— Вярвам във втория шанс, но зависи… колко съм го обичала и колко скъпо съм го накарала да плати, преди да му го дам. И двете трябва да са по много.

— Така и предположих. Изпрати я при мен, когато дойде.

На бюрото си Лейла се замисли за влажните очи и прекрасните перли на Алис. За окървавеното лице на Фокс и болката, от която на него не бе останала и капка руменина. Спомни си как бе изглеждал с китара в ръце в шумния бар и как се бе втурнал към горящата къща, за да спаси три кучета.

Когато Шели влезе с насълзени от гняв и болка очи, тя я изпрати във вътрешния кабинет. И не престана да размишлява, докато отговаряше на телефонни обаждания и довършваше сутрешната работа, започната от Алис.

Шели излезе, леко подсмърчайки, но в очите й имаше нещо, което не бе проблясвало в тях при пристигането й. Имаше надежда.

— Искам да те попитам нещо.

„Отново същият въпрос“, помисли си Лейла.

— Какво има?

— Ще ме сметнеш ли за пълна глупачка, ако позвъня на този номер? — Шели показа една визитка. — Ако си уговоря час при брачен консултант, който според Фокс е много добър? Ако дам на онзи идиот Блок последен шанс за опит да изгладим нещата помежду си?

— Ще си пълна глупачка, ако не направиш всичко възможно да получиш това, което желаеш най-силно.

— Не зная защо искам да бъда с този мъж. — Шели сведе поглед към визитката в ръката си. — Може би това ще ми помогне да разбера. Благодаря, Лейла.

— Късмет, Шели.

„Какъв смисъл има аз да се държа като пълна глупачка“, запита се Лейла. Преди да затъне в съмнения и колебания, решително стана от бюрото си и тръгна към кабинета на Фокс.

Той чаткаше на клавиатурата със смръщени вежди. Тихо промърмори нещо, когато Лейла застана до бюрото.

— Е, добре — каза тя. — Ще спя с теб.

Пръстите му се спряха. Той вдигна глава и се взря в очите й.

— Чудесна новина. — После се завъртя на стола си и се обърна с лице към нея. — Точно сега ли?

— За теб е лесно, нали?

— Всъщност…

— Кажи просто: Да, хайде.

— Мисля, че при тези обстоятелства е излишно да изтъквам, че съм мъж.

— Нямам предвид това. — Тя разпери ръце и се завъртя с танцова стъпка. — Сигурно си възпитаван да гледаш на секса като на нещо естествено, проява на човешката природа и дори физически израз на близостта между зрели хора.

Фокс замълча за миг.

— А не е ли така?

Лейла застана срещу него и направи жест на отчаяние.

— Аз съм възпитавана да мисля за това като за огромна и важна крачка, свързана с отговорност и последици. За мен секс и интимност са синоними и човек не бива просто да се хвърля в леглото само защото е загорял за секс.

— Но все пак ще спиш с мен.

— Това казах, нали?

— Защо?

— Защото Шели ще се обади на брачния консултант. — Лейла въздъхна. — Защото свириш адски добре на китара и зная, без да броя, че ще пуснеш още един долар в онази касичка следващия път, когато изругаеш. Защото Кал е казал на Куин, че няма да повдигнеш обвинение срещу Блок.

— Всичко това са основателни причини да бъдем приятели — замислено отбеляза Фокс, — но не и да правим секс.

— Имам предостатъчно причини да искам да спя с теб — каза тя с толкова делови тон, че му бе трудно да сдържи усмивката си, — между които и фактът, че имаш страхотен задник и поглед, с който сякаш ме разсъбличаш. Просто те желая. Затова ще правя секс с теб.

— Както казах, чудесна новина. Здрасти, Сейдж, как я караш?

— Доста добре. Извинявайте, че ви прекъсвам.

Потръпвайки от главата до петите от срам, Лейла се обърна. Жената, която стоеше на прага, имаше широката усмивка на рода О’Дел. Косите й бяха подстригани на къса черта и грееха в огненочервено около красиво лице със златистокафяви очи.

— Лейла, това е сестра ми Сейдж. Сейдж, това е Лейла.

— Приятно ми е. — С прилепнали дънки и стилни ботуши, Сейдж се приближи и й подаде ръка.

— На мен също. Е, ще изляза да поблъскам главата си в стената няколко минути. Извинете ме.

Сейдж се загледа след нея, а после се обърна към брат си.

— Готино парче.

— Престани. Караш ме да се чувствам неловко, като зяпаш жената, по която си падам. Освен това си обвързана.

— Обвързването не ни прави слепи. Здравей.

Тя разтвори обятия.

