— Току-що се връщам — сега се прибирам вкъщи.

— Ти ли караш? Сама? Ако ме беше помолила, щях да дойда и да те взема.

Тя се усмихна.

— Къде отиваш с всички тия млечни шейкове.

Той изглеждаше смутен.

— Е, ъъъ, те са за Макс. Той умира за тях точно сега, като стара госпожица е. Ей, защо не дойдеш да го видиш? Ще се зарадва.

Бранч знаеше превъзходно, че на Макс никак нямаше да му се хареса, защото точно в този момент той вероятно се приготвяше за завръщането на Бранч, като увиваше голото си тяло в новата дивечова кожа за легло, която беше купил. Макс обичаше след млечните шейкове да има секс и мразеше да си променя навиците.

— Просто си вземам един сандвич и после отивам право у дома. Наистина съм капнала.

Бранч сви рамене, разочарован и все пак с облекчение.

— Виж, искам да те помоля да ми направиш истинска голяма услуга. Утре вечер има премиера на „Дванадесетте пищова“. Имам само малка роля, но важна, защото би могла да означава много за мен. Премиерата е голяма, всички ще бъдат там, ще дойдеш ли с мен?

— Току-що се връщам, не знам, мразя премиерите, не мисля, че ще дойда.

Лицето му посърна.

— Хей, Сънди, много те моля. Нужна си ми там. Толкова ще бъде добре за мен да се появя с теб. Всъщност, казах в студиото, че ще се появя с теб. Дадоха ми страхотни места.

— Как можа да направиш това? Ти дори не знаеше, че ще съм тук.

Той изглеждаше глупаво.

— Знам. Щях да кажа, че не си могла да дойдеш в последната минута. Наистина беше много глупаво от моя страна. Името ти е обявено в списъка на звездите, които ще дойдат. Какво ще кажеш за това? Дай едно рамо, а?

— О, добре.

Нека Клод да види, че въобще не й пука.

Те си уредиха среща и се разделиха.

Бранч беше въодушевен. Той влетя, като си подсвиркваше, в къщата на Макс Торп.

Макс, както се очакваше, се беше изтегнал гол на кожената постелка.

— Лоши новини — измърмори Бранч, като поставяше млечните шейкове внимателно на масата до леглото. — Току-що налетях на Сънди и тя се връща специално, за да дойде на премиерата с мен. Тя е видяла всички реклами и е решила, че трябва да бъде там.

— Какво? — каза Макс като започна да почервенява. — А аз? Ти обеща, че билетът е за мен.

— Да, знам. Но трябваше да кажа в студиото, че ще заведа момиче и беше твоя идея да кажа Сънди, защото я нямаше. Е, сега тя се върна.

Като се опитваше да прикрие една самодоволна усмивка, Бранч свали ципа на панталоните си и смъкна тениската си, след което отиде при Макс на кожената постелка.

Макс сърдито го отблъсна.

— Не те искам тази вечер — каза той раздразнено — какво ще кажеш за виолетовото ми вечерно сако? Чисто ново и отива на вятъра.

Бранч сви рамене, стана бързо и нахлузи дрехите си.

— Съжалявам, грешката не е моя.

Достатъчно търпя Макс, писнало му беше от цялата история.

Той харесваше момичета. Време беше да каже на Макс Торп, че му е писнало.


Сънди беше изненадана, имаше светлини и музика, които идваха от къщата й. Тя погледна часовника си; беше близо единадесет. Какво правеше Катя? Тя беше наета, защото изглеждаше кротка и съвестна.

Тя си влезе в къщи, сред море от непознати лица, повечето от които мексиканци, танцуващи на плоча на Джеймс Браун, облечени шарено и шумни.

Насред тълпата тя видя Катя с размекнато и ухилено лице, притисната до стената от млад мъж. Беше облякла синя рокля, която принадлежеше на Сънди, и до нея, свит в един ъгъл с колене опрени в брадата му, беше Жан-Пиер, чиито сини очи гледаха сериозно.

— Хей, бейби — сграбчи ръката на Сънди едно момче — ти откъде изникна?

Тя издърпа ръката си. Прекрасен край на един прекрасен ден. Не можеше да повярва. Тя ядосано прекоси стаята, взе Жан-Пиер и се обърна към Катя.

Очите на момичето се бяха разширили от уплаха и тя изпелтечи нещо от сорта, че днес е рождения й ден.

— Веднага махни всички от тук — каза Сънди и като носеше Жан-Пиер влезе в спалнята си.

Всичките й дрехи бяха разпилени по леглото. От обърнато шише на нощното шкафче капеше парфюм.

— Добре ли си? — прегърна тя малкото момче.

Той кимна свенливо, като зарови глава на рамото й.

Тя махна дрехите от леглото и сложи Жан-Пиер под завивките.

Чуваше се звук от затръшване на врати и потеглящи коли.

Тя приглади уморено коса назад и въздъхна. Ще свърши ли някога този ден?

52.

Хърбърт Линкълн Джеферсън се сблъска с Луела Крисп на други яден след като Мардж му каза за сделката и за парите, които Луела трябваше да получи. Те никога не се бяха срещали, въпреки че, разбира се, той я беше виждал през прозореца, когато шпионираше Мардж. Тя имаше увиснали гърди, къси крака с изпъкнали вени и тлъстини около корема си, въпреки че тялото й беше слабо.

