Джаки Колинс - Грешниците

— Просто знам. Хайде сега, започни да ми обясняваш, че ти си този единствен мъж, който може да ме докара до пълен и красив оргазъм.

— Може и да съм — той започна да се чувства леко възбуден. Може би щеше да успее.

Тя се засмя тъжно.

— Знаеш и колко много стари мъже са ми казвали това?

— Колко много стари мъже си имала?

— Четири, е, добре, пет, ако искаш да броиш втория ми баща, но той беше гаден. Той съобщи една интересна подробност, че майка ми също не може да достигне до оргазъм. Какво ще кажеш за това? А тя е женена два пъти и има безброй приятели.

— А аз си мислех, че ти си модерно момиче! Но ти си наистина очарователно старомодна, даже си изчукала и собствения си втори баща. Не можа и да го направиш поне с баща си?

Тя сви рамене.

— Наистина не ми пука дали ми вярваш или не. Вече съм минала етапа, когато се тревожех от това какво мислят хората за мен.

Той се чудеше колко време ще трябва на Джордж да дойде и да го вземе. Лейди Филипа Лонгмийд беше откачена девойка и не беше това, от което той имаше нужда.

Лоръл дойде по пътечката.

— Нали е гот? — попита тя ентусиазирано, лицето й светеше и беше зачервено. — Още само три часа и след това една прекрасна нощ под звездите. Нали не си забравил спалния си чувал?

— Ти не ми каза, че трябва да взема спален чувал.

— Така ли? Понякога съм такава забравана. Фили, ще може ли Чарли да се мушне при теб?

— Мисля, че точно това иска той.

Лоръл се усмихна.

— Обичам ви и двамата. Знаете това нали, наистина ви обичам.

Тя ги докосна и двамата по раменете, като че ли беше лечителка проповедничка, и отмина по пътеката.

— Бяхме заедно в училище в Швейцария — отбеляза Филипа — учехме френски, да готвим и да мастубираме.

— Сега какво правиш? — попита Чарли.

— Мотам се. Трябва да уча съвременен дизайн, но точно сега си почивам, за да се съвзема след аборта. Всъщност, не ми се налага да правя каквото и да било истинско; имам много пари — акции от тръстове и тям подобни. Когато се върна в Лондон, ще купя една къща някъде в Хемпстед или може би в провинцията и ще я превърна в комуна. Хората ще могат свободно да идват и да с отиват и да правят каквото си искат. Никакви правила, само един приятен живот без усложнения.

— И ти ще плащаш всички сметки?

— Защо не? Имам парите, защо да не ги употребявам за други хора. Какво правиш ти с всичките си пари?

— Плащам данъци, грижа се за децата си и плащам сметки. Понякога си купувам кола или камера, или нещо друго, което ми харесва.

— Включително и жена, един сексуален предмет.

— Като човек, който не се интересува от секса, ти говориш само за това.

— Майка ми изобщо не знае за какво става въпрос. Тя е като теб, винаги се опитва да бъде умна. Тук ме праща на психоаналитик. Влизаш вътре да се видиш с него и той те кара да съблечеш всичките си дрехи и да легнеш на един диван. Всичко трябва да се вижда. Той казва, че може да види точките на напрежение по тялото по този начин. Какво ще кажеш за това? Трябва да е бил шокиран, когато за първи път ме видя; нищо, което да напълни алчните ум малки очички.

Чарли се засмя. Можеше да си представи сцената.

— Защо отиде?

— Майка ми е член на управителния съвет. Няма да получа парите си докато не стана на двадесет и една години, така че междувременно тя ми подхвърля милостиня толкова, колкото мисли, че трябва да получа. Всъщност, тя не може да ме понася, това е взаимно. Би ли жела да се запознаеш с нея? Тя с удоволствие ще се запознае с теб.

— Каниш ли ме?

Тя се прозя.

— Не ти ли писна вече с мен. Обикновено ставам досадна още в самото начало на една връзка.

Е, тя беше различна.

Фестивалът се провеждаше на ливадите около една голяма стара селска къща. Акри и акри зеленина гъмжаха от хиляди млади посетители, които непрекъснато се увеличаваха.

Гледката беше доста впечатляваща. Те пристигаха пеш, с коли, мотоциклети, автобуси и влакове. Колоритна процесия, някои от момчетата носеха бебета, няколко дребосъка се мотаха из тълпата. Почти всички бяха с дълги коси и широки дрехи. Нормално облечените хора гледаха с подозрение.

