Очите й бяха разширени и фиксирани в една точка и той знаеше, че тя е вземала ЛСД. Не го одобряваше. Едно беше да пушиш трева, но всичко друго той отхвърляше.

— Направих много интересно откритие — каза тя — като смеся трева и стимулант мисля, че мога да го правя.

— Какво да правиш? — попита той остро.

— Чукането, разбира се. Секс. Знаеш какво имам предвид — онова нещо, за което имаш голямата върлина отдолу.

— Мисля, че ти е време да се върнеш при майка си. Ако си мислиш, че съм поласкан като ми казваш, че можеш да го правиш с мен само като си надрусана до козирката, моля те да помислиш отново.

— Е, беше толкова тъжна картинка в чукането, а този твой ужасен приятел, Клей или как му беше името, и оная жена, Кери, мразя твоите приятели, те са фалшиви лайна!

— И ти си такава, Филипа, драги, и ти си такава. Всъщност, ти си много по-фалшива от тях, защото се преструваш, че си нещо, което съвсем не си. Наистина си шибана, знаеш го, нали?

— Ти, старецо — подигра му се тя. — Ти тъп старецо. А и какво да кажа за теб тогава? Пазиш диети, пускаш си дълга коса, носиш смахнати дрехи и си добре приет навсякъде само защото си филмова звезда. Хората ти се смеят. Ти си смешен, така че си помисли за това.

Неговото обаждане на Маршъл беше отчаяно. Да стоиш сам вкъщи в Палм Спрингс беше убийствено. Ако Маршъл не се появи с нещо в рамките на следващите няколко дни, той сериозно се замисляше да си иде вкъщи в Лондон.

Мъчно му беше, че всеки път, когато една връзка приключеше, той като че ли биваше обливан с оскърбления. Дори Филипа го обиди, като му каза, че е уважаван само защото е Чарли Брик, филмовата звезда. Той някак си не беше мислил, че е гледала на него по този начин.

Тъпи звездички или не, те всички бяха еднакви в основата си и беше много по-гот със звездичките, когато опираше до секса.


Кери беше в града и Чарли я изведе навечеря.

Тя кипеше.

— Този кучи син, френската суперзвезда режисьор, ще съсипе кариерата на Сънди. Заключил я е в онази къща и дори не ме пуска да поговоря с нея за повече от две минути. Мисли си, че е Бог.

— Кери, скъпа, трябва да поговориш с Марш, тук ще се скапя. Цял живот съм работил и това само ме размазва. В отлично състояние съм. Кажи му да договори нещо за мен.

— Но лекарите казаха, че трябва да почиваш.

— Заеби ги тя шибани лекари, скъпа, аз трябва да работя.

— Ще поговоря с Маршъл. Знам, че мисли, че сега трябва да си спокоен. В края на краищата предстоят ти два филма в края на годината. Ще дойдеш на сватбата ни, нали?

— Няма да пропусна. Ей, скъпа, имам страхотна идея. Колко хора ще поканиш?

— Петдесет. Ще обидим по-голямата част от Холивуд, но просто не понасям тарапаните. Ограничено е в семеен кръг и близки приятели.

— Защо не го направите тук?

— Къде?

— В къщата и тук. В тази суперскъпа барака под наем. В градината ще бъде идеално. Ще наемем свещеник. Ще доведем всички със специален самолет. Това е великолепна идея. Моят сватбен подарък на теб и Марш.

Тя се засмя.

— Това е шантава идея. Защо не? Не сме уреждали нищо. — Тя се наведе и го целуна по бузата. — Мисля, че ще бъде чудесно. Можем ли да го приготвим заедно до събота?

— Остави на мен, така ще имам какво да правя.


Чарли искаше венчавката да бъде специална. Познаваше Маршъл от години и много го харесваше — а той харесваше и Кери. Той нае секретарка на име Маги, която да уреди всички подробности и даде инструкции за това, което искаше.

Маги беше с лице на боксьор, червенокоса, цялата в лунички. Тя му правеше компания. Беше добър слушател и не говореше много.

Чарли беше решил, че разговорите са забранени.

49.

— Вземи тези хапчета.

— Казах ти, че не вземам хапчета. От тях се чувствам зле, а и не се нуждая от хапчета за сън.

Сънди лежеше в леглото с Клод, камерата се беше надвесила над тях като трети човек. Беше три сутринта и тя беше достатъчно изморена за да затвори очи и да заспи дълбоко.

Клод беше в някакво странно настроение цяла вечер, говори й за филма, персонажите, какво означава всичко това. След това в един часа поиска да правят любов и беше по-добър от всякога, владеещ положението, командващ. Той задържаше за да не стигнат до оргазъм, палеше цигара или се разхождаше из стаята. Най-накрая, когато дойде моментът, беше зашеметяващо. Сега тя се чувстваше съвсем отпуснат, а той я караше да вземе хапчета за сън.

— Искам да ги вземеш — настоя той. — Има много важна причина.

— Каква причина?

— Слушай, казах ти, че ако работиш добре утре сутрин, ще можеш да отидеш на сватбата на приятелката си. Добре, аз ще направя нещо за теб, но и ти ще направиш нещо за мен. Сега ги вземай и престани да спориш като хлапе.

Той й набута две тюркоазени капсулки.

