— Бих желала да ви видя — помоли тя. — Утре вечер ще имаме парти за годежа. Имате ли възможност да долетите?

— С удоволствие — каза Макс. — Бранч там ли ще бъде.

— Надявам се.

— И аз, мила, и аз.

Макс се подсмихна и си представи, че е в розовата си нощница.


Като че ли цялото Акапулко беше дошло, плюс една значителна част от Холивуд, както и повечето от международния хайлайф, който непрекъснато обикаляше насам-натам.

Сънди беше удивена от широкия спектър от приятели на Стив.

Нейните гости бяха малко — Маршъл с Кери, която се беше ухилила до уши. Тя й прошепна:

— Искам да чуя цялата история.

Бранч, необикновено тих и тъжен. Макс Торп, който предсказваше бъдеще на няколко души и по-специално на един осемнадесетгодишен рок-идол. И Динди, сама и хубава, в най-оскъдната рокля на света, която показваше всичките й прелести.

— Къде е Чарли? — попита Сънди, разочарована от отсъствието му.

— Този човек е тежка гемия — каза Динди. — Всичко за което си мисли е работата. Сериозно се замислям дали да не го сменя с нещо по-ново сега, когато вече се оправям и сама. Знаеш ли, че ще играя главната роля в „Целият свят обича стриптизьорки“? Страхотна роля е. Много голи сцени, но всичките са страшно артистични и абсолютно подходящи за историята.

— Това е страхотно, съжалявам, че нещата не вървят добре между теб и Чарли.

— Господи, на кой му пука — Динди се доближи плътно до Сънди. — Кажи, истина ли е всичко или не?

— Кое да е истина?

— За секси мистър Магнъм. Истина ли е това за него или не? Искам да кажа, чука ли така, както разправят? Толкова ли е добър?

— Ъ, Дънди, ще те видя след минутка, трябва да поговоря с някои хора. — Сънди се отдалечи бързо.

— Направо е тъпа за едно страхотно изглеждащо момиче — промърмори Динди. — Обзалагам се, че няма да разпознае един добър чукач, дори и да й се навре в лицето.

Динди беше особено смутено от годежа. Тя се беше вързала с един унил английски актьор, а Сънди беше откъснала плода — самият Стив Магнъм.

Стив говореше с един много известен сенатор, когато Динди долетя.

— Здрасти — каза тя. — Аз съм Динди Сайдн, мисис Чарли Брик. Аз съм най-добрата приятелка на Сънди. Предполагам, че ви е разказвала за мен.

— Ако продължите да се саморекламирате, ще вземете цялото студио! — каза Стив през смях.

Динди също се засмя, засмя се и сенаторът, който каза:

— Съпругата ми е голяма почитателка на мъжа ви.

— Не може да бъде — отговори Динди. — Колко мило. Ще кажа на Чарли. Страшна къща имаш, Стив.

— Благодаря. — Откъде ли Сънди беше намерила това кречетало? Ако наистина й беше приятелка, защото Сънди никога не беше споменавала за нея.

— Мога да накарам Чарли да купи къща тук. Как ти се струваме за съседи? — тя се втренчи в Стив с широко отворено очи.

Той я огледа отгоре до долу.

— Адски съм сигурен, че това ще подобри декора.


Кери се освободи от съпругата на сенатора и откри Сънди.

— Знам, че сега не можем да се впускаме в дълги разговори, но кажи ми, щастлива ли си?

— Щастлива? — отговори Сънди. — Знае ли някой? Мисля, че съм щастлива. Знам, че Стив е.

— Можеш да бъдеш сигурна, че изненада всички ни. Искам да кажа, че всички мислеха, че е твърде хлъзгав, за да бъде хванат отново.

— Аз не съм го хващала. Не съм устройвала никакви капани. Той поиска да се ожени за мен.

— Разбира се, че иска. Всичко, което казвам, е че го изигра много умно. Много умно.

— Кери, не съм играла никакви игри. Дори още не съм спала с него.

— Какво?!

— О, не се безпокой, утре ще е големият ден. Не съм толкова глупава, че да се омъжа за човек, когото не познавам сексуално.

— Излизате заедно цели два месеца, ти не си спала с него, и ако това не са игрички! Ау, трябва да си направена от камък — тя започна да се смее. — Наистина трябваше да ти го кажа.

— Да не си посмяла да кажеш и дума на някого. На никого. Стив ще ме убие, ако само си помисли, че съм го казала.

— Знаеш, че можеш да ми вярваш. Какво прави все пак той в тази насока?

— Започваш да говориш като Динди. Нищо. Това е едно от нещата, което харесвам у него, беше подготвен да чака.

— Хайде де. Стив Магнъм?

— Да. Стив Магнъм.

— Щом казваш.

Но Кери наистина не беше подготвена да повярва на това. Сигурно се е уредил с нещичко.

— И все пак с теб какво става? — попита Сънди. — Вече взе ли решение за Маршъл?

Кери изглеждаше сънлива.

— Боже, просто не знам, толкова е трудно. Той е сладък и готин, когато го опознаеш, но брак… Ще имаме много проблеми, които другите хора просто нямат.

— Надявам се, че ще се справиш. Мисля, че единственото място, на което човек може да бъде наистина сигурен, е в добро семейство и то такова, което не се базира само на секса.


