— Не отидох далеч.

В очите й имаше сълзи, когато ги отвори.

— Помислих, че може да отидеш. Това ме изплаши повече от всичко друго.

— Обичам те — спокойно каза той. — Къде бих могъл да отида?

Тя се хвърли в прегръдката му.

— Не отивай далеч. — Устните й намериха неговите. — Не ме отблъсквай. Позволи ми да остана с теб.

— Лейла! — Той обхвана лицето й и я побутна назад, докато погледите им се срещнаха. — Единственото, което искам в края на деня, е ти да си с мен.

— Ето ме. Краят на деня е и съм тук. Не искам да бъда никъде другаде.

Устните й бяха толкова нежни, толкова обещаващи. Въздишката й, когато тялото й се притисна към неговото, бе като музика. Ръцете й галеха лицето му, косите му. Той я завъртя и я понесе към спалнята и в мрака двамата се отпуснаха на леглото. Прегърна го, краката им се преплетоха, когато се озоваха с лице един към друг. Докато разпалваха чувствеността си с безкрайно дълги целувки, в тъмнината Фокс виждаше блясъка в очите й, овала на лицето й, формата на устните й, усещаше как сърцето й бие до неговото.

Тя се раздвижи, коленичи и разкопча ризата му. После се спусна надолу, притискайки устни към сърцето му. Пръстите й леко го докосваха отстрани, докато езикът й се плъзгаше по кожата му. Почувства как всеки мускул в него затрептя под бавните ласки на разтворените й устни, щом тя достигна до корема му и посегна да разкопчае дънките му. Искаше да го кара да тръпне.

Придвижи ципа надолу, после придърпа материята по стегнатите му задни части, по затоплената му кожа. Той простена от наслада.

Тялото му бе в нейна власт. Устните и ръцете й бавно и неумолимо го водеха навътре в това развълнувано горещо море, Фокс потъваше в него. Когато кръвта му закипя, тя се отдалечи. Чу шумоленето на дрехите й, докато ги сваляше.

— Ще те помоля за нещо — прошепна Лейла. Пропълзя до него на четири крака върху леглото и устата му пресъхна.

— Ако мога да направя нещо за теб, това е най-подходящият момент да го поискаш.

Възбудата му нарасна, когато устните й се снишиха към неговите, потъркаха ги и се отдръпнаха. Обхвана тила й, за да ги доближи отново до своите, тя ги срещна и побутна главата му надолу към гърдите си.

— Когато ме докосваш, когато правиш любов с мен, когато си в мен, можеш ли да почувстваш онова, което чувствам аз? Мога ли и аз да почувствам, каквото чувстваш ти? Искам да го изживея с теб. Искам да разбера какво е да бъдем заедно по този начин, да позная тази близост.

Дар, помисли си Фокс, проява на пълно доверие и от двете страни. Надигна се и я погледна в очите.

— Отвори съзнанието си — прошепна той и потърка устни в нейните. — Просто го отвори.

Долови напрежението й, копнежите и мислите, които изплуваха и чезнеха като мимолетни проблясъци. Да бъде желана, докосвана. От него. Когато ръцете й се придвижиха нагоре по гърба му, почувства насладата и одобрението й. Усещаше притискането на телата им, биенето на сърцата им.

Отпусна я надолу и целувката стана по-дълбока. Отвори съзнанието си за нея. Отначало бе като въздишка, която нахлу в тялото й и ума й. Невероятно, помисли си тя. И двамата ставаха все по-нетърпеливи. Лейла повдигна глава, когато почувства желанието му да усети пулса на шията й и вкуса на кожата й там.

Затаи дъх, когато устните му обхванаха зърното й. Толкова изживявания, толкова пориви… тръпнеше при всяко ново усещане, което я изпълваше и обгръщаше. Ръцете му, кожата й, устните му, вкуса й. Копнежите й се преплитаха с неговите като струи на водопад.

Жажда… може би идваща от него, а може би от самата нея, събуди отчаян стремеж, който отключи нови, необуздани пориви. Ръцете му я докосваха, по-енергично от преди, и отговаряха на неизречените й желания. Още, още, още… Насладата се надигаше като вълна, докато изригна в мощен, обсебващ порой.

Ноктите й се впиваха, зъбите й леко захапваха. Когато двамата се сляха, бе увлечена в луд вихър от различни емоции.

— Остани с мен, остани с мен.

Замаяна, тя обви крака около него като вериги, усещайки издигането му към върха. Блаженството, нож с две остриета, безмилостно пронизваше и двамата. Заедно се вкопчиха в него. Бе обсебила тялото, мислите и сърцето му, докато го доведе до пълно изтощение.

Фокс се отпусна по очи на леглото, безпомощен и затаил дъх. Все още нямаше сили да я попита как е, още по-малко да помисли за себе си.

