— Не отивай много далеч — каза тя. — Просто подкарай нагоре по хълма на няколко преки. За обикновено чукане таксата е петнадесет, всичко специално е нагоре.

Той не каза нищо, просто изви големия кадилака нагоре по Милър Драйв и продължи да кара.

— Не много далеч — каза момичето остро.

Той отново не каза нищо.

— Господи! Да не би да си глухоням?

Той откри подходящ страничен завой и дръпна спирачките на колата. Беше тъмно и всичко, което можеше да се чуе, беше пеенето на щурците.

Момичето започна да си сваля роклята.

Той я наблюдаваше. Беше плоскогърда като момче.

— О’кей. Дай мангизите и да го направим — каза тя.

Всички бяха курви. Всички искаха пари и секс в този ред. Понякога в друг ред. Всички те.

— Хайде — изстена тя. — Нямам цяла нощ на разположение.

Тя улови ципа му и започна да го разкопчава.

— Можеш да ми платиш след това. Ще ти направя нещо специално за двадесет. Изглеждаш готин пич.

Докато говореше, тя го измъкваше от панталоните.

Той седеше зад кормилото, вторачен право пред себе си. Тя усети различни телесни миризми, докато се навеждаше, за да напъха мекия му член в устата си.

— Спри — извика той, като замахна надолу и я удари по главата. — Махни си гнусната уста от мен. Спри, спри, спри.

Той не преставаше да я удря, докато тя рухна на пода на колата и легна там съвсем неподвижна.

Той ридаеше от ярост. Кучка такава. Защо беше избрала него?

Той я изрита от колата, като хвърли след нея роклята й.

Оправи си дрехите и се успокои. После се сети за Сънди Симънс и като по чудо отново беше твърд и мъжествен, истински мъж. Само ако можеше да й пише сега и да й прати скъпоценното си предложение. За него нямаше друг начин, нито с Мардж, нито с която и да е друга. Върховното удоволствие беше възможно само с писалка в ръка.

Той остави момичето да лежи там и потегли. Да върви по дяволите Мардж, която се пъхаше и душеше навсякъде. Той щеше да отиде вкъщи, да се заключи и да напише един шедьовър. След това ще вземе един дълъг, пречистващ душ. След това ще откара обратно колата и ще пусне писмото.


Мардж беше излязла.

— Кучка! — измърмори Хърбърт.

Достатъчно ясно й беше казал, че не трябва да излиза вечер. Предполагаше, че тя е със съседката. Е, хубаво, той ще спре тази история. След като напише писмото си, ще отиде до съседната врата, ще я довлачи вкъщи и ще каже на тази крава съседката какво мисли за нея.

Той отиде в кухнята и си наля чаша мляко. Голям молец пърхаше около лампата. Той тихо го хвана и откъсна двете му крила преди да го хвърли в кофата за боклук. След това се качи горе в килера. Взе писалката…


Беше чудесно писмо. Така пълно и ясно, а към него имаше и найлоново пликче.

Той беше доволен. Може би някой ден Сънди и той ще прочетат писмата му заедно и ще направят всичко, което й беше писал. Тя сигурно ги пазеше, може би вързани с розова панделка. В края на краищата, това бяха любовни писма.

Той пееше под душа. Гласът му беше равен и безизразен, но той предпочиташе да си мисли, че звучи като Пери Комо.

След това се облече, внимателно сложи писмото си в жабката на кадилака и я заключи преди да тръгне да търси Мардж.

Предният двор на съседите представляваше маса от некосена трева и бурени. Семейство Крисп не бяха се докоснали до него откакто се преместиха. Хърбърт можеше да си представи що за хора са те — мърльовци като Мардж. Необразовани групи мърльовци. Е, нямаше да могат да сложат мръсните си ръце върху неговата жена.

Те очевидно бяха вкъщи, тъй като светлини се процеждаха от всяка стая, въпреки че пердетата бяха спуснати.

Той се промъкна до къщата, имаше намерение да ги изненада. Отстрани, на едно перде, имаше малка пролука. Той се наведе и надникна. Беше трудно да види каквото и да е, тъй като пролуката беше толкова малка, че той можеше да наднича само с едно око.

Това, което видя, го шашна. Мардж се беше разплула на един диван, дюс гол, и около нея стояха десет голи мъже и жени. Те като че ли пееха. Мардж им пригласяше и се усмихваше. По целите й гърди имаше нещо като боя или може би беше кръв?

Хърбърт замръзна. Един от мъжете, дебел и оплешивяващ, пристъпи към нея. Той носеше черна маска.

Една от жените раздаде черни свещи и когато те бяха запалени, угасиха лампите, а дебелият мъж легна върху Мардж и се заклати напред-назад, докато другите коленичиха и гледаха.

Хърбърт не можеше да повярва на това, което виждаше. Беше отвратително. Но това го възбуждаше и той стоеше тихо на мястото си.

Един по един мъжете от групата пристъпваха напред и лягаха върху Мардж и едва след като всички се изредиха, свещите бяха угасени, а лампите запалени отново.

Мардж стана, доста щастлива, и пое чаша с нещо, както и едно ласкаво потупване по задника от висока жена със сплъстена бяла коса и увиснали гърди.

