— Не искам да вземам каквито и да е решения, докато не говоря с Клод — заяви Сънди.

Кери сви рамене.

— Добре. Но лично моето мнение е, че трябва да приемем новия филм на Милан. В края на краищата ролята е равностойна и сценарият — прекрасен. После можем да продължим с филм на Констабл, той е такъв великолепен режисьор.

Сънди кимна. Нито едно от предложенията не я вълнуваше особено. Всички те изискваха от нея да изглежда фантастично, а и парите бяха добри, но беше ли твърде много да се очаква, че нейната роля би могла да изисква някакво актьорско майсторство?

— Знаеш, че индустрията е в шантаво състояние — каза Маршъл. — Почти никой не работи, здравата се е закучило. Ти като че ли си златното момиче за момента. Радвай се на това, скъпа, докато можеш.

Сънди стана, за да си тръгне.

— Не забравяй пробните снимки и тестовете за Рим в десет утре — напомни й Кери. — Ще дойде да те вземе кола в девет. Между другото, кога пристига Клод?

— В края на седмицата. Трябваше да ми се обади, но предполагам, че е бил твърде зает. Той работи толкова здраво, че понякога забравя да яде.

Кери и Маршъл размениха погледи.

* * *

На следващия ден разтропаното момиче репортер написа в своята широко популярна клюкарска рубрика: „Сънди Симънс е красивата нова секс богиня на нашия град, който вечно търси фалшив блясък. Срещнах се с нея снощи и тя ми довери — като размахваше изкуствени мигли дълги един фут и отмяташе водопада си от кестеняви коси — че доколкото това засяга нея, набеденият за новата любов на нейния живот, прословутият френски филмов режисьор Клод Юсан е просто още един Стив Магнъм с френски акцент. Нашият Стив, както можете да си спомните, е последният годеник на изгряващата мис Симънс. Това хубаво момиче с тяло на Ракел Уелч и фрази ала Мики Маус май ще стигне далеч.“

Сънди беше смаяна. Ами ако Клод го види? Това я правеше да изглежда празноглава малка глупачка.

Тя се нахвърли върху Кери:

— Повече никакви партита за пресата. Не ми пука дали изобщо моето име ще се появи отново в клюкарската рубрика. Няма да говоря вече с нито една от тези мръсни злобни жени!

— Чудесно — успокои я Кери. — Но не всички са такива. Не е толкова ужасно. Хората просто помнят, че са видели твоето име, а не казаното за теб.

— Така мислиш ти — отговори Сънди кратко — аз винаги помня това, което чета и все пак, как мислиш, че ще се почувства Клод?

— Клод дори няма да го види, освен ако ти не му го покажеш.


Тази вечер Сънди вечеря с Бранч. Той я заведе в техния любим ресторант за здравословна храна. Когато стигнаха до кафето, Макс Торп се появи, пълничък и червендалест, с изрусената си на кичури коса. Той поздрави Сънди топло и се присъедини към тях.

— Казах ти, че ще наминем у вас по-късно — каза Бранч сърдито.

— Знам, знам, но нямах търпение да видя красивата Сънди Симънс — каза Макс ентусиазирано. Воднистите му очи бързо огледаха мястото и се спряха на Бранч: — Нямаш нищо против, нали?

Стиснал устни, Бранч поклати глава.

— Той се справя много добре — каза Макс като потупа Сънди по ръката.

— Да, знам — усмихна се тя — мисля, че телевизионните серии с него ще бъдат чудесни.

— Той каза ли ти, че се мести при мен? Толкова е глупаво от негова страна да дава всички тези пари за хотел, след като имам голяма къща — Макс премести ръката си от Сънди на Бранч, където тя се задържа — понякога човек се чувства толкова самотен; хубаво е да има компания.

Бранч погледна жално към Сънди. Тя почувства напрежението между двамата мъже и престорено се прозя.

— Извинявам се на всички, но мисля, че е време да тръгвам. Утре рано имам разговор.

— Не ми харесва това, че ще се върнеш сама на брега — измърмори Бранч. — Този град е пълен с откачалки.

— Не бъди глупав. Имам напълно сигурен форд, който съм взела под наем, пълен е с бензин, ще затворя всички прозорци и ще заключа всички врати.

Бранч изсумтя и поиска сметката, която Макс плати.

Всички тръгнаха към паркинга, където Бранч потегли с Макс в неговия бял ролс ройс, а Сънди към брега в нейния светлосин форд. Тя караше бързо, като се придържаше към средната лента и не се оглеждаше наоколо, когато спираше на светофарите. Ако се озърташ наляво-наясно беше много вероятно да срещнеш някой мъжки поглед и той да приеме това за незабавна покана. Лос Анджелис беше от тези градове, където жените, особено тези, които изглеждаха като Сънди Симънс, рядко караха сами през нощта.

Клод не се беше обадил и тя се притесняваше за него. Тя дори не знаеше със сигурност кой ден ще пристигне. Тя мислеше за Бранч и Макс, Кери и Маршъл.

Тя не забеляза старя сив буик, който я следваше с морен покрит с кал и шофьор, който се прикриваше зад тежки тъмни очила.

Беше твърде заета с мислите си, затова не забеляза нищо. Дори когато зави по пустия път покрай брега и старият сив буик беше точно зад нея.

