Беше хубаво, че не каза на Мардж че е уволнен от Сюприйм Шофър Къмпани. Сега беше свободен да я шпионира. Всъщност, беше свободен да прави каквото си иска по цял ден и цяла нощ.

Той излизаше от къщи, като че ли продължаваше да работи нощна смяна, по едно и също време. После щеше да прекара вечерта или в киното, където даваха филм на Джак Милан със Сънди Симънс, или щеше да отиде на бар с голи до кръста сервитьорки и да наблюдава гледката със студени безчувствени очи.

Той знаеше кога Мардж планира да излезе. Тя ставаше напрегната и нервна, суетеше се около него, като се опитваше набързо да го изкара от къщи. Той беше така добър да излезе бързо, но после щеше да се върне и да наблюдава гадното й държане през прозореца на съседите.

Парите свършваха. Ще трябва да си намери скоро друга работа. Не се притесняваше, защото доста време преди да го уволнят прояви достатъчна далновидност да открадне от Сюприйм Шофър Къпани няколко бланки и си беше написал блестящи препоръки.

Когато намери работа, ще напусне Мардж — просто ще си тръгне и ще я остави. Защо трябва да работи здравата, за да храни тази мръсна повлекана?

Първо той реши, че ще изтегли нейните спестявания и ще си купи кола. Ще я измами да подпише нещо, за да му даде достъп до парите или пък той ще подправи подписа й. Това не би трябвало да е много трудно.

— Цял ден ли ще стоиш тук, Хърби? — изстена Мардж зад вратата.

Тя винаги стенеше за нещо, задаваше му тъпи въпроси за банкови обири и изнасилени жени. Тази сутрин му беше казала:

— Хърби, не е ли малко трудно да изнасилиш жена, ако тя не го иска?

— За нищо друго не мислиш, освен за секс — беше отговорил той с отвращение.

— В това няма нищо лошо, нали? Спомням си как беше изплезил език, когато работех на онова място по голи цици. На теб ти харесваше.

— Сега не го харесвам, ти си дебела крава. Не се ли срамуваш от тялото си?

Мардж потропа силно по вратата на банята.

— Ще се напикая в гащите, ако не ме пуснеш.

Неохотно, той изскочи изпод душа и като се покри с пешкир, отвори вратата.

Тя скочи вътре и като показа за миг дебелите си бедна, се пльосна върху тоалетната чиния.

— Ей, Хърби, помниш ли онова убийство там на, ъ… , Милър Драйв, съвсем близо до Стрип? Помниш ли го? Някакво младо момиче — тя спря. — Какво има?

Той беше пребледнял. Пешкирът падна от ръцете у и той се вторачи в нея ужасен. Тя знаеше. Кучката знаеше!

С чувство на триумф Мардж разбра, че най-сетне е попаднала на нещо. Луела беше права! Нейният план даде резултати! Цялото изучаване на вестници и запомняне на имена на улици, банки и жертви си струваше.

— Какво знаеш? — попита той грубо.

— Достатъчно — отговори тя, като си спомни съвета на Луела да запази спокойствие. — Достатъчно, за да те тикна зад решетките за цял живот.

Тя добави последното изречение импулсивно; звучеше добре. Лана Търнър го беше казала в последния филм преди две вечери, а момчето на което го беше казала се беше сринало, заровило глава в ръцете си и молило за милост.

Хърбърт не направи нито едно от тези неща. Той просто стоеше гол, без косми по тялото, хапеше долната си устна и присвиваше малките си зли очи.

Мардж се почувства добре. През всичките години на техния съвместен живот Хърбърт се отнасяше към нея като към някаква мебел, тормозеше я и дори я биеше. Нищо чудно, че се беше запуснала да надебелее. Години наред преди да срещне Луела тя почти не излизаше от къщи, освен за да отиде на пазар. И въобще нямаше секс след като тя загуби бебето. Не че Хърбърт беше някакъв голям чукач — напред-назад като заек и право под душа — но това беше по-добре отколкото нищо. По-късно Мардж започна да трупа растящо негодувание срещу него, особено след като намери гадните писма, които той пишеше на всички онези превъзнасяни филмови звезди. Въпреки това писмата бяха помогнали; вместо Хърбърт тя вземаше писмата в леглото и си представяше, че той говори на нея.

Умът на Хърбърт работеше трескаво. Как беше разбрала кучката? Да не би да е говорил насън? Как беше разбрала? И, което беше по-важно, какво искаше от него?

— Какво ще правиш? — попита той, вдигна пешкира и го уви около себе си, като се опитваше да остане спокоен и хладнокръвен и да не бие дебелата кучка в случай, че е казала на някой. Може би беше споделила с тази гадна съседка или с някои от мъжете, с които беше на онези отвратителни сексуални оргии.

— Не се тревожи — Мардж се отмести от тоалетната. — Защо трябва да правя каквото и да било? Ти си мой съпруг, нали? А съпругът и съпругата трябва да се държат заедно.

Импулсивно тя го обви с ръце и се потърка в него.

Той с ужас разбра какво иска тя.

— Да, ти си ми съпруг и аз съм ти съпруга, така че дори да исках да ида при ченгетата, нямаше да е правилно, нали?

