За нещастие Авис не беше Лулу със стегнатото й тяло на стрийптизьорка и щръкнали гърди. Авис беше едра жена с отпуснати цици и дебели бедра.

Скоро разбрах какво е да чукаш жена, която не го е правила известно време. Моят старец се оказа прав. Благодарността е хубаво нещо. Благодарността означава, че ще ти дадат всичко, което искаш. И тя го правеше. Единственото, което се искаше от мене, беше да помоля.

Никога не си мислех за баща ми или за това, какво прави. Доколкото ме засягаше, той беше като вчерашните новини. Бях се изнесъл и не ми пукаше.

Естествено, както и Лулу, Авис нямаше представа, че съм само на шестнайсет. Казах й, че съм двайсетгодишен, и тя го прие.

Караше ме да върша разни работи около порутената й стара къща и казваше на всички, че съм асистентът й. Затова трябваше да я чукам, а тя ми даваше петдесет долара джобни пари седмично. Проблемът беше, че искаше всяка нощ, пък аз нямах намерение да е толкова редовно.

Компромисът беше тя все едно да чука дърво. Обичам да съм дърво — това означава, че мога да си лежа по гръб и да не правя нищо. Авис на колене, а аз си фантазирам за филми и за всички онези холивудски лайна. Няма значение как изглеждат, след като прекрасно го духат.

Единственото хубаво нещо на това, да съм с Авис, беше, че всеки ден трябваше да уча актьорско майсторство. А и в класа беше гот — винаги различни момичета идваха и си отиваха, така че аз, естествено, напълно се възползвах от ситуацията.

Авис беше хлябът и маслото ми. Момичетата — изключителните десерти.

Разбира се, гледах да го правя така, че Авис да не знае — дори изобщо да не подозира. Бях достатъчно умен, за да съм наясно, че не би се отнесла мило с мене, ако си го вра навсякъде.

Всичко вървеше добре, докато един ден дъщерята на Авис, Бети, не се върна от Калифорния, където беше на гости при баща си — отчуждения съпруг на Авис. По това време бях на седемнайсет години и доста привикнал към новия си живот, така че когато Бети се появи, не очаквах проблеми.

С Бети бяхме на една и съща възраст, но тя изобщо не беше доволна да ме открие в дома си. Чух я да се кара с майка си още първата нощ, след като пристигна.

— Какво, по дяволите, прави тоя тук? Отвратително е — той е достатъчно млад, за да ти бъде син.

Авис не обичаше сблъсъците, което беше една от причините съпругът й да избяга.

— Това си е моят живот — каза тя, защитавайки позициите си. — Ние сме много щастливи.

Бети и аз се мразехме три седмици. През четвъртата седмица правихме невероятен секс в леглото на майка й и тогава нещата станаха наистина сложни.

Бети беше лошо момиче — от този тип, който винаги ме е привличал. Гнусеше се от майка си и не можеше да повярва, че спя с нея.

— Как можеш да го правиш с такава дърта брантия? — подиграваше ми се тя. — Ти наистина си низш вид.

Една нощ дойде при мене с план.

— Знам къде майчето си крие бижутата — да ги вземем и да избягаме. Можем да отидем при татко и приятелката му в Лос Анджелис.

— Искаш да й откраднем нещата? — попитах аз и звучах като тъпака на годината.

— Не, ще я помолим да ни ги даде — каза Бети с възможно най-подигравателния си тон. — Какво си мислиш, че имам предвид бе, глупако?

Авис беше добра с мене, но пък и аз бях добър с нея.

От друга страна, Бети предлагаше наслада и приключения. Беше млада, хубава и абсолютно дива. Нямах какво да губя, а ме очакваше цяла поредица от приключения.

Така че грабнахме всичките бижута на Авис от сейфчето, което държеше под леглото си, и поехме към Калифорния.

Най-сетне бях на път към Холивуд.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Джой бродеше неспокойно из хотела. Беше разгледал града, минал през плажа и сега му беше скучно. Двуседмични снимки и само тридневна работа, разпръсната през четиринайсетте дена — щеше да полудее, ако не измисли нещо, което да го ангажира.

Реши да отиде на снимачната площадка — тъкмо снимаха в крайбрежен ресторант. Но да висиш така, когато нямаш работа, едва ли е умно, пък и освен това е досадно.

Вчера най-сетне беше отишъл до гардероба, ръководен от Ерик, педал с мускулесто тяло и късо подстригана бяла коса, и Трини, млада испанска, чиято блестяща черна коса стигаше до кръста й. Те го бяха облекли в черна копринена тениска и бял костюм на Армани. Огледа се — беше точно като за него.

Сега, след като нямаше нищо друго за правене, реши да се върне до фургона на гардероба. Излезе от хотела и бавно се повлече натам.

Само Трини беше там. Докато тихо си тананикаше под носа песен на Глория Естефан, беше заета с подреждането на камари дрехи.

Джой се облегна на вратата и няколко секунди я наблюдава мълчаливо.

— Къде е Ерик? — попита той, като че ли му пукаше.

Тя едва го погледна.

— На снимките с Кайл Карсън.

— А ти защо не си там?

— Днес отговарям за фургона — отговори тя с нотка на самодоволство.

