— Действай.

Тя стоеше приведена, с глава в хладилника, когато Фокс влезе след нея. Щом на един мъж можеше да му хрумне, че задникът на една жена изглежда секси с широки, провиснали бермуди, това несъмнено означаваше, че е загазил, реши той.

— Помислих си, че мога да ти помогна.

Тя се обърна към него с пакет нарязано американско сирене, голямо парче бекон и два домата в ръце.

— Сетих се за тостери със сирене, бекон и домат. Може би и бърза салата със спагети, ако се намират продукти, с които да я забъркам. Ще се справя сама.

— Значи искаш да се разкарам.

— Не. — Лейла стовари продуктите върху плота. — Не съм сърдита. Имам твърде много грижи, за да мисля за това. Можеш да провериш дали дрехите са изсъхнали, и да се измъкна от тези панталони и да заприличам на себе си.

— Разбира се. Но и така изглеждаш добре.

— Не.

— Защото не се виждаш отстрани. — Преценявайки настроението й, той направи крачка напред. — Мога да режа домати на тънки резени. Всъщност това е едно от най-забележителните ми умения. И още нещо. — Продължи бавно да пристъпва срещу нея, докато гърбът й докосна плота и тя се подпря с две ръце на него. — Зная къде Кал държи спагетите.

— Което те прави незаменим в кухнята.

— Не, надявам се. Лейла… — Фокс не сваляше очи от лицето й. — Няма да ти казвам какво да мислиш или чувстваш или кога да извадиш тези мисли и чувства от сандъка, в който ги държиш заключени. Но мисля за теб. Имам чувства към теб. За разлика от рязането на домати прикриването на мисли и чувства не е сред забележителните ми умения.

— Страхувам се от теб.

Лицето му застина от внезапен и разтърсващ шок.

— Какво? От мен? Никой не се страхува от мен.

— Определено не е вярно. Заместник-шерифът Напър се бои от теб. Това е една от причините да те тормози. Но говоря за нещо различно. Аз се страхувам, защото ме караш да изпитвам чувства и да искам неща, за които не зная дали съм готова. Може би щеше да е по-лесно, ако ме притискаше, ако бързаше да ме грабнеш и отнесеш, защото тогава нямаше да нося отговорност за избора си.

— Бих могъл да опитам.

— Няма да го направиш. Не си устроен така. Любовните връзки са партньорства, сексът е акт на взаимно съгласие. Така си възпитаван, откакто се помниш, такъв си. И това е едно от нещата, които ме привличат и същевременно правят положението по-трудно.

Сложи ръка на гърдите му и леко го побутна. Когато Фокс се отдръпна назад, тя се усмихна на инстинктивната му реакция, която потвърди думите й.

— Страхувам се от теб — продължи Лейла, — защото си готов да се втурнеш в горяща сграда, за да спасиш куче. Защото пожела да поемеш моя дял от болката и травмата. Беше прав. Такава е природата ти. Не постъпи така само заради мен. Би сторил същото и за Кал или Гейдж, Куин или Сибил. Ти си пълна загадка. Страхувам се от това, което си, защото никога не съм познавала човек като теб. И се страхувам, че ще се предам на изкушението, а после ще те загубя, именно защото си такъв, какъвто си.

— Не предполагах, че съм толкова страшен.

Тя се обърна, взе един нож и го сложи върху дъската за рязане.

— Нарежи доматите.

После отвори шкафа и сама намери спагетите. Докато тършуваше за тиган, телефонът на Фокс звънна. Той се взря в дисплея.

— Здравей, мамо. Да. Така ли? — Фокс остави ножа и се облегна на плота. — Кога? Сериозно? Разбира се, разбира се. — Отмести телефона и прошепна на Лейла: — Сестра ми и партньорката й ще дойдат тези дни. Какво? — продължи Фокс телефонния разговор. — Не, няма проблем. А, слушай, докато си на линия… Днес бяхме във фермата, аз и останалите. Рано сутринта. Стана нещо…

Замълча и се оттегли в съседната стая.

Лейла се усмихна, докато слушаше приглушения му глас. „Да, такъв е по природа“, помисли си тя, наливайки вода за спагетите. Можеше да хукне да спасява кучета. И да обяснява на мама или татко защо е изкъртил камък от старата постройка в двора им.

Нищо чудно, че почти бе влюбена в него.

Дъждът продължи и през влажния навъсен следобед. Нахраниха се, преди по общо съгласие да се прехвърлят в хола, където Куин продължи да чете до камината.

Лейла почти се унесе, заслушана в ромона на дъжда, пращенето на цепениците в огъня, гласа на Куин, която изричаше думите на Ан. Седеше сгушена в креслото си, вече облечена със своите затоплени дрехи, и отпиваше чай, а Фокс и Лъмп лежаха изтегнати на пода до нея.

