— Ти си такава малка сладурана.

Тя изглеждаше доволна.

— Така ли мислите? — тя покри ръката му със своята. — Майка ами винаги разправяше, че трябва да съм в киното.

Тя го погледна с надежда.

— Какво мислите?

Той пусна ръката й и повика един от стоящите наблизо келнери.

— Мисля, че е време да тръгваме. Утре много рано сутринта имам разговор.

— О — тя изглеждаше разочарована — мислех, че ще ми покажете снимки от новия си филм в хотела.

— Някой друг път.

Отношението му се беше променило; той беше далечен и забързан.

Оберкелнерът дойде бързо.

— Всичко наред ли е, мистър Брик?

Чарли стана.

— Благодаря ти, Луиджи, всичко беше наред.

— Миналата седмица гледах последния ви филм, мистър Брик, сър. Беше забавен, наистина много забавен. Беше удоволствие да сте при нас тук тази вечер.

— Благодаря, Луиджи.

Те излязоха навън в студената лондонска нощ; пръскаше дъжд. Портиерът застана мирно.

— Добър вечер, мистър Брик, сър, колата ви идва.

Появи се голямо черно бентли. Те се качиха в него.

— Благодаря ви, сър, много ви благодаря — каза портиерът, когато той му подаде голям бакшиш.

Колата тихо се плъзна.

— Накъде? — попита шофьорът.

— Закарай ме до хотела, Джордж, и след това закарай вкъщи мис Меримонт.

— Да, сър — Джордж си позволи да се усмихне бегло. Още една оскубана птичка трябва да карам вкъщи!

Те мълчаливо стигнаха до хотела. Момичето беше объркано от внезапната смяна на настроението му и не знаеше какво да каже.

— Сигурен ли сте, че не искате да се кача? — попита тя, когато пристигнаха.

— Много мило от твоя страна, мила, но нали се сещаш, как стои работата с това ставане в пет сутринта. Ще ти се обадя по някое време другата седмица — той бързо се измъкна от колата. — Чао.

Той стоеше и гледаше как колата бавно се намества в оживеното движене. Глупаво малко момиче, помисли си той. Дали наистина това беше единствената причина, заради която те излизаха с него? Дали си мислеха, че могат да го използват, за да ги вкара в киното?

Колко пъти го беше слушал вече? По колко различни начина? Директният вариант: „Мислиш ли, че можеш да ми уредиш екранна проба?“ Заобиколният намек: „Винаги съм искала да играя.“ Вариантът на актрисата: „Агентът ми казва, че съм идеална за ролята на момичето в следващия ти филм.“

Лорна го беше предупредила и му се беше присмяла:

— О, да, разбира се — беше казала тя — ще имаш купища малки момиченца, чакащи на опашка да скочат в леглото с теб. Но се запитай, мили, дали те искат теб? Или Чарли Брик?

Разводът беше влязъл в сила само преди един месец. Беше разбит един дванайсетгодишен брак. Лорна с друг мъж. Децата сноват насам-натам между тях. И ужасната самота, която не можеше да бъде запълнена, независимо от това с колко много хора беше.

Той влезе в хотела. Чиновникът от рецепцията веднага изпрати едно забързано пиколо към него.

— Има телефонно обаждане за вас от Холивуд, мистър Брик, сър.

— Ще говоря от апартамента си — каза той.

Човекът от асансьора беше щастлив, че го вижда.

— Дъщеричката ми беше страшно щастлива, че получи снимката ви, мистър Брик. Досега е гледала последния ви филм четири пъти.

Чарли се усмихна, доволен да чуе похвалата.

Телефонът звънеше, когато той влезе в апартамента си. Беше агентът му Маршъл К. Маршъл, който се обаждаше от Холивуд, за да уточни някои подробности за пристигането му следващата седмица. Той трябваше да започне работа по новия си филм.

Те накратко обсъдиха нещата и Маршъл каза в заключение:

— Чарли, очакваме да те посрещнем на двадесет и осми. Всички ще бъдат на посрещането — той направи кратка пауза, след това продължи — искаш ли да строя няколко курви да те чакат? — той изброи няколко известни имена на актриси. — Не? Е, добре, тогава съм сигурен, че ще можеш и сам да се оправиш.

Казаха си дочуване и Чарли окачи слушалката.

Той закрачи неспокойно из стаята. Като че ли всички се бяха наговорили да го дразнят с малки лукави подигравки. Не можеше да си представи някой да попита Робърт Редфорд или Майкъл Кейн дали имат нужда от курви. Защо той? О, да, знаеше, че не беше идол на тийнейджърите, но поне имаше собствени зъби и коса и достатъчно приятно лице, наистина изглеждащо доста необикновено. А и откакто беше свалил килограми за последния си филм, беше в съвсем прилична форма. В края на краищата още беше млад и никога не беше имал проблеми да вкара момичета в леглото си. Всъщност нещата се свеждаха до това да се отърве после от тях. Бърз поглед към часовника: „О, Господи! Наистина ли е толкова късно? Нямах представа!“ — и те обикновено разбираха намека и си тръгваха.

Мансардният апартамент беше студен и безличен, независимо от богатствата, които бяха пръснати наоколо. Фотоапарати, книги, сценарии, скъпа стереосистема и камари плочи.

Нямаше да съжалява, че го напуска. Една хотелска стая не даваше чувство за постоянство.