40.

От кога си тук? — попита Натали, като вежливата фраза едва прикриваше отвращението към слабото босоного момиче, което Чарли беше довел на вечеря.

Филипа се прозяваше открито, не си даваше зор за прикрие зяпналата си уста с ръка и даваше възможност на всички добре да огледат сливиците й.

— Достатъчно дълго — каза тя с равния си леко северен акцент.

Тя беше накарала Чарли да обещае, че няма да им казва коя е до края на вечерята. Тя искаше да му докаже как се променя отношението на хората, когато разберат, че тя има титла.

Натали се задави с някакъв коктейл от дълбоководни скариди. Коя си мислеше че е тази мака кучка? Някоя, която Чарли е забърсал на онова ужасно хипарско събиране, където беше отишъл.

— Хареса ми облеклото ти — отбеляза Клей — много хубаво, много необикновено.

— Благодаря — Филипа хвърли една от редките си усмивки. — Купих го от една вехтошарска сергия на Портобело Роуд.

Тя носеше доста груба, почти прозрачна рокля. На места беше избродирана с дантела и беше разцепена около кръста й. Малкият й бюст оставаше прикрит и изскачаше навън само когато се протягаше за чашата с вино. Клей гледаше очаровано.

— Как мина концертът? — попита Натали. — Видях по новините, че едно момиче беше с бебето си там. — Тя потупа собствения си малък корем закрилнически. — Сигурно е било ужасно там.

— По-лошо за присъстващите, предполагам — каза Филипа, като извади една скарида от устата си и я огледа, преди да я сложи отстрани на чинията си.

— Нещо не е наред, ли? — попита Натали, когато това окаяно момиче направи същото с втора скарида.

— Мисля, че са скапани — безцеремонно отговори Филипа.

Всички спряха да ядат, а Натали се облещи. Ако имаше нещо, което да не понася, то това беше да се пилее храна.

— Не може да са скапани — каза тя бързо — купих ги от пазара аз самата тази сутрин.

Клей побутна чинията си настрани.

— Да не рискуваме, мила.

Очите на Натали се напълниха със сълзи от яд.

— Какво е следващото? — попита Клей.

— Печено агнешко — отговори Натали сопнато.

— А, приятели — каза Клей — семейство Алън сега ще ви поднесат малко гранясало печено агнешко.

И той избухна в смях.

— Не си забавен — каза Натали студено и като блъсна чиниите излезе от стаята.

— Не знам какво става с нея — каза Клей замислено — толкова дяволски чувствителна е напоследък.

— Тя е бременна — каза тихо Чарли. — Жените винаги са чувствителни, когато са бременни.

За момент си спомни Лорна, когато тя беше бременна с двете му деца. Това бяха най-щастливите периоди в живота му. Тя беше нежна, топла и чувствителна. Жените са красиви, когато са бременни. Той последва Натали в кухнята.

Филипа задърпа кожата около нокътя си и Клей й напълни чашата с вино.

— Къде се срещнахте със стария Чарли? — попита той.

— На една оргия — отговори Филипа и се концентрира върху нокътя си.

След вечеря те излязоха отвън на балкона за кафе. Натали беше спокойна и щастлива. Чарли беше изключително мил с нея. Неговата невероятна приятелка беше потънала в мълчание от цял час.

Струваше му се, че няма смисъл да казва на семейство Алън, че простата Филипа в действителност е лейди Филипа Лонгмийд. Чарли беше сигурен, че за тях няма да има никаква разлика.

— Днес наех шофьор — отбеляза Клей. — Едно приятно тихо момче. Ще може да развежда Натали наоколо. Лекарят каза, че тя трябва да се откаже от шофирането, заради гърба си или нещо подобно.

— Исках да ме оставиш аз да поговоря с него — каза Натали. В края на краищата аз ще съм тази, която ще е през повечето време с него.

— Ти спеше, скъпа. Както и да е, бях щастлив да го наема. Той ще бъде тук в десет сутринта, така че скоро ще можеш да го огледаш достатъчно добре. Името му е Хърбърт Линкълн Джеферсън. Какво ще кажеш за такова име15?


Те седяха в ламборджинито пред дома на родителите на Филипа.

— Приятелите ти не ме харесаха, но не ми пука — каза тя.

— Е, ти не се държа по възможно най-чаровния начин, нали? Да кажеш на Натали, че скаридите са скапани. Можеше просто да си замълчиш.

— Защо?

— Защото така щеше да бъде учтиво.

— О, Чарли, не бъди толкова стегнат и неадекватен. Това е проблемът на вашето тъпо поколение, вие сте толкова заети с това да бъдете вежливи, че не можете да видите дори какво става под носа ви. Войни и насилие, гладуващи хора, млади хлапета се изпращат за да им пръснат мозъците и, което е още по-зле, ако загубят ръка или крак, просто ги изхвърлят в някоя гадна армейска болница и ги оставят да се скапят като боклук.

— Не искам твоите лекции. Знам какво става и аз не го харесвам като теб, но това е животът и трябва да го приемеш.

— Да го приема? — устните й се извиха саркастично. — Точно това ние няма да направим.

Тя излезе от колата и влезе в къщата, без да се обърне назад.