— Споменава за амулета. — Куин взе забравената си чаша вино. — Едно на три части и три в едно цяло. Камъкът се е разделил на три, по една третина за всеки от вас. Номерът е отново да стане цял.

— Кръв. — Сибил огледа лицата на тримата мъже. — Говорел е за кръв. Опитвали ли сте да използвате кръвта си, смесената си кръв?

— Не сме глупави. — Гейдж се приведе на стола си. — Опитвали сме неведнъж.

— Но не и ние. — Лейла повдигна рамене. — Неговата, нашата, тяхната. В нас трите с Куин и Сибил тече негова кръв. Фокс, Кал и Гейдж носят онази част, която той нарича „нашата кръв“. Ако съберем всичко това, ще получим и тяхната.

— Логично, умно и малко неприятно — реши Куин. — Да опитаме.

— Не тази вечер. — Сибил даде знак на Куин да остане на стола си. — Не се пролива кръв току-така. Още когато са били десетгодишни, тримата са знаели, че подобно нещо изисква ритуал. Нека направя малко проучване. Ако ще дам капки от кръвта си, не искам да отидат на вятъра… или по-лошо, да дадат сила на врага.

— Имаш право. — Куин се облегна назад. — Много си права. Но, господи, крайно време е да направим нещо. Изминаха пет дни, откакто Голямото зло се върна в играта.

— Не е твърде много време — сухо каза Гейдж. — Когато на няколко пъти си чакал по седем години.

— Прибягна до доста пикантерии. Пожарът във фермата, озверяването на Блок. — Кал хвърли поглед към предния прозорец и мрака отвъд него. — Събира сили. Колкото повече се бавим, толкова по-мощно ще ни връхлети.

— След този оптимистичен извод, аз си тръгвам. — Гейдж стана на крака. — Обадете ми се кога отново да срежа китката си.

— Ще ти изпратим съобщение. — Сибил също стана. — Време е за проучване. Ще се видим с вас, красавци, утре у семейство О’Дел. Нямам търпение — добави тя и потупа Фокс по рамото, докато минаваше покрай него.

— Кал, трябва да погледнеш тостера.

Кал повдигна вежди срещу Куин.

— Тостерът? Защо?

— Нещо не е наред с него. — Тя се запита как е възможно интелигентен мъж да загрява толкова бавно. Нима не разбираше, че е време да оставят Лейла и Фокс насаме за минута? Сграбчи ръката му и завъртя очи. — Ела да го видиш.

— Мисля, че и аз трябва да се прибирам — каза Фокс, докато бяха сами.

— Защо не останеш? Не е задължително да… Може просто да поспим.

— Толкова зле ли изглеждам?

— Все още изглеждаш малко уморен.

— Може би е от твърде много спане.

„И тъжен“, помисли си Лейла. Дори когато Фокс се усмихна, долови нещо мрачно в очите му.

— Може да излезем. Зная един хубав бар отвъд реката.

Той обхвана лицето й и допря устни до нейните.

— Тази вечер съм ужасна компания дори за себе си, Лейла. Ще се прибера у дома и ще направя малко проучване. Във връзка с работата, за която ми плащат. Но благодаря за предложението. Ще намина да те взема утре.

— Ако промениш решението си, просто се обади.

Но Фокс не се обади и Лейла прекара неспокойна нощ в тревоги за него и мъчителни опасения. А ако той отново сънуваше кошмар и тя не бе там да го успокои?

Двадесет години бе превъзмогвал далеч по-страшни неща от кошмари без нея.

Но все още не бе на себе си. Лейла се обърна по гръб и се загледа в тавана. Не бе предишният Фокс. Сънят, спомените, разказът за Карли — всичко това сякаш бе угасило светлината в него. Утеха, гняв, разбиране, почивка. Нищо не бе успяло да я върне. Когато тази светлина се върне, в което тя вярваше, дали нямаше отново да я угаси, като сподели предположенията си за връзката на Карли? Ако се потвърдяха, дали нямаше да стане още по-тежко за него?

Мислите и тревогите не й даваха покой. Слезе на долния етаж, стопли си чаша от чая на Сибил и я отнесе в кабинета горе. Докато съквартирантките й спяха, избра индексна карта в съответния цвят, за да запише ключовите думи и фрази, които бе запомнила от прочетеното. Разгледа схемите, графиките и картата, надявайки се внезапно да я осени нова и вдъхновяваща идея.

Вторачи се в бележниците на Сибил, но дори след седмици съвместна работа не можеше да разчита странната стенография, която Куин често наричаше сибилопис. Въпреки че вече бе разказала подробностите и на двете си приятелки, седна и напечата бележки за съня на Фокс и за смъртта на Карли.

Известно време просто остана загледана навън през прозореца, но нощта бе празна. Когато се върна в леглото и най-сетне заспа, такива бяха и сънищата й.



