По-късно, доста по-късно, докато търсеше втория си чорап, Фокс й донесе кутия кока-кола.

— Съжалявам. Това е единственото питие с кофеин, което имам.

Тя се намръщи, но сви рамене.

— Ще трябва да се задоволя с него. Добре че нямаш срещи преди десет и половина, защото едва ли ще бъда в кантората преди десет.

Фокс се загледа в нея, докато тя обуваше чорапа си.

— Може би трябва да ти помогна с това.

— Стой далеч от мен — засмя се тя и размаха пръст срещу него. — Говоря сериозно. Почти сме в работно време. — Изпъна чорапа и сложи обувките си. — Ще дойда на работа, когато мога.

— Ще те откарам до вкъщи.

— Благодаря, но ще повървя пеша. Имам нужда от малко въздух. — Стана и насочи пръст към него като пистолет. — Горе ръцете.

Когато Фокс се усмихна и повдигна ръце, тя се приближи и го целуна.

После забърза към вратата, преди да се разколебае.

Надеждите й да хукне направо към горния етаж бяха разбити, когато в къщата я посрещна Сибил, облегната на парапета.

— Я виж ти, кой влиза, изчервен от срам. Кю, малката сестричка се прибра.

— Трябва да се преоблека за работа. После ще говорим.

Втурна се нагоре, но Сибил я последва по петите.

— О, не. Ще поговорим, докато се преобличаш.

Когато Куин изскочи от кабинета и двете се промъкнаха в спалнята й, Лейла се предаде.

— Очевидно е, че съм прекарала нощта с Фокс.

— Играли сте шах? — засмя се Куин, докато Лейла сваляше дрехите си в движение и бързаше към банята. — Нали е любимата му игра?

— Не стигнахме до нея. Може би следващия път.

— Съдейки по усмивката ти, бих казала, че го бива и за други игри — отбеляза Сибил.

— Чувствам се… — Лейла забързано застана под душа изтощена, смаяна и загубила ума и дума. Леко дръпна завесата и попита Куин: — Защо не ми каза за този бонус? Че се възстановяват след секс толкова бързо, колкото когато пострадат?

— Не съм ли споменавала?

— Не — отвърна Сибил и силно смушка Куин.

— Като заговорихме за възстановяване, Неуморният заек е муден охлюв в сравнение с Кал. — Куин прегърна Сибил със съчувствие. — Не искам да тъгуваш и да се чувстваш лишена от нещо, Сиб.

Сибил присви очи.

— Колко пъти? Не ме заблуждавай, че не си броила — добави тя и рязко дръпна завесата.

Лейла я изпъна обратно и подаде ръка с пет разперени пръста.

— Пет?

После събра палеца и кутрето си, за да добави още три.

— Осем? Господи!

Лейла спря душа и грабна кърпа.

— Без двата пъти сутринта. Честно казано, малко съм уморена и умирам от глад. Човек бих убила за чаша кафе.

— Знаеш ли какво? — каза Сибил след миг. — Ще ти забъркам няколко яйца и ще ти налея огромна чаша кафе. Защото точно сега ти си моят герой.

Куин остана в стаята й, докато Лейла, увита в кърпа, втриваше лосион в раменете и краката си.

— Сладък е.

— Зная.

— Ще можете ли да спите заедно, да работите заедно и да се борите заедно срещу силите на злото?

— Вие с Кал успявате.

— Точно затова питам, защото комбинацията има и добри, и лоши страни. Ако имате трудни моменти, можеш да споделиш с мен.

— Мога да споделя всичко с теб, от самото начало. Това е един от нашите бонуси. — Беше истина и Лейла се замисли, обличайки халата си. — Чувствата ми към него, всичките ми чувства са в пълен безпорядък. Но за първи път в живота ми безпорядъкът не е толкова лошо нещо.

— Чудесно. Не се преуморявай днес, защото довечера имам важна сбирка. Кал иска да узнае каква идея има Фокс.

— За какво?

— Не зная. — Куин присви устни. — Не ти ли спомена? Някаква теория.

— Не, не ми каза.

— Може би все още работи върху нея. Във всеки случай, ще поговорим довечера.

Когато Лейла стигна до кантората, Фокс вече говореше по телефона. Следващият му клиент щеше да пристигне скоро и моментът не бе удобен да го притиска с въпроси за нови теории.

Прегледа графика му, търсейки свободен промеждутък и изпита гняв, примесен с тревога, когато се замисли защо не й бе споменал нищо.

Тъкмо се канеше да се възползва от кратка почивка, но влезе Сейдж и Лейла реши, че днес няма шанс да й бъде отделено време.

— Фокс ми се обади и каза, че мога да намина. Свободен ли е в момента?

— Почива си.

— Ще вляза само за малко.

Минаха тридесет минути, докато Сейдж излезе. Очевидно бе плакала, въпреки лъчезарната усмивка, с която застана срещу Лейла.

