— По това ли си падам?

Развеселен, Фокс се облегна на Лъмп и се вгледа в профила на Гейдж.

— Точно твой тип е, с неочакваната добавка на градска изтънченост. Само дано не си изпатиш.

— Защо мислиш, че ще си изпатя? — Когато Гейдж не отговори, Фокс нервно се раздвижи. — Онова стана преди седем години, а и Карли нямаше вина за случилото се. Лейла е част от тази история, Карли не беше. Или поне не трябваше да бъде.

— Нима фактът, че тя е замесена, те безпокои? — попита Гейдж. — Вие двамата сте свързани, както Кал и Куин. Кал вече избира порцеланови съдове за бъдещия им дом.

— Така ли?

— Образно казано. Сега ти се увърташ около Лейла и очите ти стават като на кокер шпаньол винаги когато е достатъчно близо, за да я подушиш.

— Ако ще бъда куче, предпочитам порода грейт дейн. Те имат достойнство. Но не, не ме безпокои. Чувствам каквото чувствам. — Долови лека усмивка. Не можеше да не я забележи. И това го накара също да се усмихне, като брат на брат. — Но теб те безпокои. Кал и Куин, аз и Лейла. Оставате ти и Сибил. Боиш се, че съдбата ще се намеси? Че ще получиш ритник в задника? Да поръчам ли кърпички с монограм?

— Не съм обезпокоен. Преценявам шансовете си във всяка игра… и участниците.

— Третата участничка в тази е горещо парче.

— Срещал съм и по-горещи.

Фокс изсумтя, обръщайки се към Лъмп.

— Бил срещал и по-горещи.

— Освен това не е мой тип.

— Не знаех, че има жена, която да не е твой тип.

— Сложните не са мой тип. Ако се овъргаляш в чаршафите с жена със сложен характер, лошо ти се пише на сутринта. Предпочитам нещо по-просто. — Гейдж се усмихна на Фокс. — При това в изобилие.

— Със сложна жена има повече тръпка. Ти обичаш тръпката.

— Не от този род. Простите неща крепят човека. А когато ги има в изобилие, би преживял всичко. Залагам на количеството, като се има предвид, че може да не доживеем до следващия си рожден ден.

Фокс протегна ръка и приятелски перна Гейдж с юмрук по рамото.

— Винаги успяваш да повдигнеш настроението ми с тази своя светла, оптимистична нагласа.

— От какво се оплакваш? Ще хапнеш, ще пийнеш и може би ще ти излезе късметът с Лейла, а аз ще трябва да се задоволя с нещо газирано и пошла музика в претъпкан бар в Уест Вирджиния.

— Може да ти провърви. Сигурно ще има поне една простовата жена в бара.

Гейдж се замисли, докато спираше до бордюра пред бара.

— Ето това е.



Плановете ми не бяха точно такива, помисли си Фокс. Беше се надявал да поседне с Лейла в някой отдалечен ъгъл, където музиката не звучи толкова силно, че да се налага да я надвикват. Кратко опознаване и сближаване, може би страстен танц, и ако всичко върви по вода, размяна на закачки в пикапа, докато накрая тя се озове в леглото му.

Струваше му се адски добър план, позволяващ достатъчно гъвкавост.

Вместо това седеше притиснат между още петима души на маса за четирима, пиеше бира и хапваше начос, докато от джубокса гърмеше посредствено кънтри.

И от всички страни отекваше гръмогласен смях.

Засвири жива музика и не бе никак лоша. Петте момчета, които едва се побираха на подиума, се справяха доста добре. Той ги познаваше и в прилив на щедрост ги почерпи по едно питие в почивката.

— Чия беше идеята да дойдем тук? — попита Куин. — Страхотна идея. А аз дори не пия.

— Моя, в интерес на истината. — Фокс чукна чашата й с безалкохолно с бирата си. — Често ми хрумват гениални идеи.

— Концепцията беше твоя — поправи го Лейла, — а предложението дойде от мен. Но си прав. Барът е страхотен.

— Особено ми харесва онзи часовник с Бети Пейдж3. — Сибил посочи към него.

— Познаваш Бети Пейдж? — учудено попита Гейдж.

— Зная доста за нея. Сензация от петдесетте, превърнала се в култова икона, донякъде, защото била замесена в щатско разследване… за порнография… според мен, чист лов на вещици.

— Сибил е имала лична среща с нея.

Куин отпи от газираната си напитка.

Гейдж надникна над чашата си.

— Не ме занасяй.

— Помогнах с проучвания при написването на сценарии за биографичния филм, който излезе преди няколко години. Била е забележителна отвсякъде. Почитател ли сте, господин Търнър?