Фокс знаеше как да прикрива чувствата си. Всъщност професията му не бе твърде различна от тази на Гейдж. Правото и комарът имаха много общи неща. Често се налагаше да показва пред съдията, заседателите, клиента или ответната страна лице, неиздаващо какво става в сърцето, ума и инстинктите му.

Когато Фокс пристигна с Лейла, брат му Ридж вече бе там със семейството си, както и Спероу с приятеля си. При толкова хора в къщата бе лесно да отклони вниманието от себе си.

Представи Лейла на всички, погъделичка племенника си. Размени закачки със Спероу и побъбри с партньора й, който бе вегетарианец, свиреше на концертина и обожаваше бейзбола.

Лейла изглеждаше заета и, доловил опитите й да отгатне настроението му, Фокс се промъкна в кухнята.

— Ммм, как мирише това тофу. — Застана зад майка си и я прегърна. — Какво друго има в менюто?

— Всичко, което обожаваш.

— Не се прави на духовита.

— Ако не бях такава, откъде щеше да наследиш това качество? — Тя се обърна и се подготви за ритуалните си четири целувки, но смръщи вежди, щом видя очите му. — Какво има?

— Нищо. Работих до късно, нищо друго.

Някой бе придумал Спероу да вземе цигулката от музикалния салон и Фокс използва музиката като повод да се завърти с майка си в танц из стаята. Знаеше, че няма да я заблуди, но ще го остави на мира.

— Къде е татко?

— Във винарската изба. — Това бе претенциозното име, с което наричаха онази част от сутерена, където съхраняваха домашно вино. — Приготвих яйца.

— Не всичко е загубено.

Фокс наведе майка си назад с енергично движение и в този миг влезе Лейла.

— Дойдох да видя дали мога да помогна с нещо.

— Разбира се. — Джоан се изправи и потупа Фокс по бузата. — Какво знаеш за артишока? — попита тя Лейла.

— Че е зеленчук.

Джоан се усмихна лукаво, размахвайки пръст.

— Ела в моя салон.

Лейла се почувства по-спокойна, когато бе впрегната в работа, и като у дома си, когато Брайън О’Дел й подаде чаша ябълково вино с целувка по бузата.

Хора влизаха и излизаха от стаята. Сибил пристигна с миниатюрен трилистник, а Кал донесе стек от любимата бира на Брайън. Имаше много разговори в кухнята, много музика извън нея. За миг Лейла зърна Спероу, която приличаше на врабче с дребничкото си пъргаво тяло да извежда племенника си навън, за да погонят пилетата. После Ридж — със сънените очи и едри ръце, да подхвърля момченцето във въздуха.

„Весела къща“, помисли си Лейла, когато чу смеха и виковете на детето през прозорците. Дори Ан бе намерила много щастие тук.

— Знаеш ли какво става с Фокс? — шепнешком попита Джоан, докато с Лейла работеха една до друга.

— Да.

— Ще ми кажеш ли?

Лейла се огледа. Фокс бе излязъл от стаята. Не можеше да се успокои, помисли си тя. Все още не се бе съвзел.

— Разказа ми за Карли. Случи се нещо, което му напомни за нея и го разстрои, и ми разказа.

Джоан не каза нищо, само кимна и продължи да подготвя зеленчуците.

— Много я обичаше.

— Да. Зная.

— Добре че знаеш това, че го разбираш. Беше щастлив с нея, а после тя разби сърцето му. Ако беше оживяла, щеше да го разбие по друг начин.

— Не зная какво имаш предвид.

Джо я погледна.

— Никога нямаше да го разбере напълно. Да опознае всяка негова страна. И да го приеме такъв, какъвто е. Ти можеш ли?

Преди Лейла да отговори, Фокс побутна вратата на кухнята, носейки племенника си на гръб като маймунче.

— Някой да махне това чудовище от мен!

Още хора нахълтаха в кухнята, наляха се още питиета. Множество ръце посягаха към хапките, подредени върху подноси на масивната кухненска маса. Сред глъчката влезе Сейдж, ръка за ръка със симпатична брюнетка с бадемови очи, която можеше да бъде само Пола.

— Аз ще пийна малко от това. — Сейдж грабна бутилката вино и си наля голяма чаша. — Пола няма да пие. — Сейдж избухна в прочувствен гръмогласен смях. — Ще си имаме бебе.

Все още се смееше, когато Пола докосна лицето й. Целунаха се в кухнята на старата фермерска къща, докато около тях отекваха викове и поздрави.

— Ще си имаме бебе — отново каза Сейдж и се обърна към Фокс. — Добра работа. — Хвърли се в прегръдката му. — Мамо!

Със светнало лице тя размени прегръдки с майка си, баща си, другия си брат и сестра си.

Сред всеобщото вълнение Лейла видя как Пола пристъпи към Фокс. Както бе сторила със Сейдж, тя докосна лицето му.