Нека всички разберат колко много са грешили.

17.

Хърбърт пикаеше с идеална дъга, която нежно падаше в подковообразния плувен басейн на Сай Хамилтън. Той вдигна ципа си с удоволствие. Беше добавил от виното си в още един холивудски плувен басейн. Какъв удар нанасяше от името на бедните класи!

Хърбърт имаше навика да се облекчава в най-хубавите плувни басейни на Холивуд вече две години, откакто започна да работи за Сюприйм Шофър Къмпани. Възможността не беше за изпускане, тъй като в момента нямаше любопитни прислужници наоколо; той обикновено успяваше, докато чакаше да вземе хората, които возеше. Той винаги изчакваше и му беше страшно приятно, когато пътниците му най-накрая се качваха в колата, така страшно изтупани, а той си мислеше как на другия ден те ще плуват в пикнята му.

Беше карал преди това семейство Хамилтън и ги ненавиждаше. Пияната жена със стоманените очи и слабо тяло нарочно му показваше интимните си части докато се качваше в колата. И мъжът, очевидно богат и влиятелен, седеше и слушаше натякванията и хленченето на жената през цялото време докато пътуваха.

Тази вечер имаше парти. Жената носеше плътно прилепнали панталони от шифон с шарки като леопард и почти нищо нагоре.

Хърбърт си мислеше, че е отвратително как някои мъже са разпуснали жените си. Всъщност на него доста му пукаше за Мардж — добрата дебела стара Мардж, която толкова много години се задоволяваше просто да клечи пред телевизора и да яде. След първото й излизане с Луела Крисп, новата им съседка, тя се беше променила. Непрекъснато ходеше на гости в съседната къща и дрехите й на практика изглеждаха чисти. Тя гримираше лицето си и даже отиде в един козметичен салон да направят прическа от рядката й коса.

Хърбърт беше удивен, въобще не беше доволен.

Последният удар беше тази вечер, преди да тръгне за работа.

— Луела ще прави малко парти другата седмица — обяви Мардж. Иска да знае ще можеш ли да дойдеш. Ще бъде страшно забавно — игри и разни други неща. Съпругът й също ще бъде. Ще можеш ли да дойдеш, скъпи? Аз ще си купя красива нова рокля и минавам на диета.

Хърбърт огледа студено слонските форми на жена си.

— Не искам да ходиш на никакво парти.

Очите на Мардж се напълниха със сълзи, които се смесиха с туша й и потекоха по бузите й.

— Но, Хърби, мили, тя ми е приятелка, единствената ми приятелка.

— Тя ти влияе лошо. Не искам да се виждаш повече с нея. Погледни се — приличаш на проститутка.

Тя прехапа долната си устна, сълзите й спряха и на лицето й се появи лукаво изражение.

— Ако не ме пуснеш, ще кажа, че пишеш тези мръсни писма. Ще кажа на полицията и те ще те пъхнат в затвора за…

Тя отстъпи, когато Хърбърт я прободе с очи. Това бяха най-подлите очи, които тя някога беше виждала.

— Какви писма?

Той овладя гласа си, но отвътре беше бесен. Никой не знаеше за писмата му. Той ги пишеше горе, заключен в малката, подобна на кутийка стая. Мардж винаги беше заета с телевизора.

— Какви писма? — повтори той, здраво хванал месестата й ръка.

Тя се изплаши. Хърбърт понякога ставаше толкова странен. Помисли си, че по-добре щеше да е да не беше споменавала писмата, в края на краищата беше открила само две, и изобщо не й пукаше, че той иска да пише на тези страхотни филмови звезди.

— Анжела Картър — на един дъх каза тя. — Беше скъсано и аз го залепих. Всичко е наред, Хърби, само се пошегувах. Хърби, причиняваш ми болка, Хърби…

Тя изпищя когато ноктите му се забиха в меката й кожа и потече кръв, след това заподсмърча тихо, докато той кръстосваше насам-натам из стаята, не на себе си от яд.

Как е могъл да бъде толкова небрежен? Обикновено той накъсваше и пускаше в тоалетната всяко незавършено писмо.

— Донеси ги — заповяда той.

Тя изприпка веднага и грабна двете писма, внимателно скрити под дюшека. Беше недоволна, че се отървава от тях. Бяха й правили компания през много дълги и самотни нощи.

Тя му ги подаде.

— Бих желала някои от нещата за които пишеш да ги направиш с мен — изхленчи тя. — Ти вече нищо не правиш с мен.

Потърка огромния си бюст в него.

— Искам пак да правим всичките тези неща, Хърби. Можем ли да започнем да ги правим отново?

Той я отблъсна.

— Много си дебела — промърмори той.

Как изобщо може да си представи, че ще докосне това огромно тяло, когато съществуваше някоя като Сънди Симънс?

— Но Хърби — в отчаянието си Мардж разкопчаваше блузата си и освобождаваше мамутския си бюст от оковите на мръсния бял сутиен. — Виж какво имам. Имам красиви цицки, ти много обичаше цицките ми.

Той я изгледа с отвращение. Огромни дебели увиснали гърди. Обърна й гръб.

— Обличай се, курво. И стой тук тази вечер.

След това грабна якето си и излезе.


