— Първо трябваше да отстраним нещо. Още веднъж? — каза той на Лейла. — Отвори съзнанието си.

Кожата й изгаряше, отвътре и отвън, но кимна. Тя напрегна волята си да остави настрана своите и неговите пориви.

Всичко се сви в една-единствена малка точка. В нея чуваше обърканите мисли на приятелите си, като приглушено бърборене на светско парти. Имаше загриженост, съмнение, очакване, объркани чувства. Остави и тях настрана.

Дневникът се появи в съзнанието й. Кожена подвързия, изсъхнала с годините. Пожълтели страници и бледо мастило.

Докато навън се спуска мрак, аз копнея за своята любов.

— Не е тук. — Фокс заговори пръв, докато връзката между него и Лейла постепенно отслабваше. — Не е в тази стая.

— Не е.

— Тогава трябва аз да пробвам отново. — Куин изправи гръб. — Мога да се опитам да проследя нейния път и на дневника. Да видя как го е прибрала, когато е събирала багажа си, може би, за да го отнесе в родния си дом в града. Старата библиотека.

— Не, няма дневници нито в библиотеката — бавно каза Лейла, — нито в тази стая.

— Но са някъде тук — довърши Фокс. — Беше твърде ясно. Със сигурност са тук.

Гейдж потропа с крак по пода.

— Може да са отдолу. Може би ги е скрила под дъските на пода, ако е имало дъски.

— Или ги е заровила — продължи Сибил.

— Ако са под къщата, всичко отива по дяволите — изтъкна Гейдж. — Щом Брайън ще се разсърди заради няколко извадени камъка от камината, просто ще обезумее, ако решим да повдигнем проклетите дъски и да копаем под тях за някакви дневници.

— Не се отнасяш с подобаващо уважение към дневниците — изтъкна Сибил, — но си прав за първата част.

— Трябва да опитаме отново. Нека се местим от стая в стая — предложи Лейла. — Избата? Има ли изба? Ако ги е заровила, оттам ще получим по-силен сигнал. Защото не вярвам да са недостъпни. Джайлс й е казал какво ще се случи, казал й е за нас… за теб.

— Вероятно ги е скрила, за да не бъдат изгубени или унищожени. — Кал закрачи, докато размишляваше. — Или открити твърде скоро от не когото трябва. Но е искала ние да ги намерим. Дори само от сантименталност.

— Съгласна съм с това. Зная какво почувствах в нея. Обичала е Джайлс. Обичала е синовете си. И с цялото си същество се е надявала онези, които дойдат след тях, да успеят. Ние сме шансът й отново да бъде с Джайлс, да го освободи.

— Да излезем навън. Да, има изба — каза Фокс на Лейла. — Но отвън ще можем да се съсредоточим върху цялата къща. И върху колибата, която най-вероятно е била тук по времето на Ан. Да опитаме с нея.

Както бе очаквал, дъждът продължаваше, слаб и ситен. Затвори кучетата вътре при Лъмп, за да не пречат, и последва другите навън в упорития ръмеж.

— Преди да започнем… сетих се за нещо. Хрумна ми там, вътре. Във връзка със сигнала на Батман.

— С кое? — прекъсна го Куин.

— Система за сигнализация — обясни Фокс. — Ще мога да доловя сигнал сред гъмжилото от мисли навсякъде. Нещо като настройване на радио. Ако насочите мисъл към мен, ще мога да я уловя. Ако аз насоча към някого от вас, вие също. Не е зле да го изпробваме няколко пъти, но ще действа по-бързо от телефонна връзка.

— Телепатична сигнална система. — Сибил намести черната си кръгла шапка. — Неограничен брой минути и по-малък риск от загуба на обхват. Харесва ми.

— А ако ти си в беда?

Под тънкото яке Лейла носеше дреха с качулка в цвят на орхидея. Повдигна качулката над главата си, докато вървяха през двора.

— Тогава ще изпратя сигнал до Кал или Гейдж. Правили сме го и преди през Седемте. Или до теб — добави той, — когато станеш по-уверена в способностите си. Играехме в колибата. Помните ли? — извика Фокс на Кал и Гейдж. — Използвахме я като форт, въпреки че не я наричахме така. Семейство Бари-О’Дел не биха одобрили подобен военен термин. Затова беше сборен пункт на клуба ни.

— Избили сме хиляди оттам. — Гейдж се спря и пъхна ръце в джобовете си. — Умирали сме милиони пъти.

— Там съставихме плана за похода до Свещения камък за рождения си ден. — Кал замълча за миг. — Помните ли? Аз бях забравил. Хрумна ни няколко седмици по-рано.

— Гейдж даде идеята.

— Да, аз съм главният виновник.

— Бяхме… нека помисля… Училището бе свършило току-що. Беше първият ни цял свободен ден и мама ми позволи да остана навън до вечерта.

— Нямахме никакви задължения — продължи Фокс. — Сега си спомням. Бях получил ден почивка от работата във фермата. Първият ден от ваканцията. Играехме в колибата.

