Той направи гримаса и продължи да наблюдава Лара, докато Майлс я хвана за ръка и заедно напуснаха снимачната площадка.

Спеше ли тя с режисьора?

Не, беше от твърде висока класа.

— Къде е Барбара Уестърбърг? — попита той Трини, мислейки си за времето, когато ще използва чара си в своя полза. — Не съм я виждал насам.

— Не идва на снимките по-рано от следобед — отговори Трини. — Остава около час, после си тръгва. Така правят продуцентите — освен ако не са изпълнителни — тогава ти висят на врата през цялото време.

— Откога си в този бизнес?

— От две години — гордо обяви Трини. — Уча се. Някой ден ще стана продуцент.

— Можеш ли да се справиш?

— Че защо не? Всяко нещо — с времето си. Колко испанки продуценти си виждал? И все пак… годеникът ми казва, че мога — тя се изкиска. — Аз ще стана продуцент, а той ще е световен шампион, тежка категория. Какво мислиш?

— Звучи ми добре.

— По-добре да ти облечем стара тениска — каза тя. — Просто за в случай че си изцапаш дрехите по време на обяда.

Последва я до фургона на гардероба, където на пода се бе проснал Ерик и енергично правеше гимнастика.

— О! — възкликна Ерик. — Двамата сгодени!

— Мнооого смешно — и Трини го прескочи.

— Тук някъде няма ли гимнастически салон? — попита Джой. И той имаше нужда от упражнения, за да се поддържа в отлична физическа форма.

— Да, но принадлежи на Кайл — отговори Ерик. — Господин Карсън си има собствен гимнастически фургон. Направо съм убеден, че ще ни позволи да го използваме. Как ли пък не!

— Изглежда достатъчно готин — внимателно каза Джой.

— Само почакай — Ерик сви устни. — Мистър Америка е змия до мозъка на костите си.

— Това пък какво означава?

— Колко реплики имаш? — попита Ерик, докато ставаше от пода.

— Не много.

— Ще завършиш с една-единствена и с юмручен удар — Ерик явно познаваше нещата. — И то ако имаш късмет.

Стомахът на Джой се сви — гадно е да бъдеш никой. Той трябваше да е звездата. Той трябваше да има всичко, което има Кайл Карсън.

— Хей — небрежно се обади той. — Не ми пука.

Трини му подаде стара джинсова риза. Той съблече сакото и тениската си и я облече.

Тя закачи филмовия му костюм на закачалка.

— Идваш ли на обяд, Ерик — попита тя.

— Не бих пропуснал побеснелите тълпи — и Ерик се протегна към розов пуловер, който да облече над хавайските си шорти.


Гледаха дневните снимки във фургона на Барбара Уестърбърг. Лара следеше играта си, взираше се във всяко движение. Кичурите в косата й бяха идеални — напомни си да не забрави да поздрави Рокси.

Кайл притежаваше истинска екранна магия и двамата определено бяха прекрасна двойка, което я изпълни със задоволство. Тези снимки щяха да са леки, а резултатът — със сигурност отлично класиране сред премиерните филми. Имаше нужда от лека, не особено съдържателна комедийка, за да компенсира по-сериозните роли, които беше играла напоследък.

— Щастлив съм — обяви Майлс, докато Барбара изключваше прожекционния апарат. — Всички други ли са доволни?

— Нямам забележки — каза Барбара. — Хубава прическа, Лара.

— Ами аз? — Кайл беше малко поосвирепял.

— Кайл, знаеш, че днес на екрана ти си най-привлекателният мъж — Барбара подхранваше огромното му его. — Засрамваш и Кевин Костнър, и Майкъл Дъглас.

— Майкъл Дъглас! — избухна Кайл. — Той е с петнайсет години по-стар от мене.

— И така и изглежда — увери го Барбара.

— Излизам, за да хапна нещо набързо — Лара спешно искаше да се махне от пътя на Кайл.

— Ще дойда с тебе — и Майлс я хвана за ръката.

Заедно излязоха от фургона.

— Знам, мислиш си, че Кайл е задник — обади се Майлс. — Но трябва да признаеш, че двамата заедно изглеждате дяволски добре.

— Ах… магията на киното — меко се засмя Лара. — Всеки път може да измами хората.

— Ти винаги си притежавала киномагия — възхити се Майлс. — Още в първия ни съвместен филм. Беше толкова млада и невинна и…

— И играех ролята на проститутка — прекъсна го тя по същество. — Фантазията на всеки здрав американски мъж. Сладката малка курвичка, която не спира да върти номера на подходящия мъж.

— При тебе номерът мина, скъпа — Майлс късо се изсмя. — И те превърна в звезда. Същото стана и с Джулия Робъртс в „Хубава жена“.

— Няма нищо по-хубаво от ролята на добра проститутка, за да стартира кариерата ти — сухо се обади Лара.

— Това или корицата на „Плейбой“ — добави Майлс. — Което ти, естествено, никога не направи.

— Не, Майлс. Да си свалям дрехите пред тълпа разгонени мъжаги, които да си бият чекии насреща ми — това не е моята представа за добре прекарано време.

Когато стигнаха до камиона с храната, се появи Каси.

— Искаш ли да ти донеса нещо, Лара?

