Съмър изръмжа, сякаш това беше най-лошата идея, която някога беше чувала.

— Хайде бе, мамче, знаеш, че нямаме еднакъв вкус.

— Едва ли аз съм някоя дърта консерваторка — отговори Ники, възмутена от коментара на Съмър. — Всъщност съм един от най-преуспелите дизайнери на костюми в киното. — „Освен това съм по-млада от Мадона — помисли си тя. — Така че не се отнасяй с мен като с някоя грохнала дърта брантия.“

— Да, мамче. Всъщност… прави каквото искаш, но мене ме няма.

Страхотно! Нямаше я собствената й дъщеря.

— Умирам от глад — каза Съмър и се втурна към кухнята. — Има ли нещо за ядене?

За ядене имаше много неща, но Съмър имаше гадния навик да отваря с трясък хладилника и да казва:

— Ужас! Нищо ядливо!

Направи го и сега. После отвори всеки шкаф в кухнята и пропусна да ги затвори.

Ники се опита да остане спокойна; ужасните навици на дъщеря й я влудяваха напълно.

— Ега ти! — възкликна Съмър. — Ричард не е вкъщи и няма никаква манджа.

— Кажи ми какво би искала и ще изпратя прислужницата да напазарува.

— Забрави, мамче. Смятам да отида на плаж. Имам намерение да си докарам доста готин тен.

„Толкова за връзката между майка и дъщеря“ — мрачно си помисли Ники.


В момента, когато куриерът донесе сценария, Ники го грабна и забърза към терасата с изглед към брега. Съмър лежеше под нея на пясъка без горнище на банския. Тъй като беше почти плоска, това наистина нямаше значение, освен дето беше неподходящо — особено след като това е обществен плаж, където не се предполага да вършиш такива неща.

Изкуши се да я извика и да й каже да си сложи горнището, но дали това беше добра идея? Съмър щеше да я послуша за две минути и веднага след като Ники се извърне, отново щеше да го свали.

Със сценария под мишница се сви в удобен люлеещ се стол и започна да чете.

За час и половина беше напълно погълната. Окончателният вариант беше брилянтен — писателят, когото бе наела, бе свършил чудесна работа, като се бе съобразил и с нейните бележки. Остави сценария на масата и потръпна въодушевено. Лара трябваше да го види веднага.

През ума й мина да й го занесе лично. После си спомни, че Съмър е тук и няма да е честно да я остави сама с Ричард. Може би щеше да изпрати сценария с „Федерал експрес“, ще й даде възможност да го прочете и след това ще вземе самолета. Да, реши тя, това е начинът.

Обади се на Ричард в монтажната.

— Сценарият е тук — каза тя. — Точно приключих с четенето, точно каквото трябва е.

— Не се въодушевявай толкова — предупреди я той. — Хората, които дават парите, трябва да му хвърлят един поглед, а те винаги имат претенции.

— На кого му пука? — безразсъдно отговори тя. — Мисля, че е достатъчно добър, за да го изпратя на режисьорите, за които съм мислила, и да видя тяхната реакция.

— Е… Те всички очакват да го видят — намуси се той. — Само помни, че съм вързан тук през следващите няколко седмици и няма много да ти помагам.

— Мога да го направя — уверено каза тя. — Това е мой проект и въпреки че оценявам намесата ти, сама ще се справя чудесно.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Абсолютно.

Беше на път да се обади на „Федерал експрес“ и да изпрати сценария на Лара, когато си спомни за Съмър — тя определено беше на плажа от твърде дълго. Наведе се над парапета на терасата и погледна надолу. Съмър се беше изпружила на пясъка — все още без горнище. До нея беше седнал мускулест младеж, който говореше непрекъснато. „Хм… — помисли си Ники, — не й отне много време да намери някой местен герой.“

Разбираше, че не трябва да бъде толкова критична, но не искаше дъщеря й да бъде сполетяна от същата съдба като нейната. Бременна на шестнайсет години, омъжена — на седемнайсет, разведена — на двайсет и пет. В главата й промърмори тъничък гласец: „Това не е твой проблем, а на Шелдън. Той отговаря за нея.“

Извика името на Съмър.

Почти голата й дъщеря завъртя глава и я погледна, сякаш тя й беше съвсем непозната.

— Да?

— Не трябва ли вече да се прибираш? Не трябва да се печеш толкова много през първия ден.

Съмър прошепна нещо на момчето. И двамата се превиха от смях.

Ники знаеше, че тя е обектът на шегата им, но се престори, че няма нищо против, и забърза в къщата. Обади се на „Федерал експрес“ и прибави към сценария кратка бележка за Лара. След това седна на бюрото си и започна да звъни на режисьорите, на които беше планирала да изпрати сценария, за да ги осведоми, че той вече е на път.


Съмър знаеше, че има едно нещо, което може да прави без никакво усилие: да привлича момчета — или мъже — нямаше значение, стига да бяха от мъжки пол. Пет минути на плажа и този голям здрав сърфист пристигна и се залепи за нея. Тя свали горнището си, каза му, че всички в Европа се пекат без горнища, и докато той присвиваше очи, го попита откъде може да се сдобие с малко трева. Той я осведоми, че може да й донесе всичко, което поиска, покани я на купон и се влюби в нея.