Да, целият този епизод с Мардж беше страшно неприятен. Особено сексуалната част. Тя се беше показала. Не разбираше ли, че тази част от техния живот беше приключила? Това го караше да се чувства мръсен и отвратен, само като си помислеше за нея.

— Ей, шофьор — наведе се жената от задната седалка, а цигарата висеше от боядисаните й алени устни. — Имаш ли огънче?

— Емералд, седни, моля те. Аз ще ти запаля цигарата — гласът на Сай звучеше напрегнато.

— Не бих си и помислила да те притеснявам, скъпи. Ти не искаш аз да пуша. Ти не мислиш, че е прилично за една дама да пристига на парти с цигара. Е, мамка ти.

— Емералд, моля те.

Тя размаха цигарата пред Хърбърт.

— Запали ми я, Сам.

Вбесен на мъжа отзад, който позволяваше на тази жена да й се размине при такива гадни приказки, той мълчаливо й подаде автоматичната запалка.

Тя я хвърли на предната седалка, след като свърши и Хърбърт си изгори пръстите, докато я върне на таблото. После мъжът отзад натисна бутон и стъклената преграда се плъзна нагоре, като прекъсна останалата част от разговора им.

Хърбърт се закле да се изпикае в басейна им отново на връщане. Щеше да изпие много бира и да изпикае още една идеална дъга…

18.

Чарли не беше сигурен кога за първи път осъзна, че е направил ужасна грешка. Беше ли това в деня след сватбата му в Лас Вегас или на другия ден?

Като разглеждаше трезво нещата в реалната им светлина, той не можеше да си представи как е могъл да го извърши. Динди беше красива както винаги, но глупава, красива тъпа глупачка. Всеки път, когато си отвореше нацупените устни, беше за да поиска нещо.

Дори само след два дни това започваше да го вбесява.

— Скъпи, ще ми дадеш ли малко пари за рулетка? Сладур, ще ми купиш ли тези прекрасни диамантени и тюркоазени обеци? Котенце, дай пари за едно малко палтенце от норка, дето ме закриля от нощен въздух.

Той й даваше всичко, което тя искаше. В края на краищата това беше меденият им месец.

Обществената реакция за сватбата им беше смесена. Вестниците раздухаха цялата работа: КРАСИВА ЗВЕЗДИЧКА СЕ ОМЪЖВА ЗА ЧАРЛИ БРИК и подобни заглавия обиколиха света.

Личните познати бяха нещо различно. Джордж пристигна със самолет и той и Динди като че ли веднага станаха врагове.

Маршъл определено беше груб по телефона; той говори само за работа и не засегна сватбата до края на разговора, когато измърмори „много късмет ще ти е необходим“.

От Англия пристигна дълга телеграма от майка му. „Сине, какво си направил? Не можа ли да почакаш? Пристигам скоро. Серафина, твоя любяща майка.“

На Чарли му тежеше това, че не всички се навъртаха наоколо да му разправят какъв късмет има, като се е оженил за такова страхотно младо момиче.

Беше вбесен от това, че нямаше нито дума от Лорна.

Серафина беше леко разстроена, защото не беше присъствала. Тя не обичаше да изпуска каквото и да било и с нетърпение очакваше предстоящото си пътуване до Холивуд. Една нова снаха не беше точно това, което очакваше.

Динди веднага започна да ревнува от Джордж. Той пристигна след сватбата и както обикновено стоеше близо до Чарли, на разположение за всичко.

— Навсякъде ли ще върви с нас? — попита тя малко ядосана, защото Джордж се навърташе около тях на плувния басейн през целия ден, а сега се беше върнал в техния апартамент и инсталираше стереоуредба.

— Той не те притеснява, нали, скъпа? — попита Чарли меко.

— А, не — сви рамене тя — мисля да сляза долу и да огледам магазините. Ще ми дадеш ли малко мангизи?

Чарли започваше да се дразни от непрекъснатата употреба от страна на Динди на това, което той считаше за агресивна фразеология.

Той й даде още една пачка долари, тя пилееше парите като конфети. Тя излезе и той отиде да наблюдава работата на Джордж по стереоуредбата.

— Колко време ще стоим тук? — попита Джордж.

Вече беше преценил сватбата като печална загуба и не можеш да разбере защо Чарли беше излязъл такъв глупак.

— Няколко дни, може и повече. Мислех си да те накарам да откараш обратно мезератито и да се върнеш да ни вземеш с мерцедеса. Има няколко къщи, които можеш да огледаш за мен. Ще трябва да уредя нещо преди да дойдат децата.


Долу Динди си купи три чифта бански и голяма сламена шапка. Останалата част от парите тя занесе на рулетката и заложи на двадесет. Тя прехапа устни от вълнение, като наблюдаваше как се върти колелото и хоп — падна се двадесет. Тя изписка от радост, след това управителят застана зад нея и измърмори:

— Продължете на същото.

Тя погледна нагоре към него. Той ухаеше на много особен лосион за след бръснене. Тя остави парите и двадесет отново спечели. Беше спечелила цяла бала пари.

Той се засмя и я хвана за ръката.

— Вземай веднага всичко.

Тя му се усмихна.

— Парите ли?

— Засега

Те се разбраха.

Динди почувства гъдел от възбуда. Чарли не я възбуждаше. Тя не се чувстваше свободна да е самата тя. С него тя още се правеше на малкото момиченце.