— Няма нищо по-прекрасно от морето — продължи херцогът, — но в средата на яворовата горичка блести водата на прекрасно езеро.

Кантор присви уши.

— Бих искала да го видя — каза Бранди. Не откъсваше поглед от ушите на коня. Сякаш бяха пришити за шията му. От какво ли се беше изплашил? Тя не беше поискала нищо от него!

— Обичаш ли да плуваш, Бранди?

— Да, и го правя много добре. Обзалагам се, Ян, че трудно би ме победил! Морските течения превръщат човека в превъзходен плувец. Последния път, когато Бърти се опита да ме победи, го оставих да се задъхва, задавен от водата. Мислех, че трябва да го спасявам!

Ян повдигна вежда. Опита се да си я представи как го изпреварва сред вълните. Тя е победила един мъж?

— Виждам, че не можеш да повярваш? Ще запееш друга песен, щом един път влезем във водата! Може да изтриеш скептичната си гримаса.

— Бъртранд те нарече морска сирена, но не вярвам да е имал предвид способностите ти на добра плувкиня?

— Не! Така е, защото често съм мокра и имам солен вкус. Обича да ме дразни. Правил го е винаги, но не вярвам, че иска да види Кони като мен.

— А, значи си забелязала, че той е влюбен в сестра ти. По време на пътуването ни постоянно говореше за нея. Възхищаваше се на красивата й коса, на прелестните й очи. Господи, просто не можеше да се спре! Много жалко, че тя дори не го поглежда. Но още е малка. След време нещата може да се променят.

— Говориш баналности. Времето няма да промени нищо. Знаеш много добре, че причината за всичко е онзи мерзавец Пърси, гръм да го порази дано!

Ян се разсмя.

— Извинявай! Забравих, че не трябва да ругая пред благоприлични уши!

— В момента изобщо не се чувствам благоприличен. Права си, Бранди! Дрънкам баналности, но ти ме постави на място.

Тя въздъхна.

— Да можеше Кони да прозре истинската му същност! Какъв лъжлив и наперен негодник е само! Съжалявам тази наследница, която му е обърнала внимание.

— Може би, когато стане истински Робъртсън, ще получи своята наследница? Тогава ще забрави онова, което не може да получи — изрече той, загледан право в очите й.

— Това няма никакво значение. Баба ми ту го окуражава, ту му се кара, че се доближава до мен. Така искам да се отърва от него! Много странно, че пристигна вчера веднага след теб. Каза ли ти защо е дошъл в Пендърлей?

Ян поклати глава.

— Не бих се притеснявал за това. След като съм тук, той ще стои далеч от теб. Не забравяй, че Пърси много прилича на лейди Адела. Обича да създава интриги и да се подиграва на другите. Това при него е защитна реакция. Предполагам, че не е много приятно да си копеле. Сигурно е разбрал, че с Бъртранд сме в Единбург, и е решил, че сега е безопасно в Пендърлей. Всъщност в момента това изобщо не ме вълнува.

С тези си думи моментално я върна към реалността. Как можа да забрави, че от смъртта я деляха може би минути? Каква глупачка беше. Заплесна се по плуването и Пърси!

Ян внезапно спря коня си.

— Ето, пристигнахме на моравата, мадам Съвършенство! Умираш от желание да ме оставиш да гълтам праха ти, нали? Да започваме тогава. Първата ни цел ще бъдат дърветата. После, ако искаш, може да се надбягваме до морето.

— Мъжете само обичат да се хвалят. Ще виждаш само гърбовете ни. И тогава какво ще кажеш? „Лейди Адела, признавам, че бях жестоко победен от една жена!“ Тя ще се изсмее по-звучно от чичо Клод и ще се удари по коляното. Ти ще се оттеглиш засрамен в стаята си и няма да покажеш носа си цяла седмица?

— Много си самонадеяна! Знай само, че Кантор е бърз точно колкото Херкулес. Освен това ще ти дам възможност да стартираш първа. Който последен пристигне при дърветата, ще трябва да плати глоба.

Бранди изгледа моравата и разбра, че ще си умре като глупачка. Отвори уста, за да признае, че е безсрамна лъжкиня, но не можеше да промълви и дума. Обърна се към херцога и видя усмивката му и предизвикателството в очите му. Тогава кимна и изрече:

— На моя страна са всички предимства. Приготви се да загубиш! И казваш, че глоба трябва да се плаща? — В този момент тя ритна Кантор и дръпна юздите му.

Чу смеха на Ян зад гърба си.

За момент забрави страховете си. Кантор така гладко и уверено галопираше по моравата! Усети, че шапката й ще бъде издухана от вятъра, и я хвана с ръка. Тялото й се притискаше към шията на коня. Видя Ян до себе си и призова на помощ цялото си хладнокръвие. Вдигна се на пети и окуражи Кантор да лети като вятър.

Дърветата вече се приближаваха. Като се блъсне в тях, щеше да убие не само себе си, но и коня на Ян. Трябваше да направи нещо. Как би могла да овладее това животно под себе си? Та то тежеше най-малко тон? Дочу смеха на Ян, когато я изпревари. Видя го как ловко спира Херкулес точно пред дърветата и се обръща, за да я изгледа.

Бранди остави шапката и дръпна юздата на Кантор с всичка сила. Той не само не намали своя бяг. Нещо повече, дори не й обърна внимание. Бранди панически задърпа поводите. После, когато се устремиха точно срещу Ян, просто затвори очи.

