Той се разсмя и се присъедини към нея. Вдиша я в прегръдките си и я обсипа с целувки, изпълнен с любов и желание, каквото не бе изпитвал никога преди. След случилото се в онзи ужасен ден край депото за отпадъци си беше обещал, че вече никога няма да изгуби контрол с нея, ала видът й, усещането от тялото й до неговото го накараха да забрави всичко, което знаеше за правилния начин да люби една жена. Това не бе просто една жена. Това беше Мег. Неговата забавна, красива, неустоима любов. И, о, господи, той едва не я удави.

Най-сетне умът му се проясни. Все още беше в нея и тя го гледаше от пода на банята, а върху устните й грееше усмивка, по-ослепителна от слънчево утро.

- Е, хайде, извини се - подкани го тя. - Знам, че искаш да го направиш.

Щяха да са му необходими сто години, за да разбере тази жена.

Тя го бутна настрани, протегна се, за да спре водата с опакото на ръката си, и го погледна греховно.

- Сега е мой ред.

Той нямаше сили да се съпротивлява.

Когато най-сетне излязоха от банята, двамата се увиха в меки халати, изсушиха косите си и скочиха в леглото. Точно преди да го направят, Тед отиде до прозореца, за да дръпне пердетата.

Дъждът беше спрял и Дамата на пристанището го гледаше от далечния си пиедестал. Той можеше да усети усмивката й.

ЕПИЛОГ

Мег отказа да се омъжи за Тед, преди да вземе дипломата си.

- Момчетата гении заслужават да се оженят за момичета с университетско образование - заяви тя.

- Това момче гений заслужава да се ожени за жената, която обича, още сега, вместо да я чака да вземе диплома.

Но въпреки мърморенето си, разбираше колко важно бе това за нея, дори и ако отказваше да го признае.

Без Мег животът в Уайнет беше скучен и всички искаха тя да се върне, ала въпреки многобройните обаждания и гостуванията на един или друг жител на града в малкото й апартаментче в Остин тя отказваше да стъпи в Уайнет преди деня на сватбата си.

- Само ще предизвикам съдбата, ако се върна, преди да е дошло време - обясни тя на членките на комитета за възстановяване на библиотеката, когато те се появиха на прага й с кана с мохитото на Бърди и наполовина празен пакет с царевичен чиле. - Знам си, че ще се забъркам в неприятности веднага щом стъпя в града.

Кейла, която ограничаваше калориите, като ядеше само натрошения чиле, зарови из плика.

- Нямам идея за какво говориш. Хората от самото начало правеха всичко по силите си да се чувстваш като у дома си.

Лейди Ема въздъхна.

Шелби смушка Зоуи.

- То е, защото Мег е янки64. Те не могат да оценят по достойнство южняшкото гостоприемство.

- Определено. - Тори облиза солта от пръстите си. - Освен това само чакат да си обърнем гърба и започват да ни крадат мъжете.

Мег извъртя очи, пресуши мохитото си и ги изгони, за да довърши дисертацията си върху еутрификацията. След това изхвърча, за да провери как вървят нещата при студентката по изкуство, която бе наела, задай помогне с поръчките, които продължаваха да валят от Ню Йорк. Въпреки възмутените протести на Тед, на неговите родители, нейните родители, братята й, комитета за възстановяване на библиотеката и останалите жители на Уайнет, тя все още се издържаше сама, макар да бе поохлабила принципите си достатъчно, за да приеме годежен подарък от Тед под формата на лъскава червена тойота приус.

- Ти ми подари кола - каза му тя, - а аз само тази нищо и никаква щипка за пари.

Ала Тед обожаваше щипката за пари, която тя бе изработила от рядък гръцки медальон с Гея, богинята на земята.

Тед нямаше възможност да прекарва в Остин толкова време, колкото бяха предвиждали, и макар да се чуваха по няколко пъти на ден, ужасно им липсваше да бъдат заедно. Само че той трябваше да си бъде в Уайнет. Групата внимателно подбрани инвеститори, която той събираше за изграждането на комплекса за голф, най-сетне бе придобила окончателния си вид. Членове бяха баща му, Кени, Скийт, Декс О'Конър, двама-трима известни професионални голфъри и неколцина тексаски бизнесмени, никой от които не се занимаваше със санитарен фаянс. Колкото и да бе странно, Спенсър Скипджак се беше появил, пълен със самонадеяни приказки как трябвало да оставят онова „недоразумение" в миналото. Тед му отговори, че не е имало никакво недоразумение, и му препоръча да си остане при своите тоалетни.

Самият Тед бе запазил контролния пакет в комплекса, за да може да го изгради точно така, както си го представяше. Беше във възторг от проекта, но работеше прекалено много, а когато строителните работи започнеха малко след сватбата, положението щеше да се влоши още повече. Въпреки че непрекъснато повтаряше колко много се нуждае от помощта на някого, който да споделя визията му и да се радва на доверието му, наложи се Кени да отиде в Остин и да си поговори с Мег на четири очи, преди тя да осъзнае, че иска да работи именно с нея.

- Знае колко много означава за теб да вземеш магистърската си степен - каза Кени. - Ето защо никога няма да те помоли сам.

