- Трябва да се видя с Мег - избъбри на един дъх, а после добави глупаво: - Аз... Така и не се запознахме официално. Аз съм Тед Бодин.

- А, да. Господин Неустоим.

Изобщо не прозвуча като комплимент.

- Мег тук ли е? - попита той.

Фльор Коранда го гледаше точно така, както майка му бе гледала Мег. Фльор беше красива, висока амазонка със същите дръзки вежди като Мег, но не и с цветовете на Мег и нейните по-деликатни черти.

- Последния път когато те видях - заяви тя, - ти се въргаляше в прахта и се мъчеше да откъснеш главата на един мъж.

Ако Мег бе имала смелостта да се опълчи на майка му, и той можеше да стори същото с нейната.

- Да, госпожо. И отново бих го направил. А сега ще ви бъда задължен, ако ми кажете къде мога да я открия.

- Защо?

Подадеш ли дори един пръст на майки като тази, те ще те сдъвчат целия..

- Това засяга само нас двамата.

- Не съвсем. - Разнеслият се дълбок глас принадлежеше на бащата на Мег, който се бе показал зад рамото на жена си. - Пусни го да влезе, Фльор.

Тед кимна, прекрачи в просторно преддверие и ги последва в удобна дневна, в която видя двама високи млади мъже със същата кестенява коса като Мег. Единият седеше до огнището на

камината, кръстосал глезен над коляното си, и подрънкваше на китара. Другият тракаше по клавишите на един компютър. Това можеха да бъдат единствено братята близнаци на Мег. Онзи с лаптопа, ролекса и италианските мокасини трябва да бе Дилън, финансовият магьосник, докато Клей, свирещият на китара нюйоркски актьор, беше по-рошав, бос и обут в скъсани дънки. И двамата бяха изключително привлекателни мъже и ужасно приличаха на един филмов идол от миналото, само дето Тед не можеше да се сети на кого. Никой от тях не приличаше на Мег, която се беше метнала на баща си. И никой от тях не изглеждаше по-дружелюбен от родителите си. Или знаеха, че Мег не бе дошла в Сан Франциско, или той беше сбъркал от самото начало и не те бяха спечелили наддаването от името на Мег. Така или иначе, нуждаеше се от тях.

Джейк ги представи по задължение и двамата братя се изправиха. Не за да му стиснат ръката, както Тед много скоро откри, а за да бъдат очи в очи с него.

- Значи, това е великият Тед Бодин - подхвърли Клей с почти същия провлачен глас, който баща му използваше в ролите си.

Дилън изглеждаше така, сякаш е надушил мръсна игра от конкуренцията.

- Да се чуди човек на вкусовете на сестра ми.

Е, дотук беше с надеждата за помощ от тяхна страна. Макар да нямаше никакъв опит с враждебно настроени хора, Тед определено не възнамеряваше да отстъпи. Премести поглед между двамата братя.

- Търся Мег.

- Да разбирам, че не се е появила на партито ти в Сан Франциско - подхвърли Дилън. - Трябва да е било сериозен удар за егото ти.

- Егото ми няма нищо общо с това - възрази Тед. - Трябва да говоря с нея.

Клей се заигра с грифа на китарата си.

- Е, да, Бодин, но работата е там, че ако сестра ни искаше да говори с теб, досега да го е направила.

Атмосферата в стаята пращеше от недоброжелателство и същия антагонизъм, с който Мег се бе сблъсквала всеки ден в Уайнет.

- Не е задължително - каза той.

Красивата руса козина на Мама Меца настръхна.

- Имаше своя шанс, Тед, и от това, което чух, си го пропилял.

- И то как - добави Татко Мечок. - Но ако оставиш съобщение, непременно ще й го предадем.

Сякаш щеше да си излее душата пред някого от тях.

- При цялото ми уважение, господин Коранда, това, което имам да кажа на Мег, засяга само нас двамата.

Джейк сви рамене.

- Ами късмет тогава.

Клей остави китарата и се отдръпна от брат си. Част от враждебността му като че ли се беше изпарила и той погледна Тед с нещо, което приличаше на съчувствие.

- Никой друг няма да ти го каже, така че ще го направя аз. Мег не е в страната. Отново пое на път.

Стомахът на Тед се сви. Точно от това се беше страхувал.

- Няма проблем - чу се да казва. - На драго сърце ще се кача на самолета.

Дилън не споделяше съчувственото отношение на брат си.

- За човек, който се предполага да е гений или нещо такова, схващаш доста бавно. Нищо няма да ти кажем.

- Ние сме семейство - заяви Татко Мечок. - Ти може и да не разбираш какво означава това, но ние знаем.

Тед прекрасно разбираше какво означава. Означаваше, че красивите членове на семейство Коранда бяха заели отбранителна позиция срещу него, така както приятелите му бяха направили с Мег. Липсата на сън, безсилното раздразнение, отвращението от самия себе си, примесено с паника, го накараха да избухне:

- Малко съм объркан. Не сте ли същото семейство, което я изрита преди четири месеца?

Беше ги хванал натясно. Виждаше вината в очите им. До този миг дори не беше подозирал, че може да бъде злобен, ала човек всеки ден научава по нещо ново за себе си.

