- Толкова сте мили - провлачи Мег с престорен южняшки акцент, а после, малко по-силно, към родителите си: - Ходят на електрошокова терапия заедно, така получават групово намаление.

- Никаква благодарност - подсмръкна Шелби към лейди Ема.

Тори си взе парченце паниран морски рак.

- Винаги можем да я сложим да отговаря за комисията за детски площадки. Ще види тогава какво става, когато не ни уважава.

Мег простена, лейди Ема се усмихна, а Луси бе слисана.

- Какво е станало? - попита тя, когато улови Мег насаме. - Ти чудесно си се вписала тук. И това не е комплимент.

- Знам - отвърна Мег. - И аз не усетих как стана.

Ала Луси беше мъничко подразнена.

- С мен винаги бяха много любезни, така че очевидно не съм била достатъчно добра за тях. Аз, дъщерята на президента на Съединените щати. Теб, от друга страна, госпожица Провал, направо обичат.

Мег се усмихна и вдигна чаша към Лудите жени на Уайнет.

- Разбираме се една друга.

Фльор отведе Луси нанякъде, Тед се присъедини към Мег и двамата заедно загледаха как Кейла и Зоуи флиртуват с братята на Мег. Тед отпи глътка вино.

- Шелби каза на родителите ти, че според нея почти сигурно си бременна.

- Още не.

- И аз предположих, че първо би съобщила на мен. - Той погледна към жените. - Или пък не. Абсолютно сигурна ли си, че искаш да живееш тук?

Мег се усмихна.

- Не бих живяла никъде другаде.

Той преплете пръсти в нейните.

- Още една нощ и край на глупавия ти сексуален мораториум. Още не мога да повярвам, че те оставих да ме убедиш.

- Не съм сигурна, че можеш да наречеш четири дни мораториум.

- На мен определено ми се сториха такъв.

Мег се засмя и го целуна.

На следващия следобед обаче вече беше кълбо от нерви и нито Луси, нито останалите й пет шаферки бяха в състояние да я успокоят. Джорджи и Ейприл бяха долетели от Лос Аццжелис с прочутите си съпрузи, а Саша бе пристигнала от Чикаго. Не й се струваше правилно да се омъжи без Тори и лейди Ема до себе си - иначе е тъпо. Те всички изглеждаха великолепно в изчистените рокли без ръкави от гълъбовосива коприна, на гърба на всяка от които имаше различаващ се от другите набор копчета от изкуствени диаманти.

- Кейла ще ги качи в eBay65, след като всичко това приключи - уведоми я Тори, когато се събраха в притвора на църквата преди церемонията. - Казва, че ще изкараме цяло състояние.

- Което ще дарим за благотворителни цели - твърдо заяви лейди Ема.

Както можеше да се очаква, Фльор се просълзи, когато видя дъщеря си в булчинска рокля. Същото се случи и с Тори и лейди Ема, макар и по други причини.

- Наистина ли си сигурна? - прошепна Тори в ухото на Мег, докато шаферките се приготвяха за сватбената процесия.

- На някои неща им е писано да се случат.

Мег стисна още по-здраво букета си, а Луси оправи късия й шлейф. Мег бе съчетала роклята с тесен корсет, деликатни ръкави, стигащи точно под раменете, изчистен, изящно украсен силует и дълбоко V-образно деколте на гърба с воала на майка си и тиара от австрийски кристали.

Отекнаха тръби - знак за Тед да се приближи до олтара, заедно с главния си шафер Кени. Въпреки че Мег не можеше да го види, подозираше, че някой лъч светлина ще избере точно този момент, за да нахлуе през цветните стъкла и да обгърне главата му в един от онези абсурдни ореоли.

С всяка изминала секунда започваше да й става все по-зле.

Лейди Ема вече беше подредила шаферките. С нарастващо чувство на паника Мег видя как Ейприл пристъпва напред, следвана от Тори и Саша. Ръцете й лепнеха, сърцето й биеше учестено. Джорджи изчезна след другите. Останаха само лейди Ема и Луси.

- Толкова си красива - прошепна Луси. - Благодаря ти, че си моя приятелка.

Мег опита да се усмихне. Наистина. Ала лейди Ема вече крачеше по пътеката към олтара и останала единствено с Луси, Мег почувства, че се вледенява.

Луси се размърда.

Ръката на Мег се стрелна напред и я стисна над лакътя.

- Почакай!

Луси погледна през рамо.

- Доведи ми го - изхриптя Мег панически.

Луси я зяпна.

- Шегуваш се, нали?

- Не. - Мег се бореше за въздух. - Трябва да го видя. Сега.

- Мег, не можеш да го направиш.

- Знам. Ужасно е. Но... Доведи ми го, моля те!

- Знаех си, че е лоша идея да дойда тук - измърмори Луси. След което си пое дълбоко дъх, лепна си старата усмивка стил „Белия дом" и тръгна по пътеката.

Не свали усмивката от лицето си, докато не спря пред Тед.

Той я погледна изпитателно. Тя го погледна изпитателно.

- Олеле - каза Кени.

Луси прокара език по устните си.

- Ъъъ... извинявай, Тед. Отново. Извинявай отново. Но... Мег иска да те види.

- Силно те съветвам да не ходиш - прошепна Кени.

Тед се обърна към преподобния Харис Смитуел.

- Извинете ме за минутка.

