Джаки Колинс

Холивудски интриги

ПРОЛОГ

Ето това е истината — мога да чукам всяка жена, която искам, по всяко време, по което искам — никакви проблеми. Всички те са узрели и готови, чакат да чуят вълшебните думички, които ще ги накарат да направят всичко. Омъжени, свободни, по-стари, по-млади, отчаяни, вдовици, фригидни, ненаситни — посочете ми ги и те са мои.

Вижте, аз знам какво говоря, открих ключа и, повярвайте ми, той отваря ключалката всеки, ама всеки път.

Майка ми беше страстна, естествено руса жена от Мемфис, която убиха, когато бях седемгодишен. Била пребита и удушена, а после — изхвърлена от движеща се кола. Известно време ченгетата подозираха моя старец, дори го прибраха в ареста за ден-два. Но той имаше желязно алиби — по това време бил в леглото с любовницата си — кръглолика червенокоска с най-големите цици, които някога съм виждал.

Баща ми беше с лице и поведение на красив гангстер. Обличаше се изключително претенциозно — за него само най-доброто. Носеше ризи от най-фин египетски памук, копринени вратовръзки, ръчно изработени костюми, златни копчета за ръкавели и часовник „Ролекс“. Можеше да има всяка жена, която пожелаеше — и я имаше. Спомням си — докато растях, бях свикнал да го наблюдавам как действа. Той беше собственик на приятен ресторант и като петел обикаляше из помещението, флиртувайки с всички клиентки. Жените ставаха негови от раз; аз се образовах от ранна възраст, докато го наблюдавах в действие. Той винаги имаше много любовници, но след като мама умря, жените му бяха повече от всякога. Съжаляваха го — и той ги изконсумираше.

Обаче пиеше, а аз бях достатъчно умен, за да не искам да свърша като него. Започваше от вечерта и изглеждаше като динамит, в средата на нощта представляваше развалина, а когато се затваряше ресторантът му, беше паднал под масата.

Живеехме в апартамент; два пъти седмично идваше прислужница. Той чукаше и нея. Изобщо не му пукаше как изглеждат жените, които вкарваше в леглото си; всъщност обичаше да казва:

— Напъхай една грозница между краката си и тя наистина ще ти покаже за какво става въпрос. Чукат се като невидели и са ти много благодарни.

Татенцето ми нямаше много време за мене, така че станах самотник. Вместо да се мотая с другите хлапета, аз се присъединих към една училищна банда и започнах да се забърквам в неприятности. Обикаляхме улиците, крадяхме коли и разбивахме магазини за алкохол — това беше по-добре, отколкото да седя в празния апартамент и да чакам баща ми да се появи, когато усети, че му се е прищяло.

Започнах да вървя по неговите стъпки. „Чукай ги и ги зарежи“ — това беше мотото му. Защо пък да не станеше и мое?

По времето, когато станах на петнайсет години, а той беше на петдесет, ресторанта — както и неговия външен вид — отдавна го нямаше. Красивото му лице беше подпухнало и оядено. Имаше голям бирен корем и развалени зъби — твърде страхлив, за да ходи на зъболекар, просто ги оставяше да изпадат.

Един забележителен ден го попитах нещо, което исках от години. Настоях да знам дали той е убил майка ми.

Удари ме толкова силно, че ми разби устната — все още имам малък белег, който да го докаже.

— Напусни шибания ми дом — изрева той; кръвясалите му очи горяха от гняв. — Никога вече не искам да виждам грозното ти лице.

От моя страна нямаше проблеми. Имах две постоянни приятелки и множество временни.

Избрах да се преместя при Лулу, двайсетгодишна стрийптизьорка, която беше щастлива да е с мене. Естествено, нямаше и представа, че съм само на петнайсет години, като се имаше предвид фактът, че изглеждах на около деветнайсет, а разправях, че съм на двайсет.

Хубавото на Лулу й беше, че не й пукаше, дето съм безработен — тя беше доволна да ми се отдава. Когато не беше на работа, прекарвахме цялото си време по кината — и двамата се отдавахме на фантазиите си. Холивуд — истинската страна на мечтите.

— Толкова си талантлив — винаги ми казваше тя. — Трябва да станеш кинозвезда.

Страхотна идея! Доколкото можех да преценя, кинозвездите нямаха кой знае колко работа, освен да се мотаят насам-натам и да изглеждат като мачо1 — жените ги обожаваха, а според онова, което четях в лъскавите списания на Лулу, правеха много-много пари.

Лулу намери актьорски клас и дори плати, за да го посещавам. Никой никога не би могъл да я обвини, че не е арабия.

След като изкарахме заедно година, един ден се прибрах вкъщи рано и я хванах в леглото с друг. Баща ми ме беше предупреждавал да не вярвам на жените. Мислех си, че в това отношение греши, но дотогава никога не си бях представял, че биха прецакали мене.

Голяма изненада. Лулу с вирнати крака, мънкаща и стенеща. Похотлива малка кучка.

Дръпнах мъжа от нея и той избяга разтреперан от апартамента, защото изглеждах достатъчно побеснял, за да му избия всички желания.

Лулу лежеше там със стиснати бедра, гола и уплашена, и ме молеше да й простя.

