- Отмести се.

Лейди Ема побърза да затвори книгата.

- Тук съм по официална задача. Нещо, което щях да ти кажа, ако ми беше отворил.

- Вече не съм кмет. Нямали официални задачи.

- Ти си кмет in absentia61. Всички го решихме. И не става въпрос за кметски задачи.

Тед се изправи.

- Ще си преместиш ли колата, или да го направя вместо теб?

- На Кени няма да му хареса да се държиш грубо с мен.

- Кени би ме насърчил. - Свали очилата си и лейди Ема видя, че очите му са уморени. - Какво искаш, Ема?

Фактът, че не я нарече „лейди Ема", я разтревожи толкова, колкото и бледността му, но тя прикри притеснението си.

- Наддаването свърши. Имаме победител.

- Радвам се - провлачи той.

- Мег е.

- Мег?

Лейди Ема кимна и зачака реакцията му. Какво ли щеше да види? Задоволство? Шок? Вярна ли беше теорията й?

Тед си сложи очилата и й заяви, че разполага с трийсет секунди, за да премести проклетата си кола.

Просторният дрешник на Франческа бе едно от любимите места на Дали, защото въплъщаваше толкова много от противоречията в жена му. Беше едновременно луксозен и уютен, хаотичен и добре организиран. Пропит бе от сладко ухание и говореше за презадоволеност и солидна доза практичност. Онова, което дрешникът не разкриваше, бе нейната решителност, щедростта и лоялността й към хората, които обичаше.

- Няма да се получи, Франси - заяви той от прага, докато я гледаше как вади особено привлекателен дантелен сутиен от едно чекмедже.

- Глупости. Естествено, че ще се получи.

Тя натика сутиена обратно в чекмеджето, сякаш я беше обидил. Не че Дали имаше нещо против, защото това означаваше, че тя стои пред него само по изрязани бикини от лилава дантела. Който и да бе казал, че една жена над петдесетте не може да бъде сексапилна, очевидно не беше виждал Франческа Серитела Дей Бодин гола. За разлика от него. И то безброй пъти. Включително и само преди половин час, когато лежаха със сплетени тела в неоправеното им легло.

Тя извади друг сутиен, който изглеждаше досущ като предишния.

- Трябваше да направя нещо, Дали. Той чезне.

- Не чезне. Премисля нещата. Още като дете обичаше да помисли, без да бърза.

- Глупости. - Поредният сутиен беше отхвърлен с неодобрение. - Разполагаше с повече от месец. Това е достатъчно дълго.

Първия път, когато Дали видя Франси, тя вървеше покрай една тексаска магистрала, облечена като южняшка красавица, побесняла от гняв и твърдо решена да накара него и Скийт да я вземат в колата си. Това се бе оказал най-благословеният ден в живота му. Все пак не му харесваше да я оставя да стигне прекадено далеч пред него, затова се престори, че разглежда една драскотина върху касата на вратата.

- Какво каза лейди Ема за твоя план?

Неочакваният й интерес към един яркочервен сутиен, който изобщо не подхождаше на бикините й, красноречиво говореше, че не бе споделила плана си с лейди Ема. Франческа си сложи сутиена.

- Казах ли ти, че Ема се опитва да убеди Кени да наемат каравана и няколко месеца да пообикалят страната заедно с децата? Сами ще ги обучават, докато са на път.

- Не, не мисля, че си ми казала - отвърна Дали. - Както не мисля и че си казала на лейди Ема за плана си да регистрираш

имейл адрес на името на Мег и да предложиш най-много пари в тъпия конкурс. Наясно си била, че тя ще се опита да те разубеди.

Франческа свали от една закачалка рокля с цвета на очите си.

- Понякога Ема е прекадено предпазлива.

- Глупости. Лейди Ема е единственият здравомислещ човек в този град. И като казвам целия град, включвам и теб, мен и сина ни.

- Не съм съгласна. Аз притежавам забележителна доза здрав разум.

- Когато става дума за бизнес.

Тя се обърна с гръб към него, за да може Дали да вдигне ципа на роклята й.

- Е, добре тогава... Ти притежаваш забележителна доза здрав разум.

Дали отметна косата й и я целуна по тила.

- Не и когато става дума за жена ми. Здравият ми разум се изпари в деня, в който те качих на онази магистрала.

Тя се обърна и го погледна, устните й се отвориха, очите й овлажняха. Дали би могъл да се удави в тези очи. И по дяволите, тя го знаеше.

- Стига си се опитвала да ме разсееш.

- Моля те, Дали... Имам нужда от подкрепата ти. Знаеш какво изпитвам към Мег.

- Не, всъщност не знам. - Той вдигна ципа на роклята й. - Преди три месеца я мразеше. В случай че си забравила, ти се опита да я изгониш от града, а когато това не стана, направи всичко по силите си да я унижиш, като я накара да прислужва на всичките ти приятелки.

- Не се гордея с това. - Франческа сбърчи нос, а после придоби замислено изражение. - Тя беше великолепна, Дали. Трябваше дая видиш. Изобщо не се огъна. Мег е... наистина блестяща.

- Е, същото мислеше и за Луси, а виж какво стана.

- Луси е чудесна. Но не и за Тед. Двамата твърде много си приличат. Учудвам се, че не го видяхме така ясно, както Мег. От самото начало Мег пасна тук така, както Луси никога не успя.