Той се подготви внимателно, взе душ, избръсна се и дълго реса правата си тъмнокафява коса. Почисти ноктите си и Мардж му излъска обувките, една задача, която тя беше зарязала заради това, че държеше положението. Облече сив костюм, който скоро беше взел от химическото чистене и бледожълта спортна риза със зелена вълнена вратовръзка.

Реши, че изглежда безупречно и се наслаждаваше на образа си доста време в огледалото в банята.

Луела Крисп скоро щеше да разбере, че се занимава с мъж от класа, а не с мекушав глупак като Мардж.

Всъщност, Луела хвърли един поглед на Хърбърт и реши, че е подъл копелдак. Не искаше да се забърква с него. Искаше да вземе парите и да изчезне. Може би дори щеше да зареже парите. Той имаше такива зли малки очички, студени, празни и злостни.

Той седна в хола и се втренчи в нея.

— Аз не съм Мардж, разбирате — каза той най-накрая — вие използвахте Мардж. Аз знам какво ставаше тук. Видях какви неща правите в тази къща.

— Няма значение какво сте видели — каза Луела бързо, като реши, че трябва да вземе двете хиляди долара от него — какво ще кажете за нещата, които аз знам? Неща лично за вас, неща, които на моите приятели в полицейското управление ще бъде интересно да научат?

Очите му я гледаха втренчено, плоски и безизразни.

— Не говорите с Маржд. Аз не съм глупак. Парите са за вас. Две хиляди долара и това е последно. Мога да ви ги намеря, но ще имам нужда от помощта ви.

— По какъв начин? — попита тя подозрително.

— По начин, който ще ви хареса. По начина, по който си изкарвате парите сега.

— За какво говорите?

Той бръкна в джоба на сакото си и извади две лъскави снимки на Сънди Симънс, които беше откраднал от къщата й. През едната беше надраскал: „Винаги, когато се обадиш — любов. Сънди.“

Той подаде снимките на Луела, която ги изгледа вяло.

— Коя е тази?

— Моя приятелка — каза той рязко — много близка моя приятелка. В действителност ние сме толкова близки, че тя ще направи всичко за мен. — Той многозначително замълча. — Всичко.

53.

Когато последните гости си заминаха, Чарли се почувства подтиснат. Беше отпратил Маги следобеда. Тя беше започнала да му говори неща като: „Всичките ми приятели казват, че трябва да бъда актриса, какво мислиш за това?“

— Мисля, че е по-добре да си идеш вкъщи — отговори той.

Сега той отново беше сам и нещастен. Всъщност толкова нещастен, че импулсивно скочи в черното си ферари и подкара към Лос Анджелис. Чувстваше нужда от компания, от компания, от промяна на обстановката. Мислеше да ангажира стая в Бевърли Хилс хотел и да се обади на Клей.

Беше два сутринта, когато пристигна и си помисли, че не трябва да безпокои Натали. Обади се на Теймз Мейсън, защото беше самотен.

Тя послушно стана то леглото, дойде при него, метна се в леглото и го утеши. Каза му всичко за сцената си с Клей, като през цялото време се смееше. После завърши с думите:

— Човече, това момче е такава висулка!

Чарли веднага се почувства неспособен и я изпрати вкъщи, но не преди тя да го накара да й обещае, че ще я заведе на премиерата на „Дванадесетте пищова“ следващата вечер.

Той се чудеше дали тя обсъжда какъв е той в леглото и реши да попита Клей.

Той спеше неспокойно и сънуваше странен сексуален сън, в който смесваше себе си, Натали, Теймз, Сънди и майка си. Събуди се с гадно чувство и слезе долу при басейна.

Беше твърде рано и той плуваше необезпокояван. Беше взел решение да се върне в Лондон. Нямаше за какво да се мотае тук и да откача като не върши нищо. Той реши да се върне, да си построи къща, да пусне корени някъде. Това ще го държи ангажиран и когато къщата бъде приключена той ще каже на Лорна, че иска децата при себе си за всеки уикенд. Те ще харесат това. Той дори ще им позволи да украсят собствените си помещения.

Той се обади на Клей, който беше щастлив да намине за закуска. Импулсивно той му каза за Сънди.

Клей каза:

— Е, бих казал, че те харесва, а като свършиш, не бих й казал не.

— Ако ме харесваше, щеше да се навърта наоколо, нали?

— Жените са странни създания. Тя вероятно си е помислила, че ти не я харесваш.

Чарли поклати глава.

— Пак твоята логика! Как е Натали?

— Дебелее. Би искала да те види. Защо не вечеряш с нас тази вечер?

— Не мога. Ще водя Теймз Мейсън на премиера.

Клей подсвирна.

— Ето го сега палавника!

— А, точно ти да ми ги разправяш.

— Не знаех, че си минал оттам.

— Не знаеш всички места, откъдето съм минал.


По-късно той се облече за премиерата в нов фрак „Дъг Хейуърд“. Огледа се в огледалото и беше принуден да признае, че почивката му се беше отразила добре. Беше слаб, във великолепна форма, с хубав тен. Беше оставил очилата ала Джон Ленън и отново си сложи онези с роговите рамки. Черната му коса беше точно толкова дълга, за да се начупи леко отзад на яката му. Той подкара ферарито си към апартамента си Теймз.