Множеството направо изригна, когато го видя да поема по пътеката, без да поглежда нито наляво, нито надясно, приковал поглед право напред, към жената, която го чакаше в притвора.

За миг просто се опи от гледката на обичаното лице, обгърнато от бял тюлен водопад. Бузите й бяха бледи, кокалчетата на пръстите, с които стискаше сватбения си букет, бяха пребелели. Той спря пред нея.

- Тежък ден?

Тя опря чело в челюстта му, при което тиарата, придържаща воала й, го смушкав окото.

- Знаеш ли колко силно те обичам?

- Почти толкова, колкото аз обичам теб - отвърна той и нежно я целуна по носа, за да не развали грима й. - Между другото, изглеждаш прекрасно. Само дето... кълна се, че и преди съм виждал тази рокля.

- НаТори е.

- НаТори?

- Втора употреба. То се очакваше, нали?

Тед се усмихна.

- Силно се надявам, че е от сватбата й с Декс, а не от някой от предишните й провали.

- Аха. - Мег кимна и се усмихна. - Ти... напълно ли си сигурен? Аз съм разпиляна.

Очите му я изпиваха.

- Съществува такова нещо като прекалена подреденост, милинка.

- Само че... нека си го признаем. Аз съм умна, но не колкото теб. Искам да кажа... кой ли може да е умен като теб, но все пак... Ами ако ни се родят глупави деца? Не наистина глупави, но... относително казано.

- Разбирам, милинка. Първата сватба си е изнервящо преживяване за всекиго, дори за смел човек като теб. За щастие, аз имам опит със сватбите, така че мога да ти помогна. - Този път реши да рискува с грима й и я целуна лекичко по устните. - Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще те разсъблека, ще изгубя самоконтрола си и отново ще се унижа.

- Така е. - Бузите й най-сетне бяха започнали да си възвръщат цвета. - Държа се глупаво. Но съм толкова стресирана, а когато съм стресирана, понякога забравям, че съм достатъчно добра за теб. Прекадено добра. Защото ти си оставаш не съвсем в ред с това твое желание да угодшп на всички.

- Ти ще ме защитаваш от самия мен.

И от всички останали, добави наум.

- Работа на пълен работен ден.

- Смяташ ли, че ще се справиш?

Мег най-сетне се усмихна.

-Да.

Тед си открадна още една целувка.

- Знаеш колко много те обичам, нали?

-Да.

- Чудесно. Задръж тази мисъл.

А после я взе в прегръдките си и преди тя да успее да му каже, че не е необходимо, че вече се е съвзела и да я пусне още сега... преди да успее да му каже каквото и да било, той пое по пътеката към олтара.

- Тази - обяви пред събралото се множество - няма да ми избяга.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Всяка от книгите ми е самостоятелна, което не пречи на героите от една книга да се отбият в друга. Доста стари приятели се появиха в тази книга: Франческа и Дали Бодин от „Мис Каприз"; Нийли Кейс и Мат Джорик от „Първата дама"; Фльор и Джейк Коранда от „Бляскаво момиче"; Кени Травълър и Ема (пардон, лейди Ема) от „По-кротко, лейди!", която съдържа и историята на Тори и Декс. Можете да зърнете Мег като по-малка във „В името на любовта" и да се запознаете с един по-млад Тед както в „Мис Каприз", така и в „По-кротко, лейди!”. И да, Луси Джорик заслужава своя щастлив край. Докато пиша това, усърдно работя върху нейната история.

Толкова много са хората, на които искам да благодаря за подкрепата, включително на моята неустоима скъпа приятелка и редакторка Кари Ферон, дългогодишния ми агент Стивън Акселрод, както и прекрасните ми поддръжнички в „Харпър Колинс", „Уилям Мороу” и „Ейвън Букс”. Да, знам какъв невероятен късмет имам, че всички вие сте до мен.

Не знам какво бих правила без моята способна асистентка Шарън Мичел, благодарение на която животът ми върви много по-гладко. Огромни благодарности на несравнимия ми съветник по въпросите на голфа Бил Филипс. Както и на Клеър Смит и Джеси Ниемайър, задето споделиха своите „Разкази от количката за напитки".

Сърдечни овации за моите приятелки писателки: Дженифър Грийн, Кристин Хана, Джейн Ан Кренц, Кати Линз, Сюзет Ван и Маргарет Уотсън, както и специални аплодисменти за Линдзи Лонгфорд.

Прегръщам всички нови приятели от фейсбук, както и всички невероятни, изключителни приятели от интернет форума ми.

Сюзън Елизабет Филипс

Край

Susan Elizabeth Phillips

CALL ME IRRESISTIBLE

Copyright © 2011 by Susan Elizabeth Phillips

© Вера Паунова, превод, 2016

© Милена Ковачева, оформление на корицата, 2016

Коректор Соня Илиева

Технически редактор Симеон Айтов

Американска. Първо издание

© Издателство „Ибис", 2016

София, бул. „Искърско шосе" 19

Книжна борса „Болид", етаж 4,

офис e-mail: office@ibis.bg

тел. 02 981 68 31

Предпечатна подготовка „Ибис"

Печатница „Симолини"

ISBN 978-619-157-148-2

Notes

[←1]

Бетелов орех е популярното наименование на плода на арековата палма, който обикновено се дъвче, увит в листа от растението бетел. Популярен е на много места в Азия. - Б. пр.