Тя се събуди с усмивка.

— Ти никога не си удовлетворен, нали? По-лош си от деветнадесетгодишен гимназист. Ако се омъжа за теб, ще ме изцедиш за нула време и…

Той прокара месестата си ръка, пожълтяла от пурите, по твърдите й изопнати гърди.

— Отпусни се, Чарли Брик ще намине, така че си размърдай секси задника, отивай си в къщи и решавай кой ден от следващата седмица ще бъде. И аз имам предвид следващата седмица. И без повече офлянквания.

Тя се усмихна.

— Това, което обичам у теб е, че все още ми говориш, като че ли съм малката секретарка, която ти навремето нае.

Беше негов ред да се усмихне.

— Какво е толкова по-различно сега?

Правя го с шефа, пардон, с бившия шеф — тя си обличаше копието на розовия костюм на Карден, с което отиде в офиса този ден. — Ще се срещна със Сънди на летището сутринта, така че ще ти се обадя, когато се върна в офиса. Долу на стълбите прислужницата пускаше Чарли Брик в момента, в който Кери си тръгваше.

Маршъл слезе долу в дюс халат в кестеняв цвят. Кери му изстреля топла целувка и излезе.

— Това момиче си го бива — отбеляза той.

— Много е привлекателна — съгласи се Чарли.

Беше чул слуховете, че Маршъл възнамерява да се жени за нея.

Те влязоха в хола и Чарли прие едно бренди.

— Е, хайде — каза той, като едва сдържаше раздразнението си — какви са тези лоши новини?

— Не исках да говоря за това по телефона — каза Маршъл. — Човек никога не знае, кой би могъл да подслушва, а новините в този град се носят достатъчно бързо и преди да разбереш какво става, някой ще те срита отзад. Работата е там, Чарли, че следващият ти договор може да бъде анулиран.

— Какво?

— Да, знам, дяволски е шибано. „Въртележка“ ще донесе много пари и чух, че Фред не може и да върви по добре, но ти знаеш каква е индустриализацията сега, всички се плашат. Много, страшно много си стискат парите. Не могат да се споразумеят, а и откровено казано никога не съм бил впечатлен от този сценарий

— Но това са безсмислици. Моите филми носят пари, още не съм имал провал. Все още съм един от десетте най-касови филмови звезди. Това е смешно

Сигурно е смешно и те ще го разберат. Виж, това няма да те засегне много. Мислех си, че ще се зарадваш на малко свободно време.

— Не ми харесва да не работя — каза Чарли студено — не ми харесва да си седя на задника, докато някои по-нови и по-млади актьори си пробиват път. Намери ми нещо друго, което да правя — независим, евтин, художествен филм. Нямам нищо против да сменя амплоато си. Ще сваля цената си, ако има нещо, което наистина харесам. Вземи участие в работата.

— О’кей, Чарли.

— Дори може да се съглася сам да финансирам нещо.

Маршъл поклати невярващо глава.

— Вие актьорите сте едни и същи, дори сами ще си платите, за да се видите на екрана!

36.

— Какво е това хлапе? — попита Кери с отворена от учудване уста.

Сънди изглеждаше невероятно красива в жълтата рокля. Буйната й коса обгръщаше почернялото й лице. Тя се усмихна.

— Жан-Пиер, запознай се с Кери. Кери, това е Жан-Пиер Юсан.

Малкото момче се загледа в Кери сериозно и протегна ръка.

— Ау — въздъхна Кери — ако бащата поне малко прилича на сина си, разбирам защо си се хванала.

— Бащата е също така красив — засмя се Сънди — о, Кери, толкова съм щастлива!

— Личи ти, в действителност изглеждаш чудесно. Искам да ми разкажеш всичко, но първо да отидем в колата преди някой блуждаещ фотограф да те открие и да те нападне. Между другото, защо ми каза да няма репортери на летището?

Сънди кина към момчето.

— Клод настоя. Както и да е, те щяха да задават само тъпи въпроси за Стив Магнъм.

— Трябва веднага да се захващаме за пробните снимки, трябваше да си тук преди две седмици.

— Съжалявам, но всичко беше толкова чудесно, че не можех да се откъсна и да дойда.

— Разбирам те.

След пробните снимки те отидоха до Шато Мармон, където Сънди събра останалата част от багажа си. Беше се получило огромно количество поща, което тя беше помолила да й съберат.

— Не знам защо не си ги накарала да ти препращат всичко в Акапулко — каза Кери — това е нелепо, може да има нещо важно.

Сънди поклати глава.

— Единственото писмо, което би могло да има някакво нищожно значение, може да бъде от леля ми в Англия, а тя пише само два пъти годишно. Всъщност, не мога да си представя от кого са всичките тези писма.

— Ще бъдеш изненадана от какви хора получаваш писма, когато си прочута. Вероятно други агенти се опитват да те откраднат!

Сънди се засмя.

— Ще ги отворя вкъщи. Толкова съм възбудена от това. На Жан-Пиер ще му хареса къщата с океана до нея, нали миличък?

Тя побутна малкото момче и то се усмихна, нещо, което вече започваше да прави.

Кери каза:

— Наех къщата вчера, всичко е наред. Минах през няколко магазина, купих туй онуй, наистина не мога да разбра защо искаш да се вържеш в Малибу.

— Не съм вързана за Малибу. Това ще стане в някоя страхотна малка къща, надвиснала над морето, далеч от всичкия този смог и псевдообщество. Мисля, че Клод ще я хареса.

