Тя махна и потегли.

Сънди бавно влезе вътре. Беше решила да прекара следобеда край басейна. Времето беше толкова горещо, че тънките й памучни панталони и риза лепнеха по тялото й.

Старата жена на рецепцията я повика:

— Има още цветя за вас, мис Симънс. И писмо от Англия. Чудех се дали ще ми дадете марката? Внукът ми ги колекционира, знаете ли? Една млада жена ви очаква, седи ей там.

Сънди погледна изненадано и видя едно момиче, отпуснато върху стол, слънчеви очила закриваха очите й.

— Коя е тя?

Старата жена се протегна към поставката за съобщения.

— Динди Сайдн.

— О!

Сънди си я спомняше от партито на Джек Милан — момичето, което беше познавало Паоло. Какво, по дяволите правеше тя тук?

Сънди взе цветята и писмото, внимателно отлепи марката и я подаде на старата дама. Беше от леля й: щеше да го прочете по-късно.

Бележката, която придружаваше двете дузини рози, гласеше: Кога ще си промениш решението? С. М.

Тя се приближи до момичето на стола и леко я побутна.

Динди подскочи на стола като уплашен заек.

— По дяволите! — възкликна тя високо. — Сънди! О, и ти си ми донесла цветя — колко мило!

Тя се изправи. Носеше стегнати оранжеви къси панталони и къс потник. Оголеният й корем беше загорял.

— Познай какво ми се случи. Карах си по Сънсет хубавия тъндърбърд и гадното малко чудовище взе, че гръмна! За щастие това се случи на по-малко от две пресечки оттук, точно до една бензиностанция, и един чаровен монтьор с мускули като на Супермен, ми го поправя. Спомних си, че ти живееш тук, така че реших да пропилея следобеда с теб. Той ще го докара тук, когато го оправи. Трябва да го видиш — истинска машина за секс!

Извиненията напираха на устните на Сънди, но тя мразеше да лъже, а и все пак момичето просто се опитваше да се държи приятелски.

— Това е чудесно. Мислех си да седна край басейна, така че ако искаш, ела с мен.

— Ей, страхотно. Ще взема назаем едни бикини. Тенът ми ще стане още по-страшен. — Тя огледа корема си.

— Само се качвам догоре и ще ти сваля едни бикини.

Динди я прегърна.

— Ще дойда с теб.

Горе Лимбо, малкото куче на Сънди, дойде с подскоци да ги поздрави. В стаите беше много задушно и Сънди включи климатичната инсталация.

Динди започна да се мотае, като вземаше и оглеждаше всичко.

— От кого са всичките тези цветя? — попита тя.

— Просто от един приятел — кратко отговори Сънди.

— Много добър приятел — каза Динди и се захили. — Обожавам добрите приятели. Веднъж го направих с един приятел върху шест дузини червени рози. Беше върхът, страшно секси. Само че той не можа да свърши, каза, че миризмата го смущава. Някои момчета са толкова странни.

— Ето ти — Сънди й подаде бански в зелено и бяло.

Динди съблече шортите си и потника и показа, че не е облякла нищо под тях. Тя сложи бикините.

— А бе жена, ти имаш големи цици — дай ми малко памук да подплатя тия работи. Бих желала и аз да имам големи, момчетата наистина ценят това.

Сънди забеляза, че и Динди не беше плоска.

Те слязоха долу с асансьора и изминаха малкото разстояние до басейна. Беше почти пусто, като се изключат една възрастна жена с огромна шапка с цветя и един мускулест мъж, разперен и покрит с плажно масло.

— Няма много живот тук — каза Динди с нотка на разочарование. — Трябва да се преместиш в „Бевърли Хилс хотел“, там басейнът винаги е оживен.

— Слушай, Динди, нека да изясним нещата. Аз не търся емоции. Обичам спокойствието и тишината.

Динди повдигна оранжевите си слънчеви очила и я загледа с недоверие.

— Съжалявам, не знаех, че съм в такава величава компания. За някой, който не иска да привлича внимание, ти като че ли си подходящата партия. Искаш ли да си отида? Да се чупя и да те оставя на твоето спокойствие и тишина?

— Не, просто исках да знаеш, това е всичко.

— Е, знам го. Ей, аз ще отида да помоля онова приятелче да ми услужи с малко от неговото масло. — И тя отиде.

Сънди реши, че я харесва. Тя беше приказлива, шумна и очевидно настойчива с мъжете, но имаше нещо честно и очарователно в нея.

Тя се върна след десет минути, като носеше триумфално едно шише с плажно масло.

— Това е Бранч Стронг — обяви тя. — Той е от Ню Йорк за пробни снимки. Дава го и по двата начина.

— Как разбра? — попита Сънди учудено.

— Имам нюх за тези неща. Все пак тук го е довел Сам Плам, който е агентът на хомосексуалистите.

Сънди разтри малко масло по себе си и легна по гръб. Хубаво беше да се научиш да познаваш хората. Кери беше казала, че тя е странна, защото седи сама през цялото време. Е, Кери не знаеше цялата история за Паоло. За болката, която той беше оставил след себе си и парещото чувство на вина, което тя знаеше, че няма причини да изпитва, но не можеше да го преодолее.

Скоро Бранч Стронг (бившия Синди Блъмкор от Бронкс) дойде, като се полюляваше. Той имаше гладко, добре изглеждащо лице, без следа от воля.

