— Защото зная, че можеш да проникваш в мислите и чувствата ми. Това ме плаши и изнервя. Но не го правиш — владееш се или пък моята нервност те възпира. Може би и двете. Не разбра какво си помислих и почувствах, когато ме целуна.

— Сетивата ми блокираха в този момент.

— Между нас има взаимно привличане. Правилно ли е тълкуванието ми?

— От моя гледна точка — напълно.

— Но ме изпълва с тревога. Толкова е смущаващо, защото не зная до каква степен е телепатия и до каква чиста химия. — Лейла изми купата и я подаде на Фокс. — Не зная дали това е още един проблем, с който трябва да се справим, освен всички други.

— Нека изясним нещо. Заради моето влечение към теб ли си нервна, или защото е взаимно?

— Второто. И не е нужно да прониквам в главата ти, след като лицето ти издава, че това ти харесва.

— Най-хубавото нещо, което съм чувал от седмици. Може би дори от години.

Тя опря мократа си, сапунисана ръка на ризата му, когато Фокс се наведе към нея.

— Не мога да се отпусна, ако фантазирам, че спя с теб. Мисълта за секс обикновено ме прави неспокойна.

— После ще се отпуснем. Всъщност, мога да те уверя, че след неспокойната част и двамата ще се чувстваме много по-отпуснати.

Лейла не само задържа ръката си върху ризата му, а и силно го побутна назад.

— Не се и съмнявам. Но имам навик да разграничавам нещата. Така съм устроена. Това между нас трябва да почака в друго кътче на съзнанието ми известно време. Да поразмишлявам, да се тревожа и питам. Щом ще се уча от теб, за да помогна да сложим край на онова, което иска да ни унищожи, трябва да бъда съсредоточена.

Със сериозно и трезво изражение, Фокс кимна.

— При мен жонглирането помага.

— Зная.

— Както и обсъждането. И… — Той подсуши ръката й и я повдигна към устните си. — … зная кога трябва да дам време на другата страна да прецени всички възможности. Желая те. Гола. В леглото, в стая, изпълнена със сенки и тиха музика. Искам да усещам как сърцето ти бие учестено под ръката ми, докато разпалвам страстта ти. Запази това в някое кътче на съзнанието си. — Той остави кърпата, докато тя го гледаше втренчено. — Ще отида да ти донеса вино. Ще ти помогне да се отпуснеш малко, преди да се заловим за работа.

Лейла остана загледана след него. Сложи ръка на гърдите си и, да, сърцето й биеше учестено.

Очевидно тя имаше много да учи, щом не бе доловила, че Фокс таи това в себе си.

Сега й трябваше нещо повече от чаша вино, за да се отпусне.

Тя допи виното си, а Фокс разчисти масата в кухнята и й наля още една чаша. Лейла не каза нито дума и той я остави да помълчи, да събере мислите си, докато седне.

— Добре. Знаеш ли как се медитира?

— Имам представа.

В тона й прозираше лека нотка на раздразнение. Това не го ядоса.

— Трябва да седнеш, за да започнем. Проблемът при медитацията — заговори той, когато Лейла седна до него — е, че повечето хора не успяват истински да достигнат до ниво, на което напълно да престанат да мислят за работата си, за часа при зъболекаря или болката в гърба. Но можем да се доближим до това състояние. С дихателни упражнения… ще използваме дишането. Затвори очи… представи си чиста бяла стена…

— И да запея монотонно: „Оммм“. Как ще ми помогне това да контролирам дарбата си? Не мога да вървя по улиците, медитирайки.

— Целта е да ти помогне да се пречистиш. Да… започвам да говоря като майка си — да проясниш ума си, аурата си, да постигнеш баланс на „ци“.

— Моля те.

— Това е дълъг процес, Лейла. Досега си се докоснала само до повърхността, или си потопила пръстите си. Колкото по-дълбоко навлизаш, толкова по-опасно е.

— Какво може да ми се случи?

— Ако навлезеш твърде дълбоко за твърде дълго? Да получиш главоболие, гадене, кръвотечение от носа. Може да боли. Да се чувстваш изцедена.

Тя се намръщи и прокара пръст надолу по чашата си.

— На тавана на старата библиотека Куин получи проблясък за Ан Хокинс. После не беше на себе си. Остро главоболие, световъртеж, гадене. — Лейла шумно въздъхна. — Добре. Много съм зле с медитацията. Когато стигахме до онази поза на пълна релаксация в курса по йога, успявах да отпусна тялото си, но не преставах да мисля за задълженията си по-нататък през деня или пък дали да си купя страхотното кожено яке, което съм видяла. Ще се упражнявам. Може да потренирам със Сибил.

„Защото с нея е по-безопасно, отколкото с мен“, помисли си Фокс, но не каза нищо.

