Бранч й беше написал едно дълго писмо с лош почерк. Той й липсваше, както и техните вечери в неговия любим ресторант за здравословни храни.

От партито у Динди, та безуспешно се беше опитвала да се види с Макс Торп. Изглеждаше й належащо да поговори с този човек. Може би можеше да й каже повече. Някак си й се превърна в натрапчива мисъл, че трябва да се срещне с него.

Беше невъзможно да го открие. Секретарката му казваше по телефона, че той вече не гледа персонално. Тя се опита да се свърже с него в телевизионното му студио, но той беше неоткриваем. Тя ум писа и не получи отговор. Най-сетне поиска съвет от Кери.

Кери каза:

— Зарежи го, той е един стар шарлатанин. Но ако наистина искаш да го видиш, накарай приятеля си Бранч да ти уреди среща — той няма да има проблеми.

Тя се обади на Бранч в Мексико. Нужни й бяха три дни, за да го открие и макар и без ентусиазъм, той обеща да види какво може да направи.

На следващия ден секретарката на Макс Торп се обади по телефона и каза, че й е уредена среща за събота в дванадесет часа. Това ще й струва хиляда долара и ако обича да ги носи в брой. Междувременно, в колко часа и на коя дата беше родена?


Макс Торп вече рядко правеше индивидуални карти. Това отнемаше твърде много време, а той имаше други грижи. Неговото телевизионно шоу отнемаше по-голяма част от времето му, а и освен това той пишеше седмичната колонка с хороскопите, която се публикуваше в сто и четиридесет вестника. Имаше други разнообразни форми на дейност — тениски, значки и плакати „Аз предсказвам“. Всъщност той преговаряше за откриване на верига от магазини „Аз предсказвам“ из цялата страна.

Макс Торп наистина се справяше много добре.

Той се съгласи да се срещне със Сънди, само защото Бранч му беше телефонирал. Той се опитваше да открие момчето дни наред. Беше изпращал телеграми и писма, опита се да се свърже по телефона, но всичко това безуспешно. След единствената нощ у тях Бранч си беше взел своите хиляда и петстотин долара и заминал за Мексико. Дори не беше отговорил на телеграмите. След това, като гръм от ясно небе, се беше обадил. Макс беше зарадван и попита дали би могъл да го посети за уикенда.

— Разбира се — каза провлачено Бранч. — Само че ще трябва да се срещнем извън снимачната площадка, а и бих искал да ми направиш услуга.

— Всичко, което поискаш — заяви Макс.

Бранч далеч надминаваше фалшивия индианец от Дисниленд.

Ето как на Сънди й беше уредена срещата.


Тя се появи в къщата на Макс точно в дванадесет. Хилядата долара в брой й бяха дошли като шок, но тя искаше да се види с него, и ако това беше цената — е, тя ще я плати.

Той я остави да чака двадесет минути в особена тъмна стая, в която светлината изцяло беше прогонена.

Най-сетне влетя вътре, облечен в риза със Зодиака и черни кожени панталони, които подчертаваха неговата пълнота. После говори около половин час за себе си, своето шоу и таланта си.

Сънди започваше да се отчайва само от това, че се върти около нея. Но най-накрая той каза:

— Мисля, че ще започнем с картите. Имам чертеж за теб, но може би ще искаш да си вземеш бележки.

Той й подаде бележник, на всяка страница на който имаше щампа: „Макс Торп — Аз предсказвам“.

Той започна да говори много бързо с къси, недовършени изречения, неща за нея, които тя знаеше, че никой не би могъл да му каже. Беше невероятно.

Той говори накратко за миналото й, докато стигне до времето на нейната сватба. После говори доста време за това, че не би трябвало да се укорява за случилото се, че това така или иначе е щяло да стане.

Той се вторачи в нея с насълзени очи.

— Трябва да забравиш за това. Това е приключен период от живота ти. Няма за какво да се обвиняваш. Трябва да го изхвърлиш от ума си и да не мислиш повече за това. Гледай към бъдещето си с радост, защото виждам много успехи.

Той й каза инициалите на хората, които бяха важни за нейното бъдеще. За договори, съвети от по-стар мъж, когото трябва да слуша. После спря. Не можеш да продължи. Имаше нещо странно, нещо, което не можеш да проумее — не смърт, просто нещо…

Той се изправи.

— Сънди, ти си момиче с много късмет. Твоята слава няма да бъде посредствена. Грижи се за себе си и винаги се дръж предпазливо. НО, повярвай ми, трябва да забравиш миналото.

Той говореше повече от час.

— Благодаря ви, мистър Торп. Наистина оценявам вашето пророчество.

Тя се чувстваше замаяна и облекчена. Беше прав за всичко останало, така че сигурно беше прав и за това, че цялата история с Паоло не е била нейна грешка. Тя започна да рови в бялата си чанта.

— Имам парите в брой.

Той вдигна ръка.

— Не. Промених си мнението. Не искам пари от теб. Заповядай винаги, когато искаш да ме видиш. Ще бъдем приятели.