— Клод ще се мести ли при теб?

— Надявам се. Кери, знам, че ще го харесаш, просто не мога да чакам вие двамата да се запознаете. Иска да устроя едно малко барбекю парти, когато той пристигне, може би само ти и Маршъл, Бранч, ако се е върнал и може би Макс Торп.

Групичката ми изглежда забавна. Защо не поканиш Динди и Стив, за да стане истински майтап?

— Те заедно ли са?

— Клюки, а Джойс Хабър си го получи. Разбрах, че така е захапа шишето, че вече е голям зор да го вдигне.

— Ти наистина си отвратителна.

Но тя се смееше и още веднъж Кери се удиви на промяната в нея. Господи, лош или безразличен, Клод Юсан със сигурност беше направил една нова Сънди.

Те спряха до апартамента на Кери да приберат Лимбо. След това отидоха направо в къщата.

— Страхотна е — възкликна Сънди. — Много по-добре отколкото си мислех. Защо не вземеш един бански и да поплуваме? Хайде, Жан-Пиер, иди да се преоблечеш.

Тя отвори куфара му и му хвърли един малък бански. Либо тичаше наоколо, полудял от възбуда.

— Не мога да остана — каза Кери натъжена — бих желала, но съм извън офиса цял ден, а имам доста неща да върша. Утре пресконференцията ти е за два следобед. Ще уредя да дойде кола да те вземе в един. Мисля, че ще е по-добре да не вземаш детето. Прислужницата ще дойде утре в десет, остави я тя да се грижи за него. Има няколко интересни предложения, които искам да обсъдя с теб, така че мисля, това може да стане утре на вечеря в дома на Маршъл.

— Искам да разбера всичко за това. Ще има ли сватба?

— Слушай, хлапе, трябва да бързам, ще ти се обадя по-късно. Имам един списък с местните служби в кухнята в случай, че се нуждаеш от нещо, а и с мен можеш да се свържеш винаги по телефона.

— Няма да имаме нужда от нищо. Ще поплуваме, ще хапнем и ще си лягаме рано.

Океанът беше топъл и полюшваше големи вълни, които събориха Жан-Пиер и караха Лимбо да тича в бесни кръгове по брега. Сънди сложи малкото момче на раменете си и нагази във водата.

По-късно, когато детето беше вече в леглото, тя разопакова няколко неща, нахрани Лимбо и тръгна да изучава къщата. Кери й се обади и си поприказваха малко. Клод не го направи, въпреки че беше обещал.

Тя се чудеше дали той ще хареса къщата. Щеше да бъде спокойно място за него. Едно място, където той наистина можеше да се отпусне. Той беше така увлечен от работата си, винаги мислеше за нея, непрекъснати дискусии и срещи.

Тя реши, че така е добре. Един мъж трябва да е посветен на работата си. Не й пукаше дали тя ще работи някога отново. Ако нещата тръгнеха добре с Клод, може би нямаше. Щеше да й стига просто да бъде с него, да се грижи за него, да има деца от него, много, много деца и всички да приличат на Жан-Пиер.

Тя въздъхна. Това беше блян. Той още беше женен, а и дори да беше ерген, тя знаеше, че той не е от семейния тип мъже. Е, не я беше грижа. Те просто можеха да живеят заедно. Тя нямаше да го връзва.

За какво й беше и тази кариера в края на краищата? Никой не го беше грижа за нея като актриса, като личност. Всички искаха да видят колкото се може повече от гърдите й, краката й и всичко друго, което можеш да предложи. Даже и да станеше звезда, пак щяха да искат това от нея.

Тя седна и започна да преглежда пощата си. Кери беше права. Две писма бяха от агенти, които предлагаха услугите си; бланки, предлагащи коли, телевизори, домакинско оборудване; кратко писмо от леля й с приложена изрезка от английски вестник, в което тя се оплакваше от оскъдните дрехи на Сънди на снимката. И три големи плика, всички надписани с един и същ неграмотен почерк. Тя прегледа клеймата и отвори първо най-старото. Пластмасово пликче падна от него. „Сънди, кога ще…“

— О, Господи! — изстена тя.

Беше пълно с мръсотии за това какво писателят искаше да направи с нея, въобразяваше си, че прави и твърдеше, че те скоро ще го правят.

Тя го прочете набързо. Беше гадно. Тя го скъса.

Другите две бяха подобни, делириум на един болен мозък.

Беше подтискащо и поради това, че човекът изглеждаше толкова сигурен, че те ще бъдат заедно. Тя беше доволна, че авторът не знае къде е тя в момента; поне знаеше само хотела, където беше досега. В пристъп на паника тя телефонира в Шато и им каза да не дават адреса й.

Нямаше за какво да се притеснява. Кери беше казала, че всички актриси получават писма от този вид.

Тя легна, като се чувстваше зле, очакваше с нетърпение светлината на утрото.

37.

Това беше третият душ на Хърбърт за деня. Хладката вода се стичаше по слабото му тяло без косми. Очите му бяха здраво затворени, докато си мислеше как беше хванал дебелата си съпруга да прави онези курвенски неща. Разкрачила крака, тя беше в съседната къща и изчукваше всички, които бяха дошли. Разбира се, от прозореца, където се беше навел да наблюдава, той нямаше добра видимост, но със сигурност знаеше какво става, о, да, със сигурност знаеше.