— Да, да, да. Иска ми се… не само защото самата аз виждам златен прашец във въздуха… иска ми се двамата да се разберат. И от чисто егоистични подбуди също бих се радвала Лейла да остане. Ако реши, че това не е за нея, значи не е. Трябва да й купя сладолед.

— Разбира се, че трябва.

— Не, сериозно. Разтърсена е. Нуждае се от женска компания и сладолед. Веднага щом свърша с това тук, ще отскоча да взема. Не, тръгвам още сега и първо ще се поразходя няколко пъти по улицата, за да изям своя дял без угризения.

— Купи и шамфъстък — извика Сибил след нея.

Куин отиде до стаята на Лейла, почука по вратата и леко я отвори.

— Извинявай, ако бях твърде рязка.

— Не беше. Даде ми още поводи за размисъл.

— Докато размишляваш, аз излизам да се пораздвижа. На връщане ще купя сладолед. Сибил иска шамфъстък. Ти каква отрова предпочиташ?

— Маслен крем.

— Поръчката е приета.

Щом вратата се затвори, Лейла зарови пръсти в косите си. Малко висококалорично блаженство бе ключът. Сладолед и приятелки. Можеше да допълни успокояващото трио с горещ душ и удобни дрехи.

Съблече се, облече халат и избра памучен панталон и най-мекия си пуловер. Каза си: „По дяволите!“, и реши да си направи маска на лицето преди душа.

Колко жени в града биха посетили бутика й? Колко, запита се Лейла, докато почистваше кожата си, биха поддържали оборота на подобен магазин, вместо да отскачат до търговския център? Дори ако Холоу бе нормално малко градче, как можеше да си позволи да вложи толкова много — време, пари, емоции, надежди — в нещо, което най-вероятно щеше да фалира след две години?

Нанесе маската и се замисли върху идеи за цветове и разположение. Пробни, отделени със завеси? В никакъв случай. Само мъж би си въобразил, че жените ще се чувстват удобно да се събличат зад парче плат на обществено място.

Стени и врати. Сигурни, добре отделени и клиентката да може да се заключи отвътре. Проклет да беше, че я бе накарал да мисли за пробни.

Отчаяно съм влюбен в теб.

Лейла затвори очи. Дори сега, когато го чу в съзнанието си да изрича тези думи, сърцето й се преобърна.

Не бе могла да отвърне със същото. Защото не стояха в стара сграда с примамлива атмосфера в обикновено малко градче, а в къща, която неведнъж е била очукана и изпотрошена, в този прокълнат град. Подходящо определение, нали? Всеки момент можеше да избухне в пламъци.

По-добре бе да измине пътя внимателно, крачка по крачка, докато го накара да разбере, че най-доброто и за двамата, и за всички е нещата да останат такива, каквито са. Най-важното бе да продължат напред.

Под душа тя се предаде на успокояващите струи. Щеше да му се реваншира. Не бе сигурна какво желае или за какво би се осмелила да мечтае. Но знаеше, че го обича. Вероятно това бе достатъчно, за да продължат напред.

Когато повдигна лице към душа, змията безшумно изпълзя от канала.



Куин тръгна с енергична походка по улицата, за да бъде с чиста съвест. Малко повече движение не представляваше никаква трудност, особено при мисълта за сладоледа и пролетта, която събуждаше всичко наоколо. Нарциси и зюмбюли, помисли си тя и размаха ръце, за да ускори пулса си. Цъфнали дървета и зелени треви, които вече поникваха.

Сибил имаше право, градчето беше страшно красиво. Лесно прие идеята за оставане тук. Харесваха й старите къщи с покрити веранди, наклонените тревни площи и градини. Като общителен човек, изпитваше задоволство да живее сред толкова хора, които познава по име.

Сви покрай ъгъла и продължи със същото бързо темпо. Шамфъстък и маслен крем, помисли си тя. Ако си вземеше и от карамеловия сладкиш, здравословната й балансирана вечеря щеше да отиде по дяволите. Но приятелката й се нуждаеше от сладолед и женска компания. Кой щеше да брои калориите?

Спря за миг и се намръщи, когато стигна до къщите на ъгъла. Не беше ли минала вече покрай този ъгъл? Би се заклела… поклати глава и продължи, обърна се и след няколко секунди се озова точно на същото място.

Тръпка на страх пропълзя по гърба й. Съзнателно сви в обратната посока и започна да подтичва. Същият ъгъл, същите къщи. Побягна напред и отново попадна тук, сякаш улицата променяше положението си и мамеше. Дори когато се затича към една от къщите, за да потърси помощ, краката й някак се върнаха обратно на тротоара, на същия ъгъл.

Докато мракът се спускаше над нея, побягна с все сили, преследвана от собствената си паника.



В боулинг центъра Кал стоеше до баща си с ръце на кръста и гледаше как инсталират новата автоматична система за отчитане на резултати.

