чаши вино в повече. — Мразя ги. Малки неблагодарни копелета. Интересуват се единствено от парите ти.
— Това не е вярно, скъпа — намеси се Майлс и скришом премести чашата й с вино така, че тя да не може да я достигне.
— Откъде знаеш? — Джини му хвърли омразен поглед. — Никога не си си вкъщи.
Ники и Лара се спогледаха. Пак войнствените Кийфър.
— Не бих имала нищо против да родя дете — изписка хърбавият модел — въпреки че изглеждаше на четиринайсет, тя всъщност беше на двайсет и две.
— Не и от мене, скъпа — прекъсна я Кайл достатъчно високо, че да го чуят всички.
Две яркочервени петна цъфнаха на хлътналите й страни.
— Не съм те молила да ме оплождаш — тросна се момичето със силен кокни-акцент. — В Ню Йорк има стотици мъже, които биха припаднали, ако им се падне привилегията.
Ники реши, че момичето прилича на хубав млад труп. Някой трябваше да я нахрани. И то скоро, преди да е станало твърде късно.
— Веднъж на корицата на „Вог“ — и вече си мислят, че светът е техен — избъбри Джини и се пресегна през масата за чашата си с вино.
— Лара, чудя се как успя толкова бързо да организираш това парти — обади се Барбара Уестърбърг, докато увиваше кичур от тънката си коса около пръста си. — Колко мило от твоя страна да поканиш екипа — много са ти благодарни.
— Глупаво е да чакаш прощалното парти в края на филма — отговори Лара. — Реших, че ще бъде забавно да направим едно в началото. — Не добави, че вдъхновението й се казваше Джой Лоренцо, който засега още не се беше появил.
Къде беше той все пак? И защо това имаше значение?
Хм… не беше ли глупачка… Все пак знаеше, че той е сгоден; а дори и да не беше, всяка жена от екипа би му хвърлила око.
— Такава прекрасна идея — ентусиазираше се Барбара, винаги особено мила към звездите си. — Де да бях помислила за това.
— Вероятно ти можеш да го платиш — обади се Ники с нежен глас.
Барбара се направи, че не е чула.
— О — и тя скочи. — Ето го Джой. Бедният — изглежда изгубен. Да го поканя ли да дойде на нашата маса?
— Кой е Джой? — попита Ники, докато предъвкваше резенче морков.
— Актьор — поколеба се Лара; сърцето й беше започнало да бие, а това я вбесяваше, защото той не означаваше нищо за нея.
— Имаш предвид онзи страхотен пич, който се е отправил към нас?
— Той е.
— Става. Особено за чукане — измърмори Ники. — Защо не го пожелаеш ти, преди Барбара да си е подмокрила гащичките?
— Не ставай досадна — сопна се Лара. — Той е сгоден.
— „Сгоден“ не означава нищо — лекомислено отговори Ники. — Бракът е единственото, което се брои.
Лара надигна чашата си с безалкохолен плодов пунш.
— Актьорите не ме интересуват — твърдо обяви тя, докато си мислеше, че въпреки волята й този я интересува.
— Никога ли не си чувала за чукане на снимки? — палаво подметна Ники. — А е част от бизнеса. Великолепен флирт с фантастичен мъж и в края на филма всеки си тръгва по пътя. Всички го правят.
— И ти ли си го правила, преди да срещнеш Ричард?
Ники кимна ентусиазирано.
— Можеш да заложиш сладкия си задник.
Рокси изтанцува покрай тях, облечена в тигров спортен костюм. Беше се прилепила плътно към своя шофьор и се търкаше о него, докато двамата си пробиваха път с танцуване.
„Хм… — помисли си Лара. Опитваше се да спре, да изхвърли Джой от главата си. — Йоко е права — той е дебел.“
Плътно зад Рокси идваше Йоко с приятеля си — мускулест тип, който изглеждаше така, сякаш мястото му е на корицата на „Плейгърл“.
Точно зад тях беше Трини, придружена от годеника си — солиден като канара мъж, който си падаше по откачения външен вид на Майк Тайсън и се извисяваше над миньончето Трини.
Лара им махна щастлива да види как всички се забавляват и още веднъж се опита да принуди мислите си веднъж завинаги да се отдалечат от Джой.
— О, майко — възкликна Ники, отпусна се назад и се втренчи в преминаващите двойки. — Довечера на плажа ще падне голямо чукане!
Джой обикаляше в края на тълпата, смигна на Трини на дансинга и реши да не се приближава към горната редица маси, където седеше Лара. Кайл вероятно би се отнесъл с него като с боклук, а той нямаше намерение да се остави да го унижават пред Лара.
Забеляза Барбара Уестърбърг да се отправя към него с решителен израз на лицето.
— Здравей, Джой — поздрави го топло тя.
— Барбара — отвърна й; знаеше, че може да я има по всяко време, когато я пожелае. — Страхотна рокля — мнооого секси.
Тя засия от комплимента му.
— Благодаря, Джой.
Трини го беше информирала за госпожа Уестърбърг. Омъжила се за много известен продуцент, който я вкарал в бизнеса. След няколко години избягал със счетоводителката си и оставил Барбара сама да ръководи процъфтяващата му продуцентска компания. Продължила да работи, развела се със съпруг номер едно и се омъжила за съпруг номер две — писател, който иначе не работи, ако тя не му даде работа. И двамата чукали кого ли не.
Барбара сграбчи ръката му и я стисна.
— Изглеждаш самотен, Джой — каза и му хвърли поглед, в който се четеше: „Можеш да ме чукаш, ако искаш.“ — Годеницата ти не успя ли да дойде?
— Ъ-ъ… беше уредила да лети насам, но после изникнало нещо. Работи над много важен случай. Говорихме по телефона — ето защо закъснях.
Истината беше, че закъсня, защото седеше в стаята си и чакаше обаждането на Маделин. За да е достатъчно сигурно, тя беше звъннала в девет вечерта да го провери. По телефона бе подсмърчал и кашлял и веднага щом се отърва от нея, остави съобщение на рецепцията да не го безпокоят и изхвърча.
— Колко жалко — но Барбара изобщо не съжаляваше.
— Да — съгласи се Джой. — Е, трябваше да я оставя да си гледа работата — заета е да гради реномето си.
— Настоявам да дойдеш да седнеш при нас — заяви Барбара.
— Ще пропусна — поклати той глава. — Кайл не ме харесва.
— Кайл не харесва никой мъж, когото смята за конкуренция.
— Аз? Конкуренция? — Джой се изсмя подигравателно. — Аз? Дето имам само три жалки сцени.
"Холивудски интриги" отзывы
Отзывы читателей о книге "Холивудски интриги". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Холивудски интриги" друзьям в соцсетях.