Тогава разбрах, че имам силата. Дори не я ударих, макар да го заслужаваше. Вместо това си събрах нещата и бързо се изнесох. Никога вече никоя жена нямаше да ми изневери. Следващия път щях да гледам аз да я изпреваря.

Една гола Лулу ме последва в хола, като викаше подире ми:

— Беше грешка! Не можеш да си тръгнеш! Моля те! Не ме напускай!

Твърде късно. По онова време бях разбрал какво искам — и това не беше някоя бъбрива курва, дето не знае как да бъде вярна.

Исках да стана кинозвезда и целият шибан свят да бъде мой.

Бях на шестнайсет години, какво ли разбирах?

ГЛАВА ПЪРВА

Лара Айвъри пристъпи внимателно към камерата — успяваше да изглежда уверена и съсредоточена под смазващата тежест на огромния кринолин. Тънкият й кръст бе стегнат в невъзможен четирийсет и петсантиметров корсет. Дълбоко деколте разкриваше плътта й.

Партньорът на Лара във филма, Хари Солитър — млад англичанин с разрошена коса и склонени похотливи очи, — вървеше до нея и произнасяше репликите си с ентусиазъм, който прикриваше факта, че това е седмият им дубъл.

В декора на южно-френската градина беше двайсет и девет градуса и целият екип стоеше мълчаливо отстрани, потеше се, докато нетърпеливо очакваше Ричард Бари, режисьорът-ветеран, да обяви край на снимките, за да могат да направят почивка за обяд.

Лара Айвъри, трийсет и двегодишна, беше знойна красавица с котешко-зелени очи, малък прав нос, пълни сладки устни, изпъкнали порцеланови скули и медно-руса коса, в момента навита на кок и на една идея от разпадането му. От девет години беше кинозвезда на върха на кариерата си и по чудо съдбата и славата никога не й бяха изневерявали. Тя все още беше харесвана и сладка като убийствено красивото момиче, пристигнало в Холивуд на двайсетгодишна възраст и открито от режисьора Майлс Кийфър, който я беше забелязал, когато бе дошла на прослушване за малка роля в новия му филм. Майлс й беше хвърлил око и бе решил, че тя е актрисата, която трябва да изпълнява главната роля. Прекрасна и свежа, тя се беше превъплътила в наивна проститутка във филм в стила на „Хубава жена“ и омагьосала всички — от критиците до публиката.

От онзи първи филм звездата на Лара беше изгряла бързо. Необходим бе само един специален филм. Сандра Бълок беше чудесен пример със „Скорост“. Мишел Пфайфър беше пробила с „Белязано лице“. Шарън Стоун — с прекрасното изпълнение — да не споменаваме влудяващия й сексапил — в „Първичен инстинкт“.

Публиката никога не забравя появата на една звезда. Номерът беше да останеш там.

Лара Айвъри беше успяла забележително.

Най-сетне Ричард Бари извика думите, които всеки очакваше:

— Край! Разпечатайте го! Точно този е.

Лара въздъхна облекчено.

Ричард беше преуспяващ режисьор от около трийсет години. Беше висок, добре сложен мъж в края на петдесетте си години, с прави черти, добре поддържана брада, дълга кестенява коса, изпъстрена със сиво на слепоочията, и живи сини очи. Имаше сухо чувство за хумор и сардонична усмивка. Жените го намираха за изключително привлекателен.

— Пфу! — Лара въздъхна за втори път и хубавите й страни се зачервиха. — Някой да ме измъкне от тази рокля!

— Аз ще го направя! — доброволецът беше Хари Солитър — както обикновено флиртуващ, с похотлива гримаса.

— Дадено — натърти Лара и се усмихна, защото харесваше Хари и ако той не беше женен, щеше да бъде задоволителна партия. Тя приемаше женените мъже за строго недосегаеми и отказваше да наруши това си правило за когото и да било — дори и след като не беше се срещала с никого от шест месеца, откакто беше скъсала с Лий Рандолф, първи асистент-режисьор, който, след като бяха заедно година, се бе оказал неспособен да понесе бремето на това, да е с толкова известна жена. Беше ли тъжната истина тази, че човек не може да е доволен да е част от фона? Да стои на заден план? Да е атакуван от полудели преследвачи и фенове? Сервитьори и шофьори да го наричат „господин Айвъри“?

Само изключително силен човек можеше да се справи с подобни неща — човек като Ричард Бари, който го беше понасял забележително през четирите години, когато той и Лара бяха женени.

С Ричард се бяха развели преди три години и заедно с новата съпруга на Ричард, Ники — дизайнер на костюми, която той беше чукал, докато снимаше филм в Чикаго, — сега бяха добри приятели.

Ники беше тъмнокоса, весела и изключително красива по един игрив начин. Също така знаеше как да извлече най-доброто от Ричард. В началото на връзката им тя откри, че като повечето мъже и той има много работа. Преди да влезе в живота му, той пушеше, флиртуваше и пиеше по много и освен това очакваше през цялото време да върви по собствения си път, а когато това не стане, да се цупи. Ники бе преценила силните и слабите му страни и реши, че той си струва усилията. По някакъв начин го бе успокоила, покриваше всичките му нужди и сега най-голямата й съперница като че ли беше работата. Той беше печеливш режисьор, изискваше много и филмите му винаги правеха пари, а точно това се ценеше в Холивуд.