Можеха да се забележат няколко полицая. Те се движеха по двойки и изглеждаха сурови и стегнати в своите тъмни униформи.

Току-що започваше да се стъмва. Лоръл и Флос заедно с тяхната група се движеха уверено през тълпите, като се мъчеха да намерят добро място за да отседнат за през нощта. Павилиони за хотдог, хамбургери и сладолед бяха пръснати наоколо. За през нощта се издигаха палатки. Някои хора носеха само одеяла, върху които да легнат.

Филипа вървеше мълчаливо до Чарли, който носеше тежкия й спален чувал. Не беше си го представял точно по този начин. Лоръл съвсем определено беше споменала палатки и той си беше помислил, че цялата работа ще бъде уредена. Беше си представял луксозни палатки, издигнати на хълм, но в никакъв случай спални чували между тълпата.

Беше уморен от работата през деня в студиото, горещото и рано пътуване с автобуса, а сега от дългото вървене пеш. Умираше от глад и страшно му се пикаеше. Едно момиче със замаян ви седеше на тревата и кърмеше доста едро бебе. Две тийнейджърчета — фенове разпознаха Флос и се закикотиха около него. Една група момчета с кожени якета минаха гордо край тях, всички бяха с мазни коси и горделиви физиономии. Над всичко това висеше острият горчиво-сладък аромат на марихуана.

Лоръл и Флос най-накрая намериха място, където да се установят и лоръл обиколи и попита всичките си приятели сладко:

— Това устройва ли те? Сигурен ли си?

Филипа каза на Чарли:

— Трябва да отида до кенефа.

Най-сетне нещо общо! Те тръгнаха заедно да търсят палатките за облекчение, като Флос ги уверяваше, че не са много надалеч. Всъщност те вървяха десет минути преди да ги намерят, през което време се мръкна и Чарли се чудеше как ще намерят пътя на връщане.

— Чакай ме точно отпред — изкомандва той Филипа.

Тя му пусна една усмивка.

— Знаеш ли, не си чак толкова лош. Не мога да си представя майка ми да прави това.

Страхотно, помисли си той. Трябваше да подгоня майката!

В ужасно смърдящата мъжка тоалетна едно брадато момче си биеше инжекция, стар колан беше вързан здраво около ръката му, вената беше изпъкнала. Две други брадати физиономии се въртяха наоколо и гледаха. Чарли се измъкна колкото се може по-бързо навън.

Филипа се забави и след това излезе разчорлена.

— Не можеш да повярваш какво става там — забеляза тя — две жени ченгета претърсват всички за ЛСД или трева, или каквото и да е странно нещо. Какво нахалство!

Чарли беше щастлив, е те не бяха там, където отиде той. Веднага можа да си представи заглавието: „АКТЬОР ХВАНАТ С МАРИХУАНА НА ПОПФЕСТИВАЛ“.

— Никога няма да можем да намерим пътя на връщане — оплака се тя.

Той я хвана за ръка и я поведе през тълпите. Винаги беше имал добро чувство за ориентация.

Какво ли щеше да каже, ако й предложеше да се чупят оттук и да си отидат вкъщи? Започна да ръми, хубав топъл дъжд, който почти не се усещаше.

— Гладна съм — изплака тя.

Как ли ще го бъде в спален чувал под дъжда, зачуди се Чарли.

Той спря и купи два хотдога — убийствени за диетата му — и те продължиха да търсят тайфата.

— Ето ги — изписка най-сетне Филипа — ето ги Джейни и Рекс. Ей, къде са всички други?

От целия автобус бяха останали само няколко души.

Джейни, дебело момиче, облечено като циганка, каза:

— Всички се ометоха. Не им хареса. Ченгетата патрулират навсякъде с огромни кучета и е неспокойно. Човек даже не може да се надруса на спокойствие.

— Къде отидоха? — попита Чарли, бесен от факта, че е изоставен.

— На някакво парти, което прави една от рок-групите. Те всички ще се върнат утре за шоуто. Ние трябва да им пазим места. Може ли да си хапна малко от хотдога ти?

— Лоръл и Флос не оставиха ли съобщение за нас? — попита Чарли гневно.

Джейн поклати глава.

— Предполагам, че не.

— Хайде — той бутна остатъците от хотдога си на дебелото момиче и стисна ръката на Филипа — да се махаме оттук.