Джаки Колинс - Грешниците

Той сви рамене.

— Предполагам, че веднага ще се върна обратно. Започвам нов филм на тринадесети. Освен това, тук нищо не ме задържа — той я загледа многозначително.

— Аз… аз говорих с Джим и той каза, че ще бъде хубаво, ако дойдеш у дома на вечеря, преди да си тръгнеш.

Той преглътна един язвителен отговор. В края на краищата тя се опитваше да бъде мила.

— Не, мила, съжалявам, мисля, че това няма да стане.

— Ако си промениш решението, ние сме в една стара къща в Айлингтън. Имаме да оправяме още много неща там, но ще стане хубаво, като свършим с ремонта.

Тя импулсивно стисна ръката му. Неговата студена, нечувствителна Лорна наистина му стисна ръката.

— Доволна съм, че можем да бъдем приятели, Чарли. Искам да бъдем приятели. Джим и аз бяхме много щастливи и доволни, че ти се ожени отново. Натали ми писа и ми разказа, че тя е много хубава. — Лорна се засмя горчиво: — Не бях достатъчно красива за теб, Чарли.

Той се опита да я прекъсне, но тя продължи:

— Не, не започвай да ми говориш лъжи. Веднага щом стана филмова звезда можех да видя как всички нови хора, с които се срещахме, си мислят: „Хъм, не е много умен, можеше да се уреди доста по-добре.“

— Не е вярно — възпротиви се той.

— О, да, вярно е. Знаеш колко са мръсни всички в шоу бизнеса. Веднъж бяхме на едно парти и две момичета си говореха за теб в тоалетната. „Чарли Брик е доста секси.“ — каза едното от тях, разбира се те не знаеха, коя съм аз; „Да — отговори другото — и достъпен също така, защото е скрил жена си някъде. Никога не съм я виждала, но чух да казват, че е кучка.“

— Не ти вярвам.

— Недей. Всъщност няма значение, най-малко сега, но е истина.

Останалата част от пътя до гробищата те седяха мълчаливи, децата бяха странно притихнали на предната седалка.

Вероятно беше истина, размисли Чарли. Хората бяха толкова мръсни, ако съпругата ти не е някоя зашеметяваща красавица. Със съжаление той можеше да си спомни, че даже и той го е правил, среща звезда и си мисли: — Е, жена му не е нищо особено.

Защо хората отдаваха толкова голямо значение на физическите качества? Той самият го правеше. Това беше причината толкова усърдно да се подлага на диета, да излиза само със зашеметяващи звездички и манекенки и накрая да се ожени за една от тях. Хубавата Динди, която нямаше какво друго да предложи, освен външния си вид.

Може би затова той още искаше Лорна, защото тя беше обикновено същество, което го познаваше още от времето, когато беше никой. Не я харесваше, не беше останало нищо сексуално, но все още я искаше.

Погребението беше подтискащо. Като че ли роднини, за чието съществуване никога не беше подозирал, бяха надошли от цялата страна.

По-възрастната сестра на Серафина, Лили, се облегна върху него плачеща и стенеща. Знаеше със сигурност, че никога не се бяха разбирали и че не се бяха виждали от пет години.

— Всички ме ревнуват — беше казала веднъж Серафина. — Ревнуват ме заради младостта и жизнеността ми и заради прочутия ми син. Винаги съм била кралица в семейството.

Серафина имаше седем сестри и трима братя и всички бяха дошли с почтителните си синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци. Чарли не познаваше почти никой от тях.

Службата беше кратка. Серафина никога не е била набожна жена. След това всички отидоха на гробището, за да видят как ковчегът се спуска в земята.

Чарли скърцаше със зъби. Реши, че погребенията са ненужни. На хората трябва да им се разрешава достойно да умрат в самота и спокойствие. Той взе решение да напише в завещанието си да бъде кремиран незабавно и да няма никакво погребение.

Лорна стоеше до него, както в църквата, така и на гроба. Всеки от тях държеше по едно дете. Веднъж тя го стисна за ръката и той също я стисна в отговор. Никога не беше чувствал някой толкова близък през целия си живот.

След погребението трябваше да забавлява всички роднини в къщи.

Те дойдоха със своите морисоксфорди, минимайнъри и очукани стари фордове.

Нападнаха масата със закуски.

Охкаха и ахкаха. Три деца паднаха в плувния басейн. Един от братята на Серафина започна да разказва мръсни вицове. Лили попита Чарли какво ще прави с всичките вещи на Серафина. Семейният слух беше пуснат. Серафина беше забравена.

Най-накрая в пет часа и последната мини майнър си тръна.

— Какъв майтап! — възкликна Чарли. — Каква мръсна, ужасяваща шега. Серафина щеше да припадне, ако беше тук.

— Какво ще правиш сега? — попита Лорна загрижено, докато вземаше палтата на децата и се готвеше да тръгва.

— Не се тревожи за мен, мила. Арчи и аз ще похапнем заедно.

— Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш на вечеря? — добави тя срамежливо. — Бих желала да видиш бебето. Много е сладка. Нарекохме я Джема.

— Съжалявам. Не те попитах за бебето ви.

— Всъщност, няма какво да се пита. Едно бебе си е себе и всички си мислят, че техните са най-хубави. В действителност тя малко прилича на Синди.

Чарли се зачуди, дал това не е някакъв намек по негов адрес, но реши, че не е. След това, защото искаше да я зарадва, каза:

— Реших да летя обратно за Холивуд утре. Може би следващия път, като дойда, ще ви посетя.

— Господи, още утре ли?

— Предполагам, че ще се оправя, мила.

Джордж приготви бекон и яйца за Чарли и Арчи. Те седнаха в кухнята и Чарли забеляза как се беше сбръчкал Арчи след смъртта на Серафина.

Ето, аз гоня единствено благоволението на успеха, помисли си Чарли, аз съм един изтъркан дребен комик, и чак сега разбрах, кой наистина се е безпокоял за Серафина.

— Ще се изнеса оттук утре, преди ти да си тръгнеш — каза Арчи, очите му бяха зачервени и тъжни.

— Къде ще отидеш?

— Не знам. Ще попътувам малко. Моите приятели в Манчестър искат да се върна там.

— Слушай, Арчи — каза импулсивно Чарли — няма нужда да ходиш никъде, ти беше добър с майка ми. Искам да вземеш къщата. Тя щеше да поиска ти да я имаш.

— Не, Чарли, не — Арчи поклати бавно глава. Няма нужда да ми даваш къща, защото се грижех за Серафина. Освен това, не бих могъл да живея тук без нея.

— Но аз искам да я вземеш. Продай я, прави каквото искаш с нея, тя е твоя.

Арчи стана от масата с достойнство.

— Не. Аз казах не и това означава не. Сега отивам да спя, ще те видя утре сутрин.

Дребничкият мъж излезе и остави Чарли сам. Подтиснат, той също отиде да си легне, в леглото на серафина. Спа лошо, сънува кошмари за самолетни катастрофи. Събуди се плувнал в студена пот в четири сутринта и не можа да заспи отново.

Сутринта Арчи си беше отишъл. Без да остави адрес, нищо — просто си беше стегнал единствения куфар и беше излязъл тихо.

Чарли беше разстроен. Искаше поне да му даде някакви пари.

Джордж му помогна да опакова всички лични вещи на Серафина, които бяха изпратени на склад.

Агентите бяха инструктирани да обявят къщата за продан.

В четири следобед, подсилен от малко марихуана и защитен от Джордж от напиращите репортери, Чарли се качи на самолета за Лос Анджелис.