— Не, Клод, няма да взема хапчета. Това е. Освен това, ако започнем да снимаме в седем, аз все още ще съм заспала.

Той въздъхна.

— Умно момиче, полузаспала, така те искам, полузаспала и гроги. Исках да те изненадам, но щом си толкова упорита… Утре първо ще снимаме сцената с изнасилването. Не искам изобщо да ставаш от кревата.

— Е, стига де! — тя не му повярва. — С немито лице и зъби?

— Как, по дяволите, мислиш е била Стефани, когато момчетата са се вмъкнали? Тя е била в леглото, нали? Спяла е, нали? А тя взема хапчета за сън, нали? Така ще го снимаме и ние. Ако искаш да бъдеш актриса, тогава прави това, което аз искам.

Послушно тя глътна хапчетата и затвори очи. В тази сцена нямаше диалог, само много борба. Тя разсеяно се зачуди как ли ще я снима Клод. Едри планове, това вероятно щеше да бъде неговото виждане, едри планове на лицето й, затова я искаше да изглежда истинска.

Тя безгрижно заспа. Той беше гениален режисьор. Тя му имаше доверие.


Първото усещане беше, че завивките се ахат, след това някаква тежест, нещо тежко се покатери върху нея.

Тя се опита да се размърда. След това раздраната й нощница беше махната.

Тя се опита да отвори очи, но клепачите й като че ли бяха залепени. Някакви ръце бяха обхванали гърдите й, непохватни ръце. Тя чуваше висок шум на нещо въртящо се, камерата. Къде Беше Клод?

Тя успя да отвори очи, но заслепяващите светлини я накараха бързо да ги затвори отново.

Тя каза:

— Махни се от мен — и като в мъгла отвори отново очи и се вгледа изненадано в лицето на Карлос Ло.

Той я беше възседнал, ръцете му бяха на гърдите й, дишаше учестено.

До него, наведен над нея беше другият актьор, който се смееше тихо.

— Какво е това? — протестира тя.

Чувстваше се слаба, безсилна, полузаспала.

— О, това копеле — измърмори тя — мръсното копеле. Той наистина снима. Всъщност той ще остави тези два боклука наистина да ме изнасилят.

Тя започна да се бори, но в движенията й нямаше сила.

Единият от актьорите натисна ръцете й, докато другият й разтвори краката и в момента когато проникна в нея Клод се надвеси с ръчна камера, обективът се беше наврял в лицето й толкова близо, колкото това беше възможно.

— Копелдак! — изпищя тя слабо.

След това дойде ред на слабия мъж, злите зелени очи й се хилеха. Тя се отпусна. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Не можеше да се противопостави на двамата.

Той й ближеше лицето, докато го правеше. След това слезе и камерата се изтегли като още един любовник.

Тя лежеше съвсем неподвижна, разпростряна върху кревата, така, както я бяха оставили.

— Никога няма да ти простя това, Клод — измърмори тя. — Никога.

— Може би когато прочетеш блестящите отзиви ще го направиш.

Той спокойно остави камерата и тя забеляза, че голямата камера още работи. Двамата актьори бяха излезли.

— Между другото — продължи Клод. — Искам да те запозная с жена си.

Една жена се показа иззад голямата камера, слаба блондинка на около тридесет години. Тя се усмихна добросърдечно.

— Не се притеснявай за това, мила. Това е маниерът на Клод. Интересува го само крайния резултат, сигурно ще се съгласиш с мен.

Сънди седна в леглото, обхвана с ръце коленете си, като невярващо се люлееше напред-назад.

— Винаги сме знаели, че ти си най-подходяща за Стефани. Имаш красиво тяло. Клод е голям щастливец, че има възможността да му се радва. Но сега уви, нещата са различни. Сигурна съм, че разбираш. Може да има — как го казвате вие голяма конкуренция. Сигурна съм, че мога да ти покажа някои неща, които дори Клод не може да прави.

— Вие да не би наистина да мислите, е аз ще остана и ще довърша този филм? — попита Сънди, като се опитваше да контролира гласа си.

— Ще бъдеш най-глупавото момиче, ако не го направиш. Няма да получиш нищо, но ще загубиш всичко.

Тя се засмя скептично. Всичко това й се струваше като някакъв кошмар, все още се чувстваше гроги и полузаспала, беше твърде изморена за да спори.

— Ти наистина нямаш друг шанс, освен да довършиш филма — продължи жената на Клод. — Първо, имаме договор. Второ, ако откажеш, филмът, който току-що заснехме ще бъде използван — знаеш какво искам да кажа — не във връзка с тази продукция, просто Сънди Симънс извън снимачната площадка. Такива неща се радват на огромна популярност.

Сънди се взря в Клод.

— Защо? — извика тя.

Жена му отговори вместо него:

— Защото Клод е артист, гений, всичко трябва да бъде перфектно. От материала, който засне тази сутрин, той ще използва само очите ти, лицето ти. Ще бъде идеално. Ще те провъзгласят за голяма актриса. Почакай, скъпа, докато излезе филмът, и ще си ни благодарна.

Трепереща, тя стана от леглото. Чувстваше се мръсна и използвана. Искаше само да се махне от тези двама болни. Искаше да се махне от къщата.

Облече джинси и потник.

— Къде отиваш? — попита Клод, когато тя тръгна с нестабилни крачки към вратата.

— На сватба.