- Защото Луси е прекадено трезвомислеща. А и двамата знаем, че да „паснеш тук" едва ли може да се нарече комплимент, когато става дума за Уайнет.

- Ала когато става дума за сина ни, то е от първостепенно значение.

Може би имаше право. Може би Тед беше влюбен в Мег. Дали също мислеше така, но промени мнението си, когато Тед я остави да си отиде така лесно, както и Луси. Франси изглеждаше напълно сигурна, ала тя толкова силно мечтаеше за внуци, че не беше обективна.

- От самото начало трябваше просто да дадеш парите на комитета - каза той.

- Нали го обсъдихме.

- Така е.

Опитът ги беше научил, че няколко семейства, независимо колко са заможни, не могат да издържат цял град. Бяха се научили да избират каузите си и тази година разширяването на безплатната клиника беше надделяло над ремонта на библиотеката.

- Това са просто пари - заяви жената, която някога бе живяла от буркан с фъстъчено масло и бе спала на дивана на една радиостанция насред нищото. - Не се нуждая от нов зимен гардероб. Това, от което се нуждая, е синът ни да се върне.

- Той никъде не е отишъл.

- Не се преструвай, че не разбираш. Нещо повече от загубата на комплекса за голф измъчва Тед.

- Не можем да сме сигурни, тъй като той отказва да говори с нас за това. Дори лейди Ема не може да го накара да сподели. А пък за Тори изобщо да не говорим - от седмици насам я избягва.

- Не обича да вади личния си живот на показ.

- Именно. И когато открие какво си направила, ще се оправяш сама, защото възнамерявам да се изнеса от града.

- Готова съм да поема този риск.

Не беше първият риск, който поемаше за сина си, и тъй като беше по-лесно да я целуне, отколкото да продължи да спори, Дали се предаде.

Франческа имаше нетърпящ отлагане проблем. Комитетът бе използвал имейл адреса, който тя бе регистрирала на името на Мег, за да й съобщи, че печели, което означаваше, че тя трябва да я намери. И тъй като Мег беше изчезнала, Франческа бе принудена да се свърже с Джейк Коранда.

През последните петнайсет години го беше интервюирала на два пъти, което си беше истински рекорд, като се имаше предвид колко много държи той личният му живот да си остане такъв. Сдържаността му го правеше труден обект за интервюиране, ала далеч от обектива на камерата той бе приятен събеседник с чудесно чувство за хумор. Франческа не познаваше жена му толкова добре, но за Фльор Коранда се говореше, че е корава, умна и изключително етична. За съжаление, краткото неловко посещение на семейство Коранда в Уайнет не бе позволило нито на Франческа, нито на Дали да задълбочат познанството си с тях.

Фльор беше дружелюбна, но предпазлива, когато Франческа й се обади в офиса, скалъпвайки история, която донякъде наподобяваше истината, ала пропускайки няколко по-неуцобни подробности, като например своето участие във всичко това. Сподели възхищението си от Мег и убедеността си, че Тед и Мег изпитват силни чувства един към друг.

- Сигурна съм, Фльор, че един уикенд в Сан Франциско ще им даде възможността, от която толкова се нуждаят, да се срещнат отново и да оправят отношенията си.

Фльор не беше глупачка и веднага се съсредоточи върху очевидното:

- Мег няма достатъчно пари, за да предложи такава сума.

- Което прави цялата ситуация още по-вълнуваща, нали?

Последва кратка пауза. Най-сетне Фльор попита:

- Мислиш ли, че е бил Тед?

Франческа не искаше да лъже, но също така нямаше намерение да признае какво бе сторила.

- В града доста се говори за това. Няма да повярваш какви теории чух само. - Тя заприказва по-бързо: - Няма да те притискам за телефона на Мег... - Замълча за миг с надеждата Фльор все пак да й го предложи, но когато това не стана, продължи: - Да го направим. Аз ще се погрижа разписанието за уикенда да бъде изпратено директно на теб заедно с двупосочен билет за Мег от Лос Анджелис до Сан Франциско. Комитетът планираше да използва частен самолет, но при тези обстоятелства това ми се струва по-добро решение. Съгласна ли си?

Затаи дъх, ала вместо да й отговори, Фльор попита:

- Разкажи ми за сина си.

Франческа се облегна в стола си и се загледа в снимката,

която бе направила на Тед, когато беше на девет години. Глава, прекадено голяма за дребното му слабичко телце. Панталонки, пристегнати твърде високо с колан. Прекомерно сериозното изражение върху лицето му контрастираше с износената тениска, на която пишеше, че е роден, за да се весели.

Тя взе снимката в ръка.

- В деня, в който си тръгна от Уайнет, Мег отиде в местния бар и заяви на всички, че Тед не е съвършен. - Сълзи изпълниха очите й, но тя не се опита да ги пропъди. - Аз не съм съгласна.

Приседнала на бюрото си, Фльор прехвърляше разговора с Франческа Бодин в главата си. Само че й беше трудно да мисли трезво, когато единствената и дъщеря страдаше толкова силно. Не че Мег признаваше, че нещо не е наред. Времето, прекарано в Тексас, я бе направило по-корава и по-зряла, придавайки й една непозната сдържаност, с която Фльор все още не бе свикнала. Ала макар Мег ясно да бе дала да се разбере, че темата за Тед Бодин е забранена, Фльор знаеше, че се е влюбила в него и е била дълбоко наранена. Всеки майчински инстинкт в нея крещеше да предпази Мег от още болка.