„Мъже! — презрително си помисли Съмър. — Всичките са толкова лесни!“

По-късно влезе в къщата боса и покрита с пясък. Тънка риза едва прикриваше бикините й.

— Трябва да излизам — каза на майка си. — Мога ли да взема кола?

— Твърде си млада, за да шофираш — отбеляза Ники. — Трябва да си навършила шестнайсет, не помниш ли?

— Карам колата на татко през цялото време — нацупи се тя.

— Може би баща ти е готов да поеме риска — рязко отговори Ники. — Но ние не можем.

— Аз съм достатъчно добър шофьор, мамче.

— Сигурна съм, че е така, но тук не може да караш. Такъв е законът.

— Няма да ме хванат.

— Казах „не“.

— Такава си досада — промърмори Съмър, мислейки си, че майка й няма да е толкова лесна за манипулиране като скъпото татенце.

— Накъде си се запътила все пак? — попита Ники. — Мислех си, че тази вечер ще вечеряме всички заедно.

— Не мога — отговори Съмър. — Отивам на купон.

— Вече?

— Не искаш само да си седя вкъщи, нали?

— Баща ти определил ли ти е вечерен час?

— Вечерен час? На мене? Пфу!

— Не ми се прави на умна, Съмър. По кое време трябва да се прибираш вкъщи в Чикаго?

— По времето, по което си искам — смело отговори тя. „Или — помисли си, — по времето, по което той каже.“ Защото Шелдън винаги искаше да е сигурен, че тя е там, когато той иска тя да е там.

— Правилата тук са различни — обяви Ники, като почукваше по часовника си. — Да се върнеш в полунощ.

— Полунощ! — изпищя Съмър. — Тогава купоните дори още не са започнали!

— Откъде знаеш?

— Тук имам приятели.

— Имаш ли? И кои?

— Не ги познаваш.

О, Боже! Съмър беше достигнала трудната възраст. Ники стисна зъби. Помощта на Ричард щеше да й е необходима, а в момента той изобщо не беше на разположение.

— Ще ти дам пари за такси — каза тя най-после — не искаше изведнъж да става твърде строга. — И да си си вкъщи в дванайсет. Ясно?

— Както кажеш — промърмори Съмър и се отправи към стаята си с мисълта каква гадна досада е майка й.


Ричард не се прибра вкъщи до десет и половина. Беше се възгордял.

— Филмът изглежда невероятно — обясни той, докато си сипваше силно питие. — Снимките в Южна Франция са изключителни, а изпълнението на Лара — блестящо. Начинът, по който тя израсна като актриса, е забележителен.

— Колко време още има, преди всичко да стане готово? — попита Ники.

— Суровото копие трябва да е готово след около шест седмици.

— Страхотно. Добре ли изглеждат костюмите?

— Намини утре и виж сама. Ще бъдеш доволна.

— Наистина ли? — попита тя, докато го обгръщаше с ръце.

— Да, скъпа, наистина.

— Обичам те, Ричард — и тя сгуши лице на гърдите му.

— И аз те обичам, любима — отговори той не особено съсредоточено. — Къде е Съмър? Не се ли предполагаше днес вече да е тук?

— Пристигна, създаде обичайния хаос и излезе.

— И те остави тук сама?

— Тя не става за моя компаньонка, Ричард. Споменах, че нямам нищо против да излезе. Казах й да се прибере вкъщи до полунощ. Няма нужда да я чакаме — реших да й се доверя.

— Браво на тебе.

— Ти ме пренебрегваш — Ники желаеше той да й обърне повече внимание. — Кой е на първо място — филмът или аз?

— Знаеш, че винаги е филмът — каза той, за да я подразни.

— Такова копеле си — тя се изправи на пръсти и го целуна. — Не знам защо те обичам.

Той я обгърна с ръце, почти откъсвайки краката й от земята.

— Отнеси ме в спалнята и ме похити! — пошегува се тя. — Възползвай се, докато съм в настроение.

— Гладен съм — каза той. — Единственото, което съм ял, са понички и кафе.

Тя пусна най-секси гласа си:

— Ще ти дам за хапване нещо, което наистина обичаш.

— Нима?

Сега беше привлякла цялото му внимание.

— О, да, господин Бари. Много ще ти хареса.

Със смях се оттеглиха в спалнята.

* * *

И аз се озовах там — шестнайсетгодишен и пак сам. Нямах намерение да остана с Лулу, приказливата малка кучка.

Имах няколко възможности. Едната от тях се казваше Авис Деламор, дъртата кошница, която водеше актьорския клас, който посещавах. Авис твърдеше, че е известна театрална актриса от Англия. Не бях толкова сигурен, защото всеки път, когато се възбудеше, забелязвах остатък от Бронкс в акцента й.

Когато я опознах по-добре, разбрах, че съм прав. Беше живяла в Англия няколко години с някакъв неудачник, когото забила в бар. Това беше размерът на английското й наследство.

Авис много си падаше по мене, така че когато звъннах на звънеца й и й казах, че няма къде да отида, тя веднага заяви:

— По-добре да спиш на канапето ми.

Да бе, сигурно. Онази нощ канапето се превърна в нейна спалня, а аз бях изпълнен с желание да отмъщавам. Както казах преди, ако наистина се концентрирам, мога да имам всяка жена, която поискам.