- Тед - обади се полицай Навъсен откъм вратата, - имало е злополука на Семетери Роуд. Ще се оправиш ли тук сам?

- Няма проблем, Шелдън. Някой пострадал ли е?

- Не мисля. - Той кимна към Мег. - Доведи я в участъка, когато приключите.

- Окей.

Доведи я в участъка? Наистина ли щяха да я арестуват?

Ченгето си тръгна, а Тед се облегна на рецепцията, чувстващ се съвсем в свои води в един свят, който го бе направил свой крал. Мег стисна чантата си.

- Какво имаше предвид, когато каза, че не е добра идея да говорим с управителката?

Тед плъзна поглед по неголямото уютно фоайе и очевидно остана доволен от онова, което видя.

- Просто, че тя едва ли може да се нарече член на твоя фен клуб.

- Но аз дори не я познавам.

- О, познаваш я, и още как. И от това, което чувам, запознанството ви изобщо не е минало добре. Говори се, че никак не й харесва отношението ти към Уайнет... нито пък към мен.

Вратата зад рецепцията се отвори и една жена с яркочервена коса и тюркоазен плетен костюм прекрачи прага.

Бърди Китъл.

- Здравей, Бърди - каза Тед, докато собственичката на хотела се приближаваше към тях, а късата й огнена коса пламтеше на неутралния фон на бежовите стени. - Добре изглеждаш.

- О, Тед... - Тя изглеждаше готова да заплаче. - Толкова съжалявам за сватбата. Дори не знам какво да кажа.

Повечето мъже биха умрели от срам при тожова много съжаление, насочено към тях, ала Тед не изглеждаше ни най-малко смутен.

- Стават такива работи. Оценявам загрижеността ти. - Той кимна към Мег. - Шелдън задържа госпожица Коранда на магистралата. .. бягаше от местопрестъплението, така да се каже. Само че е станала злополука на Семетери Роуд и той ме помоли аз да се оправя. Не мисли, че някой е пострадал.

- Прекадено много злополуки стават там. Помниш ли дъщерята на Джими Морис? Трябва да махнем онзи завой.

- Би било чудесно, но прекрасно знаеш какъв е бюджетът.

- Нещата ще потръгнат много по-добре, след като ни уредиш комплекса за голф. Толкова се вълнувам, че място не мога да си намеря. И за хотела ще е добре, когато започнат да идват гости, които не искат да плащат високите цени на стаите в комплекса. И най-сетне ще мога да отворя книжарница с чайна в съседство, както си мечтая открай време. Мисля да я нарека „Сръбни и почети".

- Звучи добре. Ала комплексът все още не ни е вързан в кърпа.

- Ще стане, Тед. Ти ще се погрижиш. Ужасно се нуждаем от работните места.

Тед кимна, сякаш изобщо не се съмняваше, че ще успее.

Бърди най-сетне обърна врабешките си очи към Мег. Клепачите й бяха покрити едва-едва с бакърени сенки и тя имаше още по-недружелюбен вид, отколкото по време на сблъсъка им в дамската тоалетна.

- Чувам, че не сте си направили труда да си платите сметката, преди да си тръгнете. - Тя излезе иззад рецепцията. - Може би хотелите в Лос Анджелис оставят гостите си да нощуват безплатно, ала в Уайнет не сме чак толкова изискани.

- Станала е грешка - каза Мег. - Всъщност е смешно. Мислех, че, ъъъ, семейство Джорик са се погрижили за това. Искам да кажа, предположих, че... ами... - Не постигаше нищо друго, освен да изглежда още по-некомпетентна.

Бърди скръсти ръце на гърдите си.

- Как възнамерявате да платите сметката си, госпожице Коранда?

Мег си напомни, че след днешния ден никога вече нямаше да види Тед Бодин.

- Аз... няма как да не забележа, че сте изключително елегантна. В куфара си имам чифт невероятни обици от династията Сун. Единствени по рода си. Купих ги в Шанхай. Струват много повече от четиристотин долара. - Или поне струваха толкова, ако повярваше на водача на рикша. Което тя реши да направи. - Бихте ли се съгласили на една размяна?

- Нямам навика да нося нещата, захвърлени от друг. Предполагам, че това е по-характерно за Лос Анджелис.

Което изваждаше шапката на Джинджър Роджърс от играта.

Мег опита отново.

- Обиците не са захвърлени от никого. Те са ценна антика.

- Можете ли да платите сметката си, или не, госпожице Коранда?

Мег се опита да измисли отговор, ала не успя.

- Е, предполагам, че това отговаря на въпроса. - Тед махна към телефона на рецепцията. - Има ли някого, на когото би могла да се обадиш? Никак няма да ми е приятно, ако трябва да те отведа отсреща.

Мег изобщо не му повярва. Нищо не би му харесало повече от това, собственоръчно да я хвърли в ареста. Вероятно би предложил услугите си да я претърси.

Наведете се, госпожице Коранда.

Тя потрепери и по лицето на Тед отново се разля бавна усмивка, сякаш беше прочел мислите й.

Бърди за първи път прояви признаци на оживление.

- Хрумна ми нещо. На драго сърце ще поговоря с баща ти вместо теб. Ще му обясня ситуацията.

Бас държа, че ще го направиш.

- За съжаление, точно сега е невъзможно да се свържем с баща ми.

- Навярно госпожица Коранда би могла да отработи парите - предложи Тед. - Май чух да споменават, че си търсиш камериерка.