— На полицаи от отдела за борба с порока срещу наркобарони — добави Гейдж.

— Малко разнообразие от каубоите и индианците — отбеляза Сибил.

— Дете на хипита не би играло на алчни нашественици срещу невинни мирни хора. Ако беше чула лекция на Джоан Бари по тази тема, и ти нямаше да играеш. — При този спомен върху устните на Гейдж заигра лека усмивка. — Чувствахме се толкова въодушевени. До септември имаше цяла вечност. Всичко беше горещо и слънчево, зелено и синьо. Не исках да свършва, помня това. Да, аз дадох идеята. Голямо приключение, пълна свобода.

— И всички я прегърнахме — напомни му Кал. — Уговорихме се за всичко точно там. — Посочи към обраслите с влачещи растения каменни стени. — Проклет да бъда, ако е съвпадение.

За миг останаха неподвижни един до друг. Потънали в спомени, предположи Лейла. Трима мъже на еднаква възраст, родени на едно и също място. Гейдж — с черното си кожено яке, Кал — с анорак и бейзболна шапка, Фокс — с памучния си пуловер с качулка. Странно, помисли си тя, как нещо толкова обикновено, като избора на облекло, разкриваше индивидуалността на всеки от тях, докато държанието им говореше за пълно единение.

— Лейла… — Фокс й подаде ръка. Нейните бяха влажни и студени. По миглите й проблясваха капки дъжд. Дори без физически допир, вълнението и нетърпението й заструиха към него. — Изчакай образът да се появи — продължи той. — Не се напрягай, не се стреми към нищо. Отпусни се, погледни ме.

— Трудно ми е да съчетая двете неща.

Усмивката му издаваше искрено мъжко задоволство.

— После ще видим какво можем да направим по въпроса. Сега просто извикай дневника в съзнанието си. Само него. Хайде.

Той бе и мост, и опора. След миг щеше да осъзнае, че е способен да я разбере напълно, и да й предложи и двете. Когато премина по моста, беше до нея. Тя усещаше дъжда по лицето си, земята под краката си, мириса на пръстта, на мократа трева, дори на влажните камъни. Долавяше бръмчене, приглушено и непрестанно. С удивление се досети, че чува как растат тревите, цветята, листата. Всичко се приближаваше към пролетта и слънчевите дни. Към зеленината.

До нея достигна лек полъх от крилете на птица, прелетяла наблизо, и драскане с нокти, когато някъде сред клоните се шмугна катеричка.

С изумление осъзна, че е част от всичко това и винаги е била. И винаги ще бъде. От всичко, което расте, диша, живее и умира.

Вдъхваше от уханието на земя, на дим, влага и плът. Чуваше дъжда да шепне като въздишка и облаците бавно да се плъзгат над нея.

Плъзна се по моста, като тях.

Болката бе внезапна и остра, като раздиращ вик дълбоко в нея. Прониза главата й, корема й, сърцето й. Когато извика, зърна дневника… само за миг. После проблясъкът изчезна, както и болката, и се почувства слаба и замаяна.

— Съжалявам. Загубих го.

Олюля се и ръцете на Гейдж я прихванаха под мишниците.

— Спокойно, скъпа. Няма страшно. Сибил…

— Да, ще я задържа. Облегни се на мен за минута. Изглеждаш изтощена.

— Чувах движението на облаците, растежа на цветята и тревите. Шума на стръковете, които пробиват пръстта. Господи, чувствам се…

— Като дрогирана? — предположи Куин. — Сякаш си се надрусала.

— Почти. Ооо! Фокс, а ти…

Замълча, когато погледът й се проясни. Той стоеше на колене върху мокрия чакъл и приятелите му бяха приклекнали от двете му страни. Пуловерът му бе изцапан с кръв.

— Господи, какво стана? — Лейла инстинктивно насочи мисълта си към него, но срещна непроницаема стена. Залитна и застана на четири крака пред него. — Пострадал си. От носа ти тече кръв.

— Не за първи път. По дяволите, скапаният пуловер беше изпран. Отдръпни се. Трябва ми малко място.

Извади от джоба си кърпа и я притисна към носа си, докато сядаше на пети.

— Да го заведем вътре — каза Куин, но Фокс поклати глава, а после повдигна свободната си ръка и я подпря, сякаш имаше опасност да се откачи от раменете му.

— Нужна ми е само минута.

— Кал, донеси вода. Да опитаме с номера на майка ти, Фокс. — Сибил се приближи зад него. — Само дишай. — Тя напипа точката и я притисна. — Да попитам ли за бременност?

— Не е време за шеги. Леко ми се гади.

— Защо се чувства по-зле, отколкото беше Куин? — попита Лейла. — Би трябвало да е по-леко, щом бяхме свързани, а той е по-зле. Ти знаеш. — Стрелна Гейдж с поглед. — Защо?

— Доколкото познавам О’Дел, сигурно е застанал пред теб, за да поеме цялата сила на удара. А поради връзката между вас ударът е бил адски силен.