— Здравейте, малки дами — каза той. — Горещо ли ви е?

— Да — ухили се Динди. — Ей, Бранч, това е Сънди Симънс.

— Радвам се да ви видя — каза той, като триеше мазни ръце по корема си с изпъкнали мускули.

Мислеше си, че никога не е срещал толкова красиво момиче и тялото й, ау, каква двойка щяха да бъдат те двамата!

— Кога са ти пробните снимки? — попита Динди.

— Утре — отговори той нервно. — Стискайте палци.

— Можеш да разчиташ — закикоти се тя. — Ще си кръстосам и краката, но това ще е много досадно.

Сънди стана.

— Мисля да поплувам.

Тя отиде до дълбокия край на басейна и скочи от ниския трамплин. След това изплува една дължина под вода.

Бранч я гледаше с възхищение.

— Тя наистина е голямо нещо — каза той с нотка на респект.

— Да — съгласи се Динди. — Но е много схваната, не живее, нали загряваш?

— Ъ?

— Зарежи я.

Тя реши, че Бранч Стронг е голямо, добре изглеждащо парче рус идиот. Той още гледаше Сънди в басейна, устата му беше увиснала отворена, езикът му нервно подскачаше нагоре-надолу. Динди трябваше да признае, че Сънди наистина изглеждаше фантастично, но като че ли нямаше много индивидуалност, всъщност малко тежка гемия. Динди се чудеше какво ли ще каже, ако й разкаже за преживяването, което тя и нейният римски приятел, старият принц Бено, бяха имали с хомосексуалния й съпруг, този, който се беше самоубил. Три дни заключени в стаята на един хотел в Рим. Какво време беше. Само няколко седмици преди да се самоубие.

Сънди излезе от басейна и легна.

— Страшно е приятно, трябва да влезете.

Тя простря мократа си коса на облегалката на стола и затвори очи. Слънцето припичаше и докато то изсушаваше малките вадички вода по тялото й, тя задряма.

Бранч не сваляше очи от нея.

12.

Хърбърт Линкълн Джеферсън се усмихна доволно, като показа един почернял зъб в редицата от блестящи бели зъби. Толкова обсебен от идеята за чистота на тялото, той беше зарязал напълно устата си, като почистваше зъбите си само когато се сетеше, а това не беше много често.

Той стоеше под ръждясалия душ, сапунисваше слабото си тяло без косми се хилеше непрекъснато.

Беше му отнело две седмици, но най-накрая беше успял. Беше написал писмо на Сънди Симънс с такива поетични мръсотии, че само мисълта за него го вдъхновяваше — въпреки че само пред пет минути се беше изпразнил в едно пластмасово пликче, което щеше да изпрати със скъпоценното писмо.

Той натри хубавия си щръкнал член със сапун и се почувства горд от себе си. Какъв мъж беше! Какво удоволствие и вълнение можеше да подари на всяка жена!

Чукането си заслужаваше. Веднага щом видя Сънди, той разбра, че това беше момичето за него. Анжела Картър да върви по дяволите заедно с всички други получателки на старите му писма. Това беше жената, за която беше мечтал. От светлокестенявата й грива до закръгленото й чувствено тяло. Дори ходилата й, които надничаха към него от златните й сандали, бяха секси.

Докато я караше към дома на Милан, той я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Един път големите й кафявожълти очи се срещнаха с неговите и той се изкашля дискретно, като направи някаква забележка за времето.

След тази нощ той се надяваше, че отново ще му възложат да я вози, но нямаше късмет. Ето защо той започна да съчинява писмото си. Отначало сам не одобряваше опитите си. Първото писмо трябваше да бъде нещо специално, нещо което да интригува и да я възбуди така, че да поиска да се срещне с мъжа, който е така страстен и умел.

И сега най-сетне беше написал такова писмо. Шедьовър! Финалните акорди бяха за това, какво трябва да направи със съдържанието на пластмасовото пликче. Утре той ще да седи и да си представя как тя чете писмото и изпълнява инструкциите му. Той ще напълни ново пластмасово пликче и ще й напише друго чудесно писмо, в което ще й обясни, че второто пликче е напълнено, докато си е представял как тя с много любов се е оправяла със съдържанието на първото.

— Хърби — цвилещият глас на жена му беше придружен от почукване по вратата на банята и завъртане на дръжката. — Хърби, искам да отида до клозета. Моля те, мога ли да отида до клозета? Вътре си от един час.

Огромната дебела крава винаги щеше да развали тези няколко прекрасни момента.

— Само минутка, скъпа — обади се той спокойно.

Зави се с една кърпа и отключи вратата.

— Не знам защо винаги трябва да заключваш вратата — оплака се тя. — Караш ме да се чувствам като натрапница.

Тя вдигна полата си, за да седне на тоалетната и Хърбърт бързо излезе от помещението.

Яки бедра, Мардж имаше дебели яки бедра. Забравяше по цели седмици да си избръсне краката и накрая те се покриваха с неприятна червеникава четина. Бяха женени от десет години и когато поглеждаше към снимката върху тоалетката Хърбърт не можеше да повярва, че това хубаво червенокосо създание със слабо телце и големи гърди сега се е превърнало в мърлявата дебела Мардж, клекнала върху клозета. Подозираше ли, че се жени за маниачка на тема ядене? Жена, за която шест яйца и един самун хляб за закуска бяха нещо обичайно?