Замисли се за пропуските в историята, която й бяха сервирали току-що. Зад бляскавата външност на Франческа се криеше остър като бръснач ум и тя й бе разкрила само толкова, колкото искаше. Фльор нямаше причина да й се довери, не и когато бе очевидно, че нейният приоритет бе синът й. Съшият син, заради когото в очите на Мег се бе появила нова тъга. Ала Мег не беше дете и Фльор нямаше право да взема подобно решение вместо нея.

Тя посегна към телефона и се обади на дъщеря си.

От стола си във фоайето на хотел „Фор Сийзънс" в Сан Франциско Тед съвсем ясно виждаше входа, макар самият той да не можеше да бъде забелязан веднага. Всеки път щом вратата се отвореше, стомахът му се свиваше. Не можеше да повярва, че го бяха изкарали от релси по този начин. Обичаше животът да върви лесно, всички да си изкарват добре и да се радват на компанията на другите. Ала нищо не бе лесно от вечерята преди сватбата му, когато бе срещнал Мег Коранда. Беше увила около себе си копринена материя, която оставяше едното й рамо голо и подчертаваше извивките на бедрата й. Косата й беше непокорна бъркотия от къдрици, от ушите й се поклащаха сребърни монети. Начинът, по който го беше предизвикала, бе дразнещ, но той изобщо не я бе взел толкова на сериозно, колкото би трябвало. Още от тази най-първа среща, докато гледаше как от ясносини очите й придобиват зеления цвят на небе, вещаещо торнадо, би трябвало да я вземе на сериозно.

Когато лейди Ема му съобщи, че Мег е наддала най-много в тъпия им конкурс, го бе обзел пристъп на въодушевление, последван почти незабавно от мъчително завръщане в реалността. Нито гордостта на Мег, нито банковата й сметка биха й позволили да го направи. Не му отне много време, за да се досети кой е бил. Родителите открай време го харесваха и семейство Коранда очевидно с нищо не бяха по-различни. Въпреки че с бащата на Мег не бяха сторили нищо друго, освен да си разменят няколко погледа, се бяха разбрали съвършено.

Портиерът въведе една възрастна дама във фоайето. Тед си заповяда да се облегне в стола. Самолетът на Мег беше кацнал преди повече от час, така че тя всеки момент трябваше да се появи. Все още не бе сигурен какво точно ще й каже, ала проклет да беше, ако допуснеше тя да забележи дори следа от гнева, който все още клокочеше в него. Гневът беше вредна емоция, която с нищо не помагаше, а той трябваше запази хладнокръвие, за да се оправи с Мег. Неговото хладнокръвие и нейната пламенност. Неговата овладяност и нейната хаотичност.

Само че в момента не се чувстваше нито хладнокръвен, нито овладян и колкото по-дълго чакаше, толкова по-неспокоен ставаше. Едва успяваше да се оправи с всичко, което му беше наприказвала. Първо се беше развилняла заради случилото се по време на обяда. Е, и какво, като бе знаел, че никоя от гостенките няма да каже нищо? Беше обявил чувствата си пред всички, нали така? После пък му бе сервирала, че се била влюбила в него, а когато той се опита да й каже колко много държи на нея, тя го бе омаловажила и бе отказала да придаде каквото и да било значение на факта, че едва три месеца по-рано той бе застанал пред олтара, за да се обвърже с друга жена. Вместо това очакваше обещание за вечна любов и колко типично за нея само - да се хвърли в нещо, без да постави ситуацията в какъвто и да било контекст.

Вдигна рязко глава, когато вратата отново се отвори, за да

пропусне възрастен мъж и доста по-млада жена. Въпреки че във фоайето беше хладно, ризата му беше влажна. Е, дотук беше с обвинението й, че стоял зад страничната линия, където не му се налагало да се поти.

Отново си погледна часовника, а после извади телефона си, за да провери дали не му е изпратила съобщение, както бе правил безброй пъти, откакто тя изчезна, ала съобщение така и не идваше. Докато прибираше телефона в джоба си, другият спомен се мъчеше да си пробие път в ума му. Онзи, за който не искаше да мисли. Споменът за това, което й бе направил онзи ден при депото за отпадъци...

Не можеше да повярва, че бе изгубил контрол по този начин. Тя се бе опитала да го омаловажи, но той никога нямаше да си прости.

Опита се да мисли за нещо друго само за да се вбеси отново за бъркотията в Уайнет. Градът отказваше да приеме оставката му, така че бюрото му в общината си стоеше празно, ала проклет да беше, ако позволеше отново да го забъркат в онази катастрофа. Истината бе, че бе разочаровал всички, и въпреки че те се опитваха да проявят разбиране, в града нямаше човек, който да не знае, че той се беше провалил.

Вратата на фоайето се отваряше и затваряше. Само за едно-единствено лято животът му бе съсипан.

„Аз съм разхвърляна и необуздана, и разрушителна и ти разби сърцето ми."

Нетърпимата болка в онези зелено-сини очи го бе прорязала като нож. Ами неговото сърце? Неговата болка? Как се чувстваше той според нея, когато човекът, на когото постепенно бе започнал да разчита най-много, го бе изоставил, когато най-силно се нуждаеше от нея?

„Глупавото ми сърце - казала бе тя. - То пееше."

Тед чака във фоайето целия следобед, ала Мег не се появи.

