Той обхвана ханша й и я повдигна. Внезапният шок я накара да затаи дъх и инстинктивно да обвие крака около кръста му, когато Фокс се изправи с нея. Този път целувката бе дълбока и изучаваща.

— Наистина ми се вие свят — успя да промълви тя, когато я понесе на ръце.

— Така ще бъде още известно време. — В спалнята Фокс седна на леглото, притиснат между краката й. — Мислех първия път да бъде на свещи, но ще ги запазим за по-късно.

Прокара пръсти по раменете й, по меката вълна на красивия син пуловер, по малките перлени копчета отпред.

— Винаги изглеждаш съвършено. — Спусна се надолу по ръцете й, до лактите, и задържа дланите си там. — Имаш усет.

Докосна шията й с устни, леко я погъделичка със зъби и достигна до деколтето на прилепналата отдолу блуза.

Хареса му леката тръпка, която премина през нея, учестеното й дишане. И приятната руменина на лицето й, изписаното на него вълнение. Плъзна ръце по нейните и обхвана китките й през кашмира. Жадно навлезе с език в устата й, ненаситен за вкуса й, и заглуши тихите стонове на безпомощност, които напираха в гърлото й, докато сърцето й препускаше под дланта му.

Отдръпна се назад, съвсем леко, и с усмивка се вгледа в премрежените й очи.

— Ще запазим и това за по-късно — каза той и освободи ръцете й.

Взираше се в очите й, издърпвайки блузата нагоре. Взираше се в тях, докато пръстите му танцуваха по затоплената й кожа. Най-сетне сведе поглед и се наслади на гърдите й в разкошен сутиен от синя дантела.

— Да, винаги изглеждаш съвършено.

Посегна зад гърба й и разтвори ципа на полата й.

Струваше й се, че се носи през вода, топла и изпълнена с ухания. Ударите на сърцето й отекваха, бавни и силни, когато посегна към копчетата на ризата му, когато докосна стегнатите мускули на раменете, на гърдите и гърба му. При следващата целувка Фокс бавно я сложи по гръб върху леглото и водата отново я обгърна, топла, нежна и спокойна. Ръцете и устните му неуморно обхождаха тялото й. Беше беззащитна и срещу тях, и срещу собствените си пориви, и се предаде. Когато пусна гърдите й, тя се изви към него, завладяна от жадния допир на устните и езика му.

Той продължи да я изпълва с наслада, докато стигна до долната част на дантеленото бельо и го отстрани.

След миг Лейла бе увлечена в луд водовъртеж, който я теглеше към най-горещата точка. Издаде вик, сграбчвайки чаршафите при разтърсващия оргазъм. Докато задъхано изричаше името му, Фокс не спря. Новото издигане към върха бе като лудост.

Тялото й тръпнеше и се извиваше под неговото, изцеждайки и последните му капки самообладание. Отпусна се върху омотаните чаршафи, напълно безпомощна, на чезнещата вечерна светлина, която я обсипваше със златист блясък. Фокс отново обхвана ханша й и я повдигна, очите му отново срещнаха нейните. Остана съсредоточен в тях докато потъваше в нея и тя жадно го приемаше.

Заедно се носеха към върха на насладата и поривът го завладяваше.



Не знаеше дали може да помръдне, дали някога омекналите кости на тялото й ще станат достатъчно здрави, за да стои на крака. Но не я беше грижа.

Той лежеше отпуснат върху нея, тежестта му я притискаше, но и това нямаше значение. Приятно бе да усеща тази тежест, топлината му, ударите на сърцето му, които издаваха, че не е единствената изживяла този вълнуващ полет.

Бе очаквала да е нежен и забавен. Но не бе предполагала, че ще й дари това… вълшебство.

— Искаш ли да се отместя?

Гласът му звучеше пресипнал и леко сънен.

— Не особено.

— Господи, харесва ми така. По някое време ще стана да донеса виното и да поръчам нещо за вечеря.

— Не е нужно да бързаш.

— Имам въпрос. — Фокс потърка устни в бузата й. — Винаги ли носиш бельо в тон с тоалета си?

— Невинаги. Но често. Имам тази малка слабост.

— Харесва ми. — Той си заигра с лъскавата верижка на шията й. — Както и фактът, че сега си само с това и обиците, които все още са на ушите ти.

Наведе се да я целуне и докато устните им бяха слети, отмести ръце от верижката и потърка зърната на гърдите й с палци. Устните му се впиха в нейните, а от гърлото й се изтръгна стон.

— Надявах се да чуя това — прошепна той и отново се плъзна в нея, твърд като камък.

Очите й се отвориха широко.

— Как можеш… не трябва ли… О, господи!