Беше решил, че вземането на парите е жест на дребнавост, а може би това щеше да притесни Бранч. В края на краищата, той със сигурност не се нуждаеше от тях и някак си хареса момичето, те щяха да бъдат приятели. И ако беше прав за нейното бъдеще, тя щеше да бъде приятел, когото си струваше да има.


Сънди излетя за Акапулко, като се чувстваше много по-добре. Сеансът с Макс Торп я беше поободрил доста. Фактът, че й беше казал, че трябва да забрави миналото, като че ли променяше нещата. Тя щеше да забрави. Тя щеш да забрави за Рим и Паоло и да започне отново. Тя щеше да излиза, да се събира с хора, да се среща и да прави всички неща, които Кери я навиваше да прави. Акапулко и новият филм щяха да бъдат отправната точка, а после предстоеше къщата на брега, която трябваше да огледа при завръщането си.

Кери беше радостна от промяната в нея.

— Това момче, Макси, май трябва да е експерт — каза тя. — Може би и аз трябва да се видя с него.

Тя беше объркана от партито и предложението на Маршъл. Никога не си беше мислила за Маршъл като за възможен приятел, камо ли любовник. Животът й беше много добре организиран — няколко приятели едновременно, с един от които спеше. После, дори след като се очертаеше нещо сериозно, при следващия. Беше работила твърде дълго и здравата, за да постави работата си пред всичко и всеки.

И все пак Маршъл беше различен. Винаги беше гледала на него с уважение, възхищаваше му се, подражаваше му, дори мъничко благоговееше пред него. Неговото предложение й дойде като шок.

Тя реши да отлети за Акапулко със Сънди и да остане няколко дни, да обмисли нещата. Те се настаниха в черния кадилак, изпратен да ги вземе на летището, чиято климатична инсталация работеше с пълна сила, а стъклената преграда ги отделяше от младия мексикански шофьор.

— Какво ще правя? — попита Кери за петнадесети път.

— Лесно е — отговори Сънди търпеливо — ако го обичаш, омъжи се за него, ако не го обичаш, недей.

— О, сладур, какво общо, по дяволите, има любовта с това? Много по-сложно е. Бих могла да го ненавиждам в леглото, той също би могъл да ме ненавижда. Ами ако имаме черни деца? Ами ако…

— Това е един добър знак, поне мислиш за деца.

— Аз обичам децата — очите на Кери се замъглиха. — Само че те могат да бъдат малки черни инвалиди. А това ще бъде ужасно.

— Кери, млъкни. Това твой проблем ли е? Притеснява ли те кракът му? Или това, че си чернокожа?

— Всъщност не. Не знам. Боя се. Никога не съм си имала работа с мъж като него преди.

— Спи с него. Може би това ще ти помогне да решиш как се чувстваш.

— Не мога да повярвам на ушите си — Мис Анти-Секс!

Сънди се засмя.

— Никога не съм казвала, че съм анти-секс, просто съм анти на всичко.

— Хм, би било интересно да те видя в новата светлина със Стив Магнъм. Той ще те изпапка на закуска при сегашното ти психическо състояние.

— Няма да скоча в леглото на Стив. Може да съм се променила, но не чак дотам.

Кери се ухили.

— Казват, че е върхът.

Шофьорът натисна бутона и преградата беше отстранена.

— Вашият хотел, мис Симънс. Много е хубав, нали?

— Да.

Той й напомняше за Рио. Бледорозови бунгала, кацнали на хълма, всяко от които със собствен басейн.

— Тук ще ми хареса — каза тя на Кери.

Кери кимна.

— На кого не би му харесало?

22.

Съвсем скапана работа. Никакво готино чукане, което да гледаш. Никакво действие. А Мардж се тътреше наоколо из къщи, като натякваше и зорко наблюдаваше.

Хърбърт се чувстваше провален. Дори не можа да продължи след първото си славно писмо до Сънди Симънс. Дали тя се чудеше какво става с него?

Беше си свършил работата за вечерта, като закара някогашна звезда от филмите на ужасите за лично участие в откриването са супермаркет. Никой не се беше появил, затова Хърбърт свърши три часа по-рано, отколкото очакваше. Той реше да използва тези три часа в своя полза — Сюприйм Шофър Къмпани никога нямаше да разбере.

Беше девет часа, когато напусна Бевърли Хилс. Той караше бавно по улицата, големият черен кадилака с лекота се подчиняваше на всяко негово докосване.

Хипитата се бяха събрали пред обикновените си свърталища, седяха свити на тротоара или безцелно се мотаеха насам-натам.

Хърбърт се изплю през прозореца. Трябва да се стегнат тези малки дългокоси кретенчета. Момичетата всички бяха курви, четиринадесет и петнадесетгодишни проститутки с раздърпани коси и парцаливи дрехи.

Една от тях се приближи до колата, докато той чакаше на един светофар.

— Чукам се за десет долара — промърмори тя.

Хърбърт я огледа отгоре до долу. Беше на около осемнадесет години, мършава, с остро грозно лице и раздърпана коса. Носеше торбеста многоцветна рокля и много нанизи с черни мъниста.

Той започна да се поти. Беше минало много време.

— Качвай се — каза той остро.

Момичето изтича да заобиколи колата и скочи вътре. Започна да си гризе ноктите и да проучва Хърбърт с празни червени очи.