Президент Джорик я изгледа дълго и изпитателно и най-сетне наруши мълчанието си:

- Мег - тихо каза тя. - Какво направи?

Мекият й укор потвърди онова, за което Мег би трябвало да се досети от самото начало. Щяха да обвинят нея. И може би с основание. Никой друг не смяташе, че бракът е толкова ужасна идея. Откъде накъде една всепризната неудачница като нея смяташе, че знае повече от тях?

Мег се сви под силата на метличеносините очи на президента.

- Аз... нямах предвид, че... Луси не беше... - Да види подобно разочарование върху лицето на една жена, на която толкова много се възхищаваше, бе дори по-ужасно от това, да слуша укорите на собствените си родители. С тях поне беше свикнала. - Аз... съжалявам.

Президент Джорик поклати глава. Майката на младоженеца, която беше сравнила със земята не една и две надути знаменитости по време на своите интервюта, се приготви да сравни със земята и Мег поне докато не се разнесе по-спокойният глас на съпруга й:

- Нищо чудно да се тревожим напразно. Те вероятно вече са оправили всичко.

Ала те нищо не бяха оправили. Мег го знаеше, знаеше го и

Нийли Джорик. Майката на Луси познаваше дъщеря си достатъчно добре, за да е сигурна, че никога не би ги подложила на нещо такова, ако не е взела окончателно решение.

Един по един те всички обърнаха гръб на Мег. Четиримата родители. Братът и сестрите на Луси. Шаферите. Тя сякаш бе престанала да съществува. Първо нейните родители, а сега и това. Всички, на които държеше, всички, които обичаше, я бяха отписали.

Тя не беше от плачливите, но в очите й запариха сълзи и тя разбра, че трябва да се махне от тук. Приближи се до входната врата, незабелязана от никого, завъртя дръжката и се измъкна навън само за да осъзнае грешката си прекадено късно.

Светнаха прожектори. Забръмчаха телевизионни камери. Неочакваната поява на една от шаферките тъкмо когато младоженците би трябвало да произнасят брачните си клетви, предизвика огромно оживление. Някои от зяпачите, насядали по трибуните срещу църквата, се изправиха, за да видят какво става. Репортери се втурнаха напред. Мег изпусна букета, обърна се рязко и улови тежката метална брава с две ръце. Тя отказа да се завърти. Разбира се. Беше заключено от съображения за сигурност. Беше хваната в капан.

Репортерите се спуснаха към нея, притискайки се към загражденията на охраната в подножието на стълбището.

- Какво се случва там вътре?

- Нещо не е наред ли?

- Да не е имало нещастен случай?

- Президент Джорик добре ли е?

Мег долепи гръб до вратата. Въпросите им станаха по-силни, по-настойчиви.

- Къде са булката и младоженецът?

- Церемонията приключи ли?

- Кажете ни какво става?

- Аз... не се чувствам добре, това е всичко...

Виковете им заглушиха немощния й отговор. Някой изкрещя на всички да млъкнат. Мег се бе оправяла с мошеници в Тайланд и улични крадци в Мароко, ала никога досега не се бе чувствала по-беззащитна. Отново се обърна към вратата, настъпвайки падналия си букет, но бравата не помръдваше. Или никой вътре не си даваше сметка за затруднението й, или бяха решили да я хвърлят на вълците.

Тълпата на трибуните се беше изправила. Мег се огледа отчаяно наоколо и зърна две тесни стъпала, отвеждащи до пътека, която завиваше зад църквата. Спусна се по тях, като почти се препъна. Зяпачите, които не бяха успели да се уредят с място на трибуните, се бяха скупчили на тротоара зад оградата на църквата, някои от тях - бутащи детски колички, други - понесли хладилни чанти. Мег повдигна роклята си и се затича по неравната тухлена пътека към паркинга отзад. Несъмнено все някой от охраната щеше да я пусне обратно в църквата. Ужасна перспектива и все пак - за предпочитане пред това, да се изправи пред пресата.

Едва бе достигнала асфалта, когато забеляза един от шаферите, обърнат с гръб към нея, да отваря вратата на тъмносив мерцедес-бенц. Церемонията определено беше отменена. Мег не можеше да си представи как се връща в хотела в лимузината на останалите от сватбената процесия, затова се втурна към мерцедеса и отвори вратата откъм мястото до шофьора тъкмо когато двигателят запали.

- Ще ме оставиш ли в хотела?

- Не.

Мег вдигна очи и срещна хладните очи на Тед Бодин. Един поглед към упорито стиснатата му челюст й бе достатъчен, за да разбере, че той никога, за нищо на света не би повярвал, че вината за случилото се не е нейна, особено след разпита, на който го беше подложила на вечерята снощи. Понечи да каже, че съжалява за болката, която случващото се му причинява, ала той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. По-скоро - лек дискомфорт. Беше емоционален робот и Луси с основание го беше зарязала.

Мег събра полите на роклята около себе си и отстъпи, препъвайки се.

- Ъъъ... Ами добре тогава.

Той излезе от паркинга, без да бърза. Нямаше свистене на гуми, нито рев на двигател. Дори помаха на двама души на тротоара. Току-що дъщерята на бившия президент на Съединените щати го беше зарязала пред очите на целия свят и въпреки това по нищо не му личеше, че се бе случило нещо монументално.