Телефонът отново иззвъня. Той вдигна слушалката.

— Оставих дамата вкъщи — каза шофьорът му — не изглеждаше много доволна. Ще имате ли нужда от още нещо тази вечер?

— Не — той се прозя — мисля да си лягам. Нека да бъде утре сутрин около осем. Лека нощ, Джорж.

Той остави слушалката. Почти веднага телефонът отново иззвъня.

— Гласът от другата страна беше женски и със силен акцент. Каза укорително:

— Скъпи, ти не се обади, какво се случи?

Кристен Шветцър, бъдеща артистка с голям бюст, която беше срещнал на едно парти снощи и с която беше изиграл една сценка. Той беше доста пиян и си я спомняше съвсем бегло.

— О, здравей, скъпа — каза той. — Съжалявам, днес ли ти казах, че ще ти се обадя?

— Да, мили, но ти прощавам. Само този път — направи малка пауза и след това каза: — Е, мили, кога ще те видя отново?

Изведнъж той се сети, че не може да я понася. Тя му беше напомнила за гърдеста учителка по физическо. Непрекъснато бърбореше с отблъскващия си гърлен акцент. „Ще отидем у дома!“ — беше постановила тя снощи. Без да го пита би ли желал. Или дали да не отидем? И той си беше тръгнал.

— Слушай, скъпа — каза той — нека излезем да вечеряме по-нататък тази седмица. Доста съм зает следващите няколко дни, но ще ти се обадя скоро, става ли?

Тя въздъхна.

— Надявах се да те видя скоро за по-дълго.

Той отстояваше своето.

— Четвъртък или петък. Ще ти се обадя тогава.

— Много добре, но мисля, че си непослушен мъж!

Той потръпна.

— Да, скъпа, вероятно си права.

Той затвори бързо слушалката, преди тя да може да продължи разговора.

Жените никога не пропускаха да го разочароват. Откакто се помнеше, те винаги успяваха да го измамят. Дори бившата му жена Лорна, след всичките тези години, през които бяха заедно, се оказа като всички останали.

Горчивите спомени от последните няколко месеца нахлуха отново. Обвиненията от двете страни, дните на дълго мълчание, последвани от безкрайни караници. И най-лошото от всичко, безкрайната омраза и липса на интерес към него, които демонстрираше Лорна.

Той й купуваше подаръци, бижута, кожи, нова кола. Тя приемаше всичко по един студен и безизразен начин, по същия начин, по който го приемаше в леглото. Никога не е била много страстна натура, но последните няколко месеца преди края бяха върхът. Само докосване от негова страна я караше да се отдръпва. Една нощ, която запомни, той лежеше върху нея и се опитваше да свърши това, което трябваше, колкото се може по-бързо, когато тя започна да плаче с дълги сподавени хлипания. Той се беше дръпнал бързо и почувства, че между тях не може да има по-голямо отчуждение от това.

Когато си мислеше за Лорна, той си въобрази, че тя е всичко, което може да бъде една жена. Но дали наистина се беше държал толкова лошо, че тя не можеше да намери сили в себе си да му прости?

В края на краищата тя сложи края на всичко, а не той.

Той спря да мисли за миналото и се съсредоточи върху бъдещето.

Чарли Брик, име добре известно на милиони. Беше направил много филми. Много пари. Не беше зле. Беше започнал кариерата си като пътуващ артист по вариететата за по петнадесет лири седмично. Сега вече можеше да не работи до края на живота си. Това беше утешителна мисъл.

Майка му живееше в хубава къща в Ричмънд с двама прислужници и кола с шофьор. Двете му деца имаха влогове на свое име. Той беше настоял. Лорна не беше искала и пени от него, но той се беше погрижил за децата си. Погледнато от материална гледна точка, нещата не можеха да са по-добре.

Новият филм щеше да е интересен. Режисьорът му беше стар приятел. Другата звезда, Мишел Ломанс, също му беше стара приятелка, но по различен начин. Мишел беше голяма звезда, едра сладострастна жена. Бяха я открили в Южна Франция по бикини, когато беше на деветнадесет години. Сега, десет години по-късно, тя имаше международна слава като актриса и като жена. Чарли я беше срещнал за първи път преди пет години, когато кариерата му на филмов артист бавно и сигурно напредваше, а нейната започваше да тлее.

За първи път във филм той не беше само комедиен артист, а му беше дадена романтична роля. Жените веднага го възприеха в новото му амплоа на любовник. Ако беше достатъчно добър да прави любов с Мишел Ломан, ставаше и за тях.

Писмата започнаха да пристигат и кариерата му започна шеметен възход.

Това беше началото на края за него и Лорна.

Началото на романа му с Мишел промени много живота му. Отначало той не можеше да повярва, че прочут секс символ, може би най-прочутият европейски секс символ от онова време, може да го хареса. Но тя го хареса. Повечето от уговорките бяха направени от нея. Тя имаше съпруг, който предвидливо стоеше в Париж и се появяваше само случайно.

— Ти си чудесен мъж — мъркаше му тя — чудесен любовник, най-добрият.

Никоя не му беше казвала подобно нещо преди това. Той винаги се беше чувствал неадекватен или в най-добрия случай средна работа в кревата. Но Мишел измени всичко. Тя го накара да се чувства велик.