— Това е чудесно. Нямам търпение да го видя.

— Ще ти го пусна — каза тя небрежно. — Ти кога се връщаш?

Сънди сви рамене.

— Не знам. Когато Стив поиска.

Динди свали шапката си и отметна глава назад, за да улови слънцето.

— Мисля, че трябва да ти кажа, в края на краищата ние сме приятелки, а аз не съм от тези дето пазят тайни. Все пак, ако бях аз, щях да искам да знам.

— Да знаеш какво?

— Е, мисля, че беше и моя грешка — призна тя. — Но аз бях малко пияна, ти знаеш каква съм си, когато мъжът го надърви, а пък бях любопитна.

— За какво говориш?

— Сънди, не искам да те наранявам. Знам колко си стегната относно секса, а Бог знае какви проблеми си си имала с оня твой смахнат първи съпруг. Но трябва да бъда честна и мисля, че би било най-добре за теб да знаеш.

Сънди каза хладно:

— Моля те, не обиждай първия ми съпруг. Той беше болен, това е всичко, болен. Е, ти почти не си го познавала.

Динди въздъхна.

— Предполагам, че е трябвало да ти кажа по-рано. Познавах го много добре. Всъщност, Бено ме караше да правя секс с двамата. Бях луда по Бено. Представях си се като римска принцеса. Той беше, като всички мъже впрочем, първокласно лайно и след като Паоло умря, той беше толкова нещастен, че ме изрита. Знаеш, разбира се, че Бено и Паоло го правеха.

Пребледняла, Сънди каза:

— Трябва да си си загубила ума.

Динди сви рамене.

— Ако щеш ми вярвай, ако щеш недей, това няма никакво значение. Литни до прекрасния Рим и попитай сама Бено. Мислех, че знаеш, всички останали знаеха. Всички тези високи руси римски графове и принцове се чукат и по двата начина, това им е в кръвта. Виж, тримата се бяхме залостили в хотела за три дни седмицата преди той да умре.

Сънди каза много спокойно:

— Мисля, че е по-добре да си тръгнеш.

— О, мамка му — възкликна Динди — аз ти правя услуга, като ти казвам истината. Мисля, че си живееш в малка въздушна кула или нещо подобно. И все пак, не дойдох, за да ти кажа това. Това, което исках да ти кажа, е за новия ти приятел, мистър Магнъм.

— Не искам да слушам нищо повече, Динди. Не можеш ли да го разбереш?

— Да, мога да разбера, че се опитваш да се затвориш от живота. Е, независимо дали искаш да го чуеш или не, факт е, че аз изчуках твоето приятелче миналата нощ. Те всички са копелета, мила, а Стив Магнъм не е по-различен. Той ме изчука на твоето парти, докато ти учтиво бъбреше с неговите гости — тя въздъхна. — В този живот колкото и да търсиш номер едно, винаги си сам накрая. Можеш да си мислиш, че съм кучка, но аз те харесвам и си мисля, че е по-добре да знаеш за какво момче се омъжваш — тя стана. — Е, това беше, съжалявам, ако съм те разстроила, но това е в шоуто — тя си сложи шапката. — Между другото, той е фантастичен чукач!

Известно време Сънди седя мълчаливо. Инстинктивно тя знаеше, че Динди е казала истината. Тя изтласка информацията за Паоло назад в ума си, за да се оправи с нея по-късно.

Стив Магнъм.

— Довиждане.

Тя не искаш да слуша лъжите му.

Бързо хукна към бунгалото, събра си багажа и поръча лимузина. После се обади на секретарката на Кери в Лос Анджелис и й продиктува кратко изявление за пресата.

— Заминавам за около седмица — каза тя на момичето. — Кажете на мис Сейнт Мартин, че се чувствам прекрасно. Не искам да ме безпокоят и ще й се обадя след няколко дни.

Тя взе двете златни фигури, които Стив й беше дал, и ги постави обратно в кутията. После написа кратка бележка: „Разбрах, че си фантастичен.“

После сложи вътре и големия си диамантен годежен пръстен.

Мексиканският шофьор пристигна и започна да товари куфарите й в колата. Тя му подаде пакета и бележката.

— След като ме оставите на летището, моля ви да занесете това на сеньор Магнъм.

Шофьорът кимна, заковал поглед в гърдите й.

30.

— Ти си истински приятел. С приятели като теб не се нуждая от врагове — Чарли седеше в бунгалото си в Бевърли Хилс хотел и гледаше втренчено Клей. — Искам да кажа, каква, по дяволите, беше цялата тази история, че ти си я срещнал заедно с майка й? Ти я чука, нали? Майка й — каква торба с боклук. И най-ужасното нещо е, че аз си седя тук като истински глупак и ти вярвам! — той поклати глава. — Благодаря ти много, приятелю.

Клей глътна уискито си бързо.

— Какво искаш да ти кажа, за Бога? О, да срещнах жена ти, чуках я с един пиян италианец в Рим. В края на краищата, когато аз я срещнах отново, ти беше женен за нея.

— Тъпотии! Достатъчно дълго сме приятели. Можеше да ми кажеш.

— Каква щеше да бъде ползата от това да ти кажа? Мислех, че може би тя се е променила. В края на краищата, ако ти бях казал тогава, можеше накрая да ме намразиш!

— Това е страхотно, на теб не ти пука, че аз се направих на истински глупак, като се ожених за някакъв развейпрах, ти си загрижен само за себе си. Ти си едно егоистично копеле.


