Чарли предложи да направят пътуването до Лас Вегас, което беше обещал на Серафина. Тя щеше да се върне с децата в Лондон след две седмици и той искаше да е сигурен, че тя се е забавлявала добре. Нае частен самолет за краткото пътуване.

Динди не беше ентусиазирана относно пътуването, но беше поставена пред алтернативата или да избере това, или да остане с децата в Лос Анджелис с децата, затова тя се съгласи да отиде. Щеше да продължи само два дни и може би тя щеше да успее да вмъкне малък сеанс с управителя.

Клей и Натали дойдоха с тях и приятелят на Серафина, чието име беше Мортън и на когото Динди жестоко беше пришила прякора Мортюъри6. Беше особено вбесена от това, че той ги придружаваше.

— Шибан градинар, само твоята майка може да си избере градинар! — викаше тя.


Те отседнаха във „Форум“. Пристигнаха рано в събота сутринта.

Клей, Натали и Чарли се отпуснаха край басейна, докато Серафина и Мортън, въоръжени с шестстотин долара, които Чарли им беше дал, се заеха да си опитат късмета на игралните маси.

Динди се оплака, че била уморена и излезе, за да подремне.

— Това е живот! — възкликна Клей, когато облечен в тога червенокос келнер им сервира гигантски пунш „Плантърс“ до басейна. — Какво великолепно място!

— Всяко място би било великолепно за теб, стига да има момичета, които ода ти завират задниците си в лицето — каза язвително Натали.

Тя се усмихна на Чарли:

— Идваш ли да поплуваме?

— Не, скъпа, просто искам да се отпусна.

Две жени в многоцветни плувни шапки спореха наблизо:

— Това е той, Етел, знам, че е той.

— Не, не е, той е доста по-дебел от този.

Те се вторачиха настойчиво в Чарли. Едната от тях, наричана Етел, се приближи изведнъж и каза високо:

— Вие Чарли Брик ли сте?

Той каза с гласа си на индианец:

— Много съжалявам, мадам, но вие грешите.

Клей се присъедини и каза:

— Това е много известният суахилски поет, сеньор Чарлз Блийкуърт.

— О! — Устата на жената се отвори. — Казах на приятелката си, че не сте Чарли Брик…

Жената се отдалечи и остави Чарли и Клей да се заливат от смях. Те играеха тази игра от години, измисляха имена, герои, объркваха хората. Като за филмова звезда, Чарли почти не беше разпознаван — факт, който го притесняваше, и радваше едновременно. Той до такава степен се потапяше във всяка роля, която играеше на екрана, че се превръщаше в този герой и тъй като всяка роля беше различна, истинският Чарли Брик започна да се забелязва много трудно.


Като наближи време за обед, Чарли се зачуди дали да се обади по телефона в стаята и да събуди Динди.

— Аз ще я доведа — каза Натали. — Така или иначе трябва да се кача горе.

— Ще намерим Серафина и ще се срещнем в Залата за Оргии — каза Чарли.

— Къде?

— Това е ресторант, великолепна храна и полуголи келнерки.

— О, Клей ще хареса това. Ще се видим там след около двадесет минути.


— Тя е великолепно момиче — отбеляза Чарли докато наблюдаваше стройната фигура на Натали да изчезва от погледа му. — Ти си късметлия.

Клей се засмя.

— Предполагам, че съм. Знаеш ли, че този месец се навършват седем години, откакто сме женени. Седем години!

— Лорна и аз щяхме да направим тринадесет години тази година. През декември е годишнината ни. Пети декември — въздъхна той. — Знаеш ли, при всичко, което имам сега, парите, славата, всичко, всичко, което искам е да си върна Лорна.

— О, хайде, Чарли, това е приключено, свършено. Сега тя е омъжена да друг, а и ти също си женен. За бога, престани да мислиш за нея. Женският свят ти е в краката.

— Само за това лиси мислиш?

Клей се засмя.

— Дай ми нещо по-добро, за което да мисля. Изчуках две красиви малки парчета, откакто съм тук.

Чарли се дразнеше, когато Клей говореше за сексуалния си живот. Беше общоизвестен факт, че чукаше здравата и тази мисъл накара Чарли страхотно да ревнува. Той винаги внимаваше да не легне с момиче, с което Клей беше спал.

— Натали няма ли нещо против? — попита той, като се сети за неудобната сцена, която беше имал с нея в Лондон.

— Тя не знае — възпротиви се Клей — просто понякога подозира. Всъщност, почти ме хвана веднъж и това беше с германка на калъп. Ужасна борба. Казах ти за това, нали? Когато ме погна гол-големичък в градината и аз паднах в езерото.

— Да — засмя се Чарли, като си спомни историята добре.

— Това германско парче имаше най-големите цици, които съм виждал. Беше грешка на Натали, че я нае. Тя знае, че обичам циците. Между другото, щом сме на тази тема, оная приятелка на Динди — Сънди Симънс — какво ли не бих дал за парче като нея!

— Хм… — Чарли се замисли за Сънди.

Беше мислил за нея няколко пъти от партито насам и реши, че тя беше една от най-красивите жени, които някога е виждал. Той си спомни очите й, страни, тигрови кафяво-жълти очи.

— Чудя се дали се чука — каза Клей.

— Всички го правят — отговори кратко Чарли. — Предложи им работа и всички го правят.


