— Не исках да ти разрушавам въздушната кула, ти изглеждаше толкова щастлива. Той наистина е подло копеле. Има ужасна репутация и честно казано бях изненадана, когато ти се хвана с него.

— Ти винаги мислиш най-лошото за хората. Клод е красив чувствителен мъж — но дори в момента, когато го казваше, думите звучаха фалшиво.

Клод беше груб, непоносим копелдак, но тя го обичаше.

— Тогава защо не ти се обади?

— Трябва да има някаква причина. Сигурна съм, че има някакво просто логично обяснение. Може би, като се върна в къщи ще го намеря да си играе с Жан-Пиер на плажа.

Тя клъвна от яйчената салата.

— Как върви филмът? — попита Кери. — Мисля, че мога да прекарам известно време утре сутринта на площадката.

— О’кей. Между другото получих още от тези гадни писма, за които ти говорих. Три през тази седмица — и който и да е, той ми знае адреса. Не ми харесва, Кери.

— Казах ти, късай ги и не им обръщай внимание. Може и да е приятелски настроеният млекар. Тези откачалки никога не правят нищо. В офиса за теб пристига цяла купчина мръсотии.

— Но това е същият човек, който ми пишеше и в Шато, мисля, че трябва…

— Здравей, Кери — Чарли Брик спря до масата. — Къде е Маршъл?

— Не сме непрекъснато заедно, знаеш. Мисля, че се поти в офиса. Чарли, познаваш ли Сънди Симънс?

— Ъ, да — той й се усмихна; след това си спомни, че тя беше приятелка на Динди и усмивката му замръзна.

— Промъкнах се на вашата площадка онзи ден — каза Сънди — бяхте великолепен. Когато бях хлапе ви бях почитателка, всъщност още съм.

Защо винаги звучи така тъпо, когато се възхищаваш от някого?

Боже всемогъщи! Целият му живот ли ще бъде изпълнен от тъпи намеци за годините му? Кога е била хлапе?! Той снимаше филми едва от десет години.

— Благодаря ви. Заповядайте пак. Ще ви черпя едно кафе.

— С удоволствие. Веднага щом имам почивка ще дойда.

— Много е привлекателен с този свой смешен английски маниер — забеляза Кери, когато той напусна. — Когато играе себе си е страхотен. Наистина харесвам този вид фин чар. Маршъл също го притежава. Мисля, че всъщност вече можем да се оженим. Той успя да ме убеди.

— Това е чудесно. Нищо не си ми казала.

— Защо трябва да ти казвам? Имаш си достатъчно проблеми. Както и да е, взех съдбоносното решение и сега трябва да посоча деня. Майка и ще ме убие!

* * *

Сънди приключи снимките рано. Режисьорът я предупреди да си отиде в къщи и добре да се наспи.

Тя мина два пъти с колата покрай Бевърли Хилс хотел, като се чудеше дали да не влезе. Знаеше, че това не беше подходящият начин да подходи с Клод, но отчаяно й се искаше нещата да се уредят добре.

Разстроена тя подкара към Малибу. Жан-Пиер играеше на плажа с Катя, младо мексиканско момиче, което беше наела да се грижи за него. Мистър Юсан не се беше обаждал.

Джек Милан пристигна в шест за по едно питие, най-младото му дете, Виктория, беше с него. Той притежаваше къща наблизо на плажа и се беше обадил на Сънди, за да попита дали може да говори с нея.

Радвам се да те видя. Онзи ден говорих с Ели, че трябва да те поканим на вечеря — каза той.

Тя се усмихна:

— Какво ще пиеш?

— Скоч с лед — той обиколи малката къща. — Хубаво местенце си имаш тук, много е уютно.

— Харесва и.

— Да, знаеш ли, току-що открих, че имаш дете. Знаеш как да пазиш тайна.

— Не е мое. Бих желала да е. Просто един приятел ме помоли да се грижи за него.

— Разбира се — каза Джек невярващо. — Срамота е това, за теб и Стив, бяхте страшна двойка. Аз се поздравявах, че съм изиграл ролята на Купидон.

Тя се усмихна отново и се чуди какво иска той. Беше сигурна, че не е посещение на вежливост. Телефонът иззвъня и тя го вдигна автоматично.

— Искам да те чукам — прошепна глас. — Иска да…

Тя бързо тресна слушалката.

— О, Боже!

Денят стана прекалено тежък и тя избухна в сълзи.

— Хей, мила, какво има? — Джек беше притеснен.

— Джек, моля те, върви си. Просто съм уморена, много ми се насъбра. Моля те, разбери се.

Детето я наблюдаваше с нескрит интерес.

Джек стана послушно.

— Сигурна ли си, че не мога да ти помогна с нещо?

— Нищо. Съжалявам наистина. Извини ме.

— Ако обещаеш да вечеряш с нас следващата седмица. Ели ще ти се обади.

— Ще бъде чудесно.

Той си тръгна и тя се обади в Бевърли Хилс хотел, но мистър Юсан отсъстваше, така че тя си остави името и си легна.

Отвън един стар сив буик бавно преминаваше покрай къщата.

42.

Да получи работа при Клей Алън беше лесно. Хърбърт отговори на едно съобщение във вестника, облече си единствения костюм, показа блестящите препоръки, които сам си беше написал и готово.