- Камериерка? - повтори Бърди. - О, тя е прекадено изискана, за да чисти хотелски стаи.

Мег преглътна мъчително.

- Аз... бих се радвала да ви помогна.

- По-добре го обмисли хубаво - каза Тед. - По колко плащат, Бърди? Седем, седем и петдесет на час? След като Чичо Сам12 си вземе своя дял - и ако приемем, че ще работи на пълна смяна - това са две седмици. Съмнявам се, че госпожица Коранда ще издържи да чисти тоалетни толкова дълго.

- Нямаш представа какво може да издържи госпожица Коранда - заяви Мег, мъчейки се да изглежда далеч по-уверена, отколкото се чувстваше. - Прекарвала съм добитък през австралийските плата и съм участвала в прехода на маршрута Анапурна в Непал.

Е, само двайсетина километра от него, но все пак...

Бърди повдигна изрисуваните си с молив вежди и двамата с Тед се спогледаха, разбирайки се без думи.

- Ами... действително ми трябва камериерка. - Но ако смяташ, че ще си отработиш сметката, като се размотаваш наоколо, очаква те неприятна изненада.

- Не си мисля нищо такова.

- Добре тогава. Свърши си работата и няма да подам жалба. Но опиташ ли се да избягаш, ще се озовеш в ареста на Уайнет.

- Чудесно - каза Тед. - Ще ми се всички спорове да се разрешават толкова дружелюбно. Светът би бил далеч по-добър, нали?

- Със сигурност - съгласи се Бърди, след което отново насочи вниманието си към Мег и махна към вратата зад рецепцията. - Нека те запозная с Арлис Хувър, главната камериерка. Ще работиш за нея.

- Арлис Хувър? - повтори Тед. - По дяволите, бях забравил за нея.

- Тя беше тук, когато поех това място - каза Бърди. - Как е възможно да забравиш.

- Не знам. - Тед извади връзка ключове от джоба на дънките си. - Предполагам, че е от онези хора, които се опитвам да прогоня от ума си.

- Прекрасно те разбирам - промърмори Бърди.

И с тези злокобни думи тя въведе Мег в недрата на хотелския бизнес.

5.

Ема Травълър обожаваше ранчото от кремав варовик, в което живееше заедно с Кени и трите им деца. Конете пасяха доволно на пасището зад вечнозелените дъбове, а един присмехулник се обаждаше от прясно боядисаната бяла ограда, на която беше кацнал. Много скоро първите праскови в овощната им градина щяха да са готови за бране.

Всички членки на комитета за възстановяване на Обществената библиотека на Уайнет, с изключение на една, се бяха събрали около басейна за редовната им среща в събота следобед. Кени беше завел децата в града, за да може комитетът да си свърши работата, без никой да ги прекъсва, макар Ема да знаеше от дългогодишен опит, че не са в състояние да свършат нищо, преди всяка от членките (чиято възраст варираше между трийсет и две и нейните преклонни четиресет) да си каже всичко, което й е на ума.

- От години спестявам, за да си позволя да изпратя Хейли в колеж, а сега тя не иска да ходи. - Бърди Китъл подръпна новия си бански костюм на „Томи Бахама" с диагонален рюш, който целеше да прикрие корема й. Преди няколко седмици дъщеря й беше завършила с пълно отличие гимназията в Уайнет. Бърди отказваше да приеме настояването й през есента да посещава местния обществен колеж, вместо да отиде в Тексаския университет, така както не можеше да приеме и наближаващия си четиресети рожден ден. - Надявах се да я вразумиш, лейди Ема.

Като единствено дете на отдавна починалия пети граф Удбърн, Ема бе наследила титлата „лейди", но никога не я използваше. Което не пречеше на всички в града (с изключение на децата й и Франческа) да я наричат „лейди", независимо колко пъти ги беше молила да престанат. Дори собственият й съпруг го правеше. Освен, разбира се, ако не бяха в леглото, когато...

, Ема си заповяда да не се отплесва в пикантни фантазии. Тя беше бивша учителка, дългогодишен член на образователния комитет, културен директор на града и президент на „Приятели на Обществената библиотека в Уайнет", затова бе свикнала да отговаря на въпроси за децата на другите.

- Хейли е много умна, Бърди. Трябва да й имаш доверие.

- Не знам откъде е наследила ума си, защото определено не е ниго от бившия й баща, нито от мен. - Бърди омете един от лимоновите десерти, които Патрик, дългогодишният иконом на семейство Травълър, бе приготвил за тях.

Шелби Травълър, която бе едновременно приятелка на Ема и на трийсет и седем години, нейната изключително млада свекърва, нахлупи широкопола слънчева шапка върху късо подстриганата си руса коса.

- Погледни го от хубавата страна. Иска да продължи да живее вкъщи. Аз нямах търпение да се махна от майка ми.

- Няма нищо общо с мен. - Бърди изтръска трохите от банския си костюм. - Ако Кайл Баскъм отиваше в Тексаския университет, вместо в обществения колеж, Хейли вече щеше да си стяга куфарите за Остин. А той и представа си няма, че тя съществува. Не мога да понеса мисълта за още една жена от семейство Китъл, провалила бъдещето си заради някакъв мъж. Опитах се да накарам Тед да поговори с нея - знаете колко го уважава тя - но той каза, че била достатъчно голяма, за да решава сама, което не е вярно.