— Ще бъде страхотно.

— Дано си прав. — Джим изду бузи. — Голям разход е.

— Трябва да влагаме, за да печелим.

Беше се наложило да затворят пистите за деня, но залата за видеоигри и барчето работеха. Идеята на Кал бе всеки, който се отбие, да види процеса… напредъка.

— Всичко се управлява от компютри. Зная как звучи това — промърмори Джим, преди Кал да каже нещо. — Като бръщолевенето на баща ми, когато най-сетне го придумах да сложим машини за кегли вместо няколко момчета да ги подреждат на ръка.

— Имал си право.

— Да, имах, разбира се. — Джим пъхна ръце в джобовете на традиционния си свободен панталон. — Предполагам, че сега ти изпитваш същите чувства.

— Ще даде тласък на бизнеса и ще увеличи приходите. Ще има възвръщаемост в дългосрочен план.

— Да, вече не можем да се откажем, да видим как ще потръгне. По дяволите, отново говоря като баща си.

Кал се засмя и потупа Джим по рамото.

— Трябва да изведа Лъмп на разходка. Ще дойдеш ли с нас, дядо?

— Не. Ще остана тук да се цупя и мърморя за щурите нововъведения.

— Връщам се след няколко минути.

Подсмихвайки се, Кал поведе Лъмп навън. Кучето обичаше разходките из града, но се натъжаваше при вида на каишката. Издаде го жалният му поглед, когато Кал я закачи за нашийника.

— Не се дръж като бебе. Такъв е законът, приятел. Зная, че няма да ти хрумне да направиш някоя глупост, но законът си е закон. Или искаш да се наложи да те измъквам от кучкарника?

Лъмп тръгна с наведена глава като военнопленник към стъпалата отзад. Спазваха този режим от известно време и Кал знаеше, че след първите няколко минути кучето ще живне, доколкото можеше да живне Лъмп.

Кал не откъсна поглед от него, докато заобикаляха оградата. Освен когато отскачаха до квартирата на Куин, Лъмп предпочиташе да протяга крака по главната улица, където Лари от бръснарницата често излизаше, когато наближат, даваше му по някоя бисквита и разрошваше козината му.

Кал търпеливо изчака, когато Лъмп повдигна крак, за да маркира обилно ствола на голям дъб между сградите, и остави кучето да го води към тротоара на Главната.

Там сърцето му подскочи до гърлото. Плочите бяха вдигнати и покрити с черна пепел. Градът бе изравнен със земята, от която все още струеше дим. Овъглени, разцепени дървета лежаха като осакатени войници върху потрошените стъкла и изпоцапания с кръв тротоар. Изгорените треви и сандъчетата с весели пролетни цветя до площада димяха. Трупове и ужасяващи останки на хора се въргаляха по земята или злокобно висяха на поразени като от гръм дървета.

До него Лъмп потръпна, седна на задните си части, вдигна глава и нададе вой. Все още стискайки каишката, Кал побягна към входа на боулинг центъра и дръпна вратата. Но тя не помръдна. Не се чуваше никакъв звук, нито вътре, нито отвън, освен ударите на юмруците му и безумните му викове.

Когато ръцете му се обляха в кръв от блъскане, побягна и кучето го последва. Трябваше да стигне до Куин.



Гейдж не знаеше защо реши да намине. Не го свърташе у дома… е, в дома на Кал. За него дом бе всяко място, където се задържаше достатъчно дълго, за да си струва да разопакова багажа си. Понечи да почука, но сви рамене и просто отвори вратата на квартирата. Обитателките трябваше да са благодарни, че поне извика.

— Има ли някого вкъщи?

Позна стъпките на Сибил, още преди тя да се появи на горната площадка.

— Аз съм някой. — Тя заслиза по стълбите. — Какво те води насам преди пет часа?

Бе прихванала косите си на тила, всички тези гъсти черни къдрици, както правеше, когато работи. Краката й бяха боси. Дори с избелели дънки и пуловер успяваше да изглежда като стилна кралска особа.

Имаше страхотен усет според него.

— Чух се с професор Линц, експерта по демони от Европа. Казах му за идеята ни за ритуал с кръв. Не я одобрява.

— Струва ми се разумен човек. — Сибил наклони глава. — Влизай. Можеш да пийнеш вероятно десетата си чаша кафе за деня, а аз — чай, докато ми разказваш какви са разумните му доводи.

— Първият, най-сериозният, прозвуча като ехо на твоите думи. — Гейдж влезе след нея в кухнята. — С ритуала може да отприщим нещо, за което не сме подготвени. Нещо по-лошо или по-силно.

— Съгласна съм. — Тя сложи чайника на котлона и започна да отмерва прясно кафе. — Затова е важно да не прибързваме. Нека първо съберем цялата информация и да действаме много внимателно.