— Толкова си нежна. Мека и влажна, и още по-чувствителна от преди. — Раздвижи се в нея, на бавни тласъци, които я караха да тръпне отново и отново. — Този път ще те отнеса по-далеч. Затвори очи, Лейла. Отпусни се и изживей това, което ти давам.

Нямаше избор, беше по-силно от волята й. Усещаше непоносима тежест в тялото си, докато в него изригваха хиляди малки вулкани. Той я докосваше и ръцете му събуждаха пориви, които бе мислила, че вече са укротени.

Отново полетя с него към блаженство, безкрайно и непознато.

— Не спирай. Моля те.

— Не и преди да стигнеш до края.

Когато това се случи, беше като спускане от небето, като свободно падане, което я остави без дъх.



Все още лежеше отпусната, когато Фокс й донесе чаша вино.

— Поръчах пица. Имаш ли нещо против?

Тя успя да кимне.

— Как… винаги ли се възстановяваш толкова бързо?

— Един от бонусите. — Фокс седна с кръстосани крака в леглото със своята чаша вино и закачливо наклони глава. — Куин не е ли споменавала? Хайде, зная, че вашият вид споделя подобни неща.

— Спомена… Всъщност каза, че е правила най-вълнуващия секс в живота си, ако това имаш предвид. И че бил… — странно бе да водят този разговор за приятелите си — … забележително издръжлив.

— След онази вечер знаеш колко бързо зарастват раните ни. Тук е почти същото.

— Ооо! — провлачено каза тя и утоли жаждата си с вино. — Хубав бонус.

— Любимият ми.

Той стана и запали свещите в стаята.

„Да, да, помисли си Лейла, наистина има страхотен задник.“ Косите му се спускаха в безпорядък около скулестото му лице. Златистите очи издаваха задоволство и изглеждаха леко сънени.

Искаше й се да го хапне като парче шоколад.

— Какъв е рекордът ти?

Фокс извърна глава към нея с широка усмивка.

— За колко време — една вечер, едно денонощие, един пропилян уикенд?

Над ръба на чашата, очите й го гледаха предизвикателно.

— Като за начало — една вечер, но се обзалагам, че с мен ще го подобриш.

Хапнаха пица в леглото. Когато стигнаха до пая, бе изстинал, но и двамата бяха толкова изгладнели, че нямаше значение. Слушаха песните на Би Би Кинг, а свещите излъчваха приятна светлина и ухание.

— Майка ми ги прави — каза Фокс, когато Лейла ги забеляза.

— Майка ти прави свещи, великолепни ароматни свещи, занимава се с керамика и рисува акварели.

— И плете. Или бродира, когато има настроение. — Той облиза соса от палеца си. — Ако можеше и да готви истинска храна, щеше да е безценна.

— Ти ли си единственият месояден в семейството?

— Баща ми грабва по някой „Биг Мак“ от време на време, и Сейдж се отклони от правия вегетариански път преди години. — Замисли се дали да не хапне още резен пица. — Реших да го направя.

— Кое?

— Да… да дам на Сейдж или по-скоро — на Пола, вълшебния еликсир.

— Ще им дадеш… О! — Лейла наклони глава. — Какво те накара да вземеш това решение?

— Просто си казах, че точно сега нямам планове да го използвам. А те са семейство. Щом мога да им помогна да бъдат щастливи, защо не?

— Защо не? — тихо повтори тя, обхвана лицето му с ръце и го целуна. — Ти си един на милион.

— Да се надяваме, че са ми останали един-два на милион, които ще свършат работата. Зная, че е странно да говоря за това при сегашните обстоятелства, но реших, че трябва да знаеш. Някои жени биха го намерили за откачено или шокиращо. Ти, изглежда, не го приемаш така.

— Мисля, че е чудесно.

Отново го целуна и в този миг телефонът звънна.

— Запомни тази мисъл. — Фокс се плъзна към ръба, за да вдигне слушалката на апарата до леглото. — Здравей. Да. — Отмести телефона и прошепна на Лейла: — Кал е. Не, ще го оставим за утре. Може да почака. Защото съм с Лейла — каза той, затвори и я погледна. — Тази вечер съм с Лейла.



Не бе имала намерение да остава за цялата нощ, но за нейна изненада, когато се събуди, през прозорците нахлуваше слънчева светлина.

— Господи! Колко е часът?

Понечи да се претърколи и да стане от леглото, но Фокс я придърпа обратно под тялото си.

— Сутрин е, рано е. За къде бързаш?

— Трябва да отскоча до дома и да се преоблека. Фокс! — Насмешка, възбуда и искрено удивление се бореха в нея, когато ръцете му се раздвижиха под завивките. — Престани.

— Снощи казваше друго. Преброи ли колко пъти? — Той се засмя и сля устни с нейните. — Отпусни се. Ще позакъснееш. Мога да те уверя, че шефът ти няма да има нищо против.