Динди беше заспала. Чарли я събуди.

— Накъде е Стрип?

Тя вече му беше казала, че е била тук, макар и не при такива обстоятелства. Срещала се беше с един незначителен крадец на времето, който я беше стоварил тук без нито цент след три страхотни дни, прекарани заедно. Тя се беше повъртяла наоколо, беше поработила като сервитьорка в коктейл-бар, беше го направила с няколко фантастични треньори по плуване и после се беше върнала обратно в Лос Анджелис с един надежден актьор — единственият проблем беше в това, че той говореше за надеждите си по време на цялото пътуване! Това беше преди Рим.

— Продължавай по тази улица и завий надясно горе. — Тя помисли малко и после добави: — Ей, има страхотен нов хотел — „Форум“. Бих искала да отседна там, предполага се, че е върхът, с телевизор в кенефа и автомати за плодове по асансьорите.

Тя реши, че ще е по-добре да иде някъде, където може и да не я познават. Нямаше да е много гот, ако половината крупиета започнат да я поздравяват по име.

— Точно там отиваме.

Те стигнаха до „Форум“ по път с мраморни римски войни — беше много внушително. Няколко изрусени момчета в къси тоги обградиха мазератито, когато то пристигна до входа. Те отвориха вратата, взеха едната чанта и съпроводиха Чарли и Динди вътре.

Чарли поиска да се види с управителя, който пристигна почти моментално — копие на починалия млад Джордж Рафт. Той прецени Динди с леко примигване, поздрави Чарли с поток от думи и им предостави най-големия апартамент в хотела. Той беше спец по разпознаване на знаменитостите и беше свикнал да се справя с всичките им чудати искания. Все пак малко беше шокиран, когато Чарли му каза, че искат да се оженят точно сега и тук.

— Дайте ми един час — каза той.

Чарли кимна. Струваше му се съвсем разумно при неговото настоящо състояние на духа сватбата да се състои в четири сутринта в Лас Вегас.

Динди започваше да усеща тръпки. Кучият син наистина говореше сериозно.

Чарли посочи редицата от магазини из фоайето.

— Мис Сайдн би искала да си купи рокля, а аз искам да се видя с бижутера.

— Разбира се.

По това време управителят беше станал невъзмутим. Чарли му беше мушнал як бакшиш и щеше да има каквото пожелае.

— Ще ви изпратя подбрани модели от рокли в апартамента. Осми номер, нали, бис Сайдн?

Тя кимна. Управителят беше точно от този тип хубави загладени копелета, по които си падаше.

— О’кей, мистър Брик, веднага щом открия бижутера ще ви свържа с него. Междувременно оставете всичко на мен. Ще има ли гости?

Чарли поклати глава.

— Възразявате ли срещу пресата?

— Съвсем не.

Всичко, което Чарли целеше, беше да се появят големи снимки с него и страхотната руса Динди във всички вестници, за да ги видят всички.


Свещеникът беше бедняк от Юга. Навлякъл набързо протрит син костюм, той се взря в двойката пред себе си и провлачено изкара своята версия за сватбена церемония.

Динди забеляза, че ципът му се беше отворил и се опита да потисне смеха си. Тя беше облякла набрана розова рокля и русите й коси се спускаха свободно по раменете й. Изглеждаше като хубава невинна кукла. На пръста си беше сложила огромен диамантен пръстен, подарък от Чарли.

Той също беше забелязал разкопчания цип на свещеника и не можеше да откъсне поглед от там. Старият юнак сигурно е спял дълбоко. Какъв акцент! Той слушаше напрегнато. Това би бил великолепен глас за някой бъдещ филм.

Управителят беше уредил церемонията да се състои горе на терасата, с хотелския фотограф, журналист и двама представители на местната преса с техен фоторепортер. Управителят и неговата приятелка бяха двамата свидетели.


Свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга, оригна се дискретно и разтърси ръката на Чарли. После имаше шампанско, снимки и поздравления отвсякъде.

Свещеникът се промъкна до Чарли.

— Ето моята визитна картичка, ако отново ви потрябвам.

Очарователно, помисли си Чарли, току-що се ожених, а той ме пита дали отново ще ми трябва!

Беше седем сутринта, когато те се върнаха в своя апартамент. Чарли започваше да усеща преумората. Очите го боляха зад очилата и красивото парче, което беше докопал, започваше да се съблича. За първи път той се замисли за това, което току-що беше извършил. Беше се оженил за момиче, което дори не познаваше. Това беше най-смешното, най-шантавото нещо. Тя беше много красива, но той дори не я познаваше.

Това беше изцяло по вина на Лорна. Беше направил това само за да я ядоса. Какво ли щеше да каже на Серафина?

Динди беше зашеметена, но по други причини. Така неочаквано и внезапно тя стана някоя. Тя се беше омъжила за филмова звезда.

Свали си роклята и улови втренчения поглед на Чарли.

Тя се изкикоти.

— Ей, любими, сега можем да го правим законно.

16.

Сънди беше толкова изненадана, колкото и останалата част от Холивуд, когато Динди и Чарли Брик се появиха на първите страници по всички вестници — венчали се в Лас Вегас. Тя не разбираше защо Динди не й беше споменала за това, тъй като тя не беше точно от този тип момичета, които могат да пазят тайни.