— В случай, че не знаеш, шефът ти е най-прекрасният, най-изумителният, най-невероятният мъж в цялата Вселена. В случай че не си го разбрала — добави тя и забърза навън.

Лейла въздъхна, опита се да преглътне въпросите си и гнева, породен от тях, и влезе при Фокс, за да види как му се е отразил очевидно много емоционалният половинчасов разговор.

Фокс седеше на бюрото си с изражение на човек, преживял нещо разтърсващо.

— Разплака се — заговори той. — Сейдж не плаче често, но сега просто избухна. Обади се на Пола и двете дълго плакаха. Все още не съм възвърнал равновесието си, така че ако имаш намерение да ги последваш, давай.

Тя не каза нищо, отиде до хладилника и му донесе кутия кока-кола.

— Благодаря. Имам уговорен час за… Направих си профилактичен преглед само преди няколко месеца и ще изпратят резултатите ми в клиниката. Сейдж има приятелка в Хейгърстаун, която е лекар. Записахме се за вдругиден и на следващия ден, когато Пола ще бъде…

— В овулация?

Фокс направи гримаса.

— Дори за човек с моето възпитание е трудно да го приеме напълно спокойно. Значи, вдругиден. В осем. Ще бъда в съда и просто ще отида след това. — Стана и пусна долар в стъкленицата. — Толкова е странно, мамка му. Ето, така е по-добре. Какво следва?

— Да обърнеш малко внимание и на мен. Куин ми каза, че снощи е трябвало да се срещнеш с Кал и Гейдж, за да обсъдиш с тях някаква нова теория.

— Да, но получих по-добро предложение за вечерта и… — Замълча. Познаваше този поглед. — Сърдиш ли се?

— Не зная. Зависи. Но определено съм озадачена от факта, че имаш идея, която смяташ, че си струва да споделиш с приятелите си мъже, но не и с мен.

— Щях да я обсъдя с теб, но и двамата бяхме твърде заети да се наслаждаваме на многократни оргазми.

Лейла не можеше да отрече това. Но бе отклонение от въпроса.

— Бях с теб през целия ден в кантората, през цялата нощ в леглото. Мисля, че можеше да намериш удобен момент да поговорим.

— Разбира се. Но не пожелах.

— Защото искаше първо да разговаряш с Кал и Гейдж.

— Донякъде, защото винаги съм споделял всичко първо с тях. Навик от тридесет години не се променя за една нощ. — В гласа му се прокрадна леко раздразнение. — И главно защото не мислех за друго, освен за теб. Исках да мисля само за теб. Имам право на малко време за това, по дяволите. Теорията ми за Джайлс Дент не беше подходяща за прелюдия и определено не би ми хрумнало да говоря за човешко жертвоприношение след секс. Убий ме.

— Трябваше… Човешко жертвоприношение? Какво имаш предвид?

Телефонът звънна и Лейла измърмори, преди да посегне над бюрото му, за да вдигне.

— Добър ден, кантората на Фокс Б. О’Дел. Съжалявам, в момента при господин О’Дел има клиент. Да предам ли нещо? — Написа име и номер върху купчината листи. — Да, разбира се. Ще се погрижа. Благодаря ви. — Затвори. — Можеш да им се обадиш, когато приключим с това. Трябва да узная за какво говориш.

— Нова версия. Ан пише, че Дент е възнамерявал да извърши нещо, което никой друг пазител не е правил, и че ще бъде платена тежка цена. Пазителите са добрите, нали? Винаги сме гледали така на тях, на Дент. Те са белите души. Но дори белите души понякога навлизат в сива зона. Или се доближават до нея. Непрекъснато виждам това в своята гилдия. Виждам на какво са способни хората, когато са отчаяни, когато смятат, че целта оправдава средствата, когато нямат друг избор. Кървавите жертвоприношения са по-присъщи на другата страна. Обикновено.

— Еленът, който Куин е видяла в съня си през зимата с прерязано гърло на пътеката. Невинна кръв. В дневниците често става дума за това. Вече стигнахме до извода, че Дент е извършил жертвоприношение. Но ти говориш за човешко.

— Нима мислиш, че еленчето Бамби е било достатъчна жертва, за да му даде силата, с която е държал Туис окован триста години? Силата да предаде наследството си на мен, Кал и Гейдж? Този въпрос си зададох, Лейла. Според мен не е било достатъчно… — Замълча, защото дори сега му бе трудно да го проумее. — Казал е на Хестър да бяга. В нощта на седми юли хиляда седемстотин петдесет и втора, след като го е заклеймила като магьосник, той й е казал да бяга. Узнахме го чрез теб.

— Да, казал й е да бяга.

— Знаел е какво ще се случи. Не само че ще пренесе Туис в друго измерение за няколко века, а и на каква цена.