— Всъщност, да. — Той отпи глътка безалкохолно, вперил изпитателен поглед в Сибил. — Имаш разностранни интереси.

Появи се характерната й бавна котешка усмивка.

— Обичам разнообразието.

Когато музикантите отново тръгнаха към подиума, двама от тях се спряха до масата им.

— Искаш ли да забиеш едно парче с нас, О’Дел?

— Справяте се добре и без мен, приятели.

— Ти свириш? — Сибил го смушка в рамото.

— Задължително условие в семейството.

— Тогава върви да посвириш, О’Дел — побутна го тя. — Настояваме.

— Няма да зарежа питието си тук.

— Не ни принуждавай да предизвикаме скандал. Способни сме. Кю?

— О, да. Фокс! — извика тя. — Фокс, Фокс, Фокс…

Всеки път изричаше името му по-силно.

— Добре, добре.

Когато той стана, Куин пъхна два пръста между устните си и подсвирна.

— Укроти момичето си.

— Не мога. — Кал само се усмихна. — Харесвам ги диви.

Фокс поклати глава, повдигна една китара от поставката и размени няколко думи с музикантите, докато окачаше ремъка на рамото си.

Сибил се наведе към Лейла.

— Защо китаристите са толкова секси?

— Мисля, че е заради ръцете.

Неговите определено знаеха какво правят, когато се обърна, затактува с крак и започна със сложен риф.

— Тежкар — промърмори Гейдж и накара Сибил да се засмее.

Зазвуча „Лей Даун Сали“, очевидно любим хит на клиентелата. Лейла не можеше да отрече, че през нея пробягна тръпка, когато той се наведе към микрофона и добави вокал.

Изглежда подобаващо, помисли си тя. Изтъркани дънки на стегнат задник, леко разтворени крака в поизносени ботуши, разрошени коси около чаровно лице. И тези тигрови очи, които срещнаха погледа й и я накараха да настръхне от главата до петите.

Сибил се приближи, докато устните й се озоваха на сантиметър от ухото на Лейла.

— Много е добър.

— Да, дяволски. Мисля, че съм загазила.

— Точно в този миг ми се иска да бях на твое място.

Тя отново се засмя и се облегна назад на стола си, когато песента свърши и в бара гръмнаха аплодисменти.

Фокс поклати глава и остави китарата.

— Още! — извика Сибил. — Бис!

Фокс продължи да поклаща глава, докато сядаше на масата.

— Ако забия още едно, трудно ще изтръгнат китарата от ненаситните ми ръце.

— Защо не си станал рок звезда вместо адвокат? — попита Лейла.

— Рок звездите работят твърде много. — Музиката отново зазвуча, а той се наведе към Лейла. — Устоях на изкушението да изсвиря парчето на Клептън. Реших, че е твърде предсказуемо. Колко момчета са те сваляли с „Лейла“ през годините?

— Доста.

— Така и предположих. Индивидуалист съм. Никога не залагам на предсказуемото.

„О, да, помисли си тя, когато й се усмихна. Здравата съм загазила.“

Десета глава

Дъждът се задържа изнервящо дълго, до мрачното ветровито утро, в което на човек му се искаше само да спи на топло. И Фокс не би станал от леглото, ако не бе записал издирване на демони в графика си за неделната сутрин, помисли си той, докато затваряше вратата на апартамента след себе си.

Въпреки влажния въздух предпочете да измине няколкото преки до квартирата на Лейла пеша. Както жонглирането, разходките му даваха време за размисъл. Очевидно другите жители на Холоу не споделяха възгледа му или нямаха за какво да размишляват. Колите пред „При мамчето“ и „Кофи Толк“ бяха паркирани броня до броня, с мокри стъкла и стичаща се от калниците вода. Навярно вътре в заведенията хората хапваха от специалитета за закуска, доливаха чашите си с кафе и мърмореха за неспиращия дъжд и вятър.

Фокс огледа новата врата на книжарницата отсреща и си каза: „Добра работа, тате“. Също както Лейла, спря погледа си върху табелата „Ликвидация“ на магазинчето за сувенири. Нищо не можеше да се направи по въпроса. Друга фирма щеше да се нанесе там. Джим Хокинс щеше да намери други наематели, които да пребоядисат стените и да напълнят помещението със стока. Щеше да се появи табела „Голямо откриване“ и да заприиждат клиенти, за да разглеждат. Въпреки промяната хората щяха да продължат да закусват в гостилницата, да спят у дома в дъждовно неделно утро или да подканват децата си да се облекат за църква.

Но нещата щяха да се променят. Този път, когато дойдеха Седемте, тримата щяха да бъдат по-подготвени за сблъсъка с Голямото зло. Нямаше само да попиват кръвта, да потушават пожарите и да заключват беснеещите, докато лудостта отмине.