Тази нощ дълго се скита из Китайския квартал, а после се напи в един бар в Мисионерския квартал. На следващия ден вдигна яката на якето си и излезе да се разхожда под дъжда. Качи се на един трамвай, отиде в чайната градина на парка „Голдън Гейт", пъхна се в няколко магазина за сувенири на Рибарския кей. Опита се да изяде купичка супа от миди в „Клиф Хаус", за да се сгрее, но я побутна настрани само след няколко лъжици.

„Достатъчно е само да те видя, и ми се приисква да затанцувам."

На другата сутрин се събуди прекадено рано, нещастен и с махмурлук. Гъста студена мъгла бе надвиснала над града, ала Тед отново пре по празните улици и се изкачи до върха на „Телеграф Хил”62. Кулата „Койт” все още не беше отворена, така че той се заразхожда наоколо, зареял поглед към града и залива под себе си, докато мъглата бавно се вдигаше. Щеше му се да може да обсъди цялата тази каша с Луси, ала едва ли би могъл да й се обади след толкова време и да й каже, че най-добрата й приятелка е незряла, капризна, свръхемоционална, неблагоразумна и изобщо не е с всичкия си, и какво, по дяволите, се очакваше да направи той?

Луси му липсваше. Всичко бе толкова лесно с нея.

Тя му липсваше... но не искаше да й извие врата така, както искаше да го направи с Мег. Не искаше да я люби, докато очите й се превърнеха в пушек. Не жадуваше да чуе гласа й, щастливия й смях.

Не копнееше до болка за Луси. Не я сънуваше. Не страдаше за нея.

Нея обичаше.

С шумолене на листа, студените пориви на вятъра отвяха мъглата към морето.

23.

Няколко часа по-късно Тед се носеше на юг по магистрала 1-5 във взет под наем шевролет трейлблейзър.

Караше прекалено бързо и спря само веднъж, за да си вземе чаша горчиво кафе. Молеше се Мег да е отишла в Лос Анджелис заедно с родителите си, когато си беше тръгнала от Уайнет, а не да е поела към Джайпур, Улан Батор или някое друго място, където нямаше да може да я открие и да й каже колко много я обича. Вятърът, разпръснал мъглата над Сан Франциско, бе разпръснал и останките от неговото объркване, оставяйки му ослепителна яснота, която освети цялата бъркотия от бивши годеници и провалени сватби; яснота, която му разкри колко умело бе използвал логиката, за да скрие страха си да не би спокойният му живот да бъде смутен от хаоса на емоциите.

Той, повече от всеки друг, би трябвало да знае, че любовта не е подредена и рационална. Нима страстната нелогична любов на собствените му родители не беше преодоляла измама, раздяла и упоритост, издържайки повече от три десетилетия? Именно такава всепроникваща любов изпитваше и той към Мег - сложната, разкъсваща, всепоглъщаща любов, която бе отказвал да признае, че липсва в отношенията му с Луси. Двамата с Луси си бяха паснали така съвършено в ума му. В ума... но не в сърцето му. Не би трябвало да му отнеме толкова дълго, за да го осъзнае.

Изскърца със зъби от гняв, когато навлезе в трафика на Лос Анджелис. Мег бе страстно, импулсивно създание, а той нея бе виждал повече от месец. Ами ако времето и разстоянието я бяха убедили, че заслужава нещо по-добро от някакъв си тъпоглав тексасец, който сам не знае какво изпитва?

Не биваше да мисли за това. Не бе в състояние дори да си представи какво би направил, ако тя се бе отвратила от идеята, че някога изобщо е била влюбена в него. Само ако не беше прекъснала телефона си. А и с нейното минало, пълно със самолети, отвеждащи я до най-далечните кътчета на планетата? Той искаше тя да остане на едно място, ала Мег не беше такава.

Докато стигне имението на семейство Коранда, вече се свечеряваше. Зачуди се дали знаят, че Мег не бе дошла в Сан Франциско. Макар да не можеше да бъде сигурен, че именно те бяха предложили сумата, спечелила наддаването, кой друг би могъл да бъде? Иронията на ситуацията не му убягна. Онова, което родителите на дъщери най-много харесваха у него, бе стабилността му, ала ето че никога досега не се бе чувствал по-малко стабилен.

Представи се на интеркома. Портата се отвори и в този миг той си спомни, че не се е бръснал от два дена. Трябваше първо да спре в някой хотел и да се измие. Дрехите му бяха смачкани, очите - кървясали, по тялото му бе избила студена нервна пот, но връщане назад нямаше.

Паркира колата си край къщата в стил „Тюдор", която бе основният дом на семейство Коранда в Калифорния. В най-добрия случай Мег щеше да е тук. В най-лошия... Нямаше да мисли за най-лошия случай. Семейство Коранда бяха негови съюзници, не врагове. Ако нея я нямаше, щяха да му помогнат да я открие.

Ала хладната враждебност, с която Фльор Коранда му отвори входната врата, изобщо не помогна на разклатената му увереност.

-Да?

Това бе всичко. Никаква усмивка. Никакво ръкостискане. И определено - никаква прегръдка. Независимо от годините, жените обикновено се разтапяха, когато го видеха. Случвало се бе толкова пъти, че той почти не го забелязваше, но сега не се случваше нищо такова и непознатото усещане го смути.