— Добре, засега ще останем на повърхността. Успокой се и освободи ума си от незначителни неща. Както докато миеше съдовете.

— По-трудно е, когато е съзнателно. Изплуват какви ли не мисли.

— Да. Скътай ги някъде — предложи той с шеговита усмивка. — Прибери ги в някой ъгъл. Погледни ме. — Фокс сложи ръката си върху нейната. — Само ме погледни и се съсредоточи. Познаваш ме.

Лейла се почувства малко странно, сякаш виното изведнъж бе нахлуло в главата й.

— Не те разбирам.

— И това ще стане. Погледни ме. Представи си, че отваряш врата. Завърти дръжката, Лейла. Хвани я и я завърти, само няколко сантиметра. Погледни ме. За какво си мисля?

— Надяваш се да не изям всичките оризови пръчици. — Тя долови шегата му, беше като топло синьо сияние. — Ти ми помогна.

— Направихме го заедно. Остани до вратата. Остани съсредоточена. Открехни я още малко и ми кажи какво чувствам.

— Долавям… спокойствие. Толкова си спокоен. Не зная как успяваш. Не мисля, че аз някога съм била толкова спокойна, а сега, след всичко, което се случи и продължава да се случва, не зная дали някога ще бъда. И… малко си гладен.

— Насила изядох почти порция салата от патладжани на обяд. Затова поръчах…

— Телешко „Кунг Пао“, грах, студени спагети, дванайсет яйчени рулца, оризови пръчици. Дванайсет рулца?

— Ако остане нещо, ще го хапна на закуска.

— Отвратително. А сега си мислиш, че би хапнал и мен на закуска — добави тя и издърпа ръката си под неговата.

— Съжалявам, не успях да го скрия. Добре ли си?

— Малко ми се вие свят, но да, добре съм. Все пак, с твоята помощ е по-лесно, нали? Защото знаеш как да подходиш към мен.

Той взе недопитата си бира и се облегна на стола си.

— Ако в магазина ти в Ню Йорк влиза жена и просто разглежда… Как разбираш накъде да я насочиш, как да подходиш към нея?

— Как да я предразположа? Донякъде преценявам по външността, по облеклото, чантата и обувките, които носи. Тези неща са повърхностни и могат да се окажат подвеждащи, но са начало. Освен това съм отраснала в този бранш, така че имам усет за типове клиенти.

— Залагам девет на едно, че си знаела кога да извадиш екстравагантна кожена чанта от склада и кога да се насочиш към консервативна черна. И дори клиентката да казва, че търси бизнес тоалет, си отгатвала кога всъщност би предпочела малка секси рокля и лъскави сандали.

— Имах набито око… Да. — Лейла въздъхна, сърдита на себе си. — Не зная защо продължавам да отричам. Да, често долавях нагласите. Собственичката наричаше това вълшебен усет. Мисля, че не е била далеч от истината.

— Как го правеше?

— Ако консултирам клиентка, просто се съсредоточавам върху нея, върху желанията и предпочитанията й… и мисля какво бих могла да й предложа. Вслушвам се в думите й, в езика на тялото и в собствената си преценка какво би й стояло добре. И понякога, винаги съм си мислела, че е инстинкт, получавах образ в съзнанието си за обувките или роклята, която търси. Казвах си, че просто съм прочела между редовете на казаното от нея, но всъщност чувах това гласче. Може би съм долавяла мисиите им. Не зная.

„Най-сетне го приема, помисли си той, свиква с това, което носи в себе си.“

— Била си уверена в способностите си, сигурна в здравата почва под краката си, която също носи спокойствие. Но си била съвестна. Искала си да намериш това, което истински ще им хареса, за да останат доволни. И да продадеш нещо. Нали?

— Разбира се.

— Същата програма, но на друг канал. — Фокс пъхна ръка в джоба си и извади няколко дребни монети. Преброи ги върху дланта си, закривайки я с другата си ръка. — Колко са?

— Аз…

— Сумата е в главата ми. Отвори вратата.

— Господи! Почакай. — Лейла отпи още глътка вино. Твърде много мисли се въртяха в собствената й глава, осъзна тя. Трябваше да се отърси от тях. — Не ми помагай! — каза рязко, когато Фокс посегна към ръката й. — Просто… недей.

„Скътай ги някъде, повтаряше си Лейла. Проясни ума си. Отпусни се. Съсредоточи се.“ Защо Фокс мислеше, че тя може да се справи с това? Откъде бе толкова сигурен? Колко мъже на света имаха толкова красиви мигли? Опа! Не се разсейвай. Лейла затвори очи и визуализира вратата.

— Долар и тридесет и осем. — Изведнъж очите й се отвориха широко. — О!

— Добре се справи.

Тя подскочи при почукването на вратата.

— Доставчикът. Опитай с него.

— Какво?

— Докато разговарям с момчето и му плащам, прочети мислите му.