Кери се смееше.

— Ще ти кажа, сладур, Марш е за връзване, той сам се изигра! Май я е довел на Чарли, за да я начука, а тъпанарът се вдига и се жени за нея. Можеш ли да си представиш? Това пиленце наистина се навърташе наоколо — искам да кажа наистина.

— Може да е било любов от пръв поглед — отговори Сънди, която вярваше в романите.

— Може друг път. Сигурно е изсипала купища черна магия върху него.

— Тя е много красива и със сигурност носи много индивидуалност. Защо да не е любов от пръв поглед?

— О, Сънди, скъпа. Понякога си толкова наивна. В такива моменти осъзнавам, че си само на двадесет. Между другото, те ви избутаха със Стив от първите страници.

— Както и да е, мисля, че това е чудесно за Динди, наистина мисля така. Ще й пратя телеграма.

— Спести си парите. Не им давам и две седмици. Когато Чарли се осъзнае и открие каква проститутка е… тогава… ами… купонът ще свърши.

— Кери, прекалено цинична си.

Кери избухна в смях.

— Между другото, току-що отхвърлих една роля за теб във „Въртележка“. Времето не беше подходящо избрано. Маршъл изведнъж възприе факта, че ти съществуваш и помаха с пръст. Видял е филма на Милан.

Двете момичета говореха и ядяха сладолед. Сънди поднесе ментовия сладолед към устата си и каза:

— Чудя се как Бранч ще се справи с пробните си снимки.

Тя беше разказала на Кери за срещата си с него предната вечер.

— Слушай, хлапе, знам, че мислиш, че аз винаги отклонявам хората, но направих някои проверки относно мистър Бранч Стронг и знай, че това е просто загубено време. Не е добре да те виждат да излизаш с него.

— Според теб всички са или проститутки или гейове. Нямам намерение да лягам с него. Той е много простодушен и праволинеен и аз го харесвам като приятел.

— Простодушен е точната дума. Е, хубаво, щом не замисляш някоя грандиозна любовна авантюра, въпреки че щом говорим за сексуалния ти живот…

— Слушай, ценя всичко, което ти правиш и си направила за мен, но сексуалният ми живот си е моя лична робата и ако смятам да нямам такъв, това също с и е моя работа.

Кери приглади с ръце гладките си черни коси. Понякога Сънди можеше да бъде много упорита.

Те довършиха мълчаливо сладоледа си и след това Кери каза:

— Ще те закарам да се приготвиш.

Тя забеляза, че всички присъстващи се обърнаха да изгледат Сънди, когато те си тръгваха. Когато това момиче наистина бъде показано на публиката, когато филмите й излязат на екран, тя няма да може да се движи сама. Беше обречена да е от типа Монро — Синатра, който събираше тълпи и който всеки искаше да пипне. Реакцията на Маршъл, когато я видя във филма, беше показателна. Той никога не се възбуждаше от нищо.

Няколко секунди Кери си мисли за Маршъл с любов. Липсваше й, че не е с него, липсваха й внезапните му избухвания, провлечените му стъпки, докато крачеше из офиса. Беше наистина страшен. Въпреки че беше работила с него седем години, тя в действителност не знаеше нищо за личния му живот, никой нищо не знаеше за това. Имаше една жена, с която отдавна се бяха развели и която сега живееше в Пасадена. Единственият повод, поради който тя беше узнала това, бяха чековете за издръжка, които се изпращаха всеки месец.

— Искаш ли да отидем на кино довечера? — попита Кери, когато я остави при шивачите на костюми.

— Благодаря, но мисля, че трябва да уча сценария.

— Тогава ще говорим утре.


Дрехите бяха идеални: бяла миниатюрна кожена рокля и подходящи бикини; зашеметяващ водопад от бели жарсени гънки, падащи до пода, изрязани така, че да показват повече бюста й; бял ленен костюм с огромна каубойска шапка.

Стив Магнъм беше решил, че всички негови дрехи трябва да са бели, за да съответстват на златистата й кожа и буйната й светлокестенява коса.

— Ще се възхитиш от Акапулко — каза Хана.

Хана, мършава англичанка, която носеше мъжки костюми и непривлекателни груби ирландски обувки, отговаряше за дрехите.

— Сигурна съм в това — Сънди потрепера леко, когато късите пръсти на Хана се заровиха в гърдите й, за да оправят някакво копче.

— Готово — Хана се отдръпна и заразглежда произведението си. — Изглеждаш пленително.

— Дрехите ми харесват — каза Сънди. — С кого трябва да говоря за да ги купя, след като свърши работата по филма?

Хана я изгледа с учудване.

— Мисля, че няма да имаш проблеми със Стив Магнъм. Той е много щедър, особено за близки приятели.

Тя си позволи една бегла усмивка, която Сънди разбра прекрасно.

— Благодаря. Но не мисля, че би трябвало да моля мистър Магнъм за услуги като тази.

— Наистина? — изкривената усмивка на Хана казваше: С кого се майтапиш?

Значи ето какво си мислеха всички. Сънди беше бясна и реши и занапред да запази отношенията си със Стив Магнъм само професионални.