Мег се довлече до най-близкия служител от охраната, който най-сетне я пусна обратно в църквата, където появата й предизвика точно онази враждебна реакция, която тя очакваше.

Навън прессекретарят на президента направи кратко изявление, което не съдържаше никакви подробности, само лаконично съобщение, че церемонията се отменя. След задължителната молба обществото да прояви разбиране към двойката, прессекретарят влезе обратно в църквата, без да отговаря на никакви въпроси. В последвалото вълнение никой не забеляза дребната фигурка, облечена в светлосиня хорова роба и бели сатенени обувки, която излезе от страничната врата и се изгуби из задните дворове на квартала.

3.

Ема Травълър никога не беше виждала Франческа Бодин толкова разстроена. Бяха минали четири дни, откакто Луси Джорик беше изчезнала, и те седяха под перголата10 в сенчестия двор зад къщата на семейство Бодин. Сребърната декоративна топка, сгушена между розите, караше Франческа да изглежда още по-дребна, отколкото беше. Ема никога не бе виждала приятелката си да плаче, ала под едното от изумрудените й очи имаше издайническо петънце от спирала, кестенявата й коса беше разчорлена и по сърцевидното й лице се бяха очертали бръчки на умора.

Въпреки че Франческа беше на петдесет и четири, близо петнайсет години по-възрастна от Ема и много по-красива, дълбокото им приятелство се крепеше на общите им корени. И двете бяха англичанки, и двете бяха омъжени за прочути професионални голфъри, и двете определено предпочитаха да потънат в интересна книга, отколкото да стъпят на голф игрище. И най-вече - и двете обичаха Тед Бодин; Франческа - с пламенна майчинска любов, Ема - с непоколебима лоялност от деня, в който се бяха запознали:

- Тази отвратителна Мег Коранда е направила нещо ужасно с Луси. Знам го. - Франческа се взираше невюкдащо в една пеперуда, която прехвърчаше между лилиите. - Изпитвах съмнения към нея още преди да я срещна, въпреки възторжените думи на Луси. Ако наистина са толкова близки приятелки, защо се появи едва в деня преди сватбата? Каква приятелка е, щом не можа да отдели време, за да присъства поне на едно от моминските партита на Луси?

Ема също се бе чудила за това. Благодарение на интернет, не особено ласкателни клюки за безцелния начин на живот на Мег Коранда бяха започнали да достигат до тях още щом бяха оповестени имената на шаферките. Все пак Ема не беше от онези, които съдят другите без достатъчно доказателства, затова бе отказала да вземе участие в одумването. За съжаление, този път клюките като че ли се бяха оказали истина.

Кени, нейният съпруг и най-добър приятел на Тед, не бе в състояние да разбере защо всички са много по-враждебно настроени към Мег, отколкото към булката беглец. Ема обаче разбираше. Жителите на града харесваха Луси, поне доколкото им беше възможно да харесват един външен човек, който бе спечелил техния Тед, и бяха готови да я приемат до вечерята преди сватбата, когато тя се беше променила пред очите им. Беше прекарала повече време с Мег Коранда, отколкото с годеника си. Беше рязка с гостите, разсеяна и едва се бе усмихнала дори на най-забавните тостове.

Франческа извади направена на топка кърпичка от джоба на измачкания бял панталон, който носеше заедно със стара тениска, италиански сандали и неизменните си диаманти.

- Срещала съм предостатъчно разглезени холивудски лигльовци, за да ги разпозная, когато ги видя. Момичета като Мег Коранда не са работили и ден през живота си и смятат, че известната фамилия им позволява да правят каквото им скимне. Точно затова двамата с Дали се погрижихме Тед да научи, че ще трябва да си изкарва прехраната с труд. - Тя докосна носа си с кърпичката. - Ще ти кажа какво мисля. Мисля, че в мига, в който видя Тед, тя го е поискала за себе си.

Макар да бе истина, че жените губеха здравия си разум, когато се запознаеха с Тед Бодин, Ема не вярваше, че дори Мег Коранда би сметнала развалянето на сватбата на Тед за най-добрия план да го спечели за себе си. С това си мнение обаче тя беше малцинство. Ема подкрепяше далеч не толкова популярната теория, че Мег бе развалила щастието на Луси, защото й завиждаше, че е успяла в живота. Не можеше обаче да разбере как бе успяла да го постигне толкова бързо.

- Луси ми беше като дъщеря. - Франческа сплете пръсти в скута си. - Вече бях изгубила надежда, че той ще открие някоя, която да е достатъчно специална за него. Ала тя беше съвършена. Знаеше го всеки, който ги видеше заедно.

Топъл ветрец полюшна листата, които засенчваха перголата.

- Само ако се опиташе да поговори с Луси и да я разубеди - продължи Франческа. - Ала той отказва. Знам какво е гордостта. Бог ми е свидетел, че и двамата с баща му я притежават в огромни количества. Но ми се щеше Теди да забрави гордостта си. - Нови сълзи рукнаха от очите й. - Трябваше да го видиш като малък. Толкова тих и сериозен. Толкова миличък. Беше невероятно дете. Най-невероятното дете, раждало се някога.