Хърбърт седеше замръзнал на място. Окото го болеше, устата ум беше пресъхнала.

Накрая той си тръгна към къщи. След това се качи в кадилака и тихо го подкара.

23.

Серафина се влюби в Холивуд. Тя пристигна, облечена отгоре до долу в пурпур, наметната с кожа от сребърна лисица допълнена с лукава муцуна, увита около раменете й.

Чарли се гордееше с нея. По дяволите, тя беше майка, която се държеше като жена наполовина на нейната възраст.

Двете му деца бяха сериозни и почтителни, като че ли Лорна им беше казала да се държат възможно най-добре.

— Татко, нали не трябва да наричаме новата ти съпруга мамо? — попита Шон в колата, на връщане от летището.

— Не, можете да я наричате както искате — отговори Чарли.

За него самият съществуваха няколко имена, с които би искал да нарича Динди. Тя беше отказала да дойде на летището под претекст, че я боли главата. Наистина главоболие. Повече приличаше на нервно разстройство, защото беше отхвърлил идеята тя да участва във „Въртележка“. Той осъзна, че Серафина и хлапетата наистина щяха да имат сносна почивка, ако той отстъпи и й разреши да се снима, въпреки че последното нещо, което искаше за съпруга беше жена с аспирации за актриса.

— Тук е чудесно, чудесно, Чарли. Къде е жена ти? — попита Серафина, като го пронизваше с ярките си птичи очи.

— Тя си помисли, че би било по-добре да ви посрещне в къщи.

— Така ли, така ли? Малка сладурана. Обзалагам се, че й сече пипето. Умна е. Не знам защо отново се обвърза толкова скоро. Сега можеше да поживееш, да се позабавляваш. Тя… е, нали знаеш?

Той се засмя. Серафина винаги си мислеше най-лошото.

— Не, не е бременна. Ще ти хареса.

— Надявам се — Серафина прибра няколко непослушни кичура яркочервена коса, които се бяха изплъзнали изпод пурпурната й барета. — Щеше ми се да съм тук за венчавката. Обичам венчавките. Щеше ми се да видя този Лост5 Вега.

— Лас Вегас — поправи я Чарли. — Ще идем там, може би през следващия уикенд. Може да дойдат и Натали и Клей.

— Можем ли да отидем в Дисниленд, тате? — осведоми се Синди.

Тя изглеждаше точно като Лорна, за голямо раздразнение на Чарли.

— Можем да отидем където искате.

Шон подкрепи сестра си.

— Мака каза, че трябва да отидем в Динсиленд. Тя каза, че е супер.

— Мама никога не е била там — отвърна Чарли.

— Не, но чичо Джим е бил и той казва, че е страхотно, с истински индианци и каубои, увеселителни корабчета, вагони и…

— Казах, че ще отидем — Чарли беше вбесен при позоваването на чичо Джим.

Като се върнаха в къщи, не можаха да открият никъде Динди. Изпратиха Джордж да я намери.

Серафина каза:

— Това, което искам, е чаша хубав чай. Няма нищо по-хубаво от чаша хубав чай. Покажи ми къде е кухнята. Донесох шест пакета Lyons Quick Brew.

Тя затършува в чантата си и извади един пакет.

— Няма какво да се мотаеш в кухнята, прислужницата ще го направи.

Кога, по дяволите, майка му ще разбере, че той е голяма звезда и си има хора да му правят всичко?

— Не мога да се доверя на американец да прави моя чай — намуси се Серафина. — Заведи ме в кухнята.

* * *

Динди пазаруваше. Досега беше похарчила две хиляди и петстотин долара и все още го даваше здравата. Пробваше оскъдна оранжева жарсена рокля и се перчеше пред огледалото.

— Какво мислите за това? — попита тя продавачката.

Продавачката, облечена в подобна рокля, потисна прозявката си и каза:

— Великолепно.

Беше й писнало да наблюдава как мисис Чарли Брик купува всичко, което й попаднеше в полезрението.

— О’кей. Вземам я. В какви други цветове е модерна?

— Бял, черен и някакъв цвят на слива.

— Вземам я във всичките цветове.

— Динди?

— Да. О, здрасти, Натали.

— Здравей, казаха ми, че това е мястото, откъдето се купуват дрехи. Каква страхотна рокля.

— Да.

На Динди й се щеше да беше останала в пробната, вместо да излиза да се оглежда в главната зала.

— Мислех си, че майката на Чарли и децата пристигат днес.

— Да, предполагам, че е така. Помислих си, че биха искали да са сами.

— О — Усмихна се Натали. — Много мило от твоя страна. Ти все още не си се запознала със Серафина, нали?

— Не — поклати отрицателно глава Динди и се насочи обратно към пробната.

Натали я последва.

— Тя е голям оригинал, обожава Чарли, разбира се, а и той нея също. Надявам се вие двете да се спогодите.

— А защо не? — Динди свали роклята, като разкри червените си бикини и това беше всичко.

Натали почувства, че погледът й се насочва завистливо към младите остри гърди на момичето.

— Наистина няма причина това да не стане, но тя е трудна. Доста е стара и освен това все още иска да има мъже…

Динди се изкикоти:

— Изглежда доста палаво. Мисля, че ще ми се иска да имам мъже, когато поостарея, а на теб?