Тя изведнъж смъкна евтината си памучна рокля, като я дърпаше нетърпеливо през главата си. После освободи мамутските си гърди от розовия сутиен и ги разтърси пред него.

— Предполагам, че ще трябва да направим някои от тези неща, които женените хора обичат да правят, ъ? Предполагам, че ще бъде много забавно — тя издърпа пешкира около кръста му.

Той стоеше съвсем неподвижен. Ако той направи това с нея, може да хване нещо. Беше я видял с всички онези мъже; сигурно гъмжеше от бацили.

Но тя не искаше той да й прави това. Тя искаше да й прави нещо много по-интимно, нещо, което се беше опитала да го накара да направи още когато се ожениха, но той беше отказал.

Сега не можеше да откаже. Ядът заседна в гърлото му и той се залови за работа.

По-късно, когато Мардж излезе усмихната, триумфираща и неизмита, Хърбърт писа на Сънди Симънс, като изливаше всичките си желания и нужди и изля цялото си отчаяние в чисто найлоново пликче. Тя беше всичко, което той имаше в живота си, единственото красиво нещо.

Той излезе, пусна писмото и след това отиде да я види във филма на Джек Милан. В киното прекара останалата част от деня и гледа филма четири пъти. Излезе след като плъзна ръка по крака на нищо неподозираща жена. Преди тя да може да се оплаче, той беше излязъл.

Той си купи вестник и седна в едно кафене, като изучаваше обявите за работа. Загради няколко възможности. Утре ще трябва да си намери работа. Нямаше пари, а сега, когато Мардж знаеше какво беше направил, той едва ли можеше да си позволи да излезе и да я напусне; тя ще пусне ченгетата след него за нула време.

Единствената възможност, осъзна той, е да се отърве от Мардж — да се отърве от нея веднъж завинаги.

Това трябваше да се обмисли и трябваше да се направи.

38.

— Не мислех, че изобщо ще те видя тук — каза лейди Филипа.

Тя седеше до Чарли в автобуса, дългата й тънка коса обрамчваше негримираното й лице. Беше облечена в алена щампована свободна рокля. Беше без обувки.

— Защо не? — попита Чарли, като се чувстваше до голяма степен част от тайфата в новото си одеяние.

— Е, ти си от тези филмови звезди, нали? Големи коли и къщи. Заобиколени от имущество. Имуществата са това, към което се стремиш, нали? Ти сигурно употребяваш и жените като имущество. Кажи ми една жена за теб сексуален предмет ли е или не?

— Не, не е — отговори той остро.

Това нервно момиче имаше страхотния талант да го ядосва.

— И имуществата не са моята страст. Аз дори нямам собствена къща.

— Пълни глупости — тя започна да се смее. — Нямаш даже една малка собствена къщичка, това наистина е кофти.

— Има ли нещо, което да не харесваш в мен? — попита той студено.

— Нищо в теб персонално. Във вас изобщо. Искам да кажа, че ти си част от така нареченото общество, ти си един от тях, а не един от нас. Защо се влачиш с нас?

— Аз не се влача с теб — пътувам си с Лоръл, Флос и останалите. Защо това те дразни?

— Защото ти принадлежиш към друго поколение. Същият си като майка ми. Ти не принадлежиш към нас.

Споменаването на различните поколения нарани Чарли. Той се зазяпа през прозореца, като си мислеше, че щеше да е по-добре да не беше тръгвал.

След известно време Филипа каза:

— Бих желала да полетя. Имаш ли нещо?

— О, аз съм добър, защото те снабдявам с трева, нали?

— Да, ако ти харесва, ще ти платя като спя с теб.

— За втори път ми предлагаш секс. Нямаш ли пари?

Тя се изчерви.

— Казах ти, че не си падам много по секса, за мен парите са по-важни, така че ти предлагам по-маловажното.

— Страхотно! — Може би щеше да е по-добре с някое едрогърдо тъпо момиче. — Между другото аз дори не познавам майка ти.

— Няма нужда да я познаваш. Ти си част от големия шоубизнес, нали?

— Такива са и Лоръл и Флос — отбеляза той меко.

— Те са различни.

Той извади една доза, като се чудеше дали ще е добре да пушат в автобуса. Не му се искаше, но трябваше да прави компания на Филипа и затова запали. След две минути Флос беше до него. Той изсъска:

— Полудял ли си? Ако ченгетата ни спрат, няма да има никакво пътуване.

— Съжалявам — каза Чарли и бързо загаси цигарата.

Филипа се засмя.

— Всички са токова напрегнати. Опиташ се да си направиш кефа с малко трева и това е кофти.

— И аз мисля така — съгласи се той.

— Да, но останалата част от твоята невротична възрастова група не мисли така.

Ето че започна отново, още един намек аз годините му.

— Те не искат да видят младите да се наслаждават на всички неща, които те не са имали. Те мразят да мислят, че ние правим това, което искаме, обличаме се както си искаме, друсаме се и правим секс без да чувстваше вина от това.

— Ти се чувстваш виновна за секса.

— Не.

— Да, в противен случай щеше да ти хареса.

Тя спокойно обясни:

— Не ми харесва сексът, защото не мога да стигна до какъвто и да било организъм. Така съм устроена.

— Откъде знаеш?