Чарли беше загубил целя си ентусиазъм. Те просто можеха да позвънят за две проститутки, защото всичко на което се натъкваха по това време на нощта беше поединично. Той дори не беше сигурен дали му се иска да чука.

— Намали, спри до тротоара — каза Клей възбудено.

Срещу тях вървяха две момичета, и двете облечени в плътно прилепнали памучни панталони, прилепнали потници, и двете размахваха велурен чанти с ресни и дъвчеха дъвка. Те дойдоха до колата, когато тя спря, като първо добре се огледаха за ченгета.

— Искате ли малко забавление? — попита първото момиче, като се наведе към отворения прозорец и се взираше в Клей. — Ние ще ви осигурим всяко забавление, което можете да поискате.

Той започна да отговаря, но Чарли изведнъж настъпи газта и колата излетя напред.

— Ей, какво става? — попита Клей възмутено.

— За Бога, и двете смърдят. Дрогирали са се до козирката!

— Не разбрах, че търсиш мис Америка.

— Еби си майката.

Те караха мълчаливо.

— Тогава какво искаш? — попита най-накрая Клей.

Чарли сви рамене. Беше уморен. Това, което наистина искаше, беше да се върне в къщи и да си легне. Те минаваха покрай едно кръстовище.

— Неща се отбием тук — каза той и изви ламборджинито в един голям съседен паркинг.

Сто на сто беше по-добре от това да шарят нагоре-надолу като двама селяндури.

— Добра идея — лицето на Клей просветна.

Чарли си помисли: „За какво е всичко това? Какво, по дяволите, търсим? Да награбим набързо по някоя цица като ученици“. Беше ядосан на себе си, беше ядосан и на Клей.

Мястото беше скапано, с прости дървени маси, наредени около Г-образна сцена. Една келнерка, облечена с черно трико и украсен червен сутиен, им взе поръчката.

Едно момиче излезе на сцената и започна да си върши работата. Тя носеше бански костюм и лента с надпис, който гласеше „Мис Гореща Калифорния“. Имаше огненочервена коса и огромен бюст. Калифорния имаше повече огромни бюстове, отколкото който и да е друг щат, благодарение на всички доктори, поставящи силиконови инжекции.

Тя се движеше енергично, като се изхлузи от банския костюм преди човек да може да усети и остана само с лентата червено-бяла-синя10 препаска.

— Ще се изпразня от това! — възкликна щастливо Клей.

Чарли въздъхна. Момичето изглеждаше неестествено. Две огромни топки от добре сложена плът. Той поръча бутилка уиски и се захвана бързо да я изпразва.

Следващата изпълнителка беше се огромна гарвановочерна коса и дълбоко изрязана алена вечерна рокля, украсена с мъниста. Тя беше представена като Щурата Харолд и музиката загърмя „Големият прахосник“. Тя автоматично се друсаше на сцената.

Чарли намираше цялата работа за напълно лишена от сексуалност. Клей беше възбуден като ученик, който се чука за първи път.

Между стиптизьорките един комедиант каза няколко слаби скапани вица с типичен бруклински акцент. Чарли анализираше гласа му. Намираше това за много по-интересно от момичетата. Той притежаваше особен носов изговор, който Чарли искаше буквално да прекопира за персонажа, който щеше да играе в следващия си филм.

— А сега ще ви окажа една двойка диви мустанги! Малката слаба Сакклот и фантастичната Дебела Фани! — каза комедиантът.

Начинът, по който той каза „мустанг“ шашна Чарли. Той измърмори беззвучно, като се опитваше да налучка точната интонация.

Клей се заля от смях, заедно с останалата публика, когато се появиха двете нови стриптизьорки.

Малката слаба Сакклот беше момиче от типа на Туиги11, изключително приятна, тя носеше розова мини риза.

Фантастичната Дебела Фани също беше приятна, огромно, подобно на балон момиче. Бухналите му желеобразните крака вибрираха. Тя също беше облечена в розова мини рокля.

Те обходиха сцената като на парад под звуците на „Хелоу Доли“.

— Господи — измърмори Клей — винаги съм мечтал да имам дебело момиче.

Чарли напредваше с уискито и не чувстваше никаква болка, но дори и мъртво пиян нямаше да хареса дебеланата. Малката слабичка беше нещо друго. Тя беше доста привлекателна с ленената си коса и очи на сърна.

Момичетата сваляха дрехите си в такт. Първо оскъдните мини ризи, под които носеха сутиени, пликчета и чорапи, закопчани със старомодни жартиери.

Дебелата Фани беше гротеска, кифла върху кифла, излязла извън всякакъв контрол плът, тресяща се и вибрираща под такта на музиката. В сравнение с нея слабата Сакклот беше скелет, ребрата на който стърчаха от изпит гръден кош.

Комбинацията от двете женски тела беше почти непристойна. Сутиените им се закопчаваха отпред и сега, докато клатеха бедра под едно шумно изпълнение на „Коравосърдечната Хана“, те ги разкопчаха.

— Ще имам дебелата — изпъшка Клей.

Само да може сега Натали да ги види, помисли си Чарли, развеселен от ентусиазма на Клей. Дебелата Фани приличаше на някакво огромно животно. Огромни цици се кандилкаха и спираха. Зърната й имаха размера на целите цици на слабата.