Фокс стана, прегърна я и бързо я завъртя във въздуха.

— Мислех, че ще се видим при Спероу.

— Да, но първо исках да намина.

— Къде е Пола?

— На срещата, която ни даде повод да долетим на изток. Във Вашингтон. Ще пристигне по-късно. Нека те огледам, Фокси Локси.

— И аз теб, Магданозке.

— Все още ли си доволен от адвокатската работа в малкия град?

— Все още ли си лесбийка?

Тя се засмя.

— Добре, стига толкова. Трябваше да дойда по-късно, когато не правиш секс с офис мениджърката си.

— Мисля, че това се отлага поради доста конфузни обстоятелства.

— Дано не съм провалила всичко.

— Ще оправя положението. Мама каза, че не знаете точно колко време ще останете.

— Не знаем. Зависи. — Сейдж въздъхна. — Зависи от теб.

— Двете с Пола сте решили да защитавате правата на лесбийките в малкия град и да станете мои партньорки?

Той извади две кутии кока-кола.

— Не. Но има нещо общо с партньорство, зависи какъв смисъл влагаш.

Фокс й подаде напитката.

— Какво сте намислили, Сейдж?

— Ако си зает, може да поговорим довечера. Да пийнем по нещо.

„Нервна е“, забеляза той, а Сейдж рядко се нервираше.

— Имам време.

— Ето за какво става дума, Фокс. — Тя заудря с пръсти по кутията, докато крачеше из кабинета. — С Пола решихме да имаме дете.

— Добре. Страхотно. Как ще стане това? Ще се обадите на агенция „Пенис под наем“? Или някъде са открили магазин за сперма?

— Не ставай гаден.

— Извинявай, но човек не може да не се пошегува с това.

— Ха-ха! Дълго мислихме и разговаряхме. Всъщност искаме две деца. И решихме за първото Пола да забременее. После, за второто, аз ще съм на ред.

— Ще станете страхотни родители. — Той протегна ръка и закачливо дръпна косата й. — Децата ви ще бъдат късметлии.

— Надяваме се. Ще се постараем. За да предприемем първата стъпка, ни е нужен донор. — Сейдж се обърна с лице към него. — Искаме да бъдеш ти.

— Моля? Какво?

Кока-колата, за щастие все още неотворена, се изплъзна от ръцете му.

— Зная, че искаме твърде много и е странно. — Сейдж пъргаво се наведе, вдигна кутията и му я подаде, докато той я зяпаше с ококорени очи. — Няма да се разсърдим, ако откажеш.

— Защо? Искам да кажа, тъпите шеги настрана, но нали съществуват банки за тази работа. Ще имате избор.

— Има доста добри места, където донорите са внимателно подбирани и можем да търсим определени качества. И това е възможност, но далеч не първата. С теб имаме една и съща кръв, Фокс, едни и същи гени. Така ще чувстваме бебето по свое.

— Ами Ридж? Вече се е доказал на този фронт.

— Това е една от причините да ми се струва нередно да помоля него. Колкото и безумно да го обичам, с Пола се спряхме на теб. Нашият Ридж е мечтател, художник, поетична душа. Ти си човек на действието, Фокс. Винаги се стараеш да постъпваш както е най-добре за всички и успяваш. Освен това с теб сме по-близки по характер и външност. Един и същ цвят на очите и косата. — Тя докосна своята. — Реших да бъда червенокоса, но под боята естественият ми цвят е като твоя.

Фокс осъзна, че все още го смущава терминът „донор“.

— Малко съм озадачен, Сейдж.

— Сигурно. Ще те помоля да си помислиш. Не бързай да отговаряш, защото е нужен сериозен размисъл. Когато решиш, ако отговорът е „не“, ще те разберем. Все още не съм казала на никого от семейството, така че няма да те подложат на натиск.

— Оценявам това. Слушай, чувствам се странно поласкан, че вие с Пола… искате да ви стана донор. Ще помисля.

— Благодаря ти. — Сейдж потърка буза в неговата. — Ще се видим на обяд.

Когато сестра му излезе, Фокс остана с поглед, втренчен в кутията кока-кола в ръцете си, а после я прибра обратно в малкия хладилник. Нямаше нужда от допълнителен стимул. Едно по едно, реши той и отиде при Лейла.

— Сестра ти се държа много приятелски, сякаш не ме е чула да заявявам, че ще спя с брат й.

— Може би защото е възпитавана, че сексът е нещо естествено, проява на човешката природа. А и си има свои грижи.

— Зряла жена съм, необвързана и здрава. — С предизвикателно движение, Лейла тръсна коси назад. — Казвам си, че няма причина да се срамувам, защото… Какво има?