Чарли си мислеше за срещата с Мишел. Бяха минали почти две години, откакто я беше видял за последен път. Беше му писнало от безкрайната върволица момичета, които бяха готови да скочат в кревата само при споменаване на името му или само при мисълта, че могат да ги забележат до него. Мишел беше различна. Слава Богу.

Той се протегна и взе един от многото сценарии, натрупани на една маса. Обичаше да чете всичко, което му пратеха. По този начин нямаше опасност да пропусне нещо добро и то да отиде при друг актьор.

Започна да чете. Мислите за Лорна го бяха депресирали, но скоро се потопи в сценария и заспа докато го четеше.

4.

Кери Сейнт Мартин беше високо привлекателно чернокожо момиче на двадесет и осем години. Носеше косата си гладко причесана а ла Сасон Видал, дрехите й бяха красиви и създаваха впечатление, че са скъпи. Пушеше по двадесет цигари на ден, караше светлобежов тъндърбърд на една година и живееше в елегантен тристаен апартамент високо над Стрип.

Кери се оправяше много добре.

Беше горещ юнски ден и смогът висеше над Холивуд като валма паяжини.

Кери се прозя. Ама че късмет беше. От агенцията пращаха точно нея да отиде и да убеди Сънди Симънс да затътри задника си и да продължи да снима филма. Тези звездички всичките бяха еднакви. Хубавички, тъпи, добре подплатени, успели да свалят достатъчно мъже за да им дадат роля във филм. Кери с гордост си помисли, че тя не беше свалила никой в името на своята кариера. Сама беше стигнала до положението, което заемаше сега.

Тя спря на червено на светофара и един мъж в линкълн се опита да привлече погледа й. Тя го игнорира и усили климатичната инсталация. Господи — наистина беше горещо!

Кери работеше за Маршъл К. Маршъл, един от най-големите агенти в града. Тя започна като секретарка преди седем години и сега, последните две години, беше лична представителка и се грижеше за някои от клиентите, които той обслужваше. В действителност от известно време Кери сериозно се беше замислила дали да не се отдели на самостоятелна практика. Желаеше да се занимава с ръководство. Кери Сейнт Мартин. Обществени връзки и ръководство. Невероятно!

Тя паркира колата си близо до Шато Мармон, където се беше настанила Сънди, и взе договора, който беше на седалката до нея. Той постановяваше, че Сънди Симънс е наета да работи три седмици за Милан Прадъкшънс от 3 юни до 24 юни. Член трети споменаваше гола сцена от кръста нагоре, така както е в сценария.

Кери се чудеше какъв е проблемът на Сънди. Трябва да е прочела договора преди да го подпише.

Маршъл й беше казал:

— Върни малката тъпа курва обратно в студиото и то бързо. Ако не се върне до четири часа, изчезва от филма и вероятно ще предявим иск. Както и да е: няма да може да работи никъде другаде — глупава кучка!

Кери сложи зелени слънчеви очила и влезе в Шато. Тя носеше зелен ленен костюм от две части, поръчан при Орбах, копие на парижки модел.

— Да? — малката възрастна жена на гишето погледна към нея.

Тя попита за стаята на Сънди. Беше странно как фоайето на Шато винаги можеше да изглежда като частица от отдавна отлетялото минало на Холивуд. Призраци от „Сънсет Булевард“.

Сънди имаше апартамент на петия етаж и Кери се качи в новобоядисания асансьор. Мислите й бяха заети с едно административно здание наблизо, където миналата седмица тя беше огледала един офис. Тя наистина имаше намерение да скъса скоро с Маршъл.

Сънди отвори вратата. Беше облечена в късо оранжево муу-муу1, беше боса и още с филмовия грим.

Кери беше разтърсена от очевидния магнетизъм на лицето ой. Тя протегна ръка и каза:

— Здравей, аз съм Кери Сейнт Мартин. Маршъл К. Маршъл ме изпрати да видя дали можем да оправим нещата.

— Мисля, че най-добре ще е да влезете — големите очи на Сънди бяха замъглени.

Тя въведе Кери в дневната, която беше затрупана с дрехи и полуотворени куфари. Кери не можеше да разбере дали опакова или разопакова нещата си.

— Искате ли една кока кола? Боя се, че няма лед.

— Чудесно. Мога ли да помогна?

— Не, няма нужда. — Сънди влезе в кухнята.

Кери седна и разгърна договора. Чудеше се дали Маршъл е видял това момиче.

Сънди се върна и й подаде чаша.

— Съжалявам за всичко това — каза тя бързо — зная, че изглежда като че ли аз съм причината, но наистина трябва да ви обясня.

— Да, разбира се — отговори Кери, леко изненадана. Тя не очакваше защитния вариант, може би по-скоро гръмки речи или бесни сцени. — Между другото, ако успеем да ви върнем на площадката до четири часа, всичко ще бъде наред.

— Съжалявам, но не мога да се върна. Поне докато нещата не се променят.

— Подписали сте договор, знаете това.

— Знам. Всички ми го размахват. Но въпреки това аз имам някои принципи и един от тях е към мен да се отнасят като към човешко същество — не като към печелившо парче месо. Нека да ви разкажа какво се случи. Сигурна съм, че като жена вие ще ме разберете.

Кери беше очарована от ниския дрезгав глас на Сънди и начина, по който тя толкова прецизно подбираше думите си. Облегна се и изслуша цялата история, която й разказа Сънди.