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

До ушите й достигна смехът му. Това щеше да бъде последното чуто от нея нещо!

Кантор се изправи на задните си крака. Бранди изпусна юздите и се вкопчи с всичка сила в седлото. Всичко приключи мигновено. Конят стоеше задъхан на едно място. Като по чудо тя беше все още на гърба му. Ян държеше юздите на нейния кон. Красивите му черни очи блестяха весело.

Бранди изпита огромно облекчение, че все още е жива и диша. Почти не чуваше думите му.

— На какво прилича това, Бранди? Нима искаше да яздиш до пътя и така да ме победиш? Така ли постъпи и с горкия Бъртранд, когато плувахте? Просто си минала край него? Страшно ме изплаши! Нима не си способна да изпиташ и капчица страх?

— Кантор е по-бърз, Ян — извика тя. — Изобщо не съм убедена, че си по-добър ездач. Искам друго надбягване! Няма значение кога — утре, другата година, през следващия век!

Той се смееше.

— Не умееш да губиш, Бранди! Знаеш, че яздя по-добре от теб, но не искаш да го признаеш! Много си упорита! Добре, ще се надбягваме пак. Ти ще определиш датата.

„Денят, в който излитат прасетата“ — помисли тя.

— Следващата седмица! Може би в сряда?

— Така да бъде! Е, сега трябва да платиш глобата!

Беше забравила за това. Щеше да му даде, каквото пожелае, само да забрави за следващата сряда. Измъкна крака си от стремето и скочи долу. Господи, колко хубаво беше да стъпиш отново на земята! Тя не се движеше, нито пръхтеше.

— Каквото поискаш, Ян — каза, вдигнала поглед към него.

Младият мъж слезе на земята и привърза конете към един тис.

— Каквото поискам, така ли? — Той се приближи усмихнат към нея.

Бранди не можеше да откъсне поглед от красивите му устни, които произнесоха името й. Пристъпи като омагьосана към него. Ян стоеше неподвижен с ръце, отпуснати край тялото. Преди да е извикал на помощ цялата си воля, тя се изправи на пръсти. Прегърна го и го привлече към себе си. Изобщо не знаеше какво да направи, но това нямаше значение. Целуна го с цялата топлина на сърцето си. Усетила силата на тялото и горещината на устните му, въздъхна. Искаше й се този миг да продължи вечно. Можеше да стои на пръсти, без да се измори. Не можеше да се насити на аромата, на вкуса му. Чудесно беше да го усеща до себе си.

За пръв път в съзнателния му живот способността да се контролира го беше напуснала. Не, не трябваше да прави това! Тя беше толкова невинна! Нямаше представа какво прави, а още по-малко какво ще стане с един зрял мъж. Не разтвори устните си, въпреки че изгаряше от желание да усети вкуса на нейните. Искаше да плъзне език между зъбите й. Искаше да я вдигне и да я притисне силно към възбуденото си тяло, но не можеше. Потръпна и направи най-трудното нещо в своя живот. Свали ръцете й и я отблъсна от себе си.

— Не, Бранди! Не бива да правим това!

Девойката отстъпи. Учудваше се, че все още може да ходи. Преди малко умираше от желание да легне по гръб на земята. Искаше той само да я целува, да я гали, да я притисне към себе си и…

— Платих глобата си, Ян! — Гласът й беше толкова пронизващ, колкото чувствата й.

Тя беше невинна и уязвима и той трябваше да я пази от себе си.

— Не точно това имах предвид — каза Ян.

— Но аз исках да платя по този начин. Все пак загубих състезанието, въпреки че съм по-добра ездачка от теб. Ще се убедиш в това следващата сряда.

Смели приказки! Прииска му се да я сграбчи и да я целува, докато и двамата останат без дъх. Тогава нямаше да могат да се спрат. Той щеше да я научи…

Ян изпъшка и прокара ръка през косите си. Трябваше да спре всичко това! Нямаше друг избор.

— Бранди, чуй ме добре! Аз съм твой настойник. Освен това съм сгоден за друга жена. Ти си невинно дете, не — девойка. Е, добре де — жена. Последният човек на света, който ще се възползва от това, съм аз. Разбираш ли….

— Дете? Момиче? Това за жената го подхвърли просто за успокоение, нали? Да те вземат дяволите! Вече съм почти на деветнадесет години! Не искаш да приемеш този факт, за да не мислиш, че за теб бих могла да бъда и… Няма значение!

Стоеше и я гледаше. Тя беше толкова ядосана.

— Знаех точно какво правя! Няма да ти позволя да говориш за злоупотреба с доверието ми! Да върви по дяволите другата жена! Няма да живея с нея в Лондон, чуваш ли? Няма да гледам как те целува и милва, а после ме поглежда така, сякаш съм мишка, показала се от дупката си! Тя е фина дама, нали? Има добри обноски и знае цената си. Ще ме намрази веднага, както и аз нея! Дори вече я мразя, чуваш ли? По-скоро ще се омъжа за Пърси, но няма да живея под един покрив с тази омразна жена!

Без да мисли, хукна към Кантор. Отвърза юздата му и бързо скочи на гърба му, забравила страховете си.

— Бранди, почакай! Трябва да поговорим по този въпрос. Трябва да ти обясня…