— Ако те нямат по-голяма амбиция в живота от това да бъдат слуги, заслужават всяко отношение, което получават — изръмжа той.

Тя беше притеснена от държанието му. Усмихваше се на келнера, на който той беше крещял наскоро, даваше бакшиш на прислужничката, която той изхвърли от стаята, приказваше приятелски с гувернантката, която той беше наел временно да се грижи за сина му.

Жан-Пиер беше мило малко момче, въпреки, че беше много тих за петте си години. Клод почти не забелязваше неговото съществуване, но Сънди прекарваше много време с него. Тя го вземаше на плажа, за разходки и започна да го учи на английски.

— Защо той е с теб? — попита тя Клод един ден. — Ти никога не му обръщаш внимание къде е майка му?

Той не й обърна внимание, навик, който имаше, когато не искаше да отговаря на въпроси.

Тя въздъхна. Той беше невъзможен, труден, разглезен мъж. Но когато я любеше всяка нощ, беше толкова вълнуващо и красиво, че тя предпочиташе да не обръща внимание на недостатъците му.

Знаеше, че повече не може да отлага разговора с Кери. Не й се искаше да й се обажда, тъй като знаеше, че тя ще я критикува, но трябваше да го направи, тъй като щеше да се връща в Лос Анджелис. Нямаше да е толкова лошо. Клод щеше да лети за Париж за една седмица и след това също щеше да се върне в Ел Ей.

— Ще доведеш ли Жан-Пиер със себе си — попита тя — или той ще остане в Париж при майка си?

— Майка му не го иска повече при себе си — отговори кратко Клод — обикновено той стои при баба си, но тя е болна, така че предполагам, че ще трябва да го задържа при себе си.

— Много ме натъжава начина, по който се отнасяш с него — каза тя — ти не му обръщаш внимание. Не те ли е грижа?

— Той е с мен, нали? Това трябва да означава, че ме е грижа, нали? — Беше ядосан. — Можех да го оставя, но аз го взех със себе си.

— Да го взема ли в Ел Ей с мен утре? — попита тя импулсивно. — Разбираме се много добре. Мисля, че той ме хареса и в края на краищата ти ще бъдеш при нас след седмица.

Той се обърна. Те лежаха в кревата, докато си почиваха преди поетия за вечерта ангажимент.

Тя докосна нежно гърба му.

— Моля те, разреши му да дойде с мен, Клод, това ще бъде като частица от теб близо до мен. Ще ми липсваш толкова много. Можем да телефонираме на гувернантката сега и да й кажа да му приготви багажа. Излитам чак следобед, така че има достатъчно време.

Той изрита завивките и легна по гръб.

— Люби ме по начина, по който ми харесва и ако се получи добре, ще видим.

35.

Адвокатът на Чарли му се обади на снимачната площадка.

— Тя е съгласна на плащане наведнъж — съобщи той. — Адвокатите й са я посъветвали да настоява за издръжка, но тя реши да приеме предложението ви.

— Вродената й лакомия е надделяла — каза Чарли облекчен. — Знаех, че така ще стане. Приключете с цялата история колкото се може по-бързо.

Той затвори зарадван. Струваше си парите, които трябваше да плати — всичко, за да откъсне Динди Сайдн изцяло то живота си.

Динди също беше зарадвана. Чарли Брик си беше изпълнил предназначението и да се отърве от него плюс получаването на голяма сума пари в брой беше повече, отколкото беше очаквала.

Всичко се нареждаше както го искаше. „Целият свят обича стриптизьорки“ вървеше успешно. Тя се радваше на голяма популярност и не само заради филма. По вестниците името й се споменаваше непрекъснато като момичето, което утешава Стив Магнъм след разваления му годеж. И това беше така, тя го утешаваше; нищо не можеше да го утеши по-добре от един дълъг непристоен сеанс с камшик. И тя нямаше нищо против това. Всъщност, тя наистина се забавляваше добре, а и освен това чукаше едно красиво светло русо момче от басейна, което идваше у тях три сутрини седмично, обслужваше я и след тава обслужваше басейна.

Наистина беше много удобно така, както се подреждаха нещата — Сънди се беше свързала с Клод Юсан, а Стив обвиняваше него за държанието на Сънди. Разбира се, Динди беше достатъчно умна за да разбере, че Стив страдаше от нереализираната любов, но това беше само защото той беше имал връзка със Сънди, факт, който беше признал на Динди в пияно състояние. Тайничко Динди се възхищаваше на Сънди. Мис Симънс със сигурност знаеше как да сграбчи един мъж за топките.

Тя се питаше как ли се справя Сънди с милия Клод. Някога, в Рим, Динди беше имала акт с жена му, докато той седеше изцяло облечен на едно канапе и наблюдаваше. Въобще не й беше говорил, просто й платил парите, които й бяха обещали от агента, завел я там. Сънди със сигурност си я биваше да се забърква с ексцентрици!

Когато филмът й приключи, Динди планираше да посети Лас Вегас със Стив. Той имаше навик да залага веднъж годишно. В същото време тя можеше да получи бърз развод от Чарли. Тя просто беше толкова нетърпелива да се отърве от него, колкото и той от нея и ако изиграеше картите си правилно, може би — да се надяваме — би могло да има шанс Динди Брик — по рождение Сайдн — евентуално да стане мисис Стив Магнъм.


— Чух, че всички отивате на този рокфестивал — каза Чарли на Лоръл небрежно.