Накрая й беше доста мъчно за момичето. Какви гадни плъхове са повечето мъже. Въпреки това не беше кой знае какво постижение да напуснеш филм по този начин. В края на краищата, тя не беше звезда, а само звездите можеха да си позволят постъпки като тази. Освен това, все още имаше и договор, с който трябваше да се съобразява.

— Слушай, скъпа, знам, че е трудно. Но момчетата не са искали да ти причинят нещо лошо, а и ти си се съгласила да си свалиш другите. Какво ще кажеш, ако те откарам обратно в студиото, да си поприказвам малко с Еб Стейн и да остана там с теб?

Сънди поклати упорито глава.

— Не, определено няма да се върна. Поне докато не получа официално извинение от мистър Стейн и затворена сцена.

Кери въздъхна.

— Искаш невъзможното.

Телефонът иззвъня и Сънди го вдигна. Телефонистката й каза:

— Обаждат се от Холивуд Рипортър, скъпа, а има още три обаждания от други вестници, които изчакват.

Тя покри микрофона:

— Вестниците. Какво да им кажа?

Кери взе телефона:

— Нека аз да се оправя.

Как, по дяволите, бяха надушили толкова бързо? Тя отговаряше без запъване на въпросите. Не, мис Симънс не е тук за коментар. Да, всичко ще бъде уредено. Не, не е имало скандал с Джек Милан. Да, мис Симънс ще се върне обратно на сцената по-късно днес.

— Защо не им казахте истината? — попита Сънди, след като Кери приключи с всички обаждания.

— Защото, сладурче, ако си умна, сега веднага тръгваме за студиото. Не искаш да заведат дело срещу теб, нали? А мисля, че имаш планове пак да работиш в този град. В края на краищата днес всички си свалят дрехите и в това няма нищо лошо.

Сънди се засмя.

— Кери, ти си добро момиче, страшно помагаш, но очевидно няма да се разберем по този въпрос и мисля, че няма защо да ти губя повече времето.

Кери я изгледа изненадано. Изглежда тя беше освободена? Какъв майтап! Тя трябваше да влезе тук, да се справи с някаква истерична мъчеща се да привлече внимание актриса, да я завлече обратно в студиото и с това всичко да приключи. Вместо това се изправи пред едно момиче, което очевидно знаеше точно какво прави и го вършеше хладнокръвно и спокойно.

Телефонът отново иззвъня и този път Сънди го вдигна.

— Да, тя е. Да, точно така. Не, няма да се върна докато не получа официално извинение от режисьора и мистър Милан. Мисля, че като жена аз имам основание да очаквам към мен да се отнасят с уважение и…

Кери слушаше изненадана. Имаше странното усещане, че Сънди Симънс ще бъде голяма звезда. Тя просто го усещаше.

Интервюто беше идеално. Кери можеше да го види отпечатано. Еб Стейн и Джек Милан щяха да изглеждат като грубияни, а Сънди — самата невинност.

О, Господи, тя беше изпълнила дълга си към Маршъл К. Маршъл; а сега какво щеше да стане, ако погледнеше на цялата тази работа от гледната точка на Сънди и й станеше личен мениджър?

Това момиче беше естествено.

5.

Лондон беше обхванат от топла вълна и Чарли беше възхитен, че навремето настоя да построят плувен басейн в двора на къщата на майка му в Ричмънд.

Беше уикенд и той дойде да прекара един ден с децата, които бяха при баба си. На него му се струваше, че Лорна с нетърпение гледа да се отърве от Синди и Шон винаги щом може. Направо беше срамота, че съдията не му даде попечителството над тях. Шон на осем години беше силен и жилав, а Синди, две години по-малка от него, беше едно по-красиво копие на майка си.

Чарли лежеше на един плажен стол до майка си и ги гледаше как се плискат в басейна. Тя приличаше на птица, беше облечена в бански от две части, който показваше съсухрена плът и провиснали гърди. Беше ярко гримирана: силен руж, зелени сенки под очите и кармин за устата. Косата й беше почти скрита под цикламен шарф, една цигара непрекъснато падаше от устата й.

— Изглеждам чудесно за малко под шейсетте — обявяваше тя често. И винаги наоколо имаше някой „приятел джентълмен“.

Чарли обожаваше майка си.

Какъв характер, винаги весела, живееше живота си с пълни сили. Серафина Брик, изгнаничка от вариететните дворци на Англия.

Чарли беше довел едно момиче със себе си. Името й беше Поли Куин. Поне не приказваше много. Тя излезе от къщата в бикини на точки. Изхвръкнали гърди и кифли от тлъстини около кръста. Тя се настани на тревата до Чарли.

— Това време не е или страхотно? — запита тя, легна по корем и разкопча презрамката на сутиена си. До обед не чуха друга дума от нея.

Натали и Клей Алън и тригодишното им дете пристигнаха в дванадесет часа. Клей беше един от най-добрите приятели на Чарли, бивш актьор, а сега преуспяващ сценарист. Те се познаваха от времето на първия филм на Чарли. Натали Алън беше слаба и привлекателна. Между нея и Чарли имаше нещо като негласна „афера“. Той знаеше, че тя го харесва, но беше преди всичко жена на Клей и всъщност нищо не се беше случило. Един път на парти, когато и двамата бяха пияни, се бяха натискали, но Чарли много се срамуваше от това единствено прегрешение.