Ема се засмя. Жените от фамилията Кларк не се страхуваха от секса.

Майка й я целуна по челото (устните й бяха хладни и нежни), отново се изтегна на леглото и промърмори:

— Върви си. Баща ти скоро ще се прибере.

На другия ден Ема разказа на Сидни какви ли не страхотии за половия акт и я посъветва да прави тъкмо каквото не трябваше. После не я разпита за подробностите, но след време, когато за пръв път се люби с Хънтър Джон, изражението му й каза всичко, което я интересуваше.

Сидни напусна градчето, след като той скъса с нея на абитуриентския бал. Въздушните й кули внезапно рухнаха, илюзорният й свят изчезна. Бе съкрушена, когато осъзна, че с Хънтър Джон не могат да са заедно в реалността, че хората, с които се беше сприятелила, ще й обърнат гръб след завършване на гимназията. Те щяха да заемат подобаващите им места във висшето общество на Баскъм и да осъществят онова, което очакваха родителите им. А Сидни бе само една Уейвърли. Отношението им я наскърби и разгневи. Никой не подозираше, че не е знаела какво я очаква. Но тя беше лудо влюбена в Хънтър Джон и мислеше, че завинаги ще бъдат заедно.

Ема щеше да я съжали, ако страданието на Хънтър Джон не беше толкова очевидно. През това лято тя положи неимоверни усилия да му помогне да възвърне душевното си равновесие. Дори след като правиха секс и Ема го подлуди с креватните си умения, той все повтаряше, че ще замине да следва, а понякога подчертаваше, че Сидни е имала право, задето е напуснала Баскъм. Този град бил противен и на самия него.

В крайна сметка Ема предприе единствения възможен ход. Тайно от Хънтър Джон престана да взема противозачатъчни и забременя.

Той не замина и се ожени за нея — решение, за което никога не съжали. Дори спомена, че иска след няколко години да имат второ дете. Работеше при баща си, а след пенсионирането му пое управлението на компанията. С Ема се преместиха в разкошната семейна къща, когато родителите му се преселиха във Флорида. Наглед животът им беше прекрасен, само дето тя не беше сигурна дали съпругът й я обича, и тази мисъл не й даваше покой.

После настъпи най-ужасният ден в живота й.

През тази петъчна вечер Ема още не подозираше, че ще се случи нещо значимо, въпреки че всички признаци бяха налице. Колкото и да се опитваше, не можа да си накъдри косата с маша. После на брадичката й се появи гнойна пъпка. Като капак върху бялата рокля, която възнамеряваше да носи на благотворителния бал, се появи загадъчно петно; въпреки старанията си прислужницата не можа да го отстрани и Ема се принуди да облече черна рокля. Разбира се, дрехата беше зашеметяваща като всичките й тоалети, но тя си беше намислила да е с бялата и с тази се чувстваше неловко.

Със съпруга й отидоха на бала и отначало всичко беше наред. Направо идеално. Благотворителното тържество в полза на болницата неизменно се провеждаше в Харолд Манър — разкошна постройка, датираща от времето на Гражданската война, включена в списъка на националните архитектурни забележителности, и предпочитано място за уреждане на важни обществени прояви. Ема бе идвала тук безброй пъти. Обстановката й вдъхваше усещането, че се е върнала назад във времето. Мъжете носеха толкова силно колосани ризи, че не можеха да се поклонят, ръкостисканията на жените бяха нежни като докосване на перце. Тук дамите от фамилията Крак се чувстваха в свои води, а Ема както винаги веднага стана център на вниманието. Само че усещането бе различно, сякаш хората я коментираха, но не по начина, по който беше свикнала.

Хънтър Джон не забеляза нищичко, затова тя потърси с поглед майка си. Ариел щеше да й каже, че е красива, и всичко щеше да е наред. Хънтър Джон я целуна по бузата и тръгна към бара, където се бяха събрали приятелите му. На тези тържества младите мъже бяха като прахта, събираща се в ъглите, и се стараеха да стоят по-далеч от дамите и кръшните им смехове.

Ема се натъкна на Елиза Бофорт, докато обикаляше залата, за да намери майка си. Елиза беше сред най-добрите й приятелки, когато учеха в гимназията. „Гледай да си в добри отношения с фамилия Бофорт — често казваше Ариел — и винаги ще знаеш какво говорят хората за теб.“

— Божичко, изгарям от нетърпение — прошепна Елиза. Така си кривеше устата в старанието си да говори поверително, че червилото й се беше размазало.

— Веднага ми разкажи как научи новината.

Ема озадачено се усмихна:

— Каква новина?

— Не знаеш ли?

— Какво да знам?

— Сидни Уейвърли се е върнала — изсъска Елиза, като че ли произнасяше проклятие.

Ема престана да се озърта и се втренчи в нея, но с нищо не издаде колко е изненадана. Затова ли всички се държаха така особено? Сидни се беше върнала, а лешоядите изгаряха от нетърпение да видят реакцията на някогашната й съперница.

