Тя отвори кутията и я сложи между ръцете му. Гласът й бе тих, но спокоен, когато проговори:

— Китката ти е счупена.

— Не за дълго.

Фокс отпиваше първата отчаяна глътка, когато Кал дотича и изруга.

— Лейла, донеси вода и няколко кърпи да го измием. — Приклекна, слагайки ръка върху бедрото на Фокс. — Много ли е зле?

— Отдавна не ме бяха подреждали така.

— Напър?

— Косвено.

— Куин — заговори Кал, не откъсвайки поглед от нея, — обади се на Гейдж. Ако не е тръгнал, кажи му да побърза.

— Ще донеса лед. — Тя извади формичката от камерата. — Сибил…

— Аз ще се обадя. — Но Сибил първо се наведе и леко докосна окървавената буза на Фокс с устни. — Ще се погрижим за теб, сладур.

Лейла донесе леген и кърпа.

— Боли го. Можем ли да му дадем нещо обезболяващо?

— Човек трябва да го преживее, дори да извлече полза. Добре е тримата да сме заедно. — Очите на Кал не преставаха да се взират във Фокс. — Кажи ми какво знаеш.

— Три счупени ребра от лявата страна… едното вече е право, второто зараства…

— Добре.

— Жените трябва да излязат. — Фокс стисна зъби при нов пристъп на болка. — Кажи им да излязат.

— Никъде няма да ходим.

Внимателно и ефективно, Лейла започна да почиства лицето му със студената влажна кърпа.

— Ето, скъпи.

Куин задържа торбичка с лед върху подутия му клепач.

— Открих Гейдж на мобилния. — Сибил забързано се върна. — Вече е в града. Ще пристигне всеки момент.

Тя се спря и въпреки ужаса си от състоянието на Фокс с удивление забеляза как синините на врата му постепенно избледняват.

— Здравата ме халоса — промълви Фокс. — Не мога да се съсредоточа, не мога да открия къде, но някъде имам кръвоизлив. Вероятно и мозъчно сътресение. Не мога да разсъждавам ясно.

Кал продължаваше да го гледа втренчено.

— Първо се съсредоточи върху сътресението. После ще възстановиш всичко останало.

— Опитвам се.

— Оставете на мен. — Лейла пъхна окървавените дрехи в ръцете на Сибил, преди да коленичи до краката на Фокс. — Ще видя какво става, ако ме допуснеш. Но трябва да ми позволиш да видя болката, за да мога да ти помогна да я откриеш, да я победиш. Свързани сме. Мога да помогна.

— Не и ако откачиш. Не забравяй. — Той затвори очи и отвори съзнанието си за нея. — Само главата. Сам ще се справя с останалото, когато проясня ума си.

Фокс почувства шока, ужаса, а после и състраданието й. Бе като топла, нежна ласка. Лейла го поведе натам, където трябваше да стигне, също както го бе довлякла до стола.

Там болката бе неистова и обсебваща, като чудовище с остри зъби и тънки нокти. Те хапеха и се врязваха дълбоко. Разкъсваха. За миг стана плах, понечи да се отдръпне, но тя го побутна напред.

Нечия ръка обхвана изпотения му юмрук и той знаеше, че е Гейдж.

Отворен за себе си и за останалите, Фокс яхна болката като вълна и се понесе по горещия й разтърсващ гребен — знаеше, че така трябва. Когато тя отслабна достатъчно, за да може отново да проговори, бе плувнал в пот.

— Стой настрана сега — каза той на Лейла. — Отдалечи се. Твърде много е, твърде бързо.

После продължи да се бори с болката. Кости, мускули, органи. И без срам се вкопчи в ръцете на Гейдж и Кал. Когато най-мъчителната част отмина и най-сетне спокойно си пое дъх, спря да напряга волята си. Собственият му организъм щеше да свърши останалото.

— Няма страшно. Добре съм.

— Не изглеждаш добре.

Той погледна Сибил и видя следи от сълзи по бузите й.

— Другите рани са повърхностни. Сами ще зараснат.

Когато тя кимна и извърна глава, Фокс погледна Лейла. Очите й бяха влажни, но за негово облекчение, от тях не се стичаха сълзи.

— Благодаря.

— Кой ти го причини?

— Това е въпросът — отбеляза Гейдж с дрезгав глас, изправи се и тръгна към печката за кафе. — А вторият е кога ще му го върнем тъпкано.

— Бих искала и аз да участвам.

Сибил извади чаша за Гейдж, сложи ръка върху неговата и я притисна.

— Беше Блок — каза им Фокс, когато Куин донесе още вода, за да почистят заздравяващите рани и драскотини по лицето му.

— Блок Кьолер? — Гейдж откъсна поглед от ръката си, все още затоплена от дланта на Сибил, която сега стоеше на две крачки от него. — Защо, по дяволите?

— Напър му втълпил, че чукам жена му.

Кал поклати глава.