— Да — съгласи се тя. — Ще бъде толкова страхотно, наехме автобус да ни откара и ще спим на открито в палатки. Флос казва, че ще бъде красиво изживяване. Хей, защо не дойдеш?

— Не, вие не ме искате с вас, ще бъдат само хлапета…

— Чарли, моля те, ела. Знаеш, че обичаме да си с нас. Флос ще бъде шашнат като му кажа, че идваш.

— Може би бих могъл да дойда с колата до там, мога да следвам автобуса ви с колата.

Тя направи гримаса.

— Това би изглеждало малко странно. Не можеш ли да дойдеш с нашия автобус? Мик идва, Тина, Рекс, Джени, Филипа…

— Е, ако си сигурна, че има място.

— Сигурна съм. Ще прекараме страхотно. Ще тръгнем в петък, веднага след като свършим снимките.

Той кимна. Защо да не отиде? Беше един от тайфата, те го бяха приели. Освен това той искаше да види отново Филипа, да й докаже, че не е толкова стар, колкото тя изглежда си мислеше.

Когато приключиха с работата, той накара Джордж да го закара до един магазин за хипарски дрехи, където се зарови в понча, армейски куртки и тениски, на които пишеше „Не се друсай, а вземи това.“ Най-накрая той избра бяла кенарена риза в индийски стил, велурено яке с ресни, подобно на тава, което Флос винаги носеше.

Вън в мерцедеса Джордж се питаше колко време ще продължи тази фаза.

Чарли реши да не ходи у Лоръл и Флос тази вечер. Той нареди на Джордж да го откара направо в хотела. Имаше много съобщения от хора, които искаха да се свържат с него. Натали Алън беше оставила името си няколко пъти миналата седмица, а Маршъл К. Маршъл искаше той да му се обади колкото е възможно по-бързо. Това бяха единствените две обаждания, които Чарли се чувстваше задължен да направи.

Той се обади първо на Натали, като се чувстваше виновен за онази вечер, когато излизаха двамата с Клей.

— Е, е, страннико — каза тя. — Какво правиш със себе си? Опитвам се да се свържа с теб дни наред.

— Съжалявам, скъпа — отговори той топло. — Бях толкова зает с филма, че нямах и минутка свободно време.

— Със сигурност си имал за Клей онази нощ. Той се върна залитайки в къщи в четири сутринта и вонеше на бъчва. Какво правихте вие двамата?

Той смени темата.

— Защо не дойдеш на площадката някой ден да обядваме набързо? Ще изпратя Джордж да те докара.

Бих искала, но съм страхотно изтощена, не мога да излизам от къщи. Защо ти не определиш някоя вечер, сега, когато съм те хванала по телефона, да дойдеш за вечеря. Какво ще кажеш за утре?

Следващата вечер беше четвъртък и той искаше да се приготви за пътуването през уикенда.

— Не мога.

— Тогава в петък или още по-добре ела през деня в събота и остани за вечеря.

— Не, не мога, скъпа, заминавам за уикенда.

— Къде заминаваш?

— Заминавам за онзи, ъъъ, големия рокфестивал.

Натали се засмя.

— Какво ще направиш?

Чарли каза отбранително:

— Рокфестивалът на открито. Сигурно ще е страхотно.

— Кой по дяволите, те накара да направиш това? Ще бъде пълно с дрипи. Гледах репортажа по телевизията за предишния и беше невероятно. Всички тези мръсни хлапета, ти ще ги намразиш, Чарли.

Как тя знаеше какво щеше да намрази и какво нямаше да намрази? Проблемът на Натали беше там, че тя не беше в крак с времето.

— Клей там ли е? — попита той.

Кат все още се смееше, тя каза:

— Минутка само, ще го повикам.

После той чу приглушения разговор и смях, докато тя обясняваше на Клей къде ще ходи той.

— При децата-цветя, доколкото чувам — каза Клей, като също се смееше. — Намери ми някоя малка тринадесетгодишна сладурана.

— Да, а ти не желаеш ли да дойдеш с мен?

— Да, искам. Натали иска да знае какво мислиш за вечеря в понеделник.

— Чудесно.

— Приятно прекарване. Ще се видим тогава.

След това Чарли се обади на Маршъл К. Маршъл.

— Бих искал да се срещна с теб — каза Маршъл. — Боя се, че имам лоши новини.

— Лоши новини ли? Какви?

— Искам скоро да се видим, Чарли, да си поговорим сериозно.

— Какво е това, за Бога? Ако има нещо, което не мога да търпя, това е неизвестността.

— Виж, ако си свободен на обед утре, ще дойда в студиото.

— Защо не сега? Не можеш ли да наминеш сега.

— Не, не мога — изръмжа Маршъл. — Имах тежък ден и съм в леглото.

— Не мога ли да намина да те видя. Искам да кажа, ако е толкова важно.

— Не е въпрос на живот и смърт, просто е разговор по работа, който мисля, че трябва да проведем и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Като всички актьори Чарли не можеше да чака. Когато опреше до неговата кариера, той беше свръхчувствителен.

— Ако не възразяваш, ще бъда при теб след половин час.

— Добре, ти си клиентът.

Маршъл затвори и огледа спящата Кери, която лежеше до него. Тя имаше най-красивата кожа, която някога беше виждал, богат горещ млечен шоколад. Той я разтърси за да я събуди. Бяха се тръшнали в леглото в пет часа, а сега беше почти осем.