По-късно Макс заведе Сънди в един ъгъл и започна да изучава ръката й.

— Знаеш ли, всичко е тук — каза той. — Много силен мъж, мощно влияние. Просто не го виждам като брак. Но, разбира се, е така.

— Виждаш ли деца? — попита тя с нетърпение.

— Може би, след време — ръката на Сънди го объркваше; имаше някакво странно прекъсване, нещо… — Да, виждам деца, евентуално две.

Тя се усмихна.

— Знаеш ли, Макс, откакто дойдох да те посетя онзи ден се чувствам като нов човек.

Той кимна. Знаеше, че има властта да дава сигурност на хората, караше ги да се отпускат. Това му доставяше удоволствие.

— Кажи, мила, познаваш ли сенатора? Много бих искал да се запозная с него.

Макс чувстваше, че трябва да се срещне със сенатора. Обожаваше да среща хора и да гледа как те попадат под магията му, докато им говореше за тях самите. Сенаторът можеше да се окаже важна придобивка. Макс беше доста обезпокоен от начина, по който го третираше Бранч. Беше се опитал да уреди среща, но Бранч го беше отрязал остро. Фактът, че беше направил това, го правеше само още по-интересен.

— Такова секси момче — измърмори Макс под носа си. — Какви мускули!

Срамота е, помисли си той, че не може да предскаже собственото си бъдеще.


Бранч се опитваше да не се мярка на Макс Торп. Струваше му се, че накъдето и да се обърне, тези мръсници го дебнеха. Дори режисьорът на филма, в който той се снимаше, беше такъв, с жена и три деца.

Това отвращаваше Бранч. Правеше го само заради кариерата си и за да преживява. Когато стане Звезда, по-добре ще бъде такива да не му се мяркат.

Той наблюдаваше Сънди с влюбени очи.

Защо не го беше изчакала?

Динди последва Стив внимателно, като се мушкаш в близки до него групи иго държеше под око. Когато той се качи горе, тя го последва дискретно от известно разстояние. Той влезе в една стая и затвори вратата.

След няколко минути тя го последва.

Стаята беше кабинет, който водеше към баня, облицована с черен мрамор.

Той беше в банята и пикаеше.

— Оооп, извини ме — каза Динди. — Търсех будоара.

Той свърши това, което вършеше и после небрежно си вдигна ципа така, че тя да не го вижда.

— Да?

— Е, всъщност — закикоти се тя — аз те следвах.

Без да й обръща внимание, той се взираше в отражението си в огледалото и премисляше дали да не си промие набързо очите, тъй като те бяха кръвясали от алкохола, който беше изпил.

Последвах те, защото ми харесваш и защото си помислих, е, вече няма да си ерген и е, знаеш, че имаш най-страшната репутация и си помислих, че ще е удоволствие за теб, както и за мен, ако направим едно чукане „Сбогом Стив Магнъм!“

Той започна да се смее.

— Страхотна приятелка си.

— Не съм точно приятелка на Сънди. Всъщност, аз едва я познавам. Аз дойдох тук с едно момче. Тя никога няма да разбере.

— Зарежи това, мила — той се обърна обратно към огледалото.

— Динди излезе от банята и заключи вратата на кабинета. Тя свали всичките си дрехи, като остави само дългата златна верижка, която носеше около врата си. След това влезе отново в банята и каза:

— Чувам, че обожаваш да те шибат с камшик. Може би за последен път…

27.

На Хърбърт Линкълн Джеферсън му беше необходимо време за да свикне. Фактът, че жена му Мардж беше забъркана в някакъв вид сексуална черна магия, не му стигаше, ами преди да реши какво да прави, беше зашеметен от новината, че младо момиче е било убито от Милър Драйв. Описанието й съвпадаше с това на момичето, което беше взел предната вечер.

Той беше шокиран. Не можеше да я е убил. Беше невъзможно. Той само я беше ударил, беше се отнесъл с нея така, както тя заслужаваше. Тя не беше първата жена, която той беше бил, а другите винаги се оправяха. Сигурно някой друг й е налетял, след като той си е отишъл с колата.

Във вестника имаше снимка на двама полицаи, които стояха на мястото, където са я намерили. В статията пишеше, че тя е на осемнадесет или деветнадесет години, пристрастена към хероина, жертва на жесток побой, гола, но без признаци за сексуално насилие. Не я бяха идентифицирали. Полицията твърдеше, че работи по няколко следи.

Хърбърт замръзна от страх, когато го прочете. Ако полицията го арестуваше, нямаше да може да го понесе. Това щеше да означава затвор и мръсотия. Беше чул какво става по затворите, където може изнасилват други мъже.

Имаше ли нещо, което да го свърже с момичето? Дали някой я беше видял да се качва в колата му? Дали бяха забелязали номера?

Той остави колата в гаража на Сюприм Шофър. Отпечатъците от пръстите й сигурно са вътре. Какво ще стане, ако полицията отиде там и ги открие? Трябва да ги почисти веднага. Трепереше от страх, той бързо се качи горе и се облече. Мардж още спеше, хъркаше и като че ли се усмихваше.

Той я разтърси, докато я събуди.

— Ако някой дойде тук да пита къде съм бил снощи, бил съм тук с теб от девет до дванадесет, когато откарах колата обратно. Разбра ли?