Джой погледна по-отблизо. Тя беше много хубава — имаше дръзки очи, неправилна розова уста и малки подканващи гърди. За нещастие беше ниска, а миньонките не успяваха да го възбудят.

— Мога ли отново да пробвам костюма си? — попита той.

— Всичко ти става, нали?

— Обличането на дрехите ми помага да навляза в характера.

— Добре — съгласи се тя и се протегна покрай решетката към закачалка с картичка, носеща името му. Той забеляза, че тя носи малък пръстен с перла на левия си безименен пръст, което вероятно имаше връзка с факта, че не се беше нахвърлила върху него.

— Виждам, че си сгодена — отбеляза той.

Доволна усмивка се появи на хубавото й лице.

— От две седмици — гордо съобщи тя, вдигна ръката с пръстена и я размаха пред лицето му.

— И аз съм сгоден — излъга той, решил, че не е лоша идеята да се преструва, че е. Това би му осигурило други възможности — плюс това ще държи жените на снимките далече от него. Имаше правило, което се опитваше да следва — никога не чукай там, където работиш.

— Наистина ли? — Трини възкликна разбиращо. — Моят годеник е боксьор. Ами твоята?

Джой обмисли отговора си. Искаше да изглежда добре — и нито модели, нито актриси щяха да бъдат подходящи.

— Адвокат — каза той най-сетне. — Тя е най-младият адвокат в нейната фирма.

— Ау! — беше отговорът на Трини. — Супер!

— Вярно е — съгласи се Джой.

Отново пробва костюма си.

— Изглеждаш страхотно — одобри Трини.

Той се взря в себе си в огледалото в цял ръст и пожела ролята му във филма да е по-голяма. Беше способен на всичко и готов да полети, нищо не можеше да го задържи — не и след мястото, откъдето идваше.

— Може ли да задържа костюма? — попита той.

— Трябва да попиташ продуцента — отвърна Трини. — Не е прието — освен ако не си звезда.

— Някой ден ще стана звезда — довери й се Джой. — Можеш да се обзаложиш.

— Е… Със сигурност си достатъчно хубав — съгласи се тя, смеейки се леко. — Знаеш ли, изненадана съм, че са наели тебе.

— Как така?

— Кайл Карсън ще започне да пикае газ, когато види, че изглеждаш по-добре от него.

Той отметна назад тъмната си коса, все още взрян в отражението си.

— Мислиш ли, че наистина е така?

Сега те и двамата бяха сигурно сгодени и тя можеше да си позволи малък лек флирт.

— О, хайде, човече, знаеш, че е така.

— Режисьорът ме хареса — размишляваше той. — Както и продуцентката — как й е името?

— Барбара Уестърбърг.

— Тя много ме хареса.

— Абсолютно съм шокирана, че си се промъкнал покрай Кайл.

— Какво означава това?

— Работих в последния му филм — тя кимна знаещо. — О, човече! Всеки актьор трябва да е по-стар и по-малко хубав от него — и тя снижи глас до доверителен шепот: — Той оплешивява, нали знаеш.

— Това сигурно го кара да се чувства несигурен.

— Не съвсем — отговори тя. — Той все още се опитва да скочи върху всичко, което се движи.

— Ами?

— Обаче само жени — изкиска се Трини. — Можеш да бъдеш спокоен.

— Благодаря ти, Боже — сухо каза той.

— Кога ще снимаш?

— Утре. Сцената в бара.

— Сигурна съм, че ще си страхотен — заяви тя. — По-добре си вземи костюма отсега. Тези панталони трябва да бъдат изгладени.


Лара се появи на снимачната площадка в обкръжението на изцяло женския си антураж. Там беше Рокси, облечена като за първа среща в светлозелена минипола от микрофибър и високи до глезените бели кокетни ботушки, червената й коса — като блясъка на славата. Там беше Йоко, гримьорката й — хубава японка с късо подстригана права черна коса и кръгло лице. Там беше Анджи, дубльорката й — жалка версия на Лара, оглеждаща се уморено наоколо си поради факта, че беше омъжена за сценичен работник, който непрекъснато й създаваше проблеми. Там беше и Каси, влачеща се подир другите с клетъчен телефон в ръка плюс жълта подложка и готова за водене на бележки писалка.

Лара познаваше неколцина от екипа, с които беше работила преди. Поздрави ги по имена, добавяйки топло ръкостискане и искрени въпроси относно семействата им. Всички я обичаха заради това, че си спомня за тях.

Кайл вече беше на снимачната площадка, полюшващ се в платнения си режисьорски стол, дългите му крака бяха протегнати пред него. Той стана при появата на Лара.

— Добрутро, красавице — каза с дълбок плътен глас. — Добре ли спа нощес?

— Определено — отговори тя.

Майлс се приближи.

— Изглеждаш прекрасно — и я целуна и по двете бузи. — Тази прическа наистина става.

Ръката й се протегна инстинктивно да докосне новите кичури в косата.

— Благодаря — скромно каза тя. — Всичко се дължи на Рокси.

Майлс не обърна внимание на фризьорката — за него тя нямаше значение.

— Бързо да прегледаме сценария — той беше готов да постави сцената.

Зад гърба му Рокси се опули.

Каси подаде на Лара сценария й.