- Обзалагам се, че Мег така и не ви е казала всичко, което преживя.

- През цялото време поддържахме връзка с Мег.

Устните на майка й бяха стиснати толкова силно, че почти не помръднаха.

- Така ли? Значи, знаете точно как живееше. - Изобщо не го беше грижа, че се кани да направи нещо ужасно несправедливо. - Сигурен съм, че знаете как бе принудена да чисти тоалетни, за да си купи храна. И несъмнено ви е казала, че трябваше

да спи в колата си? Спомена ли, че едва не беше арестувана по обвинение в скитничество? - Естествено, нямаше да уточни кой едва не я бе изпратил в ареста. - В крайна сметка се настани в една изоставена сграда без никакви мебели. А имате ли представа колко е горещо лятото в тази част на Тексас? За да се охлади, плуваше в един пълен със змии поток. - Буквално виждаше как чувството за вина се процежда от порите им, затова продължи: - Нямаше никакви приятели и цял град врагове, така че ще ме прощавате, но никак не съм впечатлен от вашите представи за това, как да я защитите.

Родителите й бяха пребелели като платно, братята й отказваха да го погледнат и Тед си помисли, че трябва да спре, ала думите сякаш имаха собствена воля.

- И ако не искате да ми кажете къде е, може да вървите по дяволите. Сам ще я намеря.

Изхвърча от къщата, тласкан от ярост - чувство, което бе толкова ново за него, че едва го разпозна. Докато стигне до колата си обаче, вече съжаляваше за постъпката си. Това бе семейството на жената, която обичаше, и дори тя вярваше, че са постъпили правилно, прекъсвайки издръжката й. Не бе постигнал нищо, освен че си бе изкарал гнева върху неправилните хора. Как, по дяволите, щеше дая открие сега?

През следващите няколко дни Тед се бореше със смазващо отчаяние. Търсенето в интернет не бе открило никакви следи за местонахождението на Мег, а хората, които бе най-вероятно да знаят къде е, отказваха да разговарят с него. Можеше да е навсякъде и с цял свят за претърсване, Тед нямаше представа откъде да започне.

След като стана ясно, че не семейство Коранда бе спечелило конкурса, Тед би трябвало начаса да се досети кой е бил, но въпреки това му отне известно време. След като най-сетне намести парчетата от мозайката, той връхлетя в къщата на родителите си и направи майка си на нищо в кабинета й.

- Направи живота й ад! - извика, като едва успяваше да се удържи.

Тя се опита да омаловажи думите му, като щракна с пръсти.

- Ужасно преувеличение.

Прекрасно бе да има мишена за гнева си.

- Направи живота й ад, а после, без никакво предупреждение, се превръщаш в нейна защитница?

Майка му го изгледа с израз на засегнато достойнство, любимият й номер, когато беше притисната гщ стената.

- Несъмнено си чел Джоузеф Камбъл63. Във всяко митично пътешествие героинята трябва да преодолее поредица от изпитания, преди да се окаже достойна за ръката на красивия принц.

В другия край на стаята баща му изсумтя.

Тед побърза да се махне от къщата, боейки се от този новопоявил се гняв, който продължаваше да изригва. Искаше да се метне на някой самолет, да се зарови в работа, да излезе от кожата си, в която някога се чувстваше толкова удобно. Вместо това отиде в църквата и приседна до вирчето на Мег. Представи си отвращението й, ако би могла да го види такъв, да види какво се случва с града. Без кмет, сметките не се плащаха и споровете си оставаха неразрешени. Нямаше дори кой да одобри окончателния ремонт на библиотеката, станал възможен, благодарение на чека от майка му. Беше се провалил пред града. Беше се провалил пред Мег. Беше се провалил пред себе си.

На нея никак нямаше да й хареса, че бе рухнал по този начин, а дори във въображението си Тед не искаше да я разочарова повече, отколкото вече го бе направил. Отиде в града, паркира пикапа си и се насили да влезе в общината.

В мига, в който прекрачи прага, всички го зяпнаха. Той вдигна ръка, изгледа ги сърдито и се затвори в кабинета си.

Остана там през целия ден, отказвайки да отговаря както на телефона, така и на многобройните почуквалия на заключената врата, докато прехвърляше документи, изучаваше градския бюджет и обмисляше проваления комплекс за голф. От седмици една идея се опитваше да покълне в подсъзнанието му само за да повехне в горчивата почва на вината, гнева и нещастието му. Ала сега, вместо да предъвква отново и отново грозната сцена, разиграла се при депото за отпадъци, той приложи хладната сурова логика, която бе неговата запазена марка.

Мина ден, после втори. Пред кабинета му започна да се образува планина от домашно приготвени печива. Викайки през вратата, Тори се опита да го принуди да отиде в „Роустабаут".

Незнайно защо, лейди Ема остави събраните съчинения на Дейвид Маккълоу в пикала му. Тед не обръщаше внимание на нищо от това и след три дай вече имаше план. Излезе от уединението си и се захвана да звъни по телефона.

Минаха още три дни. Той си намери добър адвокат и направи още обаждания по телефона. За съжаление, никое от тях не решаваше по-важния проблем - откриването на Мег. Отчаянието не преставаше да го гложди. Къде се бе дянала, по дяволите?