Чувстваше се разглобен и не можеше да събере частите си. Не можеше да изгради свързана мисъл. Не бе напълно сигурен дали все още в съзнанието му не отекват нейните мисли.

След няколко минути осъзна, че ще умре от жажда, ако не изпълзи за вода.

— Вода — промълви той с пресипнал глас.

— Господи! Моля те.

Фокс опита да се претърколи и се блъсна в Лейла, която лежеше отпусната напряко върху леглото.

— Извинявай.

Когато стъпи на пода, изсумтя и залитайки, тръгна към кухнята. Лампата на хладилника заслепи очите му като ярко слънце. Потърквайки клепачи с една ръка, Фокс слепешком потърси бутилка вода по рафтовете.

Изпи половината, както стоеше гол пред отворения хладилник, със стиснати клепачи срещу светлината. Най-сетне се опомни, с полуотворени очи взе друга бутилка и я отнесе в спалнята.

Лейла не бе помръднала.

— Добре ли си? Да не би…

— Вода. — Ръката й раздвижи въздуха. — Вода.

Той отвори бутилката и обви ръка около Лейла, за да я повдигне. Подпирайки се на рамото му, тя отпи със същата отчаяна наслада като него и попита:

— Ушите ти бучат ли? Моите — да. Мисля, че навярно съм ослепяла.

Фокс я придърпа към възглавницата, за да се облегне на нея вместо на него, и включи нощната лампа. Лейла изпищя и закри очите си с ръка.

— Е, добре, не съм ослепяла, но сега може да ослепея. — После плахо надникна между пръстите си. — Правил ли си го някога така…

— Не. Беше за първи път. — Все още чувствайки лека слабост в краката, той седна до нея. „Жалко“, помисли си Лейла, защото гледката в цял ръст й харесваше. — И беше мощно.

— Твърде слабо казано. Няма подходяща дума. Мисля, че не бихме издържали да го правим така всеки път.

— Само в специални случаи.

Тя се усмихна и събра сили да се надигне и опре глава на рамото му.

— Наближава първа пролет. Мисля, че е достатъчно специален случай.

Фокс се засмя и потърка лице в косите й. „Обичам те“, помисли си той, но този път запази думите за себе си.



Фокс имаше среща извън кантората и Лейла се възползва от спокойния следобед, за да прочете части от третия дневник на Ан Хокинс. Нямаше, както се бяха надявали, магическо заклинание, формула или подробни указания как се убива демон, съществувал векове. Това я караше да вярва, че Джайлс Дент не е разкрил отговорите на любимата си. Подходът на Сибил бе по-мистичен: щом Ан е знаела, знаела е и че онова, което трябва да бъде сторено за унищожаването на Туис, може да загуби отчасти или напълно силата си, ако отговорите са дадени наготово.

Струваше й се твърде отвлечено и вбесяващо и посвети доста време на опити за четене между редовете. Резултатът бе разочарование и главоболие. Защо хората не се изразяваха ясно и просто? Обичаше да следва точни указания. Щеше да ги запише, ако ги откриеха и приложеха успешно, в случай че бъдещите поколения се сблъскат с подобен проблем.

— Защо не дойдеш отново? — промълви тя. — Ела и ми кажи нещо, Ан. Просто го разкрий. После всички ще продължим живота си нормално.

Докато изричаше това, чу входната врата да проскърцва и скочи на крака. Влезе Брайън О’Дел.

— Здравей, Лейла. Извинявай. Стреснах ли те?

— Не… Малко. Не очаквах никого. Фокс е извън кантората днес следобед.

— Ааа… Добре. — Брайън пъхна ръце в джобовете си и се залюля на пети. — Бях в града и реших да се отбия.

— Той едва ли ще се върне преди шест. Ако искате да предам нещо…

— Не. Нищо важно. Знаеш ли, щом съм дошъл, не е зле да надникна там вътре. — Мъжът извади едната си ръка от джоба и посочи с палец. — Фокс спомена, че иска нов паркет в кухнята и още едно-две неща. Ще направя измервания. Да ти донеса ли кафе или нещо друго?

Лейла наклони глава.

— Как ще измервате без ролетка?

— Ще взема една от пикапа си.

— Господин О’Дел, Фокс ли ви помоли да наминете следобед?

— Ааа… Той не е тук.

— Именно. — Също като сина, бащата никак не умееше да лъже. — Затова ви е помолил да ме нагледате. Може би нямаше да се досетя, ако съпругата ви не бе дошла преди около час с дузина яйца. Като събера две и две, надушвам бавачки.

Брайън се усмихна, почесвайки се по главата.

— Разкрит съм. Фокс не иска да стоиш сама тук. Не го упреквам. — Приближи се и седна на един от столовете за посетители. — Дано не му се караш.

— Няма — въздъхна тя и също седна. — По един и друг начин, всички се тревожим един за друг. Но мобилният телефон е в джоба ми и номерата на всички, които познавам, са на бързо избиране. Господин О’Дел…