На Мег й бяха нужни около пет секунди, за да реши, че магистърската й степен може да почака. Да работи с мъжа, когото обичаше, по такъв проект, бе сбъднатата й мечта.

Тед бе на седмото небе, когато тя го попита дали може да работи с него. В продължение на часове обсъждаха бъдещето си и онова, което възнамеряваха да съградят заедно. Вместо отровена земя, щяха да създадат места, където всички семейства, не само богатите, да могат да се събират, за да си направят пикник или да си подхвърлят топка; места, където децата можеха да ловят светулки, да слушат песента на птиците и да ловят риба в бистри води.

В крайна сметка Мег насрочи сватбата им за точно една година без един ден след датата, в която Тед трябваше да заведе Луси до олтара, решение, на което Франческа разгорещено се възпротиви. Продължаваше да се оплаква и когато Мег, горда

притежателка на диплома, се върна в Уайнет три дни преди церемонията.

Докато Тед прескочи до града, за да открие изложение в наново отворената библиотека, Мег се настани на един бар стол в кухнята на бъдещата си свекърва, за да закуси. Франческа й подаде препечено хлебче.

- Не е, като да няма цял куп други дати, които би могла да избереш. Честна дума, Мег, ако не знаех, че не е така, бих си помислила, че се опитваш да урочасаш всичко.

- Тъкмо напротив. - Мег намаза хлебчето си със сладко от боровинки. - Харесва ми символизма - един щастлив нов живот, въздигнал се от трагичната пепел на миналото.

- Ти си точно толкова странна, колкото и Теди - отчаяно каза Франческа. - Не мога да повярвам, че ми отне толкова дълго, за да си дам сметка, че сте съвършено един за друг.

Мег се усмихна широко.

Дали вдиша очи от чашата си с кафе.

- На хората тук им харесва, че е малко странна, Франси. Така по-добре се вписва в Уайнет.

- Тя не е просто малко странна - обади се Скийт иззад вестника си. - Вчера ме прегърна без никаква причина. Замалко да получа инфаркт.

Дали кимна.

- Аха, такава си е тя.

- Хей, аз съм тук! - напомни им Мег.

Ала Скийт и Дали вече се бяха захванали да обсъждат кой от двамата е по-подходящ да й дава уроци по голф, без да ги е грижа, че Мег вече си беше избрала Тори.

Франческа за пореден път се опита да откопчи от нея нещо за булчинската й рокля, ала Мег отказваше да говори за това.

- Ще я видиш заедно с всички останали.

- Не разбирам защо си позволила на Кейла да я види, но не и на мен.

- Защото тя е модният ми консултант, а ти си просто една опяваща бъдеща свекърва.

Франческа не си даде труда да оспори втората част, само първата:

- Разбирам от мода поне толкова, колкото и Кейла Гарвин.

- Дори повече, сигурна съм. Ала няма да я видиш, докато не тръгна към олтара.

Тя лепна целувка върху бузата на Франческа и забърза към хотела, за да се види с родителите си. Луси пристигна малко след това.

- Сигурна ли си, че искаш да присъствам? - попитала бе Луси по телефона, когато Мег я помоли да бъде част от сватбата й.

- Не бих могла да се оженя без теб.

Имаха да си кажат толкова много неща, затова отидоха в църквата, където можеха да се наприказват на спокойствие. След известно време Тед ги намери излегнати край потока. Първоначалната неловкост между двамата някогашни любовници отдавна се бе изпарила и те бъбреха като добрите приятели, каквито открай време трябваше да бъдат.

Предсватбената вечеря щеше да се състои в кънтри клуба, точно както и първия път.

- Имам чувството, че съм се върнала във времето - прошепна Луси на Мег малко след като пристигнаха.

- Само дето сега можеш да се отпуснеш и да се забавляваш. Ще бъде интересно, обещавам ти.

И действително беше интересно, когато местните приклещиха Джейк и Фльор, надпреварвайки се да я отрупват с похвали.

- Дъщеря ви беше най-съвестният служител, когото съм имала някога в хотела - увери ги Бърди съвършено сериозно. - Тя на практика ръководеше мястото. На мен не ми се налагаше да правя почти нищо.

- Мег е много умна - отвърна майка й, също толкова сериозно.

Зоуи подръпна чифт изящни египетски обици.

- Нямате представа колко подобри гардероба ми. - При тези думи тя пъхна ръка в джоба си, където, знаеше Мег, бе прибрала лъскав гердан от капачки на шишета, за да си го сложи, когато се появи майката на Хънтър Грийн.

- Кънтри клубът не е същият, откакто тя си тръгна - превъзнасяше се Шелби. - Няма да повярвате колко е трудно за някои хора да направят разлика между обикновен и диетичен студен чай „Аризона".

Беше ред на Кейла, но на Бърди й се наложи да я смушка в ребрата, за да отклони вниманието й от невероятно красивите братя на Мег. Кейла примига и най-прилежно се включи в славословията за Мег:

- Кълна се, качих три килограма, след като тя си тръгна, толкова бях депресирана. Магазинът ми на практика се издържаше от нейните бижута. А и тя е единствената, освен мен и Тори, която е в крак с последната мода.