Работата беше лесна. Повечето от времето прекарваше като се мотаеше из кухнята на Алънови, тъй като никой от тях двамата не излизаше много навън. Обикновено Клей пишеше в помещението с плувния басейн, а Натали отиваше до Сакс или до семейство Магнъм. Тя изпращаше прислужницата на пазар и понякога той трябваше да закара гувернантката и децата им до нечия къща. Държеше се затворено, не общуваше нито с прислужницата, нито с гувернантката.

Клей му плати авансово и той си купи един стар сив буик.

Ако не беше Мардж, имаше всички основания да е доволен. Но тя беше станала непоносима. Командваше и настояваше, заяждаше се и пищеше. Най-лошото то всичко беше, че искаше от него сексуални услуги. Това го изненадваше, след като виждаше какво става непрекъснато в съседната къща.

Сега, когато имаше кола, внимателно планираше как да се отърве от нея. Първото нещо, което щеше да направи е да се махнат от тези вонящи съседи и да отидат някъде, където никой не ги познава. Нямаше да е лесно да се преместят и Мардж щеше да побеснее, но той имаше план, а сега с работа и кола нещата започваха да се проясняват.

Той намери време да проследи Сънди Симънс. Беше прочел за завръщането й от Рио и беше елементарно да изчака пред офиса на Кери Сейнт Мартин и да я следи, докато тя не го заведе до Сънди и къщата на брега. След това я следеше винаги, когато беше свободен. Той знаеше по кое време обикновено тя излиза от студиото и ако имаше възможност беше там. Понякога преспиваше цяла нощ в колата близо до къщата й и след това отново я проследяваше в седем сутринта, когато тя тръгваше за студиото. Дори и в този час тя беше красива с опънатата си назад коса и големите слънчеви очила.

Един ден той изчака Сънди да тръгне, след това и мексиканското момиче да отиде с детето на пазар. Беше лесно да се вмъкне в къщата през балкона. Той обиколи навсякъде, като нетърпеливо миришеше вещите й. Записа си телефонния й номер и взе няколко снимки от една голяма купчина, която беше на масата. В спалнята й пъхна в джоба си един дантелен сутиен и бикини; след това се изниза така, както се беше вмъкнал.

Той мислеше, че когато Мардж се махне от пътя му, той и Сънди ще бъдат заедно. Изобщо не можеше да си помисли, че тя може да му откаже, след като веднъж й обясни кой е.

Той и написа много писма, всяко едно по-добро от предишното. На два пъти дори рискува и й се обажда по телефона, но тя веднага затваряше и той реши, че най-добре ще е да изчака, докато му се отдаде възможност да й се разкрие.

* * *

Мардж изчака две седмици, преди да каже на Луела за своето откритие. Тя се чувстваше чудесно. Хърбърт правеше каквото тя поискаше и тя не желаеше да развали това.

Защо трябва да казва на Луела все пак? Това не беше нейна работа. Понякога Луела беше почти толкова подла колкото и Хърбърт, особено последната събота вечер, когато я накара да приеме един „кръг от приятели“ по най-неописуем начин.

— Не иска да правя това — протестираше Мардж. — Така боли!

— Да не искаш да напуснеш кръга? — попита студено Луела. — Много женище бъдат щастливи да заемат твоето място.

Мардж се съгласи, беше отвратена и се разплака.

Луела й се изсмя пред всички.

— Държиш е като шестнадесетгодишна девственица — подигра се тя.

По-късно се разкая, приготви на Мардж горещо мляко и си говори мило с нея.

Само гордостта от постижението я накара най-сетне да разкрие работата. Когато тя разказваше на Луела, грандиозността на това я шокира за първи път. Хърбърт беше убил едно момиче. Беше невъобразимо.

Започна да циври, да реве и да се паникьосва. Може би само това, че знаеше я правеше съучастник.

Луела потвърди най-сериозните й опасения.

— Разбира се, че си замесена — отбеляза тя. — Само това, че не си отишла в полицията, те прави толкова виновна колкото и него.

Мардж подскочи от уплаха.

— Ти също знаеш — изциври тя.

— Да, но аз може и да отида в полицията.

Лицето на Мардж се изкриви от ужас.

— Но, но ти няма да сториш това.

— Може би ще трябва. Не знаех, че ще се окаже толкова сериозно.

Мардж започна да реве високо. Защо изобщо й трябваше да се намесва? Защо изобщо се сприятели с Луела Крисп? Беше щастлива, когато гледаше телевизия и ядеше.

— Все пак — продължи Луела — може би като твоя приятелка ще мога да ти помогна. Разбира се ще трябват пари. Колко имаш?

— Хиляда долара — запелтечи Мардж. — Това е всичко, което имам, нещо като спестявания за стари години. — Тя направи болезнена гримаса. — За какво ти трябват пари?

Луела каза:

— Ако ще задаваш тъпи въпроси, мисля, че няма да мога да ти помогна. Нужен ни е професионален съвет и аз разбира се има приятел в главното управление на полицията. Хиляда долара няма да са достатъчни, ако искаме това разследване да бъде прекратено.

— Какво разследване? — изпищя уплашено Мардж.

— Не исках да те тревожа предварително, но подозирах какво е сторил Хърбърт, направих някои проучвания и открих, че те здравата работят по този случай.

— О! — Мардж побеля и устата й увисна отворена по някакъв странен начин, като че ли нещо се беше случило с челюстите й.