Страните й пламнаха от гняв, предизвикан от много причини. Най̀ я беше яд, задето клюкарите очакваха някаква реакция от нейна страна, като че ли събитието я засягаше.

— Пристигна в сряда и засега гостува на сестра си — продължи Елиза. — Днес следобед дори е помагала на Клеър при организирането на официален обяд в Хикори. Ама ти наистина ли не знаеше?

— Не. Сидни се е върнала. И какво от това?

Елиза повдигна вежди:

— Не предполагах, че ще го приемеш толкова спокойно.

— Никога не е била заплаха за мен. А Хънтър Джон е много щастлив. Изобщо не се притеснявам. Извинявай, но търся мама. А с теб ще обядваме другата седмица, нали? Целувам те.

Най-сетне откри майка си. Ариел седеше до една от масите, отпиваше шампанско и царствено кимаше на познатите, които спираха да я поздравят. Както обикновено беше изключително елегантна и изглеждаше с десет години по-млада. И тя като Ема беше русокоса и едрогърда. Караше кабриолет, носеше диаманти в съчетание с джинсово облекло и не пропускаше ежегодните мачове, посещавани от бившите възпитаници на гимназията. Беше толкова типична южнячка, че сълзите й сякаш идваха от Мисисипи, а от нея винаги лъхаше на жасмин и праскови.

Вдигна глава, когато дъщеря й се приближи и Ема веднага разбра, че Ариел вече знае. И че е разтревожена от новината. „Не, не — помисли си. — Нищо не се е случило. Не прави от мухата слон, мамо.“

Ариел се изправи и дяволито се усмихна на съпруга си — след подобна усмивка той с нетърпение щеше да очаква завръщането й.

— Да излезем на верандата. — Тя хвана под ръка дъщеря си и я поведе навън. Усмихваха се, докато минаваха край групичките хора, излезли да пушат, защото усмивките означаваха, че всичко е наред.

Щом се отдалечиха дотолкова, че да не ги чуват, Ариел промърмори:

— Сигурно си чула за Сидни Уейвърли. Не се тревожи. Всичко ще е наред.

— Не се тревожа, мамо…

Ариел продължи да говори, сякаш не я беше чула:

— Ето какво ще направиш. Първо, дръж се с Хънтър Джон още по-мило. Завърти му главата. Другата седмица ще устроя тържество в дома ти. Покани всичките си приятели и приятелки. Нека видят колко си щастлива. Хънтър Джон пък ще види как ти завиждат. В понеделник ще обиколим магазините да си избереш рокля. Червеното ти отива най-много и мъжът ти те харесва в червено. Като заговорихме за рокли, защо си в черно? Бялото ти стои много по-добре.

— Мамо, не се безпокоя, че Сидни се е върнала.

Ариел обгърна с длани лицето й:

— А трябва, миличка. Първата любов ръжда не хваща. Но ако непрекъснато напомняш на съпруга си защо е избрал теб, няма да имаш неприятни изненади.

* * *

Късно същата вечер Ема изгаряше от нетърпение да прави секс с Хънтър Джон, макар да си повтаряше, че това няма нищо общо със завръщането на Сидни. Щом се прибраха у дома, тя се отби в стаята на синовете си, после разсеяно пожела лека нощ на бавачката. Влезе в спалнята и от вратата започна да се съблича. Не свали само обувките с висок ток и перлената огърлица, която Хънтър Джон й беше подарил преди година по случай двайсет и седмия й рожден ден.

След няколко минути той влезе в спалнята, носеше сандвич и бутилка бира. Твърдеше, че след „балната храна“ винаги е гладен. Свикнал беше да си похапва след всяко празненство, на което ходеха, и макар Ема да ненавиждаше този навик, бе преценила, че не си струва да повдига въпроса. Така или иначе той си носеше сандвича в спалнята, вместо да се храни сам в кухнята.

Не се изненада, като я видя гола. Ема се запита откога е започнал да очаква да го съблазнява, вместо сам да я пожелава. Въпреки това той се усмихна, когато тя грациозно пристъпи към него, взе чинията и бутилката и ги остави на масичката до вратата, хвана го за ризата и го задърпа към леглото.

Хънтър Джон се засмя и й позволи да го повали на матрака. Дръпна ципа на панталона си и промърмори:

— Какво те прихваща?

Ема го възседна и се загледа в лицето му. За миг престана да се движи, но не за да го накара да предвкуси очакващата го наслада. Обаче той дотолкова бе привикнал със сексуалните й умения, че взе колебанието й за желание да подсили удоволствието му, и се възбуди. Опита се да я притисне надолу, но тя остана неподвижна.

Ема обичаше да прави секс и знаеше, че е страхотна в леглото. Но дали майка й беше права? Това ли беше единственият й талант? Ако не го притежаваше, щеше ли да задържи съпруга си? Трябваше ли да се безпокои от завръщането на Сидни?

— Хънтър Джон — прошепна и се наведе да го целуне, — обичаш ли ме?

Той се засмя, после изстена, възбуден от онова, което смяташе за любовна игра.