— Щом Блок е толкова глупав, че може да вярва на онова нищожество, значи е кръгъл идиот. Ако наистина е повярвал, бих си го представил да налита на бой и дори да ти нанесе някой и друг удар. Но, братко, той едва не те е убил. Това не е просто…

Фокс бавно отпи глътка кока-кола, разбирайки, че не може да заблуди Кал.

— То беше там. Малкото копеле. На отсрещната страна на улицата. Цялото ми внимание беше насочено към Блок, защото усещах, че иска да ме направи на пихтия, и отначало не се досетих. Но го съзрях в очите на Блок, върху лицето му. Заразата. Ако Уейн не бе дошъл, нямаше само да ме пребие. Щях да съм мъртъв.

— По-силно е. — Куин притисна рамото на Кал. — Станало е по-силно.

— Трябваше да го предвидим. Този път всичко е с голяма сила. Каза, че Уейн е дошъл. Какво направи?

— Отначало изпаднах в безсъзнание. Когато се опомних, Уейн беше оковал Блок и го бе заключил в колата. Каза, че се наложило да го нокаутира, за да го завлече там. Сам. Изглеждаше разтревожен, малко ядосан и доста объркан. Не беше повлиян от онова създание.

— Може би не е успяло да го обсеби. — Лейла стана и отнесе кървавата вода до мивката, за да скрие треперещите си ръце. — Мисля, че ако можеше, щеше да го стори. Ти каза, че Блок се е опитал да те убие. То не би искало полицията или някой друг да му попречи.

— Едно по едно. — Възвърнала самообладанието си, Сибил присви устни. — Това не е добра новина, но не е и твърде лоша. — Тя започна да разресва мокрите сплъстени коси на Фокс. — Окото ти оздравява. Отново си красив, почти колкото преди.

— Какво ще правиш с Блок? — попита Куин.

— Ще отида да поговоря с него и с Уейн по-късно. Точно сега искам само да взема душ, ако вие, дами, нямате нищо против.

— Ще те придружа до горе.

Лейла му подаде ръка.

— Трябва да поспиш — каза Кал на приятеля си.

— Вероятно душът ще бъде достатъчен.

— Възстановяването след нещо толкова сериозно е изтощително. Знаеш това.

— Ще започна с душа.

Фокс излезе с Лейла. Болката все още хапеше, но зъбите й бяха притъпени, ноктите — изпилени.

— Ще изпера дрехите ти, докато си в банята — каза тя. — Тук има няколко неща на Кал, които ще ти станат. И без това дънките ти са съсипани.

Фокс погледна към съдраните си окървавени „Ливайс“.

— Съсипани? Просто са малко скъсани.

Лейла опита да се усмихне, докато вървяха нагоре по стълбите, но не намери сили.

— Боли ли все още?

— На повечето места — леко.

— Тогава…

Тя се завъртя на горната площадка и го прегърна.

— Вече всичко е наред.

— Определено не е. Нищо не е наред. Затова няма да те пусна, докато не почувствам, че мога да го понеса.

— Досега се справяше добре. — Той повдигна ръка и погали косите й. — Дръж се.

Осъзнавайки, че трябва да е силна заради него, Лейла се отдръпна назад и обхвана лицето му с длани. Лявото му око изглеждаше зачервено и премрежено, но отокът почти бе изчезнал. Тя целуна клепача, бузите и слепоочията му.

— Изплаших се до смърт.

— Зная. Това се нарича героизъм, нали? Да правиш каквото трябва, когато си изплашен до смърт.

— Фокс… — Този път Лейла нежно го целуна по устните. — Сваляй дрехите.

— От седмици чакам да чуя тези думи от теб.

Най-сетне успя да предизвика усмивката й.

— И влизай под душа.

— Още по-добре.

— Ако искаш някой да изтърка гърба ти… ще изпратя Кал.

— И мечтите ми стават на пух и прах.

Лейла развърза обувките му, докато бе седнал на ръба на ваната, и му помогна за ризата и дънките с отчайващо сестринска грижовност. Когато Фокс остана по боксерки, тя каза:

— О, Фокс!

Тонът й издаде, че това не е израз на възхищение от мъжествената му физика, а на съжаление заради множеството контузии по нея.

— Когато има толкова сериозни вътрешни наранявания, външните зарастват последни.

Тя само кимна, отнесе дрехите му и го остави в банята.

Беше божествено — горещата вода, приятно гъделичкащите струи… Фокс се предаде на блаженството да се чувства жив. Остана под душа, подпирайки се с ръце на стената, докато водата стана хладка и болката сякаш изтече с нея. Старателно сгънати дънки и пуловер го чакаха върху плота, когато излезе. Успя да ги облече с няколко прекъсвания, за да изчака, докато леките пристъпи на световъртеж отминат. Щом забърса запотеното огледало над мивката и погледна лицето си, все още избледняващите синини, зачервеното око и незарасналите напълно драскотини, трябваше да признае, че Кал е прав, както обикновено.