Те привършиха представлението си. Комедиантът излезе на сцената, пусна няколко солени вица и обеща на всички ново брилянтно шоу точно след един час.

Клей хвана човека по пътя му към бара. Чарли поиска сметката и я плати. Щеше да остави колата на Клей и да отиде да си легне. Ако искаше още да кръстосва, Клей можеше да го направи и сам.

Клей бръкна в джоба си и подаде пари на комедианта.

Чарли стана. Беше свалил очилата си, никой никога не го беше разпознавал без тях, а кой искаше да бъде разпознат в такава дупка?

— Хайде — каза той търпеливо.

— Всичко е уредено — каза Клей възбудено. — Всичко е наред.

— Какво е уредено?

— Фантастичната дебела Фани и слабичката. Дадох на този приятел двеста долара и трябва да пресечем улицата за да отидем в апартамента им. Те имат само един час. Какво ще кажеш за такава организация?

— Двеста долара за тези две нередовни. Мисля, че с се побъркал.

— Не съм побъркан. Хайде да вървим.

Чарли го последва неохотно. Натали винаги твърдеше, че Клей би чукал всичко, но това беше абсурдно.

Малката слаба Сакклот отвори вратата на апартамента. Беше облечена в халат, обточен с пера от щраус. Тя се усмихваше безсмислено.

Апартаментът се състоеше от една стая и напомни на Чарли първия му сексуален опит, толкова отдавна, в мръсна гримьорна с една актриса. Имаше същата миризма: евтин парфюм и застояла пот.

Клей се впусна ентусиазирано напред.

— Имате ли нещо за пиене? — попита той.

Слабата го изгледа с отсъстващ поглед.

— Само не казвай, че пиячката е част от сделката.

Чу се шум от вода пусната в клозет и дебелата Фани изплува от банята. Тя носеше същия халат като слабата. Тя веднага пое нещата в свои ръце.

— Ако искаш уиски, ще ти излезе по десет долара. Сваляй гащите и се чувствай у дома си, е не чак у дома си, имаме само един час. Всяко по-така се плаща допълнително, разбра ме добре, нали? Допълнително. А ако вие двамата искате да го направите с мен едновременно, това също е допълнително.

Тя говореше много бързо с фъфлещ тих глас, който не съответстваше на размера й.

Клей погледна Чарли и Чарли погледна Клей и те двамата избухнаха в смях.

— Е, ти сигурно ще можеш да го вдигнеш, но аз сигурно няма да мога — каза Чарли.

— За двеста долара ще опитам — отговори Клей, свали ципа на панталона си и го събу.

— Мисля, че сам още гледам — каза Чарли вежливо, когато слабото момиче се доближи до него.

Дебеланата се отърси от халата си и легна на един диван. Клей се покатери върху нея с глупашка усмивка на лицето.

— Кажи на приятеля ми, че ще го чакам в колата — каза Чарли на слабата и тихо се замъкна.

31.

Сънди хвана първия самолет от летището на Акапулко. Посока — Мексико Сити.

Беше си вързала косата, носеше тъмни очила и си купи билета на името на мис Сандс. Не беше решила къде да отиде, но трябваше да се движи бързо, преди да бъде отприщен пороя от пресата.

Годежът й със Стив Магнъм я хвърли в полезрението на общественото мнение. А сега тя трябваше да се махне оттам — особено от Стив. Тя знаеше, че ако той я открие там, ще има извинения и накрая обиди. Не искаше да търпи всичко това.

Веднага щом пристигна в Мексико Сити, тя проучи полетите. Не искаше да пътува много надалеч. После й хрумна идеята за Рио. Защо не Рио? Не се ли беше връщала откакто родителите й бяха умрели, а това беше отлична възможност. Имаше самолет, който излиташе след около час.


Малкото момче стоеше с широко отворени очи до дървената врата. Сънди го забеляза веднага, защото със сигурност изглеждаше твърде малък, за да пътува сам — на около пет или шест години — и второ, беше най-красивото дете, което някога беше виждала. Имаше дълга тъмна коса, която ограждаше лицето му като ореол, и огромни черни очи на овалното лице с маслинен цвят. Ако някога имам дете, помисли си тя, ми се ще да изглежда точно така.

Момчето стоеше съвсем неподвижно, като от време на време хвърляше тревожен поглед с огромните си очи наоколо, очевидно чакаше някого. Когато повикаха пътниците за самолета, то започна да плаче, но без подсмърчане и хлипане; сълзите като че ли просто се оформяха в неговите големи черни очи и се стичаха по бузите му.

Тя се приближи до него.

— Майка си ли чакаш?

Той поклати глава.

— Някой ще дойде ли да те вземе?

Детето кимна.

— Оui, Papa12.

— Французойче е — чу тя отегчен мъжки глас зад себе си. — И той е съвсем добре, благодаря ви, така че сега можете да го оставите на мира.

Мъжът улови момчето здрав за ръката и те тръгнаха към самолета, като оставиха Сънди да стои там.

Тя ги последва и ги настигна, докато влизаха в самолета.

— Съжалява — каза тя. — Мислех, че е сам. Просто исках да видя дали има нужда от помощ. Той плачеше.

— Плакал ли? — Мъжът говореше се развеселен глас. — Жан-Пиер никога не плаче.