Клей с изсипа още едно уиски от бутилката на масата.

— Хайде, Чарли, да го забравим. На всеки се разрешава да направи по една грешка в живота си. Все пак защо се ожени за нея?

— Кой знае? Бях пиян, превъзмогвах Лорна, тя изглеждаше като един хубав невинен малък ангел и се преструваше страшно.

— Така правят половината проститутки в Холивуд — отбеляза Мъдро Клей.

Беше десет вечерта. Чарли се беше върнал в Лос Анджелис преди една седмица и той и Клей току-що бяха видели един специален необработен откъс от „Въртележка“. Натали беше у дома.

— Цял ден и цяла нощ й се повдига ужасно — отбеляза Клей, като се смееше. — Този път ще бъде момче, чувствам го с ташаците си!

След като гледаха филма, те се върнаха в бунгалото на Чарли, приказваха и пиеха. За първи път Чарли излизаше навън, откакто се беше върнал. Беше се заврял в хотела, работеше върху един сценарий и си играеше с магнетофоните и камерите си.

Динди беше постигнала максималната възможна реклама от предстоящия им развод, беше пуснала няколко противоречиви изявления и позираше за безброй снимки, докато адвокатът й не я накара насила да замълчи.

Чарли просто беше използвал изтъркания цитат: „Без коментар“.

Заедно с развалянето на годежа на Сънди Симънс и Стив Магнъм, Динди и Чарли бяха тема на разговорите в шоубизнеса тази седмица.

— Какво ще кажеш да излезем да се позабавляваме? — предложи Клей. — Не толкова често получавам свободна нощ.

— Къде искаш да отидем?

— Ще обикаляме. Можем да пообикаляме и да хванем две хубави малки сладурчета.

Чарли се засмя.

— Не си се променил много, нали? Помниш ли първия път, когато се срещнахме?

— Мога ли някога да го забравя! — възкликна Клей. — Студията Виъртари. Тъкмо спуквах една от чукане в съблекалнята и ти нахлу. Тя толкова бързо си вдигна кюлотите, че си помислих, че ми е помъкнала хуя.

— Ти винаги си бил разгонен стар копелдак — каза Чарли с възторжено подхилване.

— Ти влезе страшно спокоен и каза с педераския си акцент: „О, дали не дойдох в неподходящо време?“ Можех да те убия! Птичката излетя, а за останах без нищо!

— Начало на едно хубаво приятелство.

— Да. Е, ние и двамата изминахме дълъг път от онези дни, нали? Разбира се, ти си в по-добро положение. Прочута филмова звезда. Можеш да искаш всичко от всеки, когато имаше онзи флирт с Мишел Ломанс, не исках да ти го казвам, но ужасно те ревнувах.

— Така ли?

— Разбира се, че беше така. Всеки мъж, който си заслужава топките, щеше да ревнува.

Чарли се засмя скромно.

— Мишел беше забележителна жена.

— Хайде, нека да изпием още по една чаша за Серафина, тя беше влюбена в уискито. Ще ми липсва тази голяма стара дама.

Тържествено, те отново напълниха чашите си и пиха за Серафина.

Клей каза:

— Как би т се сторило да отидем в някоя дискотека?

Чарли поклати глава.

— Ти върви.

— Хайде, ще ти се отрази добре. Все пак ще се радвам да се повозя в тази твоя лъскава кола.

Дискотеката беше претъпкана както винаги. Чарли беше ходил там само веднъж с Динди. Това място го караше да се чувства неудобно. Беше претъпкано със звездички, момчета от плажа, актьори, млади забележителности и няколко възрастни забележителности, които си мислеха, че още са млади, както и проститутки от двата пола.

Клей си проби път и намери място за двамата на бара. Той веднага започна да бърбори с една блондинка, облечена в котешки костюм, която изглеждаше мъртво пияна.

Чарли си помисли, че по-добре щеше да бъде да не беше идвал. Клей искаше да му направи добро, но това наистина не беше неговата среда.

— Ти си Чарли Брик, нали? — запита го едно по-малко и не толкова красиво копие на Динди.

Тя имаше същата ленена коса и големи сини очи.

— Тук съм с приятеля си, но искам да ти кажа, че ти наистина ми действаш.

Тя се размърда в прозрачното си мини и отнесено се потупа по малките гърди.

— Очилата ти са толкова секси. Каква зодия си?

— Дева — отговори Чарли, докато очарован наблюдаваше как зърната й се втвърдяват при собственото й докосване.

— Хм — тя завъртя поглед нагоре. — Така си и мислех. Аз съм Водолей. Аз съм актриса.

Като че ли не знаех, помисли си той.

— Е, мисля си, че най-добре ще е да се връщам при приятеля си. Да ти се обадя ли?

— Не ми се обаждай, аз ще ти се обадя.

— Ъ?

— Нищо. Това е шега. Добре, обади ми се. Аз съм в Хилтън.

Тя отлетя и Чарли се обърна да види как се оправя Клей. Той се оправяше добре, шепнеше нещо на ухото на блондинката.

— Ъ, мисля, че достатъчно поседяхме тук — отбеляза Чарли. — Ще тръгваме ли?

Клей се съгласи послушно, като надраска телефонния номер на блондинката в малко тефтерче. След това предложи да се спуснат по Стрип, за да разберат какво става там.

— Ако имам късмет, ще мога да си намеря някоя четиринадесетгодишна капчица — пошегува се той.