Ако можеше да направи снимка, щяха да изглеждат просто като приятелска компания на топло в дъждовен ден, в хладния прозорец между зимата и пролетта. Куин — с книгата в ръце, Кал — до нея на дивана. Сибил се бе свила на кълбо като мързелива котка в другия край, а Гейдж се протягаше на стола си и пиеше поредната чаша кафе.

Но когато Лейла се вслуша в думите, картината пред очите й се промени. Видя друга млада жена да стъкмя огън в огнище, с разпилени по гърба златисти коси. Почувства болката в сърце, престанало да бие преди векове.

Очаквам дете. Това ме изпълва с толкова радост и толкова мъка.

„Радост заради новия живот, който е носела в себе си, помисли си Лейла. Мъка, защото зачеването на този живот е било знак за наближаващия край на времето й с Джайлс.“ Представи си как Ан приготвя вечеря, носи вода от потока, пише първия дневник с подвързия, която Джайлс е ушил от кожа, обработена от самия него. Пишеше за обикновени неща, за обикновени дни. Страница след страница — прости човешки преживявания.

— Дотук съм — провлачено каза Куин. — Някой друг може да продължи, но истината е, че умът ми отчаяно се нуждае от почивка. Не бих издържала дори да слушам как някой чете.

Кал разтри раменете й и тя се протегна с очевидно облекчение.

— Ако се опитваме да поемем твърде много наведнъж, може би нещо ще ни убегне.

— Тази част е пълна с всекидневни подробности. — Сибил раздвижи ръката, с която пишеше. — Той я обучава, показва й прости магии. Билки, свещи, използване на собствената й сила. Жадно е поглъщала всичко. Изглежда очевидно, че не е искал да я остави без оръжия, без защита.

— Животът на първите заселници е бил тежък — отбеляза Фокс.

— Мисля, че животът е бил най-важното — добави Лейла. — Обикновеният живот. Всички чувстваме това, както неведнъж сме споменавали. Обикновените неща, заради тях водим тази битка. Мисля, че е пишела за тях толкова често, защото го е осъзнавала. Или е чувствала нужда да си го напомня, за да може да се изправи срещу онова, което я очаква.

— Прочетохме почти половината от първия дневник. — Куин отбеляза страницата, преди да го затвори. — До тук не е споменала какво точно я очаква. Или все още не й е разкрил, или не е искала да пише. — Куин широко се прозина. — Гласувам да се приберем по домовете си и да подремнем.

— Те могат да си тръгнат. — Кал се наведе и потърка нос в шията й. — Ние ще подремнем тук.

— Глупав евфемизъм за секс в дъждовен ден, а и вие правите предостатъчно секс. — Сибил измъкна крака си и леко срита Кал. — Другата възможност е някаква форма на забавление. Без покер — каза тя, преди Гейдж да проговори.

— Сексът и покерът са двете най-висши форми на забавление — отбеляза той.

— Аз нямам нищо против която и да е от тях, но трябва да има нещо, което група млади, привлекателни хора да могат да правят тук. Не искам да обидя „Боул-а-Рама“, Кал, но сигурно има друго място, където може да се намери алкохол и може би музика и вредна храна.

— Всъщност… О! — Лейла се озъби срещу Фокс, когато той я щипна по крака. — Всъщност — започна тя отново — Фокс спомена за заведение, което ми се струва подходящо. Бар отвъд реката с жива музика в събота вечер.

— Значи отиваме там. — Сибил скочи на крака. — Кой ще се жертва да шофира? Номинирам Куин от наша страна.

— Втори глас за нея — обади се Лейла.

— Ооо!

— Ти получаваш секс — напомни й Сибил. — Възражения не се приемат.

— Гейдж.

Фокс имитира пистолет с палеца и показалеца си.

— Както винаги — каза Гейдж.

Въпреки бързо постигнатото съгласие бяха нужни тридесет минути за жизненоважни неща като грим и прически. После възникна спор кой при кого да се вози, усложнен от факта, че Кал упорито отказа да остави Лъмп без надзор.

— Онова същество нападна кучето ми веднъж, може да го нападне отново. Където и да отида, Лъмп идва с мен. Освен това ще пътувам с половинката си.

Наложи се Фокс да се натъпче в пикапа на Кал с Гейдж зад волана и Лъмп отзад.

— Защо не може да се вози по средата? — попита Фокс.

— Защото ще ме олигави, ще се разхвърчат косми и ще мириша на куче.

— Аз нямам нищо против.

— Твой проблем, синко. — Гейдж хвърли поглед към него. — Има за какво да се тревожиш, защото на хубавата брюнетка едва ли ще й бъде приятно да я прегръщаш, целият в кучешки лиги и ухаещ на одеколон „Лъмп“.

— Досега не се е оплакала.

Фокс протегна ръка да спусне стъклото и Лъмп провря нос навън, душейки.

— Не бих те упрекнал, че си падаш по нея. Има стил, ум и скрита смелост, които несъмнено те привличат.