Натали се качи горе и се преоблече в панталони и риза. Мислеше си, че след обеда ще иде на фризьор, искаше да изглежда особено привлекателна тази вечер.

Тя почука на вратата на Динди, те бяха в съседни апартаменти. Никакъв отговор. По дяволите малката мръсница! Тя нямаше да претърсва хотела заради нея. Кучката просто ще трябва да пропусне обеда.

Натали тръгна бавно към асансьора. Нещата вървяха добре между нея и Чарли. Тя беше уловила кратките интимни погледи, които той непрекъснато й хвърляше. Тя се усмихна на себе си. Нямаше да трае дълго.

Асансьорът пристигна и тя влезе вътре. Той се качваше нагоре.

Висока брюнетка в къса тога каза:

— Трябва да сте натиснали погрешен бутон, хората винаги правят така. Почва да те тегли нагоре, трябва да се качиш до последния етаж и после спира на всеки етаж надолу.

Асансьорът тихо се плъзна нагоре и най-сетне спря на осемнадесетия етаж. Момичето в тогата излезе и две момичета влязоха, като натиснаха бутона за задържане за друго момиче, което бързаше да се присъедини към тях.

Натали, която стоеше в задната част на асансьора, видя Динди да се появява от една стая с привлекателен тъмнокос мъж. После вратите на асансьора се затвориха и тя не видя повече.

Момичетата говореха:

— Е, той сграбчи бедрото ми и аз казах: „Разкарай се, боклук“.

— Честно казано, някои момчета са много нахални.

— Можеш да станеш на синини само ако се разхождаш тук.

— Извинете — каза Натали. — Какво има на осемнадесетия етаж? Това част от хотела ли е?

Трите момичета се вторачиха в нея.

— Офиси — каза едното.

— Парто, стаи за персонала, апартаменти за управителите. Англичанка ли сте? — каза другото.

— Да.

— Знаете ли, Чарли Брик е отседнал тук — сподели третото. — А Том Джонс дойде тук една вечер, когато играеше в „Цезар“. Ей, имам братовчедка на едно място на име Лийдс, може би я познавате? Казва се Миртъл Лонг, модел е.

— Не, не я познава — поклати глава Натали.

— Обичам английските актьори — каза първото момиче. — Роджър Мур, Питър Селърс, Омар Шариф. О, боже!

— Омар Шариф не е англичанин — каза момичето с братовчедката. — Той е арабин.

— Е, и с араби се работя.

Натали се усмихна. Парно, офиси, стаи за персонала, апартаменти за управителите — това трябва да са местата, където е била Динди. Тя се чудеше с кого. Но който и да беше, тя планираше да го открие.


— Мисля, че Динди още спи — отбеляза Натали, когато пристигна за обед.

Серафина се мръщеше, вбесена, че са я издърпали от рулетката, за да яде.

— Това момиче ще си проспи живота. Нормалният човек се нуждае от не повече от шест часа сън на нощ.

Мортън се прозя, като че ли за да потвърди факта, че Серафина се нуждае само от шест часа сън.

Клей се хилеше на внушителната като статуя дама, застанала с молив и бележник в ръка, готова да вземе поръчката им.

На Чарли му се искаше да си е вкъщи, в Лос Анджелис, и спокойно да се друса. Той не беше общителен. Не беше добре за него да го насилват да прекарва активен уикенд, когато работи. Трябваше да си почива, да учи сценария. Щеше му се да беше довел Джордж, вместо да го оставя с децата.

— Какво ще правим този следобед? — попита Клей.

— Аз ще ходя на фризьор — съобщи Натали.

— Мортън и аз ще се върнем на масите — каза Серафина. — Слънцето изсмуква жизнената енергия и вреди на кожата.

— Мисля, че мога да поспя — каза Чарли.

В този момент Динди се появи, зачервена и хубава.

— Здравейте. Помислих си, че тук ще ви намеря. Чарли, сладурче, имам снимки този следобед. Ще ми дадеш ли малко мангизи? Видях някои неща, които искам да купя.

— Снимки за какво? — попита Чарли, без да знае, че студиото беше уредило всичко за Динди през този уикенд.

Тя се намуси.

— За едно списание

— Кое списание?

— Просто някакво списание, не знам.

— Е, по-добре да разбереш, иначе забрави за това.

— Да забравя ли? — Сините й очи се свиха. — Какво искаш да кажеш с това да забравя?

Чарли осъзна, че цялата маса слушаше — Клей с неудобство, Серафина със злост, Натали със съчувствие, Мортън без интерес.

Той се усмихна студено.

— Динди, скъпа, бъди добро момиче и изтичай да разбереш кое списание е това. Сега, когато си такава надеждна актриса, няма да е добре за теб да се появиш в лошо списание.

Гласът му беше кротък, но Динди разбра, че беше отишла твърде далеч.

— О’кей, миличък — каза тя и разтърси русите си къдрици. — До скоро, банда.

И тя се изви и отдалечи в стегнати жарсени панталони и нарязан потник.

Чарли въздъхна. Той не искаше това и не се нуждаеше от него. След филма Динди беше аут.

Той се качи горе след обеда и се обади на Джордж.

— Изпрати ми телеграма незабавно — каза той. — Текст „Задължителна среща за «Въртележка», спешно. Върни се веднага“. Подпиши я от името на Сай Хамилтън.