— Ще се оправя — отговори тя и забеляза Джой Лоренцо, седнал на маса и заобиколен от жени.

— Аз ще хапна във фургона си — обади се Майлс. — За да позвъня тук-там.

Лара се обърна към Каси:

— И аз ще постъпя така. Вземи ми нещо леко — може би салата.

— Готово.

Погледна отново към Джой и женския му антураж. Той вдигна поглед. Очите им се срещнаха за няколко секунди. Тя се усмихна с онази тънка студена усмивка, която й даваше такова голямо предимство. После се извърна и се отправи към фургона си.

Той беше сгоден. А за флирт изобщо не можеше да става и дума.

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА

Джой я хвана да го поглежда на няколко пъти, но това беше най-голямото му постижение с госпожица Айвъри. Държеше се настрани — беше наясно, че тя е свикнала с мъже, които веднага й се нахвърлят, а искаше да й покаже, че той е различен.

Цял ден седя на бара и игра фон в очакване да стигнат до неговата сцена — което изобщо не стана поради факта, че Кайл Карсън не беше в състояние да направи каквото и да е както трябва.

Трини му правеше компания между дублите и му даваше текуща информация за всички, свързани с филма. Отношението й определено беше станало по-топло, откакто той й бе признал, че също е сгоден.

— Разкажи ми за Лара Айвъри — небрежно се обади той. — Каква е тя всъщност?

— О, всички обичат Лара — отговори Трини. — Тя е много известна. Тази дама не си играе на голямата звезда. — Хвърли му бърз поглед. — Прекрасна е, нали?

Джой кимна.

— С кого спи?

— Откъде да знам.

— Хайде, Трини, ако тя си ляга с някого, това трябва да е известно на целия екип.

— Всъщност тя никога не се занимава просто с някого.

— Как така?

— Тя е особена — Трини се прозина — беше й досадно да говори за Лара. — Значи — продължи тя, — годеницата ти ще дойде при нас?

— Може би — поколеба се Джой. — Ами твоят годеник?

— Марек идва в края на седмицата — Трини го каза с огромна усмивка. — И, човече, едва ще го дочакам!


Тази вечер Лара говори дълго по телефона с Ники. Обсъдиха Ричард, удовлетворението му от играта й и начина, по който върви монтажът на „Френско лято“. После говориха за „Мечтателят“, а Лара започна да разказва историите с Кайл Карсън.

Ники не можа да се въздържи и се разсмя.

— Тоя звучи определено като господин Голямата работа — обади се тя. — Истински таралеж в гащите.

— Абсолютно си права — отговори Лара. — И е бавен. Екипът му вика „десетдубълният Кайл“! — и двете се изкискаха. — Какво прави Съмър?

— Не мога да я контролирам — оплака се Ники. — Единственото, което я интересува, са купони, купони и пак купони!

— Възрастта й е такава — увери я Лара. — В тебе тя не вижда майчинска фигура. В края на краищата ти си само със седемнайсет години по-голяма от нея и тя вероятно малко ревнува.

— Глупости — твърдо възрази Ники. — Защо да ме ревнува Съмър? Тя е прекрасна.

— Както и ти — като личност, като човек със страхотна кариера, а и с много известен и уважаван съпруг.

— Не — възпротиви се Ники. — Не става въпрос за ревност. Момичетата на възрастта на Съмър смятат всеки за пълен идиот, а себе си — за най-умните хора на планетата. Струва ми се, че и аз бях такава, а ти?

— Не си спомням — бързо каза Лара.

Ники знаеше, че Лара не говори за детството си, което очевидно не е било много щастливо. Всичко, което знаеше, беше, че родителите на Лара са загинали при автомобилна катастрофа, когато е била много малка, и са я отгледали разни роднини. Веднъж беше попитала Ричард.

— Лара не се връща към миналото си — бе казал той. — Остави я на мира. — И тя го бе направила.

— Както и да е — продължи Лара. — Не се безпокой за Съмър, тя ще се оправи.

— Определено се надявам да стане така — навъси се Ники. — Започвам да се чувствам като досадницата на годината.

— Ще прочета сценария веднага щом пристигне — обеща Лара.

— Тогава ми се обади незабавно. Не мога да дочакам реакцията ти.

Лара затвори телефона и отиде на задната тераса, откъдето се взря в мрака. Искаше да се поразходи по брега, но не сама — тъмнината беше твърде плашеща.

Понякога всичко беше твърде страшно… Особено когато спомените се върнеха, за да я преследват. Кошмарните спомени…

* * *

— Отвратително коте! — Анди, по-големият й брат, викна в лицето й. — Мършаво малко отвратително коте!

— Не съм отвратително коте! Не съм! — отвърна Лара Ан.

— Напротив, си — каза Анди. Беше на осем години и много красив. Когато не се биеха, Лара Ан го обожаваше.

— Мамо, мамо… мога ли да си взема още едно парче пиле? — попита Лара Ан.

— Какво, миличка? — Елън, майка й, изглеждаше разсеяна, докато се мотаеше из кухнята.

— Още пиле, мамо, тооолкова е вкусно.

— Извинявай, миличка, но трябва да оставя малко и за татко ти.

— Защо трябва да го чакаме? — поиска да разбере Анди. — Той винаги закъснява.

— Защото мама казва, че трябва — бързо отговори Лара Ан.