Тя беше толкова хубава. Първата им среща близо до летището на Лос Анджелис в един бар по обед беше романтична. Той беше отишъл с един приятел за по бира и сандвич, тогава караше камиони и Мардж дойде, за да им сервира. Приличаше на момиченце с късата си каубойска поличка с ресни, белите ботуши и шапка Стетсън. Това беше топлес-бар и големите й гърди се поклащаха към него, пълни с измамни обещания, шерифска звезда прикриваше всяко зърно.

— Какво ще обичате? — попита тя, изправена до масата, като държеше в ръка един поднос, а една шерифска звезда беше точно до устата му.

Хърбърт никога нямаше да забрави тази първа среща. Няколко месеца по-късно те се ожениха. Мардж вече беше бременна. Но тя загуби детето, след това още едно. Малко след това започна да лапа, а Хърбърт да пише писмата си.

— Скъпи — Мардж влезе в спалнята като си влачеше краката. — Какво мислиш, че трябва да облека?

— Да облечеш? — той я изгледа с учудване. — За какво?

По това време тя винаги се курдисваше пред телевизора.

Тя измъкваше дебелото си тяло от раздърпаната домашна роба.

— Казах ти, скъпи. Ще ходя на кино с новата ни комшийка. Тя ме покани преди два дни. Каза ти.

— О, да.

Сега той си спомни. Едно семейство се беше нанесло в съседната жълта къща и Мардж при ежедневното си посещение на супермаркета се беше запознала със съпругата. Двете жени се бяха уговорили да отидат на кино. Мардж беше развълнувана. Тя нямаше приятели и Хърбърт никога не я водеше където и да е, така че отиването на кино беше едно рядко удоволствие.

Мардж се опитваше да се напъха в една синя моряшка рокля, която вече не й ставаше. Всяка година тя ставаше все по-голяма.

— Ще отида да видя някой филм — повтори тя. — Трябва да е някой наистина необикновен филм — нали загряваш, нещо необикновено, фатално, а и мръсно.

Тя се отказа от борбата с моряшката рокля и вместо нея избра един широк костюм на точки, който си беше купила миналата година за сватбата на сестра си. Успя да се навре в него, въпреки че това вече не беше широк костюм.

Хърбърт каза:

— Кога отиваш?

Не му харесваше много идеята жена му да се мота насам-натам и да се забавлява, като гледа мръсни филми, докато той работи.

— Луела ме вика в седем часа. Тя има кола.

Тя се цупеше на образа си в огледалото, положи червено червило на устните си и докосна бузите си с него, избърса дрехата си.

— Толкова е горещо — въздъхна тя, докато прекарваше гребена през оредялата си червена коса.

— Да — съгласи се Хърбърт, но мислите му вече бяха далеч от Мардж.

Той си мислеше за писмото, което щеше да пусне.

След като Мардж слезе долу, той ще сложи в джоба наградата си и ще я пусне с много любов.

Тя се плисна с евтин одеколон по дебелите луничави ръце и обу чифт бели протрити обувки.

— Готово. Как изглеждам?

Тя изглеждаше като червенокос слон в костюм на точки.

— Много добре — каза той, като забеляза, че задният край на подгъва й виси. — И вие двете да не започнете да флиртувате.

Тя изкудкудяка:

— Хърби!

Тя се затътри надолу и той бързо мушна писмото в джоба си.

О, мис Сънди Симънс, какво удоволствие те чака!

13.

Чарли беше доволен от това как се подреждат нещата. Щеше да спечели много повече пари, той щеше да е главната звезда във „Въртележка“ и те щяха да вземат актриса за главната женска роля по негов избор. В края на краищата, ако искаше да е честен пред себе си, основната причина да иска Мишел беше лична. Егото му беше страшно накърнено след развода и той се нуждаеше от едно потвърждение, че един секссимвол, една жена, за която повечето нормални мъже биха дали и дясната си ръка, го желае — и то не като звезда, а като мъж.

Измяната на Мишел беше страхотно лично разочарование. Но той трябваше да признае, че от професионална гледна точка това може би беше най-доброто.

Той се облече, преди да тръгне за дома на Сай. Дрехите му отразяваха новия Чарли Брик, свободния разведен Чарли Брик, слабия Чарли Брик.

Носеше кафяви памучни панталони и свободна риза в индийски стил. Оправи очилата си с рогови рамки и като се взираше в образа си в огледалото реши, че може би трябва да опита с оцветени лещи, нещо ново.

Джордж го чакаше в едно червено мазерати пред хотела.

— Мисля сам да карам тази вечер — каза Чарли.

Чувстваше се добре. Толкова добре, че дори изпрати на Мишел телеграма, с която я поздравяваше.

— Сигурен ли сте? — попита Джордж със съмнение.

Колата винаги беше в ужасно състояние, след като Чарли я беше карал.

— Разбира се, че съм сигурен. Ти вземи мерцедеса и иди се позабавлявай. Ще те видя утре сутрин.

— Добре.

Джордж беше доволен от перспективата да една свободна вечер. Беше му писнало да седи в хотела всяка вечер и да се мъчи да развеселява Чарли. Той излезе от колата.

Чарли се качи в колата и натисна газта, харесваше му звука на пуснатата на воля мощ.

Едно симпатично момиче, което излизаше от хотела с малък пудел, се обърна и го изгледа. Той й намигна, тя му намигна в отговор.

Защо, по дяволите, беше помолил Маршъл да го урежда? Той можеше да се уреди прекрасно и сам.


Съпругата на Сай Хамилтън младши, Емералд, беше пияна. Тя беше привлекателна жена с дълга права черна коса, разделена по средата. Беше облечена в домашна пижама и пиеше неразредено шотландско уиски с лед, докато правеше мръсни забележки на всяка реплика на мъжа си. Тя се увеси на ръката на Чарли, леко се поклащаше и издишваше отровни алкохолни пари в лицето му.

Маршъл хвана Чарли за ръката, докато те влизаха във венецианската столова.

— Не обръщай внимание на Емералд — прошепна той. — Тя винаги е поркана. Вероятно ще се опита да те хване за хуя под масата. Просто се прави, че не забелязваш нищо.

— Какво? — Чарли реши, че мисълта Емералд да го награби е много забавна, но невероятна, като се има предвид, че съпругът й е точно тук.

Трябваше да те предупредя предварително — промърмори Маршъл. — Сай много ще се стегне ако кажеш нещо. Тя прави тази сценка с всеки, по този начин му го връща.

— Защо?

— Това е дълга история. Накратко казано, след като се ожени за някоя, повече не може да го вдигне. Той ходи на психоаналитик за тази работа.

— Да, мисля, че би трябвало да го стори.

Чарли веднага усети съчувствие към Сай. В какво ужасно положение беше. Той винаги тайно се страхуваше, че един ден такова нещо може да се случи и с него.

Четиримата седнаха да вечерят, обслужвани от две прислужнички мексиканки в колосани униформи в бяло и черно.

Емералд веднага събори една чаша вино и обвини Сай, че е бутнал лакътя й. Те се скараха като две деца, като дори не докоснаха пъпеша и пармската шунка, които бяха сложени пред тях.

Маршъл и Чарли ядяха, като се опитваха да не обръщат внимание на караницата.

Маршъл каза тихо:

— Една млада дама ще дойде при теб в хотела в единадесет часа. Тя е мило хлапе и е голяма твоя почитателка. Всъщност тя е една доста обещаваща изгряваща актриса. Обикновено не се хваща на срещи с непознати, но както ти казах, тя е голяма твоя почитателка. Ще ти хареса, името й е Динди Сайдн.

— Страхотно — Чарли повдигна вежди. — Това така ли ще продължи цялата вечер?

Той посочи към караницата в ъгъла.

— Не. Всеки момент тя ще хвърли нещо по него и ще излезе. Ще се върне за десерта.

Изведнъж Емералд скочи, изреди една поредица от четирибуквени думи по адрес на Сай, хвърли по него панера за хляб и изфуча навън.

— Курви! — възкликна Сай.

В съответствие с предсказанието на Маршъл тя се появи отново за ягодовия сладкиш. Беше се преоблякла в копринена рокля дълга до земята, която й беше прилепнала като втора кожа, беше цепната от шията до пъпа й и показваше леко почерняла кожа и почти плоски гърди.

Тя се усмихна на всички и седна, като отпиваше уиски от голяма чаша, която беше донесла със себе си.

Сай продължи да разказва за последната си продукция.

Това ръка ли е, което пълзи по крака ми? — помисли си Чарли. Господи, така е! Леките пръсти се прокраднаха покрай коляното ум и се насочиха към дюкяна му. Беше щастлив, че новите му панталони бяха с копчета, вместо с обичайните ципове. Маршъл очевидно беше запознат с последователността на събитията!

Емералд не можеше да се оправи с копчетата и пръстите й започнаха нетърпеливо да го разтриват. За негова досада той започна да се възбужда.

Емералд се усмихна и отпи от питието си. Сай продължаваше да говори монотонно.

Чарли с неудобство гребна една лъжица от ягодовия сладкиш, като се опитваше да мисли за нещо друго.

Най-сетне вечерята приключи, Чарли бързо се извини и отиде в банята. Каква невероятна сцена! И Маршъл каза, че тя го прави с всеки. Тази жена трябва да е луда, а Сай още по-луд, за да търпи всичко това.

Той почисти зъбите си със златна клечка за зъби Аспри, изми си ръцете и се върна при останалите.

— Мисля да пием кафето в залата за прожекции — каза Сай. — Ще дойдеш ли да гледаш, мила?

Емералд поклати глава и подхвърли, че може да върши нещо по-добро от това да гледа цяла камара тъпи звездички — само че тя не употреби думата звездички.

Залата за прожекции на Сай беше изцяло облечена с червена кожа. Даже екранът беше закрепен върху червена кожа, закован със златни подкови.

Чарли беше във възторг и си помисли, че когато завърши филма трябва да купи къща за себе си. Беше важно да се измъкне от хотелите. Сега, когато вече знаеше че остава, за да заснеме филма, ще изпрати утре Джордж да наеме къща. Децата скоро ще дойдат при него, а те заслужаваха най-доброто.

Първото момиче се появи на екрана. Тя беше руса и закръглена, но нещо й липсваше. И тримата казаха не. Вторият клип беше с Анжела Картър. Тя беше висока, с някакво особено хлапашко излъчване, което хареса на Чарли